М О Т И В И
към присъда № 67/22.12.2017г. по НОХД № 1 934 по описа
на Районен съд град Монтана за 2017 година, трети наказателен състав.
Подсъдимият Ц.А.Д. е
обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 04.05.2017г. в село
Винище, обл.Монтана в селски жилищен имот, представляващ едноетажна масивна
къща с дворно място и стопански постройки, находящ се на адрес ул.”Йордан
Цеков” № 31 в същото село от стопанска постройка - кошара, отнел чужда движима
вещ, а именно: 1 брой агне без порода на възраст от 2 месеца, женско с тегло
20кг. на стойност 130.00лева, собственост на З.И. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx от
владението на посоченото лице, без негово съгласие и с намерение противозаконно
да я присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3 във вр/ка
с чл.194 ал.1 от НК
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и
следва да се наложи съответното наказание на подсъдимият при спазване на
изискванията на закона.
Подсъдимият Ц.А.Д. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Служебният му защитник моли съда да бъде приложена
разпоредбата на чл.9 от НК-малозначителност на деянието, а като алтернативно
искане моли съда да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, пробация.
Производството се разви при условията
и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са
писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие,
прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице изпълнило съдебно – оценителната експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ц.А.Д. е роден на xxxгxxx. Не е женен, не
е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /реабилитиран по право/.
На 03/04.05.2017г. подсъдимият
Ц.Д. отнел от имота на свидетеля З.И. xxx едно агне, на стойност, към момента на
извършване на деянието 130.00 лева. Докато пренасял агнето на рамо, подсъдимият
Д. бил видян и разпознат, на светлината на уличното осветление от свидетеля И. В.
Г..
От приложената по ДП
характеристична справка, подсъдимият Д. е криминално - проявен, регистриран в
масивите на РУ-МВР-Монтана за кражба и унищожаване на чужда имущество. Същия се
движи в среди на криминално-проявени лица.
На досъдебното производство е
назначена съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо лице И. П., от
заключението на която се установява, че стойността на противозаконно отнетата
вещ възцлиза на сумата от 130.00 лева. Съдът изцяло възприема експертното
заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от
страните по делото.
До приключване на производството щетите
не са възстановени на пострадалия З.И..
По доказателствата:
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските
показания на З.И. И. Г., И. И. П. Д. Б. Г., както и заключението на
вещо лице И. П., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази насока са и самопризнанията дадени от подсъдимия Ц.Д..
При условията на чл.373 ал.4 от НПК
съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът приема
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от
която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Ц.Д. е годен субект на престъплението, в което е обвинен,
защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководят постъпките си.
Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за
осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.194 ал.3 във
връзка с ал.1 от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимият
е извършил противоправно деяние, като е отнел чужди движими вещи, без знанието
и съгласието на собственика, като това деяние е извършено в условията на
маловажен случей.
От субективна страна подсъдимият
е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма
изхожда от установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните
последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен
с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъщественото от него деяние от субективна страна.
При така изложените правни
съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните
доказателства, както и на основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че
обвинението чл. 194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК спрямо подсъдимият Ц.А.Д. е
доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН за това, че
на 04.05.2017г. в село Винище, обл.Монтана в селски жилищен имот, представляващ
едноетажна масивна къща с дворно място и стопански постройки, находящ се на
адрес ул.”Йордан Цеков” № 31 в същото село от стопанска постройка - кошара,
отнел чужда движима вещ, а именно: 1 брой агне без порода на възраст от 2
месеца, женско с тегло 20кг. на стойност 130.00лева, собственост на З.И. xxx, с
ЕГН xxxxxxxxxx от владението на посоченото лице, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои.
Причина за извършване на престъплението
са неправилно отношение към чуждата собственост, стремеж за облагодетелстване
по лесен начин.
При определяне на конкретния размер
на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – лошото
материално състояние водещо го към тези противоправни деяния. Признанието на
вината не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, с оглед
на това, че производството се развива при условията на чл.371 т.2 от НПК.
Ниската стойност на противоправно отнетото също не може да бъде отчетено като
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е част от квалифициращият белег на
престъплението – маловажен случай.
Отегчаващо вината обстоятелство -
няма.
При
така изложените обстоятелства съдът му определи наказание за извършеното
престъпление по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК ПРОБАЦИЯ.
С оглед личността на подсъдимия и конкретните особености на
настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимия Ц.Д. следва да бъдат
определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК:
“задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в
законна сила и привеждането й в изпълнение.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на
останалите граждани.
Предвид
изхода на делото подсъдимия Ц.А.Д. на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да
заплати в полза на ОД на МВР-Монтана сумата от 37.00 лева разноски от
досъдебното производство за изготвяне на експертиза, както и в полза на РС-Монтана
5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: