№ 4035
гр. София, 27.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110206648 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалване е електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „МЕМО ЛОГ“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от законния
си представител ***в, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволството си от издадения ЕФ управителят на санкционираното дружество е
изразило в срочно подадена чрез упълномощения си защитник жалба, с която застъпва
становище за неправилност и незаконосъобразност на атакувания фиш. В нея се сочи, че
извършеното административно нарушение не било увредило обществените отношения –
обект на защита от посочената като нарушена разпоредба, поради което случаят се явявал
маловажен. На следващо място жалбоподателят се позовава на неяснота във фактическите
обстоятелства относно извършването на нарушението, тъй като не ставало ясно в какво
качество дружеството се считало за негов автор – като собственик или като ползвател на
МПС. Възразява се още и срещу недоказаност на мястото, на което деянието е било
установено, тъй като посоченият пътен участък изобщо не съществувал. В същото време
дружеството не носело отговорност относно неправилното деклариране на тол данни към
електронната система за тяхното отчитане, тъй като не е било своевременно уведомено от
доставчика на услугата за електронно събиране на пътни такси за нередовното им отчитане
от бордовото устройство. При тези съображения се иска отмяна на атакувания електронен
фиш.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Светослав Славов – преупълномощен от адв. В. И.. В хода на съдебните прения
представителят на защитата моли жалбата да бъде уважена, тъй като не се установявало
мястото на извършване на нарушението. Представя списък с разноски и пледира за тяхното
присъждане в полза на доверителя му.
Въззиваемата страна е редовно призована, като не изпраща свой представител за
проведеното по делото съдебни заседание и не ангажира становище по същество на спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
На 28.02.2021 г. в 04:20 часа състав от пътни превозни средства, състоящ се от влекач
„Рено Т“ с рег. № СВ4475МР, с технически допустима максимална маса 20500 кг., брой оси
- 2, екологична категория ЕВРО 6С и ремарке с общ брой оси - 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 50000 кг., се движил по път А-6 (автомагистрала
„Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е
движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
След извършена справка за собственици и притежатели на МПС било установено, че
същото се ползва от еднолично ограничено отговорно дружество „МЕМО ЛОГ“ ЕООД с
ЕИК ***, чийто законен представител бил управителят ***в. Поради това на юридическото
лице бил съставен процесният електронен фиш № **********, с който му било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на
приложените по делото електронен фиш, както и от останалите писмени доказателства, сред
които списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние
(тол такса), извлечение от бордово устройство, отчет за пътувания на тежкотоварен
автомобил, доклад на директора на Областно пътно управление – София и протокол за
утвърждаване образец на електронен фиш, а също и от приложените по делото веществени
доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни,
поради това, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове районният съд винаги се
явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В резултат на тази проверка, съдът намира следното:
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса
2
при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната
система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени като
л. 49-50 от делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на
отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично
прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че с
оспорения електронен фиш е санкционирано нарушение, установено чрез електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като същият е издаден по образец,
утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което
свидетелства приложения по делото Протокол № 28765/21 от заседание на УС на АПИ.
Противно на оспорванията, направени от процесуалния представител на жалбоподателя,
представляващи и основна негова защитна теза, конкретното място на извършване на
нарушението следва да се счете за безспорно установено. Сред съдържателните елементи от
фиша личи не само номерацията на устройството, което е послужило за обективиране
признаците на осъществен състав на административно нарушение, но и неговата
локализация на пътя – част от платената пътна мрежа, с индивидуализиране на
пространственото му разположение посредством километричното изражение на тол
сегмента и неговата насоченост спрямо пътя. В горния контекст, наличните доказателствени
източници – списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние и доклад от инж. Румен Сачански с изх. № 66-СФ-232/17.02.2023 г., разгледани в
своята взаимовръзка, навеждат на единствения закономерен извод, че автоматичното
записващо пътния трафик устройство с № 1018, разположено на Северната скоростна
тангента между разклона за Нови Искър и пътен възел Илиянци, съответства на км. 50+427
от автомагистрала „Европа“ (А-6), за преминаването през която е дължима тол такса от
ползвателите на платената пътна мрежа. Също в противовес на доводите в жалбата, съдът
приема, че по един достатъчно ясен и небудещ съмнение начин е описано кой е
3
извършителят на процесното деяние и във връзка с какво негово поведение произтича това
му качество. Аргумент в тази посока се черпи от приложената санкционна разпоредба на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда наказание за собственика на пътното превозно
средство, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса, а в случай като
настоящият – при който е вписан ползвател на МПС – глобата да се налага на неговия
ползвател.
Въпреки гореизложеното обаче настоящият съдебен състав констатира изначалната и
непоправима опороченост на настоящото административнонаказателно производство,
обусловена с факта, че още в процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя е
било допуснато неотстранимо процесуално нарушение, значително накърняващо правото на
жалбоподателя на защита. В обжалвания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден
на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице - собственик на
МПС /или на неговия вписан ползвател/ от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в
размер на 2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от
общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване
на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и
при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в
разпоредбата на чл. 181ж, ал. 1 от ЗДвП, която регламентира, че при осъществяване състава
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната
отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.
189ж от ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имат
различно съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението
на собственик/ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия
в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции.
Абсолютно недопустимо в този тип производства се явява прилагането на диференцираната
процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното
тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна
възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да
4
бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и
следващите от ЗДвП. Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно
постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което
са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата
на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално –
оспорване на фактическите констатации на контролните органи.
Ето защо е налице абсолютно основание за отмяна на ЕФ, което се явява издадено
при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на уговорения за воденето на производството
адвокатски хонорар. Същият е бил изцяло заплатен от жалбоподателя и съответства на
минимално предвидения размер, регламентиран в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва сумата от 660 лв. с ДДС (550 лв. без ДДС),
представляваща сторени по делото разноски, да бъде възложена в тежест на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „МЕМО ЛОГ“ ЕООД с ЕИК ***, на основание чл. 179, ал. 3б,
вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „МЕМО ЛОГ“ ЕООД с
ЕИК *** и адрес на управление в гр. София, у*** сумата от 660 (шестстотин и шестдесет)
лева с ДДС, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5