Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 21 17.03.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 245 по описа за 2020,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ”СОЦИАЛИНВЕСТ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул.
„Априлско въстание” № 23, срещу Заповед № 394-ФК от 03.12.2020 год. на
началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП за налагане
на принудителна административна мярка, запечатване на търговски обект –
газ станция, находящ се в гр. Разград, Източна промишлена зона и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. Излагат се доводи, че в случая не са налице основанията за
налагане на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН. Оспорващият твърди, че в заповедта
са изложени фактически твърдения, които изключват налагането на процесната ПАМ.
Същата е издадена за това, че при извършена в търговския обект контролна
покупка не е издаден фискален касов бон, а в обстоятелствената част на същата
изрично е записано, че такъв фискален бон за тази покупка е издаден. Наред с това оспорва обстоятелството, че
дружеството е наказано за нарушение на
Наредба № Н-18/2006 год. на МФ с НП № 499884-О534185 от 20.03.2020 год., тъй
като същото е отменено. Обжалваната
заповед противоречала на целта на закона, като се излагат подробни доводи в
тази насока. От съда се иска да отмени
оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна - началникът
на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. А., оспорва
жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли, като присъди на
ответника юрисконсултско възнаграждение. При условието на алтернативност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На
28.10.2020 год. в 14 30 часа органи по приходите от
отдел „Оперативна дейност” Варан при ГД „ФК” извършили проверка в търговски обект – „Газстанция” , находяща се
в гр. Разград, източна промишлена зона, стопанисвана от „Социалинвест” АД гр.
Разград. Било извършено зареждане на бутилка с битова газ на
стойност 5 лв., за което бил издаден фискален бон за 4.06 лв. № 00320900055 от
ЕСФП на оспорващото дружество. Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка сер. АА бланков № 0429860 от 28.10.2020 год. Към
протокола са приложени копие на фискален бон № 00320900054 от 28.10.220 год.
14:36:44 часа за 4.06 лв. и на фискален бон № 00320900055 от 28.10.220 год.
14:38:36 часа за 4.06 лв.
Въз основа на
така съставения протокол началникът на
отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
издал оспорената заповед, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил на оспорващото дружество ПАМ запечатване на търговски обект – газ
станция, находящ се в гр. Разград, Източна промишлена зона и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
Като фактическо
основание за налагане на мярката административният орган е посочил, че при
извършена на 28.10.2020 год. в 14 30 часа органи по приходите от
отдел „Оперативна дейност” Варан при ГД „ФК” проверка в търговски обект – „Газстанция” , находяща се
в гр. Разград, източна промишлена зона, стопанисвана от „Социалинвест” АД гр.
Разград е констатирано, че дружеството, като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ със
стационарен обект не е издало фискална касова бележка от наличния в обекта
ЕКАФП модел DIANEL+ с ИН на ФУ DL002294
и ИН на ФП 55002294 или ръчна касова бележка от кочан за извършена контролна
покупка от органи по приходите на 1 бр.
бутилка за битова газ на обща стойност 5 лв., заплатени в брой на място в
обекта от органа по приходите. Административният орган приел, че описаното
деяние е нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Посочено е също, че неиздаването на касов бон се
потвърждавало от изведен КЛЕН от фискалното устройство от 13.10.2020 год.,
съгласно който продажбата не била регистрирана. Наред с това обаче е записано,
че в часа на извършената контролна покупка е издадена фискална касова бележка №
********** от 28.10.220 год. 14:38:36 часа за 4.06 лв.
Заповедта е
връчена на управителя на дружеството на 18.12.2020 год. а жалбата срещу нея е
подадена на 23.12.2020 год.
В хода на
съдебното производство като свидетели са
разпитани К. И. А. и Е. Б. Н. – работници в оспорващото дружество, които са
били на работа в търговския обект в деня на проверката. Двамата свидетели
сочат, че на 28.10.2020 год. до обяд на обекта е имало проверка от метрологичен контрол, технически надзор и
служители на икономическа полиция. В
обекта се зареждат само битови бутилки с газ. Зареждането на самите бутилки
става в обособено място. Свидетелите сочат, че познават всички битови бутилки
за газ и тяхната тара. Преди зареждане
на монитора засичат теглото на бутилката и след като извадят тарата,
знаят какво количество има остатъчна газ в бутилката. Така преценяват колко газ
да заредят с оглед на технологичното изискване да не се зарежда повече от 80%
от обема. Свидетелят Н.
заявява, че в обекта няма как да
не се издаде касова бележка, тъй като системата за пълнене е свързана с касовия
апарат, който е в друго помещение и когато той натисне бутона за стоп на пълненето, касовият апарат
автоматично издава касова бележка. Имало клиенти, които не си вземат касовата
бележка. По отношение на контролната
покупка свидетелят Н. сочи, че той е
извършил зареждането на бутилката. След
14 часа е дошъл клиент, който носел 5 литрова бутилка за газ. Свидетелят му казал, че ще напълни газ за 5 лв., което
означавало, че в бутилката има остатък от газ. Той закачил бутилката, нулирал
показанията и стартирал пълненето, клиентът се дръпнал на страни и си гледал
телефона. След като Н. приключил
пълненето, клиентът взел бутилката и си
заминал. След около 10-15 минути в
обекта дошли четири лица, сред които и клиентът. Били двама служители от НАП и
двама служители от икономическа полиция. Извършили проверка на касата,
фактическа наличност, като междувременно колегата му – св. А. продължил да обслужва други клиенти.
По делото е
изслушано вещо лице по назначена съдебно
счетоводна експертиза. Същото дава заключение, че във фискалната памет на
касовия апарат на обекта е намерил отражение касов бон № ********** на стойност
4.94 лв., издаден в 14:22:38 часа.
Посочения в протокола за проверка
и в оспорената заповед касов бон с № ********** на стойност 4.06 лв. също е
намерил отражение във фискалната памет на касовия апарат. Във фискалната памет на касовия апарат са
отразени общо 76 продажби, включително и с посочените по-горе касови бонов.
Същите са осчетоводени в дружеството и информацията от касовия апарат на
дружеството е постъпила в информационните масиви на НАП и няма различия с
отразената в счетоводните регистри на дружеството. Процесната продажба е
включена в дневника за продажби и справката декларация за ДДС за м. октомври
2020 год. В обстоятелствената част на заключението вещото лице е посочило, че
няма как в паметта на фискалното устройство на касовия апарат на 13.10.2020
год. да бъде регистрирана продажба, извършена след 15 дни, с оглед на
посоченото в оспорената заповед, че в изведения КЛЕН от фискалния касов апарат
на 13.10.2020 год. няма отразена продажба на стойност 5 лв. от 28.10.2020
год. Вещото лице е посочило също, че чрез системата КЛЕН на фискалния касов
апарат е извлякъл информация за периода от 11:00 часа до 15:00 часа на
28.10.2020 год. Във фискалният апарат е записано, че в 14:22:38 часа, по
часовника на касовия апарат, е регистриран фискален бон с № ********** на
стойност 4.94 лв. След този запис в
паметта на ФУ има информация за съставен дневен финансов
отчет, издаден в 14:24:40 часа, като такива данъчни отчети обикновено се
ползват при данъчни проверки. По-късно в 14:30:02 е издаден фискален касов бон
с № 00320870052 на стойност 0.31, лв., в 14:34:34 часа с фискален бон №
00320880053 е отчетена продажба на стойност 11.08 лв., в 14:36:44 с фискален
бон № 00320890054 и в 14:38:36 с
фискален бон № ********** са отчетени две
продажби от по 4.06 лв. В обстоятелствената част на заключението си
вещото лице сочи, че за контролната покупка, по вероятно да е издаден касовия
бон с № ********** на стойност 4.94 лв., издаден в 14:22:38 часа, а не
този с № ********** на стойност 4.06 лв.
от 14:38:36 с оглед на времето на издаване и началото на проверката, посочена в
протокола, а именно 14:30 часа. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като точно, ясно и обосновано.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна –
адресат, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС и в срока по чл.149 ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-
аргумент чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Националната агенция за приходи /ЗНАП/
и приложените по делото Заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020 год. на Изпълнителният
директор на НАП и Заповед № ЗЦУ/928 от 05.07.2018 год.
Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа конкретни фактически и правни
основания въз основа, на които е издадена в т.ч. и за продължителността на
срока. Доколко те са доказани и
съответни на релевантната нормативна уредба и на доказателствата по делото, е
въпрос на материална законосъобразност на акта.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки.
Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1 б. "а" от ЗДДС /редакцията преди изменението с ДВ бр.
104/2020 г./ "Принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез
издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начина за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти
чрез фискални устройства…. /ДВ бр.106/2006 г./. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи.
Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1 Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта.
От цитираните разпоредби
следва изводът, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от ИАСУТД,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Съдът намира обаче, че в
случая не е доказано по безспорен начин изложеното в оспорената заповед фактическо основание, че за контролната
покупка, извършена от органа по приходите на посочената дата в търговския обект
на оспорващия не е издадена фискална касова бележка. Още в самата заповед са
налице две взаимно изключващи се твърдения – първото, че не е издадена фискална касова бележка за контролна покупка
, а в последствие, че за извършената контролна покупка е издадена касова бележка. На следващо място
в Констативния протокол за проверката, въз основа на който е издаден оспорената
заповед изрично е вписано, че за контролната покупка е издаден касов бон. В
него няма констатация, че за контролната
покупка не е издаден касов бон. В констативният протокол също така изобщо не е
посочено как е заплатена стойността на контролната покупка, а в оспорената
заповед е описано, че било платено в брой. Неоснователно административният орган се е позовал на изведен КЛЕН от фискалното устройство от
13.10.2020 год., тъй като е очевидно, че в него няма как да фигурира продажба
от 28.10.2020 год.
От показанията на св. Н. които съдът кредитира,
тъй като са непротиворечиви, последователни и съответстват на останалите по
делото доказателства и заключение на вещото лице, е видно, че за контролната
покупка от органа по приходите автоматично
е издадена касова бележка, която органът
по приходите не е получил и съхранявал до напускане на обекта, тъй като е взел
бутилката и си тръгнал. След около 10-15 минути след контролната покупка,
органът по приходите, извършил контролната покупка се е върнал и започнала проверката. От показанията на
свидетеля, относно технологията на зареждането на битовите бутилки с газ е
видно, че стойността на заредената газ обичайно се установява след края на
зареждането с оглед количеството на остатъчната газ в бутилката и изискването
да не се пълни повече от 80 % от обема. По делото липсват доказателства, че
стойността на заредената газ е била точно 5 лв. Твърдението на
административният орган, че за контролната покупка не е издаден фискален касов
бон се опровергава и от заключението на вещото лице, което не беше оспорено от
страните и бе кредитирано от съда.
Заповедта противоречи и на
целта на закона. В оспорената заповед не са посочени конкретни фактически
обстоятелства, които да обосновават 14
дневния срок на продължителност на мярката, наложена от административния
орган. Мотивите в тази насока са общи и
абстрактни. Липсват конкретни данни, които да обосновават съразмерността на приетия
от административния орган срок на ПАМ, в т.ч. и данни, които да сочат, че ако
срокът на мярката бъде по-малък, би се увеличила опасността оспорващият да
извърши ново нарушение, да настъпят по-големи вреди и т.н. В
обекта има регистрирано и действащо ЕСФП
от одобрен тип, свързано с НАП, съгласно
протокола от проверката и подадените от
НАП данни за регистрирани сделки на 28.10.2020 год. /л.69-70/. Дружеството е
подавало съответните декларации по ЗДДС, с приложени към тях дневници за
покупки и продажби. Няма доказателства, от които да е видно, че организацията
на дейността в обекта е такава, че
да предполага извършването на нарушения при отчитане на продажбите. Липсата на
конкретни мотиви, обосноваващи срока на
наложената мярка, осуетява възможността на съда да прецени дали
административният орган е спазил принципа за съразмерност, регламентиран в чл.
6 от АПК. От представеното по делото решение на Административен съд Търговище е
видно, че цитираното в оспорената
заповед НП № 499884-F534185
от 20.03.2020 год. е отменено. По делото няма представени нито са посочени като
номера актове за установяване на административни нарушения по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, за други нарушения, установени в деня на проверката, за каквито
административният орган сочи в заповедта.
След като административният
орган не доказа по безспорен начин, че дружеството е извършило
административното нарушение, въз основа на което му е наложена ПАМ, т.е. не е
доказал наличието на материално-правните предпоставки, посочени в чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и не е изложил мотиви относно срока на прилагане на
ПАМ, то заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон и целта на закона,
поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид
изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно
направено е основателно и доказано в размер на 1090 лв., от които 50 лв.
държавна такса, 840 лв. с ДДС договорено и изплатено по банков път възнаграждение
за един адвокат и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото. Освен това договореният хонорар не надвишава значително определеният
минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 394-ФК от 03.12.2020 год. на
началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална
агенция по приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
СОЦИАЛИНВЕСТ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул.
„Априлско въстание” № 23 сумата от 1090 лв. / хиляда и деветдесет лева/
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България чрез Административен съд
Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия /п/