Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 07.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 7/2022г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
С Решение № 69 от 24.11.2021г.,
постановено по а.н.д. № 162/2021г., Тетевенски районен съд, втори наказателен състав
е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) №НП-УСОГ-2/15.06.2021г.
на Кмета на Община Тетевен, с което на В.М.П. с ЕГН ********** ***. „Пеновото“,
бл.14, вх.А, ет.3, ап.7, на основание чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за
горите (ЗГ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева,
за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 и
чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от Наредба №8/05.08.2011г.
за сечите в горите.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – В.М.П., страна по а.н.д. №162/2021г. по описа на Тетевенски РС.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
касаторът не е извършил твърдяното административно нарушение, тъй като
отсечените дървета са попадали в технологичната просека за прокарване на
временен път, ограничен от горския стражар по безспорно видим начин чрез
маркиране на крайните за просеката дървета с две сини ленти, и не е било
необходимо маркирането на тези дървета. На следващо място се твърди, че
наказаното лице е с трудов договор с продължителност на работното време от
четири часа на ден, и ако незаконната сеч е била извършена извън работното
време, той не е бил длъжен да контролира, съответно да не я допуска. Иска се отмяна на решението
на Тетевенски РС и на НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа касационната жалба и
излага подробни съображения по същество за нейната основателност.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната
жалба с доводи по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд Ловеч, касационен състав, като
съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че съгласно договор за покупко-продажба на дървесина на корен
№436/23.09.2020г., сключен между Община Тетевен в качеството на продавач и
„Семекс” ЕООД, гр. Ботевград в качеството на купувач, продавачът се задължава
да прехвърли собствеността върху маркирана дървесина на корен, а купувачът да
добие и извози дървесината и да заплати договорената между страните цена.
Дървесината, съгласно клаузите на договора попада в обект №2029, отдел 21101,
подотдел „д”, „л” и „к”, землище на с. Дивчовото, обл. Ловеч, м. „Анчова” и със
срок на договора до 01.06.2021г., съответно на сечта от 01.10.2020г. до
01.06.2021г., а на извоза от 01.10.2020г. до 01.06.2021г. Съгласно сключения
между В.М.П. и „Семекс” ЕООД, гр. Ботевград трудов договор, П. е приел да
изпълнява длъжността „Специалист лесовъдство”, при условията на четири часа
непълно работно време и е постъпил на работа на 22.03.2019г. В.М.П. е лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.108,
ал.2 от ЗГ, съгласно удостоверение №2799/10.05.2012г., вписано в технологичния
план за добива на дървесина от процесния отдел. С позволително за сеч
№0580901/05.10.2020г., издадено от РДГ Ловеч, е било разрешено на В.М.П.,
представител на купувача по договора за покупко-продажба, да извърши сечта в
отдел 21101, подотдел „д”, в имот с кадастрален номер 20996.52.5, землище на с.
Дивчовото, площно сечище от
На 21.12.2020г. бил съставен
в присъствието на П. Констативен протокол серия УОГ-02 с №**********, в който
била отразена констатирана сеч на немаркирани 109 броя дървета, описани по
дървесен вид и кубатура, в отдел 21101, подотдел „д”, имот с кадастрален номер
20996.52.5, м. „Анчова” в землище на с. Дивчовото, обл. Ловеч. На 03.02.2021г. на
В.М.П. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 17 от същата дата, със сериен номер
0000180, в който било описано извършеното от П. нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на вменените му задължения и контролни правомощия, възложени му по
ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, в резултат на което са отсечени
без да са маркирани с КГМ 109 дървета, от дървесни видове бял бор, смърч и бук,
с обща кубатура от 75 пространствени кубически метра, като нарушени норми били
посочени чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ, както и чл.61, чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите. В АУАН П. вписал, че не е съгласен с
написаното. Въз основа на цитирания акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че в случая извършването на процесното нарушение, самоличността на
нарушителя и вината му са установени по безсъмнен начин от доказателствата по
делото; при провеждане на административно-наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; в АУАН е направено
подробно словесно описание на формата на изпълнителното деяние, прието за
нарушение; в НП посочените обстоятелства за извършеното нарушение възпроизвеждат
тези от АУАН и не са нови или въведени за първи път, а визираната форма на изпълнително
деяние е „не е упражнил контрол”, в резултат на което са отсечени без да са
маркирани с КГМ 109 броя дървета; АУАН и НП са съставени при спазване на чл.42
и чл.57 от ЗАНН; нарушението е описано точно и ясно, конкретизирано е с всички
съставомерни елементи от към форма на изпълнително деяние, време и място на
извършване и в този смисъл няма допуснати нарушения в
административнонаказателното производство. Въззивният съд обсъдил възраженията
на жалбоподателя, като мотивирано ги приел за неоснователни.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните
правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
По същество на спора и при преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните
свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в
посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.
Чл.108, ал.3 от ЗГ въвежда задължение за лицето,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е
издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина в съответния имот, до освидетелстване на сечището. В случая е
безспорно, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в Публичния
регистър на ИАГ София, на негово име е било издадено позволително за сеч № 0580901
от 05.10.2020г. за имот в землището на с. Дивчовото, общ. Тетевен, отдел 21101, подотдел „д”, имот
с кадастрален №20996.52.5 – общинска горска територия, както и че в същия
имот е била констатирана незаконна сеч на 109 броя немаркирани дървета,
извършена в периода от 10.12.2020г. до 21.12.2020г. (в рамките на действие на
разрешителното за сеч). Поради изложеното се споделят изводите на РС Тетевен,
че касаторът не е изпълнил контролни правомощия при добива на дървесина от
процесния имот, възложени му по ЗГ, с което е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ.
Съгласно чл.52, ал.1, т.3 от Наредба №8/05.08.2011г. за
сечите в горите (Наредбата), сечите се
провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.108, ал.1 от ЗГ
въз основа на одобрен технологичен план
за добив на дървесина. Съгласно чл.53,
ал.1 от Наредбата, технологичният план по
чл.52, ал.1, т.3 се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ, и се одобрява от лицата по
чл.108, ал.1 от ЗГ. При необходимост от изменение на одобрения технологичен
план се изготвя и одобрява нов.
Съгласно чл.53, ал.6 от Наредбата, в случаите, когато
в одобрения технологичен план са проектирани извозни пътища, технологични
просеки и трасета за въжени линии и се налага отсичане на немаркирани дървета,
позволителното за сеч се издава след маркирането им и включването им в
карнет-описа на насаждението.
Съгласно чл.53, ал.7 от Наредбата, когато след
издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при
санитарна или принудителна сеч, както и за изграждане или промяна на трасетата
на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят
карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на
насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната
агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета
се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране.
Безспорно по делото има изготвен и одобрен на
05.10.2020г. по надлежния ред технологичен план за обекта, в който план са
обозначени извозните пътища – с червен цвят съществуващите такива два на брой и
със син цвят проектните. На същата дата – 05.10.2020г. е издадено и позволителното
за сеч. Безспорно е и, че преди издаване на позволителното за сеч, не е
извършено маркиране на дърветата, включени в одобрения технологичен план и
влизащи в проектираните извозни пътища. За тези дървета не е изготвен и карнет-опис. Предвид изложеното, процесният
случай не може да се подведе под тази правна норма, предвид цялостното й
неизпълнение.
В касационната жалба се излагат аргументи за
приложимост на чл.50, ал.6, т.1 от Наредбата, поради което не е било нужно
маркирането на дърветата, попадащи във временните извозни пътища. Разписаните в
нормативната уредба правила обаче не кореспондират с този довод. Сочената в
касационната жалба разпоредба допуска сеченето на немаркирани дървета, при
провеждане на технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена
площ. В чл.36 от Наредбата са посочени техническите сечи, една от които е
изграждане и поддържане на временни горски пътища. Съгласно ал.7 на чл.50 от
Наредбата, ограничаването на площта в случаите по ал.6, т.1 се извършва чрез
маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета,
определени за сеч, както и с отбелязване на височина
От друга страна разпоредбата на чл.50, ал.6, т.1 от
Наредбата не изключва изготвянето и одобряването на технологичен план за
изграждането на нови извозни пътища. Изключението касае единствено маркирането
на дърветата и то само и единствено при изпълнение на разпоредбата на ал.7, а
именно маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните
дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина
По делото, както бе посочено по-горе, за имота, в
който ще се извърши сечта е одобрен технологичен план. В този технологичен план
не са залегнали като одобрени извозни пътища прокараните такива на място, за
които се претендира незаконната сеч. Установено е, че за изграждане или промяна
на трасетата на временните извозни пътища не е одобряван нов технологичен план,
както изисква нормата на чл.53, ал.7 от Наредбата.
Временните извозни пътища задължително се отбелязват в
технологичния план, като последният е необходим документ съгласно изискванията
на чл. 93а, ал.5 от ППЗГ. Тази норма установява изграждането на временни
извозни пътища и спускове да се извършва при наличието на технологичен план и
скица, одобрени от директора на държавното горско стопанство или държавното
ловно стопанство, като срокът за изграждане се определя в позволителното за
сеч. Изградените извозни пътища и спускове се закриват с протокол, изготвен от
комисия, включваща представители на държавното горско стопанство или държавното
ловно стопанство. Закриването на извозни пътища и спускове се извършва в
присъствието на ползвателя. Или изводът, който се налага е, че отразяването на
временен извозен път в технологичен план е необходимо условие sine qua non за
разрешение за изграждане на такъв с цел опазване на горските масиви и прилагане
на най-ефективен достъп до временни складове.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗГ, на която норма се е позовал наказващият орган „Наказва се с глоба от 300 до
5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях“.
От анализа на нормата е видно, че нарушението се
осъществява от особен субект. На първо място такова нарушение следва да е
извършено от длъжностно лице, което следва да отговаря и на изискванията на
хипотезата на чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ предвид описаното в обстоятелствената
част на постановлението. Впрочем обстоятелството, че касаторът е длъжностно
лице, не е спорно и е правилно установено.
Алтернативно изискване за обективната страна на
състава на нарушението е този особен субект да не е изпълнил задължение, което
му е нормативно вменено или му е вменено с акт, по силата на който на този
особен субект са вменени определени задължения, като именно такова поведение е
описано в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.
Конкретно, в НП е вписано, че касаторът в качеството си на лицензиран лесовъд не
е изпълнил вменените му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му
задължения и контролни правомощия, за недопускане на нарушения по ЗГ, в
резултат на което в имота са отсечени немаркирани с КГМ 109 броя дървета.
Ясно е от цитираните по-горе норми, че на лице, което
упражнява лесовъдска практика и което попада в обхвата на субективният състав
на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е вменено от тази разпоредба задължението лично да
следи в това си качество за недопускане на незаконна сеч на дървесина в имота,
за който има издадено позволително за сеч, а именно за отсичане на немаркирани
дървета, включително и в частта на технологичните планове, касаеща временните
извозни пътища, по които добитата въз основа на разрешителното за сеч дървесина
следва да се извози. Посочената норма изисква активно действие и контрол от
страна на съответния лесовъд, който следва да осуети или пресече именно такова
незаконосъобразно ползване на немаркирана дървесина и извозването й по
непредвиден от съответният технологичен план извозен път. Липсата на това
дължимо поведение в конкретният случай е довело до наличието на прокарани два временни
извозни пътя с отсечени в площта им дървета (видно от констативният протокол,
приобщен по първоинстанционното дело), за които няма изменен и одобрен
технологичен план, което обстоятелство е резултат от бездействието на касатора,
а последното е предвидено като изпълнително деяние в административнонаказателния
състав на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Напълно се споделят и
изводите на РС за неприложимост на чл.28 от ЗАНН към конкретния случай. В горната
разпоредба е предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Разпоредбите на ЗАНН (чл.6, 12, 27, 28) налагат извод,
че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. В този
смисъл настоящият състав счита, че преценката на въззивния съд, че деянието не
е маловажно, не е в противоречие с материалния закон.
В ЗАНН не е предвиден законов
критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Съгласно чл.93,
т.9 от ДР на Наказателния кодекс, „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В обхвата на „вредните последици” се включват както
имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както
и такива, които нямат имуществен характер. В случая са настъпили вредни
последици от нарушението – незаконно са отсечени 109 броя дървета с общ обем 75
пл.куб.м., не са налице и смекчаващи обстоятелства, които да отличават
нарушението от обичайните нарушения от същия вид. Поради горното се споделят
изводите на решаващия състав, че в процесния казус не е било налице основание чл.28
от ЗАНН да бъде приложен от АНО.
Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като
е бил назначен на четиричасов работен ден, то ако незаконната сеч е извършена
извън работното му време, той не е бил длъжен да упражнява контрол, нито е бил
длъжен да не допуска незаконна сеч. Тези доводи изцяло противоречат на смисъла
и целта на относимите разпоредби на ЗГ и Наредба №8/05.08.2011г. Нормата на чл.61
от Наредбата не поставя времеви ограничения в рамките на работния ден за осъществяване
на контрол по спазване изискванията на чл.47 и 48, както и за изпълнение на
технологичния план за добив на дървесина, като отговорността на лицето, на
което е издадено позволителното за сеч, е до освидетелстване на сечището.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора съдът намира за основателно
искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е
своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт е осъществил в пълна степен
процесуално представителство – явявал се е в насроченото о.с.з., депозирал е
възражение по касационната жалба, представил е доказателства, ангажирал е
становище по същество и е представил писмени бележки. Следва касаторът да бъде
осъден да заплати на Община Тетевен сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд,
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 24.11.2021г., постановено по а.н.д.
№ 162/2021г. по описа на Тетевенски районен съд.
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН **********
***. „*“, ****** да заплати на Община Тетевен разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.