Р Е Ш Е Н И Е
№ /28.10.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1256 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищците „Знамената“ ЕООД и „Тодор Билд“ 2006“ ЕООД и двете от гр. Варна твърдят, че с Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година, влязло в сила на 26.05.2020 година, главният архитект на Община Варна е разрешил извършването на строеж: Апарт-хотел, находящ се в УПИ ХХVІІІ-1758 (имот с идентификатор 10135.2563.1758), кв. 6, по плана на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна. Твърдят, че със Заявление от 01.06.2020 година са сезирали главния архитект на Община Варна с искане да завери влязлото в сила разрешение за строеж и да им го връчи, на основание чл. 3, ал.ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Твърдят, че главният архитект не е изпълнил задължението си. Молят съда да постанови решение, с което да осъди главния архитект на Община Варна да изпълни задължението си по чл. 3, ал.ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като завери влязлото в сила Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година и им го връчи.
С Определение № 1546/17.07.2020 година, постановено по адм.д. № 1256/2020 година, съдът е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че пътят на защита срещу твърдяното неизпълнение от главния архитект на Община Варна на произтичащото от чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството задължение за заверяване на влязлото в сила разрешение за строеж е чрез оспорване на административен акт - мълчалив отказ на главния архитект да завери разрешението за строеж по реда на Глава Десета от АПК, а не чрез предявяване на иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК, т.к. заверяването на акта не е фактическо действие. Приел е, че основателността на предявения иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК, за осъждане на главния архитект да връчи разрешението за строеж, е обусловена от отмяната на мълчаливия отказ, поради което иска е преждевременно предявен.
С Определение № 12081/29.09.2020 година, постановено по ч.адм.д. № 9041/2020 година по описа на Върховния административен съд на Република България, съдът е отменил прекратителното определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че ищците твърдят бездействие на главния архитект да извърши фактическо действие – връчване на Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година със заверка за влизането му в сила, издадено по тяхно искане. Приел е, че действията на административния орган по съобщаване на разрешението за строеж, респективно извършването на преценката за влизането му в сила не носят характеристиките на административен акт, а са пряко свързани с привеждането му в изпълнение, арг. чл. 21, ал. 5 от АПК. Приел е, че заверката за влизане в сила на разрешението за строеж няма самостоятелно значение, като след изтичане на срока за обжалването му главният архитект е длъжен да го завери. Приел е, че заверката предхожда връчването на разрешението за строеж и касае основателността на предявения иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК.
С определението си съставът на Върховния административен съд е подменил петитума на предявените искове и е указал на първоинстанционния съд, че предмет на предявения иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК е осъждане на главния архитект да връчи влязлото в сила и заверено разрешение за строеж.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат предявения иск. Претендират присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не изпраща представител. В писмено становище от 14.10.2020 година изразява становище за неоснователност на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година на ищците е разрешено извършването на строителство на Апарт-хотел, находящ се в УПИ ХХVІІІ-1758 (имот с идентификатор 10135.2563.1758), кв. 6, по плана на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна.
Разрешението за строеж е с предмет нов строеж, поради което заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята.
Собственици на имота са дружествата-ищци, видно от представения Нотариален акт № 1, т. 6, рег. № 14016, н.д. № 715 от 17.11.2017 година и Акт за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност „Знамената“ ЕООД гр. Варна.
Съобщението за издаденото разрешение за строеж е връчено на ищците на 11.05.2020 година. На същата дата е връчено и съобщението на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Варна, поради което разрешението за строеж е влязло в сила на 26.05.2020 година.
Със Заявление № АУ036131ВН/01.06.2020 година ищците са сезирали главния архитект на Община Варна с искане да получат влязлото в сила разрешение за строеж.
До даване ход на устните състезания не са представени доказателства, че главният архитект на Община Варна е връчил разрешението за строеж на ищците.
В писменото становище от 17.07.2020 година процесуалният представител на главния архитект на Община Варна е обективирал признание на факта, че не е изпълнил задълженията си по чл. чл. 3, ал.ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като се е позовал на Решение № 600/20.05.2020 година, постановено по адм.д. № 178/2020 година по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на ищците срещу Заявление за издаване на разрешение за строеж № АУ122269ВН/16.12.2019 година.
Видно от представеното Определение № 12306/06.10.2020 година, постановено по адм.д. № 7627/2020 година по описа на Върховния административен съд на Република България, Решение № 600/20.05.2020 година, постановено по адм.д. № 178/2020 година по описа на Административен съд – Варна е обезсилено, поради оттегляне на жалбата срещу мълчаливия отказ на главния архитект на Община Варна.
С разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс е предвидена защита срещу неоснователни фактически бездействия на административните органи по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Това са случаите, в които нормативните актове задължават административните органи да извършат нещо в определен срок или веднага след настъпване на определено събитие, или след влизане на нормативния акт в сила, без да е необходимо органът да бъде сезиран с молба или заявление.
За да се постави начало на строежа е необходимо съставянето на протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво, арг. чл. 157, ал. 1 от Закона за устройство на
територията. Протоколът за откриване на строителна площадка се съставя въз
основа на връченото на възложителя, влязло в сила разрешение за строеж,
удостоверено със заверка от органа, който го е издал, арг. чл. 3, ал. 1
и 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Началото на строежа по съществото си е производство по реализиране на правото
на строеж, но има самостоятелен характер. В този смисъл производството по
заверяване на разрешението за строеж и връчването му на възложителя не е част
от изпълнението на акта, каквото е разбирането на състава на Върховния
административен съд, обективирано в Определение № 12081/29.09.2020 година,
постановено по к.адм.д. № 9041/2020 година по описа на Върховния
административен съд на Република България, а условие за допустимост на
последващо производство по реализация на правото на строеж. Аргумент за това е,
че изискването за заверяване и връчване на влязлото в сила разрешение за стоеж е уредено като самостоятелна процедура в Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Такава процедура не е предвидена за нито един от актовете, издавани по Закона
за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Например изпълнението на влязъл в сила Подробен устройствен план започва с констативен
протокол, съставен от служител на администрацията.
В този смисъл съдът приема, че заверяването на
разрешението за строеж е административна услуга и тя не е извършена от компетентния административен орган – главния
архитект на Община Варна.
Съобразно указанията, дадени в Определение № 12081/29.09.2020 година, постановено по ч.адм.д. № 9041/2020 година по описа на Върховния административен съд на Република България, връчването на влязлото в сила разрешение за строеж е фактическо действие, което се предхожда от извършването на заверка от страна на неговия издател за влизането му в сила. Действията на органа по съобщаването на разрешението за строеж, респективно извършването на преценка за влизането му в сила не носят характеристиките на индивидуален административен акт, а са пряко свързани с привеждането му изпълнение, арг. чл. 21, ал. 5 от АПК. Заверката за влизане в сила на разрешението за строеж няма самостоятелно значение, но предхожда връчването му, поради което е елемент от фактическия състав на предявения иск.
Съобразно очертания от контролно-отменителната
инстанция предмет на предявения иск, а именно за осъждане на главния архитект
на Община Варна да връчи влязлото в сила разрешение за строеж (абзац 12 от
определението) настоящият състав намира, с оглед установеното влизане в сила на
разрешението за строеж, че същото подлежи на заверяване. Липсата на
заверка, като елемент от фактическия състав на иска, обаче, препятства извършването
на това фактическо действие, поради което предявения иск, като неоснователен,
следва да се отхвърли.
За прецизност на изложението следва да се посочи,
че производството по оспорване на мълчаливия отказ на главния архитект на
общината да издаде разрешение за строеж не препятства влизането в сила на
последващо издаденото разрешението за строеж от 05.05.2020 година. Отделно от
това към момента на постановяване на съдебното решение решението по адм.д. №
178/2020 година по описа на Административен съд – Варна е обезсилено.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за правната помощ, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Знамената“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* и „Тодор Билд 2006“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс за осъждане на главния архитект на Община Варна да им връчи заверено за вярност Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година.
ОСЪЖДА „Знамената“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* и „Тодор Билд 2006“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ НА главния архитект на Община Варна направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :