Р Е Ш Е Н И Е
260081/11.2.2021г.
№............... 11.02.2021 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На десети февруари през две хиляди и двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 84/2021 г. по описа на
ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 20 – 0869 - 003395/21.10.2020 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ж.М.З., ЕГН **********,***
са наложени следните административни наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5,
т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 119, ал. 1
от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП и 3. “глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал.
1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените
по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и
с упълномощен
процесуален представител, като
поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, както и излагат
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно
заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или
частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и
правна сложност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ж.М.З. на 28.09.2020 г. управлявал лек автомобил
марка „Ситроен Си Кросер 2.2 ХДИ“, с рег. № Н 0221 ВС, собственост на
„АССА-ТЕХ“ ЕООД, с Булстат *********, като се движел по ул. „Алеко
Константинов“ в гр. Шумен в посока бул. „Симеон Велики“. Около 9.20 часа
приближил намираща се на кръстовището на ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Цар
Иван Александър“ пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д-17“ и с пътна
маркировка „М 8. 1“ - тип „зебра“. В същото време в посока от негово дясно наляво
по същата пешеходна пътека възнамерявали да пресичат пешеходци, които били
стъпили на пешеходната пътека. Жалбоподателят не намалил скоростта и не спрял,
за да пропусне пешеходците, което обстоятелство било възприето от свидетелите Р.Н.Н.
и Е.С.Б. – и двамата на длъжност младши автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Шумен, които по същото време се намирали на ул. „Алеко
Константинов“ в гр. Шумен, като били паркирали служебния си автомобил в платното
за движение на жалбоподателя и се намирали на тротоара до автомобила. При
тръгването си по пешеходната пътека на пешеходците, последните не успели да я пресекат,
тъй като автомобилът, управляван от жалбоподателя не им дал предимство. Тогава водачът З. бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители на „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че водачът не
използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е оборудван
автомобила, както и управлява МПС, което не е било
преминало годишен технически преглед. На
нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3395
от 28.09.2020 г., с бланкетен номер 303684. Актосъставителят е посочил, че с
горните деяния от страна на Ж.М.З. са нарушени
разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно
предявен и подписан без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 20 – 0869 -
003395/21.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Шумен, с което на Ж.М.З., ЕГН **********,*** са наложени следните
административни наказания, а именно: 1.
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП и 3. “глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал.
1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Р.Н.Н., на свидетелят Е.С.Б., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С
най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските
служители – Р.Н. и Е.Б., които непосредствено
са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като
са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в
никакви особени отношения с нарушителя,
които дори не са го
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
По отношение на
показанията на свидетеля С.Й.С. съдът намира, че същите не следва да бъдат
кредитирани в частта, в която същият свидетелства, че по време на преминаването
на жалбоподателя по посочения пътен участък на пешеходната пътека не е имало
стъпили пешеходци, както и че жалбоподателя е бил с поставен обезопасителен колан по време на движение на МПС. Тази част от показанията на свидетеля противоречат на
останалите, събрани в хода на производството гласни доказателства, които бяха
обсъдени по-горе и които по изложените съображения настоящия състав кредитира
изцяло. Както става ясно от същите по време на преминаване на свидетелите и на
жалбоподателят през пешеходната пътека на нея вече и имало стъпилили пешеходци,
която са се опитвали да пресечат пътното платно. Съдът намира, че показанията
на свидетеля не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са изолирани,
кореспондират единствено с версията на жалбоподателя и имат за цел единствено
оневиняване на последния за нарушението, което се твърди, че е извършил. Освен
това, съдът намира основание да не кредитира показанията на свидетеля С.Й.С. и поради близките отношения на същият с жалбоподателя. В този смисъл
свидетелят С.С. заявява
в съдебно заседание, че с З.
са приятели. Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено
оневиняване на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 20 – 0869 - 003395/21.10.2020 г. издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното
постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. От материалите по делото се установява, а и не
се спори от страна на самия жалбоподател, че на 28.09.2020 г. около 9.20 часа се
е движел по ул. „Алеко Константинов“ в гр. Шумен в посока бул. „Симеон Велики“.
В същото време от разпита на свидетелите Р.Н. и Е.Б. се установява, че непосредствено преди да приближи и
премине по намиращата се на кръстовището на ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Цар
Иван Александър“ пешеходна пътека от дясната страна на платното за движение
/спрямо движението на жалбоподателя/ са се намирали пешеходци, които са били
стъпили на пешеходната пътека и са направили опит да я пресекат. Поради обстоятелството,
че З. не е намалил скоростта си на движение, за да спре и да пропусне пешеходците,
последните са спрели и са изчакали преминаването на автомобилът, без да успее
да пресекат.
В тази връзка съдът
не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебно
заседание, че пешеходците са стояли на тротоара, не са били стъпили на
пешеходната пътека. Така посочените твърдения са изолирани, недоказани, не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и имат за цел
единствено оневиняване на жалбоподателя и избягване на
административно-наказателната отговорност за деянието, посочено в акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Посоченото твърдение на жалбоподателя се опровергава
най-вече от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Р.Н. и Е.Б., които пряко са възприели поведението на пешеходците, това
на водача и потвърждават факта, че непосредствено преди жалбоподателят да
стигне до пешеходната пътека пешеходците са били стъпили на нея.
Съдът не кредитира
и твърденията, изложени в жалбата, че преди посочената пътна пътека липса
поставен пътен знак „Д-17“ и ясна пътна маркировка. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че от разпита на свидетелите Р.Н. и Е.Б. се установява, че към
датата на извършване, респективно на констатиране на нарушението – 28.09.2020
г. посочената пешеходна пътека е била обозначена с ясна маркировка М8. 1 тип „Зебра“,
отговаряща на изискванията, визирани в разпоредбите на Наредба № 2 от
17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, като непосредствено
преди нея е бил поставен пътен знак „Д-17“, който съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
се използва именно за сигнализиране на пешеходна пътека тип „зебра“.
Съдът не кредитира
и твърдението на жалбоподателя, че на пътното платно до самата пешеходна пътека
са били паркирани неправилно леки автомобили, поради което е нямал видимост към
самата пешеходна пътека и евентуално стъпилите на нея пешеходци. Както става
ясно от материалите по делото и отново от събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н. и Е.Б. посочените автомобили са
били паркиран след пешеходната пътека по посоката му на движение и то на
разрешено от закона разстояние.
Поради изложеното
съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
пешеходци, като намали скоростта или спре, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП административно
нарушение.
За посоченото
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП
предвижда наказание „глоба“ в размер на 100 лева за водач, който не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен
размер. В тази връзка при индивидуализация на наказанието е било съобразено и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Освен това, съдът намира, че извършеното
административно нарушение не е
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от
които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва
изводът, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11
от ЗАНН и чл. 93,
т. 9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя
по - ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият
орган не я е приложил. Освен,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, също следва да бъде направена и индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по –
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, доколкото за неговата съставомерност е
достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на
МПС.
По отношение на второто, описано в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът
установи следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължава
водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай
от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на
извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но
водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се
установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите Р.Н. и Е.Б.,
които пряко са възприели това обстоятелство. Освен това, не са налице изключенията
от категорията на посочените в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, които да дават
възможност на лицето да не използва обезопасителен колан.
А с оглед на всичко изложено съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението,
посочено в наказателното постановление, доколкото на 28.08.2020 г. не е
използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от
материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията,
посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.
За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 183, ал.
4, т. 7 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна
разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия
абсолютен предвиден в закона размер.
За прецизност
следва да бъде отбелязано и че нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. В тази връзка съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира,
че същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
По отношение на третото, описано в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът
установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните пътни
превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. От констатациите в акта за установяване на
административно нарушение и
от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.Н. и Е.Б. се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към
момента на извършване на проверката не е било преминало годишен технически
преглед. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в
жалбата сочи причината, поради която не е изпълнил посоченото задължение.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият
орган правилно е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Също така правилно е била ангажирана и
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя, доколкото по
делото не съществува спор, че управляваното от жалбоподателя МПС е собственост
на „АССА-ТЕХ“ ЕООД, с Булстат *********. В тази
връзка правилно административнонаказващия орган е съобразил обстоятелството, че в
случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.
181, т. 1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или длъжностно
лице по смисъла на тази разпоредба, като
правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя в качеството му на водач по
общия текст на чл.
185 от ЗДвП и му е наложена предвидената в този
текст санкция в абсолютния размер от 50 /петдесет/
лева.
Съдът
не кредитира възражението, изложено от страна на жалбоподателя в жалбата, а
именно, че посоченото МПС било ново и в отлична техническа изправност, а и
междувременно било предоставено за преглед за проверка на техническата му
изправност и не били установени никакви повреди по същото. Следователно от
изложеното се налага извода, че жалбоподателят на 28.09.2020 г. е управлявал
превозното средство, въпреки, че същото не е било минало проверка за неговата
техническа изправност. Обстоятелството, че същото е било ново и по-късно е било
предоставено за преглед за проверка на техническата му изправност, при който не
били установени никакви повреди по същото, не заличава факта на нарушението,
доколкото към датата на констатиране на нарушението същото се е движело по
улиците на града, независимо че не е било преминало годишен технически преглед.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът
установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно,
като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в
съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр.
Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва
да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва
да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0869
- 003395/21.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Шумен, с което на Ж.М.З., ЕГН **********,*** са наложени следните
административни наказания, а именно: 1.
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП и 3. “глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал.
1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Ж.М.З., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ОД на МВР –
гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: