Р Е
Ш Е Н
И Е
760/18.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.04.2019 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1049 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН по жалба на „Г.И.” ЕООД, подадена чрез управителя * против НП
№404357-F464570/05.02.2019г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Варна, с което на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92
ал.2 от ЗКПО, на „Г.И.” ЕООД ООД е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева .
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от
надлежна страна при наличие на представителна власт и в предвидения от закона
срок, поради което е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се
иска отмяна на НП. Сочат, се допуснати процесуални нарушения при издаване на
НП.
В съдебно
заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
За въззиваемата
страна се явява ю.к. *, която изразява становище за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно.
В хода на съдебното заседание, от фактическа страна съдът прие за
установено следното :
На 19.12.18 г. било установено, че за „Г.И.” ЕООД не била подадена годишна данъчна декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО за 2017 г. в срок до 02.04.2018г.
Бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу
подпис. Против АУАН постъпили възражения в смисъл, че нарушението било
допуснато поради неинформираност на управителя и желание дейността на
дружеството да се прекрати. АНО преценил възражението като несъстоятелно,
приел констатациите от АУАН и издал обжалваното наказателно
постановление.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава със събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Показанията на
св.О. следва да се кредитират като достоверни, логични и непротиворечиви.
Писмените
доказателства по делото – АУАН, заповед за компетентност, обратни разписки,
справка за субекта, следва да се ценят като събрани по реда на НПК.
Данните вписани
в ТР не подлежат на доказване, с оглед неговата публичност.
Доказателствата
са непротиворечиви и очертават фактическата обстановка такава, каквато е
описана в АУАН и в НП.
Съдът,
предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
По приложението на материалния закон.
Правилно е приложен материалния закон.
По делото не е
спорно, че „Г.И.” ЕООД е лице,
данъчно задължено по ЗКПО. Съгласно чл.92 ал.2, вр.чл.
92 ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен
данък, подават годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО по
образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък в срок до
31 март на следващата година в ТД на НАП по
регистрация на данъчно задълженото лице. В конкретният случай се
касае за подаване на годишната декларация за 2017г., която е трябвало да
бъде депозирана най-късно до
02.04.2018г./първия работен ден след срока/. Процесната
годишна данъчна декларация за финансовата 2017г. не е била подадена в този срок. Декларацията от страна на
дружеството е била подадена след изтичане на законоустановения срок на
01.10.2018г., като в нея са били отразени приходи и разходи на дружеството.
Разпоредбата
на чл.261 ал.1 от ЗКПО предвижда, че данъчно задължено лице, което не
подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно
посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в
по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или
освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до
3000 лв. Чл.264 ал.1 от ЗКПО предвижда отговорност и за физическото лице -
управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността
ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение,
посочено в чл. 261, 262 или 263, за което е регламентирана глоба в размер от
200 до 1000 лв.
Предвид горното,
правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща санкцията, правилно е определен субекта на нарушението, като
АНО, в рамките на своята оперативна самостоятелност е избрал да накаже
юридическото лице.
Съдът намира, че случаят не е маловажен. За да е маловажен, следва
да се отличава по степен на обществена опасност от обикновените случай от този
вид. Настоящото деяние с нищо не се отличава деянието от останалите случаи от
този род. По тези причини съдът намира, че случаят не е маловажен по см.чл.28 ЗАНН.
По приложението на процесуалния закон.
При провеждане на АНП не са допуснати процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и
са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Видно от приложения по делото протокол и от
показанията на св.Илиева, нарушението е било установено на 19.12.2018 г. Вярно
е, че информацията се е съдържала в базата данни на НАП, но съдебната практика
по този въпрос се отнася до случаите, в които АНО безспорно е бил информиран за
нарушението, но не извършил необходимите действия по реализиране на
наказателната отговорност. Именно на тази дата АНО е установил нарушението и
съдът намира, че от тогава тече предвиденият тримесечен срок.
По тази причина, съдът
приема, че АНО е узнал за нарушението на датата, на която е извършена проверка
в масива на НАП и не е нарушен срокът по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН.
И АУАН и НП
съдържат задължителните реквизити по см.чл.42 и 57 от ЗАНН. Нарушението е
описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като в НП са посочени
всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Вкл. е посочена датата, като става ясно,
че нарушението е извършено в първия работен ден ден
на забавата след 31 март – 02.04. Изрично е посочено и мястото на извършване –
ТД на НАП-Варна, където е било дължимо подаването на декларацията. Описани са и
доказателствата, на които АНО се е позовал. С оглед на това на въззивника е
могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какво се защитава.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен,
тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този
вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Дължимата
декларация е подадена близо осем месеца след изтичане на законовия срок за
това. Обстоятелството, че дружеството не е развивало дейност, не би могло да се
приеме като такова, което да изключи отговорността, а единствено да обоснове
налагане на санкция в минимален размер, доколкото самото нарушение е формално и
за неговата съставомерност не се изисква настъпване на какъвто и да било
резултат.
Направеното възражение, че извършените търговски
дейности от страна на дружеството не следва да се декларират тъй като се
сторени от роднини на управителят, е несъстоятелно. На деклариране подлежи
всяка финансова операция на търговското дружество независимо от кого е сторена.
Съгласно действащата понастоящем разпоредба на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО
(след последното й изменението – ДВ, бр. 92 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) годишна данъчна декларация и годишен отчет за
дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния
период не са осъществявали дейност по смисъла
на Закона за счетоводството.
Законодателят е предвид изключение по отношение на определена категория данъчно
задължени лица, за които задължението за подаване на ГДД, считано от 01.01.2018 г. отпада. Но в настоящия случай доколкото има
извършвана търговска дейност и дружеството е осъществявало дейност по смисъла
на ЗСч, се дължи подаване на ГДД.
По справедливостта на наказанието.
Наложеното наказание е справедливо.
Доколкото по
делото са събрани доказателства, че с допуснатото нарушение не са последвали
вредни последици за фиска, и нарушението е за първи
път, съдът намира, че размера на наложената санкция е определен правилно и в
този размер тя е съответна на обществената опасност на деянието и на дееца и
извършеното от него. Както АНО, така и съдът са лишени от възможност да
определят санкцията в размер по-нисък от минимално предвидения в закона.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА № 404357-F464570/05.02.2019г. на на
Директора на дирекция “Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на основание
чл.261 ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92 ал.2, вр.ал.1
от ЗКПО, на „Г.И.” ЕООД " ЕИК *********
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Подлежи на касационно обжалване пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на решението.
СЪДИЯ: