РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Шумен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200212 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0000898 издадено на 08.09.20222г. от
и. д. Директор на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвт.П на С. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: ************** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.87, т.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Жалбоподателят оспорва законността на
постановеното административно наказание. Моли съда на отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно и неправилно, в условията на алтернативност за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, като излага подробни доводи в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за
целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично и
не изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпило подробно
Писмено становище. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща упълномощен
представител.
ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради
следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на 10.08.2022г. в с. Златна нива, обл. Шумен,
свидетелят Б. Г. И. – ст. инспектор в РД «АА» гр. Варна спрял за проверка товарен
1
автомобил с прикачено към него, полуремарке. Автомобилът бил марка «Скания» с рег. №
Н07 51ВХ и бил управляван от жалбоподателя С. Д. С.. В момента на проверката товарния
автомобил бил празен и пътувал по маршрут Шумен – с. Подайва, видно от пътен лист №
9446199/10.08.2022г. В хода на проверката свид. Б. И. констатирал, че при извършване на
обществен превоз на товари, при управление на МПС, за чието управление се изисква
СУМПС категория С, водчът не претежавал валидна карта за квалификация. Свидетелят И.
установил това след справка в системата на ИА «АА», от която било видно, че
жалбоподателя е притежавал карта за квалификация с № Р169327, валидна до 14.03.2022г.,
като след тази дата няма издадена такава.
Същият ден – на 10.08.2022г. във връзка с констатираното административно
нарушение, свидетелят Б. И. съставил АУАН № 321622 на жалбоподателя С. Д. С., за това,
на 10.08.2022г. около 08,00 ч. в обл. Шумен, по РП III-7003 в с. Златна нива управлява
влекач „Скания“, кат. N3 с рег. № Н07 51ВХ с прикачено полуремарке с рег. № Н12 48ЕК,
извършващ обществен превоз на товари – празен в момента на проверката, по маршрут гр.
Шумен – с. Подайва, видно от пътен лист № 9446199/10.08.2022г., като водачът извършва
обществен превоз на товари, за чието управление се изисква СУМПС от кат.“С“ без да
притежава валидна карта за квалификация. Актосъставителят посочил, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.37, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на
жалбоподателя С. и подписан от него със следното възражение: „изкарал съм курса за
квалификация и чакам удостоверението“. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал
от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-
0000898 от 08.09.2022г. на и. д. Директор на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което
на С. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: г************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2 000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П за
нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни органи - с оглед представената
оправомощителна заповед имат необходимата компетентност да издават АУАН и НП.
Нарушителят е ясно и точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.
Не са налице процесуални нарушение относно сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като
АУАН и НП са издадени в съответните преклузивни срокове. Акта е връчен лично на
нарушителя в момента на съставянето му.
Със съставения акт за нарушение и издаденото въз основа на него НП,
жалбоподателят е санкциониран за това, че 10.08.2022г. около 08.00 часа в обл. Шумен по
РП III-7003 в с. Златна нива управлява влекач „Скания“, кат. N3 с рег. № Н07 51ВХ с
2
прикачено полуремарке с рег. № Н12 48ЕК извършвал обществен превоз на товари без
валидна карта за квалификация на водача.
Доколкото се касае за обществен превоз на товари правилно нарушението е
квалифицирано като неизпълнение на задължение по чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г.
на МТ, съгласно който водачът на автомобил за обществен превоз на товари, трябва да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по по чл.7б,
ал.5 от ЗАв.П. Това е Наредба № 41/2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация. Карта за квалификация на водача
следва да притежават водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на МПС от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E,
D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози
или превози за собствена сметка. Изискването за притежание на такава карта е свързано с
два основни момента: с категорията на самото управлявано МПС и с обичайната дейност,
която се извършва с него. Не се спори между страните, че жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на товари с товарен автомобил, за управлението на който се изисква
категория „С“. Второто условие е с превозното средство да се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка. Контролните органи са установили, че
жалбоподателят извършва обществен превоз на товари, поради което е налице и второто
изискване. При наличие на горните две предпоставки, които са безспорно установени,
водачът следва да притежава карта за квалификация. Последната по същество представлява
официален удостоверителен документ, удостоверяващ факти с правно значение, а именно,
че водачът е преминал началната квалификация или задължителното периодичното
обучение. След обучението на водача се издава удостоверение за професионална
компетентност за превоз на пътници или товари.Безспорно се установява, че
жалбоподателят е притежавал карта за квалификация на водач на МПС № Р169327, която е
била валидна до 14.03.2022г. Карта за квалификация на жалбоподателя С. С. № Р333037 е
издадена на 18.08.2022г. – след извършената му проверка на 10.08.2022г. Безспорно към
10.08.2022г. жалбоподателя С. не е притежавал валидна карта за квалификация на водач на
МПС. Съдът намира обаче, че в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАв.П е неприложима, тъй като тя се отнася за случаите, когато не били изпълнени
изискванията за МПС, с което се извършва превоза, предвид трайно установената съдебна
практика, след изменението на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П - Решение № 2071 от 4.11.2021г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2302/2021г., Решение № 694 от 9.11.2020г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 723/2020г., Решение № 64 от 30.03.2022г. на АдмС - Русе по к. а. н.
д. № 31/2022г., Решение № 102 от 7.02.2022г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2779/2021г.,
Решение № 171 от 31.10.2022г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10203/2022г.,
Решение № 33 от 9.02.2022г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 15/2022г.
АНО е подвел нарушението под санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П,
която гласи следното: водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
3
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лв. при първо нарушение. Съдебната
практика приема, че тази разпоредба визира хипотези, при които водачът се санкционира за
липса на документи, отнасящи се до моторното превозно средство, а не до лицето, което го
управлява. Освен от анализа на самата норма, това се извлича при сравнително тълкуване с
редакцията преди изменението, където е липсвало пояснението "без издадено за моторното
превозно средство". Следователно, инкриминираното поведение на водача е обусловено
само от условието да извършва превоза без издаден за моторното превозно средство
документ, изискуем от регламент от ЗАв.П и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Приема се, че доколкото видовете документи не са изчерпателно изброени,
то несъмнено в кръга "други документи" попадат неспоменати изрично такива, касаещи
отново превозното средство, а не водача. Тълкуване на нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П
води до извода, че за наличието на съставомерно деяние по смисъла на тази норма е нужно
извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари с
МПС, по отношение на което МПС не са изпълнени изброените в нормата изисквания. В
посочената норма няма установени изисквания към самите водачи, извършващи обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, каквото изискване е установено
от нормата на чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ и чл.2, ал.1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. по отношение на водачите - да притежават карта за квалификация, поради
което приложената санкционна норма не кореспондира на установеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАв.П, за нарушение на този закон и на
подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията
за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. От така направеното сравнение на
цитираните санкционни норми на ЗАвт.П е видно, че категорично описаното нарушение
попада в обхвата на чл.105, ал.1 от ЗАП, а не в обхвата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П по
която е наказан жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът счита, че за допуснатото от жалбоподателя С. С.
административно нарушение, изразяващо се в извършване на обществен превоз на товари
без да притежава карта за квалификация, следва да се извърши преценка за наличието на
основания за евентуалното му преквалифициране подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г./: съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да: 1. приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока съдържа и
4
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. по ТД № 1/2020г. на ВАС. Според цитираното ТР
при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното
постановление районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. Спор по делото
по отношение на фактите няма – от една страна, а от друга – всички съставомерни факти
относно установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са били предявени на
нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП. Правото на защита на наказаното лице не е
било нарушено, тъй като всички релевантни факти са му били предявени и то е могло да
организира защита си спрямо тях.
В конкретният случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, поради което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по
чл.105, ал.1 от ЗАвП, за което е предвидено наказание глобата на 200 лв..
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че това нарушение е маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като за неговото осъществяване не е необходимо да са
настъпили вредни последици, същото е такова на формално извършване. В случая не се
касае за незначително закъснение в подновяването на документа, а е изминал период от пет
месеца от изтичане валидността на предходно издадената карта, което не дава основание да
се счете, че се касае за неволен пропуск и не очертава нарушението като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид.
В придружителното писмо изготвено от младши експерт в отдел „Контрол“ в РД
"АА" – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че не е осъществено процесуално представителство в
съдебно заседание, не е депозирано по делото и становище от юрисконсулт или лице с
юридическо образование, намира искането за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000898 издадено на 08.09.20222г. от
и. д. Директор на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на С. Д. С., с ЕГН
**********, г************** на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П за нарушение на чл.87,
т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е наложена „глоба“ в размер на 2 000 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА административното наказание като такова по чл.105, ал.1 от ЗАвт.П и
определя на С. Д. С., с ЕГН **********, С.С.С., с ЕГН ********** наказание "глоба" в
размер на 200 лева за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ.
ОСТАВЯ без уважение искането на РД «АА» - гр. Шумен за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6