Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1719 14.11.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и осми октомври Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Катя Василева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №03735 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Св.Иван Рилски“ 1, с която са предявени обективно съединени искове с правни основания в КТ както следва:
-чл.222, ал.3 КТ за обезщетение в размер на 12748,80лв., представляващо шестмесечното брутно трудово възнаграждение дължимо се след прекратяване на трудовото правоотношение след прослужени повече от десет години при същия работодател, сумата от 1335,09лв., представляваща обезщетение за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018г.- 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
-чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 83 дни за 2009г., 2016г., 2017г. и 2018г., в размер на 8817,92лв., сумата от 923,43лв., представляваща обезщетение за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018г.- 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юк.Т.оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и видно от приложените доказателства, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “Ръководител счетоводен отдел”. Със Заповед №12/30.04.2018г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 01.05.2018г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата заповед е разпоредено на ищеца да бъдат изплатени следните обезщетения:
-по чл.222, ал.3 КТ за обезщетение в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение дължимо се след прекратяване на трудовото правоотношение след прослужени повече от десет години при същия работодател и
-по чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 83 дни за 2009г., 2016г., 2017г. и 2018г.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК, в съдебното производство може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. В процесният случай ищецът е упражнил правото си да претендира брутните размери на дължимите се обезщетения, поради което и съдът в съответствие с диспозитивното начало следва да се съобрази с това.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорено от страните, обезщетението по чл.222, ал.3 КТ в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение възлиза на 12748,80лв. Съдът е указал на ответника, че същият следва да представи доказателства за плащане на обезщетението, но такива доказателства не са представени в настоящето производство. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца пълния претендиран размер на обезщетението.
На основание чл.228, ал.3 КТ обезщетенията, дължими по този раздел се изплащат не по- късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД не е уговорено друго. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. След използване на общодостъпен електронен продукт ПРС намира, че обезщетението за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018г.- 13.06.2019г. е в размер на 1335,09лв., поради което и искът следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорено от страните, размерът на брутното обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 83 дни за 2009г., 2016г., 2017г. и 2018г. възлиза на 8817,92лв. Съдът е указал на ответника, че същият следва да представи доказателства за плащане на обезщетението, но такива доказателства не са представени в настоящето производство. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца пълния претендиран размер на обезщетението.
По изложени по- горе съображения и на основание чл.228, ал.3 КТ върху това обезщетение също се дължи обезщетение за забава. След използване на общодостъпен електронен продукт ПРС намира, че обезщетението за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018г.- 13.06.2019г. е в размер на 923,43лв., поради което и искът следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.242 ГПК съдът намира, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените обезщетения.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2020,80лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 953,01лв. Същият следва да бъде осъден да заплати и сумата от 130,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.Св.Иван Рилски 1, да заплати на Р.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 12748,80лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение дължимо се след прекратяване на трудовото правоотношение след прослужени повече от десет години при същия работодател, сумата от 1335,09лв., представляваща обезщетение за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018г.- 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.Св.Иван Рилски 1, да заплати на Р.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 8817,92лв., представляваща брутния размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 83 дни за 2009г., 2016г., 2017г. и 2018г., сумата от 923,43лв., представляваща обезщетение за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018г.- 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените обезщетения.
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.Св.Иван Рилски 1, да заплати на Р.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 2020,80лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми да бъдат изплатени по сметка на ищеца в „Общинска банка“АД с IBAN: *** “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.Св.Иван Рилски 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 953,01лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 130,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: