М О Т
И В И
към присъда по НОХД № 109/2017 година
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият И.К.К., роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, със средно-специално образование,
женен, работещ като управител на ЕТ „****”, със седалище и адрес на управление
гр.Б., пл.„Освобождение” №5, ет.1, ап.2, неосъждан, с ЕГН **********,е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК, за това,че на 25.05.2016г. в гр.Б., област Софийска, пл.“****“ № 8
самоволно, не по установения от закона ред / чл.498, ал.1 от ГПК : „Купувачът
се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото
в сила постановление за възлагане.Купувачът представя удостоверения за
платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за
възлагане и чл.498, ал.2 от ГПК : „Въводът се
извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота.То може да се
брани само с иск за собственост.”/ в немаловажен случай осъществил едно
оспорвано от другиго - Д.М.Б. чуждо - на Д.М.Б. действително право - правото на
владение върху недвижим имот / магазин със застроена площ 18 кв.м./, находящ се в гр.Б., пл.“****“ № 8, в източната част на
партерния етаж на жилищна сграда, построена в УПИ III-840,
находящ се в кв.62 по плана на гр.Б.,
Община Б., област София, като в качеството му на собственик на горепосочения
магазин по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от
28.03.2016г., без да е извършван въвод във владение
от съдия изпълнител за този имот, предприел действия по смяна на патронника на
входната врата на магазина и с това ограничил правото на владение върху този
имот на Д.Б. .
В
съдебно заседание представителя на Б.ска районна прокуратура поддържа
обвинението спрямо подсъдимия И.К.К. за извършено
престъпление по чл.323, ал.1 от НК,
така както е посочено и внесено от Б.ска районна прокуратура и счита, че от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, се установява
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и по безспорен начин е установено,че подсъдимия е извършил
престъплението, за което му е повдигнато държавно обвинение.Прокурорът излага
съображения,че престъплението по чл.323, ал.1 от НК, изисква да са налице от обективна страна, няколко кумулативни изискуеми
предпоставки,а именно : за да е налице въобще самоуправно
поведение, то трябва да бъде предшествано от възникнал спор между субекта на
престъплението и друго някое лице; от обективна страна се изисква този спор да
е възникнал във връзка със дадено спорно право, което във всички случаи, трябва
да има имуществен характер - такова право е правото на собственост и включените
в него ограничени вещни права - на владение, ползване и разпореждане, с дадена
движима или недвижима вещ; това право, спорно в случая, може да принадлежи на
дееца или на друго лице, насрещна страна в спора, както и да бъде действително
съществуващо такова или предполагаемо от страна на дееца на престъплението; възникналият
спор, относно правото следва да се изразява или с несъгласие със съществуването
или с правния начин на осъществяването му; извършителят на деянието, следва да
е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от друго някое лице и
вместо да отнесе спора до съответния компетентен да го реши орган, дееца на
деянието сам осъществява спорното право, като субективно или обективно внася противоправна промяна във фактическото съществуващо
положение. Прокурорът изтъква,че в теорията и практиката е прието още, че за да
е налице съставомерност на това поведение, трябва то
да представлява немаловажен случай, по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Прокурорът
изразява становище,че от обективна страна извършителя на престъплението следва
да действа виновно, да съзнава всички признаци от обективна страна, изброени
по-горе, като със собственото си противоправно
поведение внася противоправната промяна на
съществуващото фактическо положение.Прокурорът счита, че в хода на съдебното
следствие са събрани безспорни доказателства и доказателствени средства, че
подсъдимия е бил страна по правоотношение, касателно
по осъщественото изпълнително производство и възлагането на процесния
по делото имот в собственост,а също е установено безспорно, че св. Д.Б. също е
била страна по това производство, в качеството си на длъжник, в хода на това
изпълнително производство,както и че между подсъдимият и св.Б. възникнал спор
относно начина на придобиването на владението на процесния
по делото имот. Прокурорът изтъква,че не е спорно и РП-Б. абсолютно обективно е
посочила и в обстоятелствената част на обвинителния акт правото на собственост
на подсъдимия и към момента счита, че безспорно е установено, че подсъдимия към
датата на извършване на процесното деяние, е бил собственик на този имот,но проблемът
в случаят е начина, по който е придобил владението на този имот,тъй като не се
е обърнал към съответния ЧСИ, за извършване на съответен принудителен въвод във владение, по отношение на този имот, а напротив,
реализирал е правото си на владение на този имот, чрез предприемането на
действия по смяна на патронника и
буквалното завземане на имота, като е направил това самоволно, не по
установения от закона ред, който е предвиден в чл.498 от ГПК.Прокурорът излага
доводи,че подсъдимият К. е осъществил тази противоправна
промяна в съществуващото преди това положение, след като е бил наясно за
възникналия между него и дотогавашния владелец на вещта св.Д.Б. спор, с пълното
съзнание, че следва да се обърне към съответния държавен орган, който да
предприеме съответните действия по принудителен въвод
във владение.Прокурорът счита, че изложените от страна на подсъдимия
обяснения,не са подкрепени от нито едно друго доказателство или доказателствено
средство в наказателното производство, относно това, че той не е бил запознат с
този законов ред и че едва ли не, му е обяснено от ЧСИ и от негов помощник или
служител, че не му е необходим такъв принудителен въвод
във владение, а че той на базата само на постановление за възлагане на имота,
да се разполага с него и да влиза в негово владение и да го третира като свой. Прокурорът
е на становище,че обясненията на подсъдимия не са подкрепени от показанията на
ЧСИ и от помощника му св. М.М.,като в случая следва
да се отчете,че обясненията на подсъдимия са освен гласно доказателствено
средство, но и средство за защита в наказателния процес, с оглед на което в
тази им част не са подкрепени от други доказателства по делото. Прокурорът счита
също, че от обективна страна, случаят представлява немаловажен такъв,тъй като механизмът
на извършване на престъплението, личността на подсъдимия, определят една
по-висока степен на обществена опасност на извършеното от него деяние. Прокурорът
счита, че от субективна страна също е налице осъществен състав на
престъплението,тъй като подсъдимия виновно, при форма на вина - пряк умисъл е
реализирал правото си на владение на процесния по делото имот, при все, че е бил наясно, че това
владение не му е предадено доброволно и че е следвало да се обърне към
съответните компетентни органи за принудителното осъществяване на това му
право. Прокурорът счита, че с тези мотиви обвинението е доказано по несъмнен
начин и моли да бъде постановен съдебен акт,с който да бъде признат подсъдимият
И.К. за виновен, по така повдигнато от БРП обвинение, за извършено престъпление
по чл.323,ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към
средния размер, предвиден в особената част на НК и „глоба“ към същия среден
размер, съгласно предвиденото в чл.323, ал.1 от НК и в случай, че му бъде наложено
наказание до 3/три/ години „лишаване от
свобода“, с оглед липсата на предишни осъждания и ако бъде преценено, че са
налице предпоставките по чл.66,ал.1 от НК, да бъде отложено така определеното
наказание „лишаване от свобода“ със съответния изпитателен срок. Прокурорът моли
да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия направените в хода на досъдебното и
съдебно следствие разноски. В отговор на защитника на подсъдимия/в реплика/
прокурорът изтъква,че не оспорва и безрезервно споделя твърденията на защитата,
относно понятието „владение“, „изгубване на владение“ и „липса на владение“ и уважава труда на защитата, която е положила
усилия за намиране на съдебна практика, цитирана от нея относно смисъла и тълкувателното
значение в рамките на гражданското производство и относно придобиването,но в настоящия
случай, се касае за наказателно производство, в хода на което тези понятия
безспорно имат същия смисъл, но обективните и субективните признаци на
престъплението „самоуправство“, са съвсем различни и
не касаят нито изпълнителното производство, нито понятията „владение“, или
„изгубване на владение“ или „липса на владение“ и за съставомерността
на деянието „самоуправство“ е необходимо да има
спорно право и противоправна промяна /противоправна фактическа промяна, във съществуващото
положение. Прокурорът не споделя твърдението на защитата, че не е съществувал
спор, относно въпросното право на владеене на процесния
имот, тъй като от показанията на свидетелите и на св.Ю.Т. е много видно, че е
имало спор между собственика И.К. и представителя и предишния собственик на
въпросната вещ - св.Д.Б.,като в показанията си изрично казва : „…те не можеха
да се разберат. Единият ме дърпаше, другия ме дърпаше…“. Прокурорът
отбелязва,че престъплението „самоуправство“ се намира
в глава Х от НК – „Престъпление против реда на управлението“ и непосредствен обект на защита са обществените
отношение, уреждащи правилното функциониране и реда за упражняване на конкретни
права от страна на граждани,като са защитени конкретния ред за осъществяване на
дадено право от страна на даден гражданин.Прокурорът счита, че в хода на
разследването безспорно е установено, че правото на владение, което е
реализирал подсъдимия, с действията си на 25.05.2016 г., не е било съгласно
установения от закона ред, с оглед на
което моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимия
за виновен по повдигнатото от РП-Б. обвинение. Прокурорът счита, че посочените
съдебни решения от страна на защитата, не могат да бъдат приети и тълкувани
през призмата на наказателния процес, тъй като те касаят различни действия на
различни органи, извън наказателното производство и не могат да бъдат
задължителни в наказателното такова. На отправена дуплика на защитника на
подсъдимия прокурорът репликира,че в чл.323 от НК е
посочено, че това право може дори да не е действително съществуващо,важно е
едната страна по спора да предполага, че притежава такова право,не е необходимо
дори да е налице, нито формално, нито де юре, така пише: „действително или
предполагаемо право“ и никъде в НК не пише, че трябва да е налице фактическо
такова владение от страна на една от спорещите страни, или дори да съществува в
полза на него такова право.
Защитникът на подсъдимия И.К.К. – адвокат М.Н. в съдебно заседание изтъква,че в изложението на представителя на държавното обвинение има
няколко тези, които възмутили в нея не
само гражданина, но и юриста и човека. Адвокат Н. изказва несъгласие с
твърденията на представителя на държавното обвинение, че подзащитния
и И.К. е с висока обществена
опасност,тъй като видно от всички събраните по делото писменни
доказателства, справки от полицията и общината и свидетелството за съдимост, е
човек, който се ползва с добри характеристични данни. Адвокат Н. изтъква,че безспорен факт в производството е,
че И.К. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.323 от НК и че е
собственик на недвижим имот, представляващ магазин, със застроена площ от 18
кв.м., находящ се в гр.Б., пл.„****” № 8. Адвокат Н.
излага съображения,че в обвинителният акт от страна на държавното обвинение са
изложени твърдения, че със смяната на 25.05.2016г. на патронника на собствения
му магазин, доверителя и И.К. е ограничил правото на владение на Д.Б. върху процесния имот. Адвокат Н. обръща внимание на факта,че в
изложението на държавното обвинение се говори за придобиване на владението,но
според нея владението не се придобива, а се предава и счита, че при повдигане на обвинението,
представителя на държавното обвинение е подходил незадълбочено към същността на
разпоредбата на чл.498, ал.2 от ГПК и същността на владението и като цивилист, счита за недопустимо твърдението, че лице, което
е участвало в търг и въз основа на закона, съобразно проведена тръжна процедура
е станал собственик, да се твърди, че е страна в това изпълнително
производство, това не може да се твърди от един юрист. Адвокат Н. отбелязва
факта,че от приложените изискани от ЧСИ В.Н. книжа при/и по повод извършването
на търга на магазинно помещение от 18 кв.м., находящо
се в гр.Б., пл.“****“ № 8, е видно, че всички негови действия, изрично и по
предвидения от ГПК ред, са съобщавани на Д.Б. и на Саманта Б., които до момента
на влизане на постановлението за възлагане на този имот в сила, са били
предишните собственици на това магазинно помещение, а не както твърди в
обстоятелствената част и самото обвинение, че само Д.Б. била собственик и счита,
че за правилното изясняване на казуса следва да се обърне по-голямо внимание на
същността на владението, на същността на съобщаване на различните действия на
ЧСИ, и на правните последици от едно постановление за възлагане на недвижим
имот, придобит чрез търг. Адвокат Н. отбелязва,че изрично в разпоредбата на
чл.68 от ЗС се казва, че владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелеца държи лично или чрез другиго, като своя и съобразно
събраните гласни доказателства в съдебно заседание на 31.05.2017г. св. Ю. Венелинов Т. в присъствието на Д.Б. изрично сочи, че след
02.04.2015г. никой освен него не е владял магазин от 18 кв.м., находящ се в гр.Б., пл.„****” № 8 и заявява : „…когато
освободих магазина, не съм дал ключа на никого….“; в същото съдебно заседание на
31.05.2017г. и св.Д.Б. казва, че след като Ю.Т. е освободил помещението, същото
е било празно и тя не е влизала в това помещение. Адвокат Н. изтъква,че
съобразно доктрината владението е фактическо господство над вещите и съдържа
два елемента: „субективен елемент“- намерението на едно лице да владее вещта и
„обективен елемент”- действия, чрез които се осъществява намерението да владее
и съобразно доказателствата по делото,приема за доказана следната фактическа
обстановка : около 20.05.2016г. Ю.Т.
напуска помещението, което е ползвал под наем, със сключен с Д.Б. договор за
наем,като по неговите думи : „...аз съм сложил ключовете, защо да ги давам на
някой друг…“ и не предава ключовете на никой,при което за няколко дни, в които
единствения собственик към 20.05.2016 г. И.К. наблюдава собствеността си - магазин, в гр.Б.,
пл.„****” №8, никой и по никакъв начин, не влиза в помещението, не извършва
каквито и да е било действия, които по своята същност показват, че някой има
намерение да владее това магазинно помещение. Адвокат Н. счита,че обясненията
на подзащитния и в изложения смисъл се подкрепят и от
думите на Д.Б. в съдебното заседание на 31.05.2017г., а именно : „…няколко дни,
3-4 дни, помещението беше празно, аз не съм влизала, никой не е влизал…” и в
предвид на това от страна на държавното обвинение не се прави съществена
разлика между право на собственост, между право на владение и изискуемите
предпоставки, за да се приеме, че е налице владение. Според адвокат Н. и
съгласно чл.498, ал.2 от ГПК въводът се извършва
срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, а на 25.05.2016г. не
се установява магазинното помещение от 18 кв.м., находящо
се в гр.Б.,пл.„****” №8, собственост на И.К. да се владее от когото и да било. Адвокат
Н. счита,че Д.Б. е изгубила владението на
имота още в момента на 02.04.2015г., когато тя е предала по договор за наем
владението и ползването на това процесно помещение и
към датата 25.05.2016г. не е могла да се
брани с иск за собственост. В подкрепа
на думите си, касаещи наличието на предпоставките за владение на даден имот, адвокат
Н. цитира тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. по дело №1/2012г. на Общото
събрание на гражданската колегия на ВКС,както и решение № 23 от 20.05.2016г. по
гр.д. №5162/2015 г. на ІІ-ро гр. отделение на ВКС, в
което се казва: „…за да е налице владение по смисъла на чл.68,ал.1 от ЗС,
владелецът трябва сам да извършва действия, които да съдържат всички елементи
на владението…“. Адвокат Н. счита,че действия от страна на Д.Б., които да
съдържат “animus possidendi“ и „corpus possessionis“ към
25.05.2016г., по отношение на магазинно помещение от 18 кв.м., находящо се в гр.Б.,пл.„****” №8, не са извършени. Постановлението,
с което И.К. е станал собственик е един деривативен
способ за придобиване правото на собственост и евентуално за въвод,а за едно изпълнително производство може да се говори
тогава, когато в имота продължава да има лице, което да владее имота, защото
към 25.06.2016г. единствен собственик е И.К.,а Д. и Саманта Бенчеви нямат
права. Адвокат Н. заявява,че провеждането на един търг, е една по продължителна
процедура във времето и за да бъде законно постановлението и да влезе в сила
резултата от проведения търг, съдебният изпълнител е правил оценки, които са
съобщавани на Д. и Саманта Бенчеви, съобщил им е насрочването на датата, на
която ще се проведе поредния търг, защото И.К. не става собственик на първия
проведен търг за този имот, а на пореден търг,съобщено им е, видно от
изпратените от ЧСИ В.Н., резултати от този търг, а именно, че И.К. става
собственик на имота през 2016г., спечелен на търг, проведен от страна на ЧСИ,
т.е. тези документи, изпращани от ЧСИ до Д.Б. и Саманта Б., са им давали
възможност, ако те оспорват някое от действията, при/и по повод търга, проведен
от ЧСИ В.Н., въз основа, на който И.К., е станал собственик, то Д. и Саманта Б.,
са имали дадената от законодателя им възможност да оспорват. Адвокат Н.
изтъква,че изрично такива права да обжалват са предвидени и в разпоредбата на
чл.435 от ГПК, чл.439 от ГПК, чл. 440 от ГПК,но Д.Б. и Саманта Б., в цялото
производство пред ЧСИ В.Н., видно и от неговите думи, не са обжалвали нито едно
негово действие, касаещо придобиването на имота от И.К.. Адвокат Н. се позовава
на практиката на ВКС в решение №252/14.10.2013 г. по гр.д. №2296/2013г. на І–во гр. отделение на ВКС; решение №129/30.06.2015г. по
гр.д. №268/2015г. на І-во гр.отделение на ВКС;
определение от 2015г. по ч.гр.д. №147/2015г. на Апелативен съд - гр.Варна, че когато длъжника в едно изпълнително
производство не се е позовал и не е упражнил правото да обжалва действията на
съдия изпълнител по реда на чл.435, чл.439 и чл.440 от ГПК, то в тази хипотеза,
прилагането на разпоредбата на чл.498, ал.2 от ГПК, не е задължителен елемент
от изпълнителното производство. Адвокат Н. счита, че от страна на държавното
обвинение не е доказано, че И.К., със смяната на ключа на неговото собствено
помещение на 25.05.2016г., е осъществил едно оспорвано от Д.Б. право,нещо
повече, в съдебното заседание на 31.05.2017г. Д.Б. е единствения човек, който
твърди, че нещо някога е оспорвал на И.К. и е нейно твърдение, след като той е
почвал да владее и ползва и да осъществява всички действия, които включват
правото на собственост, тя е била казала пред нейната приятелка, че му е
оспорвала. Св. К.К., която е близка приятелка на Д.Б.,
в съдебно заседание не потвърждава думите на Д.Б.,при което твърденията и са голословни
и същата от 02.04.2015 г. не осъществява
владение върху имота, тъй като той се владее от Ю.Т.. Адвокат Н. подчертава,че съобразно
изложеното Д.Б., не е обжалвала действията на ЧСИ, при/и по повод на издаване
на постановлението на И.К.; Саманта Б., която все се пропуска от прокуратурата,
също не е обжалвала действията на ЧСИ,а също има един промеждутък от време, в
който никой не извършва действия, които да посочват, че има владение върху този
имот и при тази фактическа обстановка прокуратурата в обвинението си смята, че И.К.,
при пряк умисъл при това, на 25.05.2016 г. по незаконен ред съобразно чл.498,
ал.2 от ГПК/ по доктрината и практиката на ВКС, въвода
във владение не е задължителен елемент, в изпълнителното производство и въвод се прави, само ако някой владее/е извършил деянието .
Адвокат Н. счита, че на 25.05.2016 г. И.К., със смяната на патрона на
собствения му недвижим имот, не е нарушил разпоредбата на чл.323 от НК,като в
подкрепа на изложеното са и свидетелските показания на св.П.Я., ключаря, който
е съдействал за смяна на патронника и той казва, че е искал да види документ за
собственост, повече от час се е работило по смяната на този патронник, и в този
час на делничен ден, в светлата част на деня пак никой не оспорвал правото на И.К.
да се смени ключа и патронника на собствения му имот. Адвокат Н. моли да бъде постановена
присъда, с която да бъде признат И.К.К. за невиновен
за престъплението, за което е предаден на съд, от страна на държавното
обвинение. Адвокат Н. счита, че от
изложеното до тук се установява, че липсват както обективните, така и
субективните признаци на престъплението, визирано в чл.323 от НК, няма нито
задължителен елемент „въвод във владение“, няма нито
„оспорване“, нито владение върху този имот, няма никакви действия, факти, които
да установяват, че към 25.05.2016г. Д.Б., по някакъв начин да е оспорвала
правото на И.К.. Адвокат Н. моли за оправдателна присъда,а в случай, че евентуално се приеме, че с действията си на 25.05.2016 г.
формално да има осъществени признаци на престъпление по чл.323 от НК, да се
счетат за несъществени и че извършеното от страна на И.К. не е престъпление, не
е престъпно деяние, тъй като то не е обществено опасно, а дори и да бъде прието,
че неговата обществена опасност я има, то тя е незначителна,тъй като имотът е
негов, Д.Б. живее отгоре, и не прави нищо към 2016 г. и с поведението си на
25.05.2016 г. И.К., нито застрашава когото и да било, нито уврежда вещта на
когото и да било, нито нарушава правото на някого - нито правото на владение, нито
правото на собственост, тъй като той е единствения собственик. Адвокат Н. моли
при евентуално приемане, че са налице някакви формални признаци на престъпление
по чл.323 от НК, да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК по отношение
на И.К..На репликата на прокурора адвокат Н. отправя дуплика,като заявява,че в
съдебната практика, единственият въпрос, е същността на владението, а основният
въпрос, на който счита, че трябва да се отговори е дали е налице престъпление
по повдигнатото обвинение, а именно, правото на владение имал ли го е, нямал ли
го е, изгубено ли е, оспорвано ли е и в този смисъл чл.323, ал.1 от НК казва
„оспорвано право“ и не са събрани доказателства, че правото е оспорвано.
Подсъдимият И.К.К. в
съдебно заседание не се признава за виновен за извършено престъпление по
чл.323, ал.1 от НК,
дава обяснения по делото,като излага своя защитна версия на случилото се и в
последната си дума смята, че е абсолютно невинен и
всичко е пълен абсурд.
Съдът
след като прецени събраните на досъдебното производство и в съдебно заседание доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна, а именно:
Св.Д.М.Б. и Саманта
Веселинова Б. притежавали в съсобственост недвижим имот - магазин със застроена
площ от 18 кв.метра, находящ се в гр.Б., област Софийска,
пл.“****“ № 8, в източната част на партерния етаж на жилищна сграда построена в
УПИ ІІІ-840, находящ се в кв.62 по плана на гр.Б., Община Б., област Софийска.
Св.Д.Б. отдала под наем на св.Ю.В.Т. описания недвижим имот. В съседство на
това помещение св.В.Ц.Ц. държал под наем друго
помещение.
Процесният недвижим
имот - магазин със застроена площ от 18 кв.метра, находящ
се в гр.Б., област Софийска, пл.“****“ № 8, в източната част на партерния етаж
на жилищна сграда построена в УПИ ІІІ-840, находящ се в кв.62 по плана на гр.Б.,
Община Б., област Софийска бил продаден на подсъдимия И.К.К.
след проведена публична продан по изпълнително дело № 20158640400187 по описа
на ЧСИ В.Н. от 24.02.2016 г. до 24.03.2016г.,като било изготвено постановление за възлагане на недвижим
имот от 28.03.2016г., след влизане в сила на което подсъдимия К. станал
собственик на имота. За извършената продан на имота и изготвеното постановление
за възлагане, частен съдебен изпълнител - св.В.А.Н. уведомил лично св.Д.Б. на
30.03.2016г.,както и подсъдимия И.К. на 06.04.2016г. Постановлението за
възлагане на недвижим имот - магазин със застроена площ от 18 кв.метра, находящ се в гр.Б., област Софийска, пл.“****“ № 8, в
източната част на партерния етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-840, находящ се в
кв.62 по плана на гр.Б., Община Б., област Софийска, влязло в законна сила на
14.04.2016г. Свидетелят В.Н. изрично обяснил на подсъдимия И.К., че ако
владението на закупения от него имот не му бъде предадено доброволно, то тогава
същия следва да поиска с молба до св.Н. да бъде извършен въвод
във владение, съгласно разпоредбата на чл.498, ал.1 от ГПК /”Купувачът се
въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в
сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените
такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане/ и
чл.498, ал.2 от ГПК / „Въводът се извършва срещу
всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с
иск за собственост/.
Подсъдимият И.К. като разбрал, че е закупил магазина, находящ се в гр.Б., пл.”****” № 8, отишъл при св.Ю.Т. и му
съобщил че е новия собственик на ползваното от него помещение и двамата се
договорили, че няма пречка св.Т. да продължи да ползва под наем недвижимия имот
при същите условия.
Св.Т. съобщил на св.Б. за
разговора,който провел с подсъдимия К.,при което св.Д.Б. обяснила на св.Т., че същият следва да
заплаща наем за ползваното от него помещение на подсъдимия И.К. само ако бъде извършен междувременно въвод във владение по реда на ГПК,като изрично го уведомила,
че докато не бъде извършен въвод във владение,тя
продължавала да владее и ползва недвижим имот - магазин със застроена площ от
18 кв.метра, находящ се в гр.Б., област Софийска,
пл.“****“ № 8, в източната част на партерния етаж на жилищна сграда построена в
УПИ ІІІ-840, находящ се в кв.62 по плана на гр.Б., Община Б., област Софийска.
На неустановена
дата през месец май 2016г., но преди 25.05.2016г. подсъдимия И.К. се срещнал със св.Д.Б.,
показал и постановлението за възлагане на недвижим имот от 28.03.2016 г. и й
обяснил, че съгласно същото той е новият собственик на магазина, находящ се в гр.Б., пл.”****” № 8 и че ще започне да владее
и ползва недвижим имот - магазин със застроена площ от 18 кв.метра, находящ се в гр.Б., област Софийска, пл.“****“ № 8, в
източната част на партерния етаж на жилищна сграда построена в УПИ ІІІ-840,
находящ се в кв.62 по плана на гр.Б., Община Б., област Софийска. Св.Б. обяснила
на подсъдимия К., че
за да влезе във владение на посочения недвижим имот, следва да бъде извършен въвод във владение от частния съдебен изпълнител съгласно
законоустановения ред. Подсъдимият К. не възприел обясненията на св.Б. за правилни, при
което двамата влезли в спор, който не разрешили. След проведения разговор с подсъдимия К., св.Б. позвънила на св.Н.,
за да провери какво се случва, при което последният я уведомил, че при него
няма постъпила молба за извършване на въвод във
владение от страна на подсъдимия за недвижим имот - магазин със застроена площ от 18
кв.метра, находящ се в гр.Б., област Софийска, пл.“****“ № 8, в източната част на партерния етаж на
жилищна сграда построена в УПИ ІІІ-840, находящ се в кв.62 по плана на гр.Б., Община
Б., област Софийска.
На 20.05.2016г. подсъдимия И.К. отишъл при св.Ю.Т. и поискал да му бъде заплатен наема
за ползвания от св.Т. магазин,но същия му отговорил, че следва да се разберат
със св.Б., тъй като тя му е съобщила, че докато няма извършен въвод във владение, няма никакви права върху магазина.
Между св.Т. и подсъдимия К. възникнал спор, след който на 21.05.2016г. св.Ю.Т.
напуснал ползваното от него под наем помещение в гр.Б., пл.”****” № 8.
На 25.05.2016г. подсъдимия
И.К.К. предприел действия по смяна на патронника на
входната врата на недвижим имот - магазин със застроена площ от 18 кв.метра, находящ се в гр.Б., област Софийска, пл.“****“ № 8, в
източната част на партерния етаж на жилищна сграда построена в УПИ ІІІ-840,
находящ се в кв.62 по плана на гр.Б., Община Б., област Софийска, като ангажирал
св.П.Н.Я.-ключар да я извърши. Свидетел на извършените от страна на подсъдимия К. действия по смяна на патронника на входната врата на процесния магазин бил св.В.Ц.. Подсъдимият К. не уведомил св.Б. за смяната на патронника на входната
врата на магазина, като по този начин ограничил правото и на владение върху
посочения имот.
Същия ден св.Д.Б. посетила
магазина, находящ се в гр.Б., област Софийска, пл.”****”
№ 8 и установила, че патронника на входната врата е сменен, като достъпа и до
този имот бил ограничен и веднага сезирала органите на полицията за извършеното
спрямо нея престъпление, като по този повод било образувано наказателно
производство.
Видно от справка за съдимост №824/06.11.2017г.,издадена от БРС подсъдимия И.К.К. не е осъждан.
Съдът приема от правна страна,че деянието на подсъдимия е съставомерно
за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК и същият следва да понесе
предвидената в закона наказателна отговорност.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението от
подсъдимия,а именно: на 25.05.2016г. в гр.Б., област
Софийска, пл.“****“ № 8 самоволно, не по установения от закона ред / чл.498,
ал.1 от ГПК : „Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния
изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане.Купувачът
представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за
вписване на постановлението за възлагане и чл.498, ал.2 от ГПК : „Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във
владение на имота.То може да се брани само с иск за собственост.”/ в
немаловажен случай осъществил едно оспорвано от другиго - Д.М.Б. чуждо - на Д.М.Б.
действително право - правото на владение върху недвижим имот / магазин със
застроена площ 18 кв.м./, находящ се в гр.Б., пл.“****“
№ 8, в източната част на партерния етаж на жилищна сграда, построена в УПИ III-840, находящ се в кв.62 по
плана на гр.Б., Община Б., област Софийска, като в качеството му на собственик
на горепосочения магазин по силата на постановление за възлагане на недвижим
имот от 28.03.2016г., без да е извършван въвод във
владение от съдия изпълнител за този имот, предприел действия по смяна на
патронника на входната врата на магазина и с това ограничил правото на владение
върху този имот на Д.Б. .
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.323,ал.1 от НК
се характеризира с наличието на едно претендирано от
дееца действително или предполагаемо право,което той осъществява не по
установения от закона ред – самоволно.Самоуправството
се предшества във всички случаи от спорно имуществено правоотношение и субект
на престъплението е страна по това имуществено правоотношение.В случая между подсъдимия И.К. и св.Д.Б. е имало спор относно правото
на владение върху недвижим имот - магазин със застроена площ 18 кв.м., находящ се в гр.Б., пл.“****“ № 8, в източната част на
партерния етаж на жилищна сграда построена в УПИ ІІІ-840, находящ се в кв.62 по
плана на гр.Б., Община Б., област Софийска, който спор предшествал изменението
на фактическото положение от страна на подсъдимия. Придобивайки собствеността
върху описания по-горе недвижим имот подсъдимия К. е счел,че е и владелец на
същия,без да съобрази обстоятелството,че бившия собственик на имота св.Д.Б. не е изразила съгласие да предаде
доброволно владението на имота,а е твърдяла,че това следва да стане по
законоустановения ред чрез съдебния изпълнител.
Подсъдимия И.К.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.323,ал.1 от НК като на инкриминираната дата
/25.05.2016г./ и място в гр.Б., област Софийска, пл.“****“ № 8 е предприел
действия по промяна на трайно установеното фактическото положение,а именно за
смяна на патронника на входната врата на магазина и с това е ограничил правото
на владение върху този имот на Д.Б. и тази промяна е извършена самоволно от
подсъдимия, не по установения в закона ред /чл.498, ал.1 и чл.498, ал.2 от ГПК/.С действията си подсъдимия е извършил самоуправство,като
вместо да предяви молба до съдебния изпълнител за въвод
във владение върху недвижимия имот,придобит от него въз основа на влязлото в
сила постановление за възлагане на имота след проведена публична продан на
имота,същия е реализирал претенцията си в нарушение на установения законов ред. Деянието се
установява безспорно от показанията на разпитаните свидетели - Д.М.Б., В.А.Н., М.М., Ю.В.Т., В.Ц.Ц., П.Н.Я. и К.Д.К.,които
съдът кредитира като обстоятелствени, непротиворечиви и взаимно допълващи се. В показанията си
св.Д.М.Б. установява,че миналата година
месец март, помещението се продало на търг от съдия изпълнител Н. заради
неизпълнени дългове към банка ДСК и била уведомена с писмо за продажбата на
имота.Св.Б. заявява,че се обадила на съдия изпълнител Н. и той и казал, че
трябва да изчака определения срок или ако има възражения да подаде жалба,след
което ще се извърши въвод във владение на имота и ще
се състави протокол между нея и купувача и ще се укаже срок за изнасяне от помещението ако има
някакви собствени вещи. Св.Б. твърди,че не знаела кой е новия собственик на помещението
и една сутрин тръгвайки за работа видяла, че помещението е разбито и били
сложени хартии по прозорците,тъй като се извършвал ремонт. Свидетелката разбрала,че
И.К. е разбил магазина и го посетила,за да разбере какво се случва и той казал,
че желае да говори с адвоката и и тогава тя се обадила на съдия изпълнителя Н. и му казала
за случилото се и той я уведомил,че няма депозирана молба за въвод във владение на имота и я насочил да се обади на
полицията и прокуратурата. Св.Б. разказва за случай, при който един ден в
обедната почивка когато почивала на една
пейка ,подсъдимия я посетил и и казал , че има документи за помещението и е новия собственик, като тя му отвърнала,
че не оспорва,но следва да има въвод във владение за да
предаде ключовете.Свидетелката заявява,че в помещението имало наематели, на които
срока изтекъл месец април и от наемателя Ю. е уведомена, че подсъдимия е ходил
при него с предложение да поднови договора за наем,тъй като се явил като
собственик.Св.Б. установява също,че Ю. я уведомил, че напуска магазина и и дал
ключовете от същия. В показанията си св.В.А.Н. ***, установява,че извършил публична продажба на недвижим имот - магазин в
центъра на гр.Б.,като за купувач бил обявен И.К. и имота му бил възложен с постановление
за възлагане. Св.Н. твърди,че няма писменно искане по
изпълнителното дело за принудително въвеждане във владение на имота от К..Св.Н.
потвърждава факта,че е говорил по телефона с Д.Б., като тя го е питала какъв е
начина за предаване на владението на
имота и той я е уведомил,че единия начин е когато купувача с постановлението за
възлагане, влязло в сила се представи пред стария собственик и се споразумеят
кога да го предаде и това е доброволен начин и втория начин е принудително по
искане на купувача до съдебния изпълнител за въвод
във владение на имота.Св.Н. заявява,че не е
предприемал никакви действия за принудителен въвод
във владение на имота, защото не е сезиран.В показанията си св.М.М. – помощник ЧСИ в кантората на ЧСИ В.Н. заявява,че не си
спомня да е виждала подсъдимия,но допуска да е разяснявала изискванията по
закон за въвод във владение,като пояснява,че след
закупуване на имота или длъжника го предава доброволно или се стига до
принудителен въвод във владение.Св. Ю.В.Т. в
показанията си установява,че бил наемател на помещение до 20 май преди баловете,като
помещението се намира на пл.”****” № 8 и с Д.Б. сключил договора за наем за една
година.Свидетелят твърди,че след като изтекъл договора не освободил помещението,
тъй като искал да го продължи и И.К.,който го бил закупил преди да изтече срока
на договора,му предложил да остане като наемател и той се съгласил. Свидетелят
твърди,че бившия и новия собственик не могли да се разберат за магазина,при
което решил да го освободи и дал ключовете на наемодателката
си Б.,след което видял,че магазина е разбит от И.К..В показанията си св.В.Ц.Ц. установява, че познава подсъдимия И.К.,тъй като са съседи
по магазини и знае,че е закупил помещението чрез търг от СИ,а преди да го
закупи,знае че собственик е била Д..Свидетелят установява,че в магазина имало
наемател - сладкарница Аби и собственика на сладкарницата след жалбата на И. до
полицията и след предупреждение освободил помещението, тъй като новия
собственик искал да го ползва. Свидетелят установява също,че новия собственик сменил
патрона на вратата и направил ремонт на
помещението. Св.П.Н.Я. установява,че познава подсъдимия и през месец май същия
го извикал да смени патрона на магазина,тъй като е ключар и след като
видял,че помещението е празно и след
като му показал документ от ЧСИ пристъпил към смяна на патрона на
помещението,което му отнело половин час и през това време никой не е идвал да
се противопоставя на И. за смяната. Св.К.Д.К. твърди,че познава Д.Б.,тъй като
са били колежки преди време и разказва за случай, при който били почивка отвън
и минал И.,като казал на Б.,че търга е минал и взема магазина,като носил
документи и и ги показал.Свидетелката твърди че Б. му отвърнала,че не е
уведомена магазина да е закупен и спорили по въпроса.
В съдебно заседание подсъдимия И.К.К. дава обяснения по делото,като заявява,че в досегашният си живот винаги се е стремил с действията си
и постъпките си, да спазва стриктно законите на РБългария,като
така е възпитан и никога не е допускал, че със закупуване на магазинно
помещение от ЧСИ, ще се окаже в положение на подсъдим, и то за сериозно
престъпление по НК,още повече, че на всички етапите от закупуването, е гледал
стриктно да спазва абсолютно всички указания, които е получил от ЧСИ, и от
помощника на ЧСИ, за това, какво, кога и как, трябва да направи.Подсъдимият К.
заявява,че е следвал стриктно всички законови правила и срокове и е наясно с
мотивите на Д.Б., да предприеме такива действия срещу него, но не и да и
отнемат имот. Подсъдимият не разбира, защо е станал врагът, с който Б. е
започнала една битка, за несъстояла се история, съшита с бели конци,тъй като
битката и трябвало да бъде преди това, със съответните институции и органи, и
със съответните законови правила и
срокове. Подсъдимият счита,че е изкупителната жертва за грешките, които Б. е
сътворила и изхождайки от показанията на свидетелите и всички събрани
доказателства, отново заявява, че не счита нещо извършено от него спрямо Д.Б.,
да е законово укоримо. В обясненията си подсъдимия И.К.
установява,че след като закупил магазина чрез ЧСИ Н. се свързал с наемателя Ю.Т.
- собственик на сладкарска къща „Аби” и го уведомил за промяна на собствеността
и му предложил да продължи да ползва помещението при същите условия,установени
с предишните наематели и същият се съгласил. Постановлението за възлагане на
имота получил от помощник ЧСИ М.М.,която му казала,че документа е достатъчен за да може да
владее магазинното помещение и след като и казал,че има наемател в имота,тя го
насочила да проведе разговор с него и ако е съгласен да сключи договор за
наем,подписан двустранно.Подсъдимият заявява,че уведомил и Д.Б.,че има документ
за собственост и счел,че това е достатъчно за да освободи
помещението.Подсъдимият твърди,че изготвил договор за съвместна дейност между
него и Ю.Т. и му го предложил за подпис, но същият отказал да го подпише и
започнал да изнася вещите си от помещението и когато го поканил да му предаде
ключа,той отказал и заключил помещението. Подсъдимият установява също,че на
25.05.2016г. се обърнал към П.Т. за смяна на патрона на вратата,тъй като
помещението било опразнено от наемателя и след като му показал документа за
собственост,същият сменил патрона на вратата. Подсъдимият твърди,че не е видял Д.
да заключва помещението и не знае да е имала претенции към закупения от него
магазин.
Подсъдимият смята,
че е невинен по така повдигнатото му обвинение и се надява съда да го потвърди.
Подсъдимият заявява, че никой, никога и по никакъв начин, през цялото време
докато закупил и след това въпросното магазинното помещение, никой от
предишните собственици не е показвал по някакъв начин или е заявял някакви
претенции към него.
От обясненията на подсъдимия е видно,че същия
не приема да е извършил самоуправство,като не по
установения от закона ред да е осъществил свое имуществено право – правото на
владение върху закупения от него на публична продан недвижим имот.Подсъдимият
не осъзнава и не възприема противоправното си деяние
и счита,че е действал законосъобразно,тъй като постановлението за възлагане на
имота му е осигурило правото на собственост и владение върху същия и не е
съобразил,че владението на имота не е освободено доброволно от св.Д.Б. и е
следвало чрез съдебен изпълнител да поиска въвод във
владение на имота.Обясненията на подсъдимия излагат негова защитна версия и не
оневиняват поведението му с оглед на извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК.
При
проведената очна ставка между подсъдимия И.К. и св. св.Д.Б. не се изясниха
противоречията относно твърдяния факт,че при
проведената среща между тях Б. не му е казала нищо относно искането и за
предаване на владението на имота чрез въвод във владение
от съдебния изпълнител.
От показанията на свидетелите и частично от
обясненията на подсъдимия се установява,че подсъдимия И.К. е предприел самоуправни действия за
смяна на патронника на входната
врата на магазина и за установяване на владението си върху него без съгласието
на предишния собственик и с това е ограничил правото на владение върху този
имот на Д.Б. и тази промяна е извършена самоволно от подсъдимия, не по
установения в закона ред /чл.498, ал.1 и чл.498, ал.2 от ГПК/.
Случаят
е немаловажен, с оглед на по – високата степен на обществена опасност на деянието в
предвид механизма на извършването му, при което е неприложима разпоредбата на чл.93,
т.9 НК ,а именно не се касае за извършено престъпление, при което липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Обвинението се доказва както от събраните в
хода на разследването гласни доказателства: показанията на свидетелите Д.М.Б., В.А.Н., М.М., Ю.В.Т.,
В.Ц.Ц., П.Н.Я. и
К.Д.К. и частично от обясненията на подсъдимия И.К., така и
от приложените писменни доказателства: съобщение за
изготвено постановление за възлагане, постановление за възлагане на недвижим
имот копие и оригинал, протокол за доброволно предаване, копие от фактура с №
**********/ 25.05.2016 г. и фискален бон към същата, справка от ЧСИ Н., жалба,
справка за съдимост на подсъдимия И.К. №824/06.11.2017г. на БРС.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия И.К.К. при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 НК, като съзнавал всички елементи от
обективната му страна, неговия общественоопасен
характер и последици и искал и целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че в качеството му на собственик на недвижим имот - магазин със
застроена площ 18 кв.м., находящ се в гр.Б., пл.“****“
№ 8, в източната част на партерния етаж на жилищна сграда построена в УПИ ІІІ-840,
находящ се в кв.62 по плана на гр.Б., Община Б., област Софийска, по силата на
постановление за възлагане на недвижим имот от 28.03.2016г., без да е извършван
въвод във владение от съдебен изпълнител за този имот
по реда на чл.498, ал.1 и ал.2 от ГПК, предприема действия по смяна на
патронника на входната врата на магазина и с това ограничава правото на
владение върху този имот на Д.Б..
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И.К. съдът отчете като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни и липсата на отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства и на основание чл. 323, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК
го осъди на 3/три/ месеца „лишаване
от свобода” и 100.00/сто/ лева
„глоба”, платима по сметка на Републиканския бюджет.На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното по отношение на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила,като прие,че с оглед чистото му съдебно минало не е
необходимо ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и целите
на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин .
Съдът счете,че така наложеното
наказание ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за
изпълнение на целите на генералната и специална превенция на закона.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си по НОХД №109/2017 година по описа
на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :