НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 1900/7.5.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети април, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 18492 по описа на Районен съд - Варна за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 81130/ 07.12.2018 г. от „Т.Т.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от А. П. В. срещу С.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от
10920.00 лева, представляваща
дължима неустойка по споразумение от 20.02.2018 г. за прекратяване на действащи
2 броя договори от 29.03.2017 г. - за посредническа дейност и от 18.05.2017 г.
- за отпускане на парични средства във връзка с обучение и подготовка на лицето
за работа в чужбина, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 11.9.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 13700 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 6801/ 13.09.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.
В
исковата молба се излага, че на 29.03.2017 г. между страните е сключен договор
по сила на който ищецът се задължил да съдейства и посредничи на ответника за
намиране на работа в чужбина, срещу задължението на ответника да работи на
осигурената му работа определен период от време. На 18.05.2017 год. между
страните е сключен и втори договор, по силата на който ищецът се е задължил да
отпусне на ответника парични средства, във връзка с подготовката на лицето за
работа в чужбина. По силата на посочените договори, от ищцовото дружество, на
ответника е отпусната сумата от 2320.00 лв., брой, срещу издадени разходни
документи, а също са и заплатени всички разноски по обучението и подготовката
му за работа в чужбина. Твърди се още, че ответникът е напуснал работата си в
чужбина, с което не е изпълнил поетите договорни задължения - да работи на
осигурената му работа в чужбина поне една календарна година. След завръщането
си в Р. Б., от страна на ответника е изразена воля за доброволно погасяване на
дължимите суми. В тази насока на 20.02.2018 год. между страните е сключено
споразумение, по силата на което ответникът признава, че дължи на ищеца сумата
от 5760.00 лв. – сбор от всички разходи за обучение и стипендия. Уговорено е
връщане на тази сума на равни вноски, от по 150.00 лв., с падеж 20- то число на
месеца. Постигнато е и съгласие, за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължения на длъжника в срок, възлизаща на двойния размер на непогасения
остатък от главницата. Към момента от ответника е извършено плащане само на две
вноски, по 150.00 лв., поради което и дължимата неустойка възлиза на 10920.00
лв. От ищеца е депозирано заявление по чл. 410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящите искове.
Ответникът –
С.Д.Д.,
не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
след като взе предвид отправеното в съдебно заседание на 23.04.2019 г. искане
за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:
Ответникът е редовно
уведомен при условията на чл. 41, ал. 2 и чл. 45 ГПК,
а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 22) е получено е получено лично от страната, а призовката (л. 30) – по
реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Същевременно, предявеният
иск е вероятно основателен,
с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.
По изложените
съображения, се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
с което предявеният иск бъде
уважен.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по
арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в
заповедното производство разноски в общ размер на 368.40
лева, от които: сумата от 218.40 лева – заплатена държавна
такса и сумата от 150.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото
производство разноски в общ размер на 368.40
лева, от които: сумата от 218.40 лева – заплатена държавна
такса и сумата от 150.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** дължи на „Т.Т.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А. П. В., сумите от:
10920.00 (десет хиляди деветстотин и
двадесет) лева,
представляваща дължима неустойка по споразумение от 20.02.2018 г. за
прекратяване на действащи 2 броя договори от 29.03.2017 г. - за посредническа
дейност и от 18.05.2017 г. - за отпускане на парични средства във връзка с
обучение и подготовка на лицето за работа в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 11.9.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 13700 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 6801/13.09.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.Т.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А. П. В., сумата от 368.40 (триста шестдесет и осем лева и четиридесет
стотинки) лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 13700/2018
год. по описа на Варненски районен съд, 35 състав,
на основание
чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.Т.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А. П. В., сумата от 368.40 (триста шестдесет и осем лева и четиридесет
стотинки) лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: