Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 13.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 765/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от М.Г.Д. в качеството му на управител на „С.С.“ ООД, против
Електронен фиш Серия К № 2307958/ 19.09.2018 г. на ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП, в качеството му на законен представител на „С.С.“ ООД, му е
наложена глоба в размер на 100 лева.
В
бланкетната жалба се твърди, че друго лице е управлявало процесното МПС на
процесната дата, за което ще бъдат ангажирани доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
нередовно призован. Същият не е бил открит на установените по делото адреси на
месторабота чрез справка в ТР и адрес на местоживеене в регистър НБД
„Население“, тъй като жалбоподателят не посочил адрес или друга форма на контакт
(телефон, имейл и др. под.) с него в жалбата си. На установения по делото
телефонен номер със съдействието на 04 РУ- СДВР не е установен контакт, тъй
като телефонът е изключен или извън обхват въпреки многократните позвънявания.
При това положение делото е разгледано без участието на жалбоподателя на
основание чл.61 ал.2 от ЗАНН, като съдът е приел че сам се е поставил в
невъзможност да участва по делото.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител. С АНП е депозирано писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде
потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и неоснователна, с
изложени подробни съображения.
Районният съд провери основателността на жалбата, след
като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.09.2018
г., в 10,45 часа, на АМ „Тракия“ км 69 в посока към гр. Пловдив, е управлявал
л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 170 км/час, при максимално
допустима за движение в по АМ от 140 км/час. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система
ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 170
км/час, т.е. превишение на скоростта от 30 км/час, но от това превишение били
извадени 3 %, т.е. 5,1 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка
на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час,
което би било в полза на жалбоподателя и така се формирало превишението от 25
км/час, респ. превишена скорост 165 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият
бил издаден против жалбоподателя на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, т.е. в
качеството му на управител и законен представител на дружеството-собственик на
процесното МПС- „С.С.“ ООД гр. Бургас. ЕФ е връчен лично на санкционираното
лице на 25.03.2019 г., видно от разписка на л.33 от делото. Жалбата против фиша
е подадена до съда чрез началника на ОПП- СДВР на 26.03.2019 г. от
санкционирания и препратена в ОДМВР- Пазарджик (на АНО) по компетентност. В
този смисъл жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено
средство- фотос от видеоклип, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против
атакувания ЕФ е основателна.
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен
от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет с
АТСС е собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД гр. София и се ползва от „С.С.“
ООД гр. Бургас, чиито управител е жалбоподателят М.Д.. В този смисъл са и
данните за собственост и регистрация на МПС съдържащи се в справката на гърба
на л. 8 от делото, както и информацията при направената справка в публичния
Търговски регистър.
В хода на административнонаказателното производство
обаче не се доказа безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено
императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи. Съгласно посочената разпоредба при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. В процесния случай последното изискване не е спазено. Съставен е протокол
за използване на АТСС (л.9 от делото), но същият не е съпроводен със снимка на
разположението на уреда- на мобилното АТСС. Такава снимка е
неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в
конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя
автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта,
снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било
поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо
посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи.
В конкретния случай автомобилът на жалбоподателят е
бил заснет на АМ „Тракия“ в посока на движение към гр. Пловдив, според
Протокола за използване на АТСС и снимката от клипа на заснетото нарушение,
намерило отражение и в ЕФ. В Протокола за използване на АТСС е посочено, че
мястото за контрол е АМ „Тракия“ км 69 в посока от гр. София за гр. Пловдив.
Същевременно в ЕФ е посочено, че същото място е и място на извършване на
нарушението, което обаче е невъзможно предвид това, че на това място е било
разположено автоматизираното техническо средство, т.е. мястото за контрол,
което е засичало приближаващите автомобили. При това положение автомобилът на
жалбоподателя е бил засечен да се движи с превишена скорост преди мястото за
контрол. От снимка № 0062030 към ЕФ се установява, че нарушението е засечено на
112 метра разстояние преди точката за контрол, което сочи неминуемо, че мястото
на нарушението не е км 69 на АМ. От това следва, че посоченото в ЕФ място на
нарушението не е действителното такова. Още повече, че АТСС има един
сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане- от 25 до 600 метра,
което е видно от техническото му описание, раздел „Технически и метрологични
характеристики” в Приложението към Удостоверение за одобрен тип.
Липсата пък на снимка на разположението на АТСС, не
позволява да се установи категорично дали наистина мобилната камера за
видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое
точно е това място.
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че
жалбоподателят е управлявал автомобила си на АМ Тракия, км 69 с превишената
скорост от 165 км/ч се оказва доказателствено необезпечено, тъй като и от
приложената снимка № 0062030/ 19.09.2018 г. не може да се направи категоричен
извод за местоположението на мобилното АТТС, респ. за местоположението на
заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
По изложените по-горе съображения Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2307958/ 19.09.2018 г.
на ОД на МВР- Пазарджик, с който на М.Г.Д. в качеството му на
управител на „С.С.“ ООД, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева,
като незаконосъобразен.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: