Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр.
Перник, 10.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-П.**, в касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Е. В.** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – П.,
прокурор А. А.**, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 123 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на директор на Териториална дирекция –Митница С.**при Агенция Митници чрез юк. В.**
против решение № 240 от 16.06.2023 година, постановено по АНД № 1788 по описа
на районен съд-П.** за 2022 година.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-425/НП от 18.10.2022 г., издадено
от директор Териториална дирекция Митница С.**, с което на "**" ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П.**, ж. к. "**", бл.
**, ет. **, ап. **, представлявано от управителя К.И.С.**, за нарушение на чл.
234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е наложена на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, т. 1 от същия закон имуществена санкция в размер 3004,30 лв (три хиляди
и четири лева и тридесет стотинки), представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
От изложените в касационната
жалба оплаквания се следва, че според касатора решението е неправилно, тъй като
е нарушен закона и е налице касационно основание по чл. 324, ал. 1, т. 1 от НПК.
Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което
да се потвърди наказателното постановление като правилно.
Касационната жалба е връчена на
ответника – „**“ ЕООД, пълномощник на който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е
депозирал отговор. Възразява срещу доводите в жалбата и моли съда да остави в
сила решението на Районен съд – П.**.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател-директор на ТД –Митница С.**, за представител изпраща юк. В.**.
Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като основателна. Прави
възражение за прекомерност на претендирани от ответната страна разноски.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба-"**" ЕООД, редовно призован за представител
изпраща управителя К.И.С.** и адв. Б.Б.. Оспорва касационната жалба като
неоснователна и поддържа депозирания отговор
по нея. Иска атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно и да се присъдят сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание Окръжна прокуратура – П.** чрез прокурор А.А.** дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави
в сила обжалваното решение.
Административен съд–П.**, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С наказателно постановление (НП)
№ BG2022/5800-425/НП от 18.10.2022 г., издадено от директор Териториална
дирекция Митница С.**, с което на "**" ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. П.**, ж. к. "**", бл. **, ет. **, ап. **,
представлявано от управителя К.И.С.**, за нарушение на чл.
234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е наложена на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, т. 1 от същия закон имуществена санкция в размер 3004,30 лв (три хиляди
и четири лева и тридесет стотинки), представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания, за това, че на 22.03.2022 година, пред
МБ П.**, при ТД Митница С.**в
качеството си на декларатор и титуляр на режим, подал за митническо оформяне
електронна митническа декларация (е-МД) с LRN 220000000001226Н000025 за
поставяне под режим „Допускане на стоки за свободно обращение“ на стока със
следните данни: Употребяван пътнически автомобил марка "**", модел
"**", тип бензин, дата на първа регистрация - 01.01.2016 г., цвят
черен, работен обем 3604 см, мощност 216. 0 KC/DIN, брой места 5, шаси **, с
държава на изпращане – К.**, с код на стоката по ТАРИК **********, с обща фактурирана
стойност 7700 САD и митническа стойност в размер на
11 125.03 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, пар. 1 от
Регламент /ЕС/ 952/2013г., а именно на
база на договорената стойност.
След извършени последващи
действия от страна на митническите органи, по линия на международното
сътрудничество относно автентичността, точността и валидността на документите
за закупуване на автомобила, а именно
запитване до Канадската служба за граничен контрол е получен, ведно с
разпечатка на Канадска автоматизирана декларация за износ –САЕD с ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г.
От съдържанието на същата се установява, че плавателен съд ZIM CONSTANZA
VOY#80Е, натоварен с контейнер BEAU5167045 превозващ 4 броя автомобили е
напуснал Халифакс на 28.12.2021 г. Описаният № 4 в декларацията е лек автомобил
марка "JEEP", модел "**", шаси ** е с декларирана стойност
по износа 14 620, 00 канадски долара, при условия на доставка F. O. B. Place of
Exit.
Въз основа на тази информация е прието, че "**" ЕООД,
ЕИК ** не е декларирало действително платената цена на стоката при продажбата й
за износ и разходите по нея в размер на 20 513.46лева, установена въз
основа на САЕD с ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021
г., а е декларирало с MRN № 33BG005805006320R2/22.03.2022
г. стока с митническа стойност 11 125.03лв. или 7700САD, с което осъществило митническо нарушение
по текста на чл.
234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, изразяващо се в избягване на частично заплащане на
публични държавни вземания - мито и ДДС -
общо в размер на 3004.30 лв., от който за доплащане мито в размер на 938.85лв.
и ДДС в размер на 2065.45лв., поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т.1
от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 3004.30 лв., представляващ
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоката предмет на
нарушението.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – П.**. Според районния съд в хода
на наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
предвид спазването на формалните изисквания на ЗАНН /издаването на НП и на АУАН
е от оправомощени за това лица; съдържат всички реквизити по ЗАНН; и двата акта
са връчени по съответния ред; постъпилото възражение е разгледано по реда на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН/. За да отмени наказателното постановление е приел, че на
са налице категорични доказателства, обосноваващи извод, че настоящия ответник
е избегнал частично заплащане на мита или на други публични държавни вземания,
събирани от митническите органи, посочвайки във вносната митническа декларация
занижени стойности на декларираната стока. Този извод е мотивиран въз основа на
пълен анализ и разбор на събраните по делото гласни и писмени доказателства-договор за продажба от 07.12.2021 г.
търговска фактура № Т8898 от 15.02.2022 г. за морски транспортни разходи до
мястото на въвеждане на стоките в Европейския съюз с издател Terra Mare Cargo
Inc, търговска фактура № 000000/2021 от 15.03.2022 г. за платена терминална
такса, с издател ELKO LTD, търговска фактура № ********* от 22.03.2022 г. за
транспортни разходи, с издател "Ауто Дидо" ЕООД, морска товарителница
(Bill of lading) № 74647-2 от 23.12.2021 г., регистрационен талон № М3585653,
транзитна митническа декларация Т1 с MRN 22BG00200220353244, дебитно известие
от 10.12.2021, дебитно известие от 23.02.2022 г., служебна бележка изх. №
В0068/25.02.2022 г. – вещо лице към ВОС
и декларация относно контрол при внос на автомобили от позиция 8703 от
21.03.2022 г. от една страна, от друга- разпечатката на Канадска автоматизирана
декларация за износ –САЕD с ID
ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г., както и дадените свидетелски показания от
актовъставителя М. Т., и свидетеля по акта Х. А.**, както и свидетелските
показания на Й. П.. Прието е, че договор
от 07.12.2021 г., е сключен между *** (***), като продавач и "**"
ЕООД като купувач на автомобил марка "***", модел "**",
цвят черен, с идентификационен номер (номер на шасито) **, с вписана продажна
цена от 7700 канадски долара. Същият е подписан и подпечатан от продавача и от
лицето, приело автомобила. От дебитно известие от ОББ с дата 10.12.2021 г. и
референтен номер FT21344386950121 е удостоверено, че при обменен курс 1. 3788
жалбоподателят е превел по сметка на купувача 7 700 канадски долара, като
датата на банковата операция е 14.12.2021 г. За осъществената продажба и на
тази продажна цена са и свидетелските показания на Й. П.**, който от
тридесет години живее в К.** и помага на управителя на "**" ЕООД
(негов племенник) да закупува автомобили на добри цени, които да транспортира в
България. Представената разпечатка на САЕD с
ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г., е прието, че стои изолирано от
останалия доказателствен материал. Вписаната в нея сума не е декларирана нито
от дружеството-купувач, нито от канадския продавач на стоката, това е сторено от трето лице - ** (***), поради
което и декларираната по-висока цена не обвързва страните по сделката от
07.12.2021 г., тъй като те нито фигурират, нито имат отношение към съставянето
именно на този документ. С оглед на изложеното е прието, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство не са събрани категорични
доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят е избегнал частично
заплащане на публични държавни вземания, събирани от митническите органи за
стоката, декларирана с MRN 22BG005805006320R2 от 22.03.2022 г., посочвайки
занижена стойност на декларирания лек автомобил, тъй като не е установено по
несъмнен начин, че договорената и действително платената цена за процесното
моторно превозно средство е в размера, посочен в АУАН и НП, поради което
оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова е отменено.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението
на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН).
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и
второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Извършената
проверка в пределите по чл. 218, ал. 1
от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, също не доведе до изводи,
обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха
доводите, изложени в касационната жалба.
Без
основание са изложените в касационната жалба доводи за доказаност на процесното
нарушение. Първоинстанционният съдебен
състав е установил фактическата страна на спора при спазване принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства,
относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите в
решението по приложимия и приложен в проведеното административнонаказателно
производство закон са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщената по делото доказателствена съвкупност, а в решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата. Касационният състав,
на основание чл. 220 от АПК възприема изцяло установената от решаващия
първоинстанционен състав фактическа обстановка като кореспондираща си с
приобщените в хода на процесуално законосъобразно съдебно следствие и
производство писмени и гласни доказателства.
Без
основание са и доводите в жалбата развити и пред първоинстанционния съд, че именно
посочената в представената
разпечатка на САЕD с ID
ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г. е действително продажната/платена такава. В
проверяваното съдебно решение подробно и аргументирано е взето отношение по
този въпрос, като направените изводи се споделят напълно от състава. Остава
напълно неясно защо Канадската служба за граничен контрол не е представила
изисканите сключени договори за продажба и придружаващите ги платежни документи
/стр. 34/. след като по надлежния ред
са изискани от митническите орган, а се прави позоваване само на разпечатка
на САЕD. Износната декларация се съставя
едностранно от износителя на стоките и вносителят не може да носи отговорност
за верността на данните, отразени в нея. От своя страна вносната декларация, в
случая е придружена с всички търговски
документи и плащания, аргументиращи декларираната митническа стойност докато
износната не е придружена от такива документи. По разбиране на настоящия съд
износната декларация не е достатъчна за да обоснове извод, че митническата
стойност на процесната стока е действителната или подлежаща на плащане цена на
стоката при продажбата. С оглед на това напълно правилно първоинстанционния съд
е приел, че нарушението не е доказано по категоричен начин.
Тук е мястото да се отбележи, че
предвид санкционния характер на производството, отразеното в акта за
установяване на административно нарушение, няма обвързваща доказателствена
сила, т. е. не се счита за установено до доказване на противното и в тежест на
наказващия орган е да докаже извършването на нарушението и неговия автор с
всички допустими от закона доказателствени средства, което в случая не е
сторено. Нито в административната, нито в съдебната фаза на процеса, са събрани
безспорни и категорични доказателства, че дружеството-ответника по касация е
извършило нарушение по чл.
234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Напротив дори, приключилото с решение №
РЗМ-5800-1238/32-472120 от 11.07.2023 година на Директора на ТД-Митница С.**административно
производство по реда на Регламент /ЕС/ № 952/2013, по еднозначен начин сочи, че дружеството
ответник не е допуснало нарушения при декларирането на стоката и същата е
определена в размер на 11125.03 лева, така както е декларирана с митническата
декларация с MRN 22BG005805006320R2/22.03.2022 г., и
за която стойност са внесени дължимите мито и ДДС. В тази връзка принципно
правилно е застъпеното в проверяваното решение, че двете производства се
развиват по различен ред и имат различен предмет, т.е. не се намират в
условията на преюдициалност или корелативност, те са самостоятелни и независими
едно от друго, но характерното и при двете производства е, че е възникнало
съмнение относно декларираната митническа стойност на стоката. От всичко
изложено следва, че не са налице годни доказателства, че дружеството е платило
или че се е задължило да плати за въпросната стока цена, различна от посочената
в митническата декларация стойност на стоката. С оглед на това напълно
обосновано е заключението на районния съд за недоказаност на повдигнатото
административно наказателно обвинение към „**“ЕООД, за извършено нарушение по
чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за което да понесе отговорност по чл. 234, ал. 2,
т. 1 от ЗМ. Същото се споделя изцяло от настоящия състав.
В контекста
на изложеното, при извършения инстанционен контрол настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната
му. Затова на основание чл.
221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора касационният ответник има право на разноски, съгласно чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН. Същите са своевременно претендирани и са придружени със списък
на разноските, по чл. 80 от ГПК. Иска се присъждане на 600 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, обективирано в договор за правна защита и
съдействие № 22677 от 27.09.2023г.. По
искането се направи възражение за прекомерност от касационния жалбоподател, по
реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Възражението е неоснователно, с оглед на това,
че претендираното възнаграждение е договорено и заплатено в минимален размер,
изхождайки от разпоредбите на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това „Агенция Митници“ ще бъде осъдена да заплати
на "**" ЕООД съдебни разноски в размер на 600 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административният съд – П.**
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 16.06.2023 година, постановено по АНД № 1788
по описа на районен съд-П.** за 2022 година.
ОСЪЖДА Агенция "Митници", с адрес: гр. С.**, ул.
"***" № 47 да заплати на "**" ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. П.**, ж. к. "**", бл. **, ет. **, ап. **,
представлявано от управителя К.И.С.** съдебни разноски по КАНД № 123/2023г. по
описа на Административен съд-П.** в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:/П/ /П/