Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260623
гр.Русе, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния
Караджова
при секретаря
Василена Жекова
в присъствието на прокурора
..........................................
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2809 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Ищцата В.А.П.
твърди, че е собственик на куче, порода “Пинчер“, което редовно разхожда в района
на квартала, където живее, около бл.“...“ по ул.“...“ в гр.Русе.
На 25.02.2020
г., около 19,40 часа извела домашния си любимец.В близост до вх.4 на бл.“...“,
между колите в тъмното, съвсем неочаквано до тях се промъкнало голямо черно куче.То се устремило към нейния пинчер и му се
нахвърлило. Силно изплашена и притеснена, както за нейната, безопасност, така и
за живота на домашния любимец, ищцата мигновено дръпнала повода на последния и
го взела на ръце, за да го предпази.В този момент голямото куче, порода “Ризеншнауцер“, се нахвърлило върху нея и след като едва не
я съборило на земята, я захапало по дясната ръка, в областта на
мишницата.Твърди, че почувствала неописуема болка.Изпитала силен страх както за
себе си, така и за домашния любимец.Собственикът
на другото куче дотичал до тях и успял да отстрани агресивното животно.
Тогава ищцата констатирала,
че визуално познава лицето.С него и друг път се засичали при разходки на
кучетата.Впоследствие разбрала, че мъжът се казва Д.В.Д..Твърди, че неведнъж му
е отправяла забележки да слага намордник на домашния си любимец и да го
разхожда с повод.Разбрала, че и други собственици на кучета, които разхождат
питомците си в района на Пантеона, са имали такива искания към ответника.
Твърди, че по
време на гореописания инцидент, се намесило случайно преминаващо от там лице-Ц.К.Ц..Той
също направил забележка на собственика да контролира кучето си и да му сложи
намордник.
Ответникът
подминал с безразличие забележките им, както и това което й причинило неговото
животно.Отдалечил се от мястото, без
дори да попита как са тя и кучето й или да изкаже някакво извинение.Силно
изплашена и трепереща, ищцата се прибрала в къщи, за да види дали нейното
животно е добре, тъй като в тъмното не успяла да прецени дали е пострадало,
както и да установи собствените си наранявания.Сочи, че ръката много я боляла и
от нея течала кръв.Ищцата обработила раните си, а на следващия ден сутринта посетила
Отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Канев“ АД-гр.Русе, където била освидетелствана от съдебен лекар.В
заключението на последния било посочено, че са й причинени охлузвания и кръвонасядания на дясната подмишница-по задната повърхност
на дясна мишница, в средна трета се установява бледо синкаво кръвонасядане с размери около 4/3,5 см, в центъра на което
има кръгловато
охлузване с белезникаво-червеникава коричка с диаметър около 0,3 см, от което
започва косо ивицовидно охлузване със същата коричка,
с посока напред и нагоре, което изтънява, с размер около 1 см. По предновъншната повърхност на дясна мишница, в средна трета
и по-дистално от гореописания комплекс увреждания, се
установява бледо синкаво кръвонасядане с размери
около 2,5/2,5 см, в центъра на което има кръгловато
охлузване с диаметър около 0,3 см.На място бил изготвен снимков материал и й
било издадено СМУ № 8041/26.02.2020 г.Ищцата сочи, че провела лечение в домашни
условия.
За инцидента тя
подала жалба във Второ РУ при ОД на МВР- гр.Русе, където била образувана
преписка вх.№ УРИ-339300-945/2020 г.Впоследствие получила Постановление № 1702/
16.04.2020 г., издадено от РРП, с което било отказана образуване на наказателно
производство за престъпление от общ характер, но я уведомили да предяви
неимуществени претенции към собственика на животното по реда на ГПК.
Счита, че ответникът
грубо е нарушил Закона за ветеринарномедицинската дейност.В чл.172 т.2 от него
е казано, че собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки
животните да не създават опасност за хора или други животни, а според чл.177
ал.1 т.3 им се забранява да извеждат кучета си без повод, а агресивни кучета-и
без намордник.
Твърди, че
след инцидента раните й зараснали за около две седмици.В този период изпитвала
болка от ухапването и ръката й се схващала в мускулите на дясната мишницата
около мястото на захапване.Наложило се да пие обезболяващи лекарства. От преживяното,
тъй като изпитала силен стрес и уплаха, й останала психическа травма за
известно време.Поради това, че не се чувствала добре-получила разстройство на
съня, стряскала се от незначителни неща, започнала да заеква, потърсила
медицинска помощ.Твърди, че изпитва постоянен страх при излизанията й в парка,
да не би да бъда отново да бъде нападната от агресивно куче.Чувства страдание и
огорчение от тези негативните последици.Има усещане за потиснатост, несигурност
и душевен дискомфорт.В тази връзка от лекар й било предписано лечение с “Деанксит“, който тя приемала около един месец.
Счита, че в
резултат от нахапванията от кучето са й причинени
неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания,
преживения стрес и получените телесни увреждания.Това ангажира деликтната отговорност на собственика на животното.Иска
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото. Претендира
разноски за производството.
Ответникът Д.В.Д.
признава, че е собственик на черно куче порода “Ризеншнауцер“,
но оспорва на 25.02.2020 г. то да причинило на ищцата описаните по исковата
молба увреждания.Претендира отхвърляне
на иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма
спор, че ищцата е собственик на пинчер, а ответникът-на ризеншнауцер.При
изслушването му в съдебно заседание мъжът признава, че между двете кучета е
имало инцидент така, както е описано от В.П., но твърди, че случката била от
средата на м.февруари, а не както е посочено по исковата молба-25.02.2020 г.С
него тогава била и св.И.С.. Неговото куче се измъкнало от каишката си и се
сборичкало с пинчера.Ищцата вдигнала на ръце своя домашен любимец.Когато
ответникът отстранил своето куче от жената, св.Ир.С. я
попитала дали й има нещо, но В.П. не отговорила, а си тръгнала.Впоследствие ответникът
разбрал, че е била ухапана и е получила разкъсвания.
Ищцата
сезирала отдел “Екология“ към Общинта-Русе.На
ответника бил съставен АУАН № Е-138/ 13.03.2020 г. и издадено Наказателно
постановление № Е-138/ 19.03.2020 г., влязло в законн
а сила.С него на Д.Д. била наложена глоба за това, че
на 25.02.2020 г. е разхождал кучето си без намордник, което довело до инцидента
с В.П..
Ищцата подала жалба
и във Второ РУ при ОД на МВР- гр.Русе, за което била образувана преписка вх.№
УРИ-339300-945/2020 г.С Постановление № 1702/ 16.04.2020 г., издадено от РРП й било
отказана образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер.На
ищцата било указано да предяви претенциите си към собственика на кучето по
граждански път.
В него
производство ответникът е признал на 13.03.2020 г. за случая в края на
м.февруари.По настоящото дело лицето твърди, че тогава не бил сигурен за датата
на инцидента. но я уведомили да предяви неимуществени претенции към собственика
на животното по реда на ГПК.В него производство на 11.03.2020 г. е била
разпитана и св.И.С., живееща периодично на семейни начала с Д.Д..
По настоящото
дело тя установява, че тъй като мъжът често отсъства от страната, реално кучето
му се отглежда при нея.Тя го счита за свой домашен любимец.Пояснява, че в
началото разхождали животното с намордник, но сега го водят само с
повод.Твърди, че кучето не е агресивно.Когато се разминават с хора или други
животни, тя го държи плътно до себе си.Никога не го пуска свободно, без повод.В
съдебно заседание свидетелката е заявила, че за инцидент от 25 февруари
научила, след като получили призовка по делото.Това нейно изявление е в
противоречие с данните по наказателната преписка.
Ир.С. твърди, че е невъзможно тяхното куче да е причинило
описания по исковата молба инцидент.Нея вечер ответникът поел ангажимент да поставя
корнизи на тяхна приятелка. Ир.С. и св.С.П. излезли да
разходят кучетата си.Твърди, че не са ходили в кв.“...“, къдет
ос енамира бл.“...“. Свидетелките се прибрали около
19,00 часа, тъй като Ир.С. очаквала гости.Сочи, че
нея вечер не са имали никакви инциденти с животното.В този смисъл са
показанията и на св.С.П..Ир.С. установява, че нея
вечер отвеникът се прибрал, след като гостите вече
били в дома й-към 20,30 часа.
Св.Ир.С. признава, че визуално познава ищцата.Твърди,че имало
случай, когато домашния любимец на В.П. се отскубнал от каишката си и се
нахвърлил върху кучето на
ответника.Оттогава, когато се разминавали по улиците, жените държали животните
плътно до себе си.
Св.Цв.Ц. установява, че живее в бл.“...“.В края на м.февруари, вечерта, се намирал пред жилищната
сграда между вх.Д и вх.Е, тъй като изпуснал своя вещ от терасата и слязъл, за
да я търси.В него момент от там преминала ищцата със своя домашен любимец.След секунди
се появило голямо черно куче и налетяло на
пинчера.То нямало каишка.Жената се опитала да спаси своя домашевн
любимец и го вдигнала на ръце.Тогава голямото куче се хвърлило върху нея и я
захапало по дясната ръка.В този момент се появил ответникът.Попитал ищцата дали
нейното куче е женско.В.П. обаче не му отговорила, грабнала любимеца си и напуснала
мястото на инцидента.Свидетелят направил забележка на мъжа, че след като кучето
му е с такова поведение, то трябва да го разхожда с намордник.Ответникът
агресивно попитал свидетеля на него какъв му е проблемът.Цв.Ц.
предпочел да прекрати разговора.
След около
десет дни свидетелят се срещнал с ищцата.Сочи, че тя видимо била притеснена от
случката.Тогава споделила, че с ответника са се засичали в парковете, където си
разхождат кучетата.Казала, че е имало и други конфликти за това, че той си
разхожда любимеца без повод и намордник.За това му били отправяни забележки.При
следващата среща между свидетеля и В.П. след около два месеца, жената вече се
чувствала добре.
Св.Б.П.,
съпруг на ищцата, установява, че нея вечер, когато се прибрала от разходка с
пинчера им, жена му казала, че е била ухапана от голямо черно куче.Треперела
цялата, била пребледняла, не била в кондиция.Имала промяна на говора.Свидетелят
видял, че е ухапана на дясната ръка над лакътя.Ръкавът й бил разкъсан.Нея вечер
ищцата не успяла да обясни нищо друго на съпруга си.Наложило се да приеме
хапчета за стреса.На другия ден успяла да разкаже за инцидента.След това отишла
при личния лекар, за да й поставят инжекция за тетанус.Б.П.
установява, че съпругата му не можела да спи добре повече от месец, като
особено интензивно било нарушението в първата седмица след инцидента.Често се събуждала,
ритала, стряскала се.Сочи, че това продължава и понастоящем, но по-рядко.Личната
лекарка изписала на жената лекарства срещу стреса.Тя ги приемала около един
месец.
Представени са Амбулаторен лист от 28.02.2020 г. и рецепта
от същата дата.Видн оот
последния документ на ищцата бил изписан “Деанксит“.
Св.Б.П. сочи, че ищцата изпитвала болка от ухапването
повече от две седмици.Травмата частично затруднявала за около месец работата й
в семейната пекарна.Свидетелят установява, че
съпругата му вече инцидентно разхожда кучето им, тъй като развила страх от
големи животни.
Приложено е СМУ №
8041/ 26.02.2020 г.В него е посочено, че на жената са причинени охлузвания и кръвонасядания на дясната подмишница-по задната повърхност
на дясна мишница, в средна трета се установява бледо синкаво кръвонасядане с размери около 4/3,5 см, в центъра на което
има кръгловато
охлузване с белезникаво-червеникава коричка с диаметър около 0,3 см, от което
започва косо ивицовидно охлузване със същата коричка,
с посока напред и нагоре, което изтънява, с размер около 1 см. По предновъншната повърхност на дясна мишница, в средна трета
и по-дистално от гореописания комплекс увреждания, се
установява бледо синкаво кръвонасядане с размери
около 2,5/2,5 см, в центъра на което има кръгловато
охлузване с диаметър около 0,3 см.На място бил изготвен и снимков материал.
Назначената по делото СМЕ се е
произнесла, че ищцата е получила описаните по исковата молба увреждания и
същите могат да бъдат причинени от ухапване от куче.Те следва да се преценяват
по медико-биологичния признак–болка и страдание.Вещото лице е докладвало, че
възстановителният процес при тази травма е около 3 седмици.Болките са най-силни непосредствено след получаване на уврежданията, след което постепенно
намаляват в рамките на няколко денонощия.
Вещото лице-психиатър, след запознаване с данните по
делото, е доклдвало, че поставената диагноза от ОПЛ,
отразена в амбулаторния лист от 28.02.2020 г., не е правилна.Според експерта,
симптоматиката на ищцата отговаря на критериите за смесено тревожно-депресивно
разстройство.То е затихнало в рамките на един месец.Вещото лице е потвърдило,
че е възможно, макар и силно атенюирани, някой от
симптомите да се долавят и след повече от половин година, кат опроцесът н авъзстановяване може
да се ускори с посещения при психотерапевт и лечение с антидепресанти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Ищцата претендира ответникът да й заплати обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, физически болки и страдания
получени на 25.02.2020 г. вследствие на ухапване от собственото на мъжа куче.Съгласно
нормата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите,които виновно е причинил другиму, а според нормата на чл.50
от ЗЗД за вреди, причинени от животно, отговаря собственикът на последното.Тази
отговорност е безвиновна и за нейното наличие е
достатъчен фактът на нападение от страна на животното, респективно от това да
са произтекли вреди за търсещия обезщетение.Собственикът може да се освободи от
отговорност за щетите само ако те са в
резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и
изцяло по вина на трети лица или на пострадалата В.П..Такива данни по
настоящото дело няма, а и не са въведени с отговора на исковата молба.От
събраните в производството доказателства, включително и обясненията на
страните, съдът намира, че са установени по несъмнен начин елементитена
фактическия съства на нормата на чл.50 от ЗЗД.Доказа
се безспорно, че домашният любимец на ответника е причинил на ищцата описаните
по исковата молба телесни увреждания.
Съдът намира, че поведението на ответника е
в пряка причинна връзка с непосредствения противоправен резултат.Съгласно чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД забранява се извеждането
на кучета без повод, а на
агресивни кучета-и без намордник.Легалната дефиниция на “агресивни кучета“ е дадена в § 1 т.1 от ДР на същия нормативен акт.Това са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или
животни, която в зависимост от силата
и нейното естество би могла да
доведе до нараняване или причиняване на смърт.По делото не се установява до него момент домашният любимец на ответника да
е проявявал зъл нрав и агресия към други кучета и хора.В случая обаче, след
като стопанинът е извел ризеншнауцера си без
намордник, то е следвало да го държи здраво за повода и да не допуска животното
да напада когото и да било.Ответникът не се е справил с това свое задължение,
което е довело и до противоправния резултат, предмет
на обезвредата по настоящото дело.
Досежно датата на
инцидента, съдът намира, че с оглед протеклите преди настоящото дело
административно и наказателно производства, по които единствените възражения на
ответника са били, че кучето е било на повод, сега лицето да оспорва, че
случаят всъщност е бил десет дни по-рано.От друга страна, приложената
медицинска документация, съставена на следващия ден след инцидента, подкрепят
твърдението на ищцата относно датата на събитието.В тоз исмисъл
са и показанията на св.Цв.Ц., незаинтересован от
изхода на спора, който макар да не фиксира конкретна дата, говори за края на м.февруари
2020 г.Съдът не кредетира изнесеното от св.Ир.С..Показанията на лицето са в пълно противоречие с тези,
дадени в хода на наказателното производство.
В хода на делото безспорно се
установява факта на причинените неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в
търпени болки и страдания, причинени от ухапването на кучето на
ответника.Налице са и преживени емоционални травми, както и продължилото след
инцидента чувство на страх, потиснатост, назначено лечение, прегледи при лекар,
като в този смисъл са показанията на съпруга на пострадалата, приложената
медицинска документация и приетите обосновани
медицински експертизи.Размерът на претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определен от съда по справедливост.Последната не е абстрактно понятие, а е
свързана с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението.Съдът, съобразявайки
характера и тежест на увреждането, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и затрудненията, до които последните са довели,
нарушавайки в известна степен нормалния начин на живот на ищцата, естеството на
проведеното лечение, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
страданията от психично естество във връзка с преживения от жената при
нападението шок и уплаха и времето за възстановяване на лицето, намира, че
следва да присъди в полза на последното обезщетение в размер на 1 500 лв.Сумата
се следва със законната лихва от подаване на исковата молба.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***, да заплати на В.А.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Х. ***, на основание
чл.50 от ЗЗД, обезщетения за претърпените
от нея неимуществени вреди от нахапвания от куче, собственост на мъжа, в размер
на 1 500 лв., ведно със законната
лихва от 13.07.2020 г. до
окончателното изплащане, както и 596,93 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
над 1 500 лв. до 2 000 лв., като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/