№ 206
гр. Бяла С., 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20231410100228 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.с. - 1421, ул.”Д.Х.” № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А.Ч.Д. –
Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника
Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А, за сумата 129,43 лева,
представляваща главница по договор за кредит № **********/23.03.2020г., сумата 20,35
лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата
10,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 21.10.2022 г.(датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда) до изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника Г. Щ. С., чрез Адвокатско
дружество „П. и Т.“ и адв.Д. П. от САК е депозирала писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който оспорила като нередовна и.м., респ.неоснователна по
изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1309/2022г. на
РС-Б.С.. Приети са по делото СТЕ и ССчЕ, чиито заключения не са оспорени от страните и
възприети от съда, като обективни и обосновани.
1
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1309/2022 г. срещу длъжника Г. Щ. С. с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А е издадена заповед за изпълнение по чл.417,
т.2 от ГПК № 690/01.11.2022г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и изпълнителен
лист № 599/01.11.2022г. за сумата 129,43 лева, представляваща главница по договор за
кредит № **********/23.03.2020г., сумата 20,35 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 10,71 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 21.10.2022 г.(датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на
вземането, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лв.
внесена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта и изпълнителният лист по чл.417 от ГПК са били връчени лично на
длъжника Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А на 19.12.2022г.,
чрез ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС-В., а възражението й по чл.414 от ГПК е подадено на
23.12.2022г., т.е. в законоустановеният едномесечен срок.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си и
такъв е предявен в законоустановеният срок, въз основа на който е образувано настоящето
производство по гр.д.№ 228/2023г. по описа на БСлРС.
С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за потребителски
кредит № **********/23.03.2020г. сключен между страните по делото на ответницата Г. Щ.
С. е предоставена сума в размер на 488,90 лв. Сочи, че в чл. 7, ал.1 от Договора е посочен
общият размер на кредита от 488,90 лв. Твърди че, съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния
договор, кредиторът трябвало да преведе средствата по кредита по сметка на продавача на
стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната цена. В настоящият случай
това е сумата от 488,90 лв., която представлява стойността на закупеният телефон марка
„HONOR“ модел „HONOR 9X DS BLUE“. С подписване на декларацията, находяща се на
л.27 от делото, приложена към договора за потребителски кредит №
**********/23.03.2020г., ответницата декларирала, че е получила стоката, описана в чл. 8 от
процесното съглашение, от продавача на стоката. Общото крайно задължение по Договора
(чл.10 от Договора) възлизало на 629,76 лв., която сума била разсрочена, съгласно
погасителния план, описан в чл. 11.2 от Договора, на 24 погасителни месечни вноски, всяка
в размер на 26,24 лв.
Сочи че, уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 25,59 %.
Твърди, че предоставената сума кредитополучателят има задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че
длъжникът е преустановил плащанията по договора, като считано от 25.03.2022г. договорът
е падежирал.
2
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (21.10.2022г.-виж
куриерското клеймо) задължението на Г. Щ. С. към кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е
било в общ размер от 149,78 лв. от който: 129,43 лева- главница, 20,35 лева - договорна
лихва и 10,71 лева - мораторна лихва до 13.10.2022 г.
Поради неиздължаване на вноските от длъжника по кредита, за ищеца се породил
правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат,
депозирала писмен отговор на исковата молба. Същата изразява становище за
неоснователност на претенциите. На първо място, счита, че процесния договор е нищожен,
поради противоречие с императивните правила на ЗПК, тяхното заобикаляне и поради
противоречие с Д.те нрави, съобразно непредоставяне на стандартен европейски формуляр,
начина на уговаряне на дължимата възнаградителна лихва. Освен това, се позовава на
нищожност на клаузи на договора поради неравноправност; липсвала и методика относно
ГПР, като единствено била посочена месечната вноска. ОУ към договора не били подписани
от ответницата, поради което договорът е недействителен.
Моли, претенциите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и да й се присъдят
направените деловодните разноски.
Посочва, че ако все пак се дължат суми по договора, то те са погасени по давност.
В с.з. процесуалните представители на страните по делото не се явяват и не са
представили допълнителни доказателства.
От допуснатата и приета по делото СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и
възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено се установява, че документите
предмет на процесният договор за кредит № **********/23.03.2020г. (заявление-декларация
за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит №
**********/23.03.2020г. и декларация от потребителя, че е получил стоката описана в чл.8
от договора) са подписани електронно с положени инициали за дистанционно потвърждение
на документите, чрез платформата “Namirial CA Firma Qualificata” от Г. Щ. С..
С подписването на електронния документ (гореизброените документи) подписващия се
идентифицира и съдържащата се в документа информация се защитава от последващи
промени. Подписването на електронния документ има значенето на саморъчен подпис,
когато това е уговорено между страните.
В случая ответницата С. не е подписала документите с електронен подпис, а чрез
платформата която ищеца е изпратил за съгласие относно подписването на документите й е
изпратен пин код, с който се потвърждава приемането и подписването на получените
документи.
Представения по делото PDF файл „********** Cоntraсt“ съдържа идентична
информация с представените по делото документи на хартиен носител от стр. 8-27
3
включително, а именно: стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, заявление-декларация за установяване на договорни отношения,
договор за потребителски кредит № **********/23.03.2020г., декларация от потребителя, че
е получил стоката описана в чл.8 от договора от продавача на стоката, уведомително писмо
от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, което да послужи пред „Технополис България“ ЕАД, като
основание за предоставяне на клиента на желаната стока, обект на договора за кредит.
Експерта отговорил в с.з., че релевантните процедури при създаване на електронни
документи са спазени, които подробно са описани в т.4 от заключението.
В случая няма данни за манипулиране на електронните документи, приложени във
файлове: 1/ файл: „********** Cоntraсt“ (съдържащ стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, заявление-декларация за
установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит № **********,
декларация от потребителя, че е получил стоката описана в чл.8 от договора от продавача на
стоката, уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, което да послужи пред
„Технополис България“ ЕАД, като основание за предоставяне на клиента на желаната стока,
обект на договора за кредит, 2/ файл: „********** Idcard“ съдържа копие от личната карта
на ответницата Г. Щ. С. и 3/ файл: „********** Invoice“ съдържа фактура №
**********/24.03.2020г. с получател Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“
№ 49А и доставчик „Технополис България“ ЕАД с наименование на стоката: закалено
стъкло „HONOR“ модел „HONOR 9X на стойност 16,58 лв. и GSM модел „HONOR 9X DS
STK-LX1 BLUE“ на стойност 390.84 лв., с начислен ДДС 81,48 лв. или общо 488,90 лв. и
ЗАБЕЛЕЖКА: доставка до Г. Щ. С. лично на адрес: гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А, като в
компакт диск на стр. 64 от делото, същата информация е идентична с информацията на
хартиения носител приложен по делото.
От допуснатата и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните
и възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено се установява, че при
извършена проверка счетоводството на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД се води по
българското законодателство, спазва се Закона за счетоводството и Националните
счетоводни стандарти.
Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е превел на „Технополис България“ ЕАД на
основание издадена фактура за закупена стока, чрез платежна система „Бисера“ сумата от
488,90 лв. на дата 25.03.2020г.
Ответницата С. е заплатила главница в размер на 359,47 лв. при дължима такава от
507,62 лв., заплатила договорна лихва в размер на 163,24 лв. при дължима такава от 188,66
лв., както и заплатила обезщетение за забава в размер на 7,78 лв. при дължимо такова от
18,51 лв., които суми са отразени в таблици 1 и 2 в заключението.
Въз основа на това ответницата останала задължена по сключеният договор за
потребителки кредит № ********** за закупуване на мобилен телефон, за сумата в общ
размер на 160,42 лв., от която: главница в размер 129,43 лв., договорна лихва в размер на
4
20,34 лв. и обезщетение за забава в размер на 10,65 лв.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството
му на кредитор срещу ответницата Г. Щ. С. в качеството й на длъжник, на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417,т.2 от ГПК № 690/01.11.2022г. и
изпълнителен лист № 599/01.11.2022г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД след
депозирано в срок възражение срещу заповедта. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за
кредит № **********/23.03.2020г. Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно –
съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. За успешното
провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да
установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на
който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и
претенцията за обезщетение за забава по размер. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1309/2022 г.
по описа на БСлРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключенията по изготвените експертизи.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 1309/2022 г. по
описа на БСлРС, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417,т.2 от ГПК № заповед за
5
незабавно изпълнение № 690/01.11.2022г. и изпълнителен лист № 599/01.11.2022г. за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената
заповед е връчена на длъжника С. лично, чрез ЧСИ И.Ц. с район на действия ОС-В.. Същата
е депозирала в законоустановеният срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради
което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок
е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД основава претенцията си, въз основа на сключен
договор за потребителски кредит № **********/23.03.2020г., по силата на който е
предоставил на ответницата сума в размер на 488,90 лв. представляваща стойността на
закупеният телефон марка „HONOR“ модел „HONOR 9X DS BLUE“. С подписване на
декларацията, приложена към договора (л.27 от делото) ответницата декларирала, че е
получила стоката, описана в чл. 8 от него, от продавача на стоката, който в случая е
„Технополис България“ ЕАД. Съгласно чл.10 от договора, общата крайна дължима сума от
потребителя възлиза на 629,76 лв., която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни
вноски, всяка в размер на 26,24 лв., съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от
Договора. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата
лихва за просрочие.
По своята правна характеристика договорът за потребителски кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответницата са
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В
изпълнение на вече сключен договор за потребителски кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че предоставената на С. сума в
размер на 488,90 лв. била изцяло усвоена от ответницата, чрез закупуване на телефон марка
„HONOR“ модел „HONOR 9X DS BLUE“.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, С. е заплатила следните суми: главница в размер на 359,47 лв. при дължима
такава от 507,62 лв., договорна лихва в размер на 163,24 лв. при дължима такава от 188,66
лв., както и обезщетение за забава в размер на 7,78 лв. при дължимо такова от 18,51 лв.,
които суми са отразени в таблици 1 и 2 в заключението.
Тоест, същата не изпълнила основното си задължение като кредитополучател – да
плаща уговорените месечни погасителни вноски, но с частично плащане на сумите по
договора е признала извънсъдебно съществуването му и неговият размер.
По делото няма спор, че банката ищец има качеството на кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК, а ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
6
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20
и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че
за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и
не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазена е писмената
форма съгласно изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-
12, е разяснено наличието на право на отказ от него.
Установи се, че между страните по делото е налице сключен договор за кредит, за
неравноправния характер на който съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като примерно са изброени такива клаузи. В случая, не е спорно, че Г. Щ. С. притежава
качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Подписаният от
кредитополучателя договор за кредит № **********/23.03.2020г. съдържа ясна информация
за конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като
е представено и детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез
предоставяне на погасителен план, поради което и не са налице неравноправни, респ.
нищожни клаузи от същия.
В тази връзка е заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните, че документите
предмет на процесният договор за кредит № **********/23.03.2020г. са подписани
електронно с положени инициали за дистанционно потвърждение на документите, чрез
платформата “Namirial CA Firma Qualificata” от Г. Щ. С., чрез изпратен от ищцовото
дружество пин код, с който се потвърждава приемането и подписването на получените
документи.
Представените по делото PDF файлове (********** Cоntraсt, ********** Idcard и
********** Invoice) съдържат идентична информация с представените по делото документи
7
на хартиен носител от стр. 8-27 включително: стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, заявление-декларация за
установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит №
**********/23.03.2020г., декларация от потребителя, че е получил стоката описана в чл.8 от
договора от продавача на стоката, уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, което да
послужи пред „Технополис България“ ЕАД, копие от личната карта на ответницата Г. Щ. С.
и фактура № **********/24.03.2020г. с получател Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А и доставчик „Технополис България“ ЕАД с наименование на
стоката, обект на договора за кредит.
В случая релевантните процедури при създаване на електронни документи са спазени,
подробно са описани в т.4 от заключението, както и няма данни за манипулиране на
електронните документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в договора за кредит №
**********/23.03.2020г. не са налице недействителни клаузи.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
преди депозиране на заявлението, С. е платила по процесния договор главница в размер на
359,47 лв., договорна лихва в размер на 163,24 лв. и обезщетение за забава в размер на 7,78
лв. за погасяване на задълженията й, с което е налице извънсъдебно признание по него.
Ето защо, съдът счита, че договорът не се явява недействителен на соченото от
ответницата основание в чл. 22 от ЗПК.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.
с. от Г. Щ. С. за сумата 129,43 лв. (главница) представляваща задължение на заемател за
връщане на отпусната парична сума по договор за потребителски кредит №
**********/23.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.10.2022 г.
(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда).
Основното възражение на ответницата, чрез пълномощника й въведено с отговора на
исковата молба, се свежда до действителността на клаузата от договора, касаеща размера на
договорената възнаградителна лихва, противоречаща на Д.те нрави.
С исковата молба се претендира възнаградителна/договорна/ лихва в размер на 20,35
лв. за периода от 25.05.2022г. до 25.09.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили. Клаузата на чл.11.1 от договора за кредит предвижда, че потребителят е
длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите си месечни
потребителски вноски, като в случай на просрочие дължи да заплати и начислените лихви за
периода на просрочието. Договорът е двустранен и възмезден, като в полза на кредитора е
предвидено възнаграждение, т.е. лихвите са възнаградителни. Освен това от потребителя се
дължи и годишен процент на разходите по кредита. Клаузите в договора са ясно и
недвусмислено формулирани.
8
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите
разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният договор за кредит е сключен на 23.03.2020г., т.е. след изменението на
чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на
същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва е
10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет процентни пункта
отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 28,55 % не надвишава пет пъти
размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 25,59 %. Следователно
клаузата за възнаградитерлна лихва не е нищожна, поради противоречие и заобикаляне
на закона - чл.19, ал.5 ЗПК.
Не се споделят възраженията на ответницата, чрез пълномощника й, че сключеният
между страните договор е нищожен поради противоречие с Д.те нрави. Според приетото в
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК, Д.те нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона(чл. 26,
ал. 1 ЗЗД). Д.те нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. При възмездните сделки
(каквато е процесната), накърняване на Д.те нрави е налице, когато се нарушава принципа
на справедливостта, респ. еквивалентността на престациите, договарят необосновано високи
цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. Предвид посочените по-горе критерии съдът приема, че
уговорените между страните договорни клаузи, вкл. и клаузите, с които са определени
дължимите лихви и възнаграждения в полза на кредитодателя не противоречат на Д.те
нрави.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва, че са налице основанията за
претендиране на търсените суми по договора, които не са били платени от длъжника и са
настъпил падеж (25.03.2022г.) преди датата на депозираното заявление по чл.417 от ГПК.
9
Следва да се уважи предявеният иск за договорна (възнаградителна) лихва за сумата
20,34 лв., съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, а в останалата част до пълният
предявен размер от 20,35 лв. да се отхвърли, като неоснователен.
Вземането за мораторна лихва, релевирано с иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Съдът достигна до фактически и правни
изводи за наличието на главен дълг.
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили
такова обезщетение при неизпълнение в клаузата на чл. 9.4 от договора. Доказа се, че в
случая е налице частично неизпълнение от страна на ответницата на парично задължение.
Съгласно заключението по изготвената ССчЕ, размерът на обезщетението за забава
(изчислено именно по начина, предвиден в договора) за периода от 25.05.2022 г. до
13.10.2022 г., възлиза на 10,65 лв., за която сума искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86
ЗЗД следва да се уважи, а в останалата част до пълният предявен размер от 10,71 лв. следва
да се отхвърли, като неоснователен.
Неоснователен е и доводът на ответницата изразен в писменият отговор, че сумите
предмет на делото били погасени по давност.
Действително в нормата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.
Но при договора за заем (какъвто е конкретният) има едно неделимо плащане, като
обстоятелството, че страните са се уговорили сумата по кредита да се плаща по погасителен
план, разсрочена на вноски, всяка дължима на различна дата, не превръща тези вноски в
периодични плащания. Те са частични такива, а кредиторът се е съгласил по този начин да
приеме изпълнение от длъжника си-на части във времето, а не наведнъж. Оттук не е
приложима кратката тригодишна давност.
В случая ответницата е останала задължена за дължимите месечни вноски и
т.к.съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, от 26.03.2022г. (датата след настъпване падежа по договора-
25.03.2022г.), т.е. от тогава е започнал да тече давностният срок по чл. 110 от ГПК.
Предявяването на иска спира давността. С оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът
се смята предявен на 21.10.2022 г. – датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, а приложимата в случая
петгодишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, която не е изтекла към този момент.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
10
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедното производство е поискал присъждане на 25,00 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на 125,00 лв. заплатена
държавна такса, за която сума има приложени платежни документи, 300,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лв. депозит за ССчЕ и 400,00 лв. депозит за СТЕ.
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва
да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по
отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото
производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение.
Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в
чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50,00 лв. до
180,00 лв., а в исковото –от 100,00 лв. до 360,00 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва
да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с материален интерес от 160,49 лв. за
вземания, произтичащи от договор за кредит. От друга страна, извършената от
юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба по множество еднотипни
искови производства, без явяване в открито съдебно заседание, но с изготвяне на
становище. В случая, сума от 180,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за
справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Предвид гореизложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 174,92 лв. разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Същата следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в
общ размер 1004,64 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете,
като в случая ищеца следва да заплати на ответницата на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата от 0,44 лв. разноски за исковото и в заповедното производство/ по 0,22 лв. за всяко
едно от производствата).
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Щ. С. с ЕГН
11
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.с. - 1421, ул.”Д.Х.”
№ 52-54, представлявано от В. А. Г. и А.Ч.Д. – Изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт М. Н., на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, сумата 129,43 лева, представляваща главница по договор за кредит
№ **********/23.03.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.417 ГПК – 21.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 20,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до
25.09.2022 г., като в останалата част до пълният предявен размер от 20,35 лв. отхвърля
иска, като неоснователен, сумата 10,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., като в останалата част до пълният предявен размер от 10,71
лв. отхвърля иска, като неоснователен, за които суми е издадена заповед №
690/01.11.2022г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК и
изпълнителен лист № 599/01.11.2022г. по ч.гр. дело № 1309/2022 г. по описа на Районен съд
– Бяла С..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.с. - 1421, ул.”Д.Х.” № 52-54, представлявано от В. А. Г.
и А.Ч.Д. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., направените
разноски по исковото производство по гр.д.№ 228/2023г. по описа на БСлРС в общ размер
на 1004,64 лв., съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените от ищеца
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1309/2022г. по описа на БСлРС в общ
размер на 174,92 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.с. - 1421, ул.”Д.Х.” № 52-54, представлявано от В. А.
Г. и А.Ч.Д. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А, направените
разноски по исковото производство по гр.д.№ 228/2023г. по описа на БСлРС в общ размер
на 0,22 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сторените от ответницата
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1309/2022г. по описа на БСлРС в общ
размер на 0,22 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
1309/2022г. по описа на БСлРС.
12
Съдия при Районен съд – Бяла С.: _______________________
13