Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 564
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „В.Ц.
Комерс“, със седалище и адрес на управление в гр.Мартен, общ.Русе, в качеството
му на регистриран земеделски производител, против уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за
кампания 2016 г. с изх. № 02-180-2600/1234 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие”. С обжалвания акт жалбоподателят е
уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
по ПРСР 2007-2013 г. по отношение на подадено от него заявление за подпомагане
с УИН: 18/310516/74552 за кампания 2016 г., като оторизираната сума е 0 лева,
т.е. отказано е изцяло финансово подпомагане по мярката. Наведени са доводи за
наличие на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на които се иска
отмяната на уведомителното писмо като незаконосъобразно. Претендира направените
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, не се явява, не се
представлява и не взема становище по делото.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения
законов срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване
акт, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с
уникален регистрационен номер (УРН) 248896 и за кампания 2016 г. е подал
заявление за подпомагане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна
агенция, с УИН 18/310516/74552 от 10.05.2016 г., коригирано със заявление със
същия номер от 19.05.2016 г. (л. 41-89 от преписката), с което е заявил искането си за
плащане на финансова помощ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (мярка 214), направление
„Биологично растениевъдство“ за три парцела земеделски земи с обща площ от
28.35 ха. В заявлението е вписан код на мярката АП 08. Съгласно Приложение № 1б
към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (за краткост Наредба № 11/2009
г.), този код на дейност съответства на дейността „Биологично растениевъдство в
преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“. Не се спори
между страните също така, че 2016 г. е четвърта поред година от поетия от
жалбоподателя ангажимент по посочената мярка, което обстоятелство е посочено в
самото уведомително писмо. При приемане на заявлението са извършени автоматични
проверки на въведените данни, при които несъответствия не са констатирани. С оспореното
уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/1234 от 06.08.2019 г. на заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" жалбоподателят бил уведомен, че
оторизираната субсидия по мярка 214 „АЕП“, направление „Биологично
растениевъдство“ е 0 лева, т.е. изцяло му се отказва заявеното финансово подпомагане.
В същото писмо е изрично посочено, че общата оторизирана сума за получаване е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно
чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление като тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни
от контролиращите лица във връзка с чл.68 от Наредба № 11/2009 г. Конкретните мотиви
за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически
отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид на стр.2 от уведомителното
писмо и по-конкретно в колони от 4 до 7 на тази таблица, като поясненията към тези
колони на таблицата съставляват фактическото основание, на което ДФЗ отказва
изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани
несъответствия. От съдържанието на коментираната таблица на стр.2 от
уведомителното писмо се установява, че заявени за подпомагане са три парцела с
площи съответно 9,99 ха, 9,33 ха и 9 ха като също толкова са и площите, с
неспазени базови и други изисквания, отразени в колона 7 от таблицата, при
което в колона 8 установената площ за всеки от парцелите е 0. Поясненията към
колона 7 имат следното съдържание:
„Колона 7: Площта, за която не са
били спазени базови и/или други изисквания за съответното направление.
Неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена
административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към
Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената проверка на място са
посочени конкретните неспазени изисквания. За резултатите от проверката на
място и за изискванията, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с
уведомително писмо.
В случаите на констатирано
разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо
лице за даден земеделски парцел и заявеното от земеделския стопанин за същия
парцел, кандидатът е бил уведомен да нарушението на базовото изискване от
контролиращото лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за
прилагане на общите организации на пазарите за земеделски продукти на
Европейския съюз, с което той има сключен договор да контрол на биологично
производство.
На основание т. V „Намаления при
неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013“
от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена
на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. със Заповед № РД 09-243 от
17.03.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, за парцел, за
който е било установено неспазване на базовите изисквания не се извършва
плащане за 2016 г. Площта на парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ,
за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с
предоставянето на финансовата помощ, различни от тези, които засягат
декларирания размер на площите.
Неспазване на изискването на чл.13,
ал.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 за условията
и реда за прилагане на м.214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 е установено чрез
извършване на административна проверка.
В съответствие с т.ІV „Изчисляване и
налагане на намаленията“, абзац втори, от Методиката за намаляване и отказване
на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013,
утвърдена със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието
и храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство, съгласно чл.36, чл.37 и чл.38 от Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола
(OB, L 250 от
18.09.2008 г.), не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните
семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично
земеделие (периода на преход), като установеният размер се изключва от
избираемия за подпомагане.
Едновременно с това в таблица на стр.3
от уведомителното писмо е посочено, че заявената от жалбоподателя площ е 28,32
ха (к.2), колкото е и установената (определената) площ (к.3) и оторизираната
площ за изчисляване на субсидия (к.7), след което същата площ от 28,32 ха е
посочена и в колона 9 като санкционирана за неспазени базови изисквания и
съответно в раздела „Санкции и и редукции на субсидията в лева“ в колона 13
„Неспазване на базовите изисквания“ е посочена сумата от 40 378,04 лева.
Поясненията към колони 9 и 13, имащи отношение към взетото от административния
орган решение, са със следното съдържание:
„Колона 9: Площ, недопустима за
подпомагане, поради неспазени базови изисквания;
За неспазените изисквания за
управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се налагат
намаленията съгласно т. 8.2 „Размер на намаленията“ от Методиката за намаляване
и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със заповед № РД 09-243 от
17.03.2017 г. , издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.
16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.“.
„Колона 13: Санкция за неспазени
базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови
изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 от Методика за
намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл.
16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. със заповед № РД 09-243/23.02.2017 г.,
издадена от министъра на земеделието и храните“.
В представения по делото доклад за
проверка (л.25-30 от преписката) са отразени констатациите от извършена на
основание заповед № 323057/14.11.2016 г. на началника на РТИ Разград проверка
на място на заявените от земеделския производител площи. Констатациите не
съдържат данни за неспазени от страна на жалбоподателя изисквания, относими към
извършваната от него агроекологична дейност.
Оспореното уведомително писмо е
съобщено на земеделския производител на 22.08.2019 г., след което на 03.09.2019
г. едноличният търговец е подал жалбата до настоящия съд, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ по ПРСР 2007-2013 за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-2600/1234 от 06.08.2019
г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с
което жалбоподателят е уведомен за отказа на административния орган да изплати
исканата от земеделския производител финансова помощ за кампания 2016 г. по
Мярка 214 „АЕП“, направление „Биологично растениевъдство“.
Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи
дейността и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният
директор притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на
проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да
делегира, съгласно чл.20а, ал.3 и ал.4 от закона. Със заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал
на заместник изпълнителния директор Петя Славчева, права да издава и подписва уведомителни
писма от вида на процесното.
Уведомителното писмо е
издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално
изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно
правилното приложение на материалния закон.
Нормата на чл.59, ал.2,
т 4 от АПК предвижда, че административният акт следва
да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва,
че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Те имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт.
В процесния случай
фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово
подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган, се съдържат в
табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите
таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган
е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните
в колона 7 от таблицата на страница 2 и колони 9 и 13 на таблицата на страница
3 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови
изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и
според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за
постановяване на отказа.
В конкретния случай
административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови
изисквания, като от една страна те са обвързани със съдържанието на т. V „Намаления при неспазване на
базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013“ от Методика за
намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД
09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. От друга страна (според
поясненията към колона 7 от таблицата на стр.2) неизпълнението на базовите
изисквания е обвързано с т.ІV “Изчисляване и налагане на намаленията“, втори
абзац, от същата методика, касаеща непредоставянето на финансово подпомагане за
периоди, надвишаващи минималните периоди на преход, определени в европейските
регламенти.
Съгласно
посочения чл.16 от Наредба № 11/2009 г., когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или
пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл.
26, ал. 1 и 2 или
изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните.
На това
основание министърът на земеделието и храните (сега министър на земеделието,
храните и горите) е издал заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., с която е утвърдил
Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ по ПРСР 2007-2013 (Методиката), която по силата на заповедта за
утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Точка
V от тази методика касае намаления при неспазване на базови изисквания за
дейностите по мярка 214, като в т. 1 са посочени общите условия, според които
при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага
към установената площ на парцела, извън специфичните случаи за конкретни
дейности, описани в т. 2 от същия раздел. Когато е констатирано неспазване на
поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита неизбираема
за подпомагане и се изключва от общата избираема площ като тази площ не се
счита за наддекларирана, а се отчита като площ, за която земеделският стопанин
не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези,
които засягат декларирания размер на площта. Отделно, в т.2 са определени специфични условия, като за
дейностите от направление „Биологично растениевъдство“ е посочено, че размерът
на финансовата помощ може да бъде намален със сумата, изчислена за установената
площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато: биологичната дейност за
даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския
стопанин за същия парцел – бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход,
а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния
случай; установената земеделска култура на контролирания парцел се различава от
заявената култура в заявлението за подпомагане.
Видно е,
че самата методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които
следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели. И това е
логично с оглед изричния текст на чл.16 от Наредба № 11/2009 г., който говори
за „базовите изисквания по чл.26, ал.1 и 2“. Именно в посочената разпоредба на
наредбата базовите изисквания са определени нормативно по следния начин: Земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба,
поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като
спазват: 1. условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично
състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на
земеделските производители; 2. минималните изисквания за торене и използване на продукти за
растителна защита съгласно приложение № 5, и 3. правилата за добра земеделска
практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 2007 г.
за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (чл. 26, ал. 1). Освен
това за парцелите, заявени по направление „Биологично растениевъдство“ следва
да се спазват и изискванията за опазване на околната среда, регламентирани в чл.
6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл.
14, ал. 1 от Закона за защита на растенията (чл. 26, ал. 2, т. 1 от наредбата).
В
настоящия случай, макар данните от таблиците на стр.2 и стр.3 от уведомителното
писмо да касаят неспазени базови изисквания (съобразно наименованията на обсъдените
по-горе колони от всяка от таблиците), нито в поясненията към съответните
колони, нито другаде в административния акт, нито дори в административната
преписка въобще, се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са
спазени от жалбоподателя. Позоваването от страна на органа, издател на
оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието,
храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно
мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна
страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства,
които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за
прилагане на цитираната методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване
или препращане към друг документ, съставен в хода на административното
производство, който да съдържа такива фактически установявания. Нещо повече, в
съставения доклад от извършена проверка на място се сочи, че всички относими за
конкретните парцели базови изисквания са изпълнени.
Това
води до извод от една страна за липса на мотиви на оспорения административен
акт досежно неспазени базови изисквания, която липса съставлява съществен порок
на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност, а от друга страна дори
и за противоречие на изводите на административния орган за неспазени базови
изисквания с наличните по преписката доказателства.
Едновременно
с това следва да се посочи, че макар колона 7 от таблицата на стр. 2 от
уведомителното писмо да касае неспазени базови изисквания (според
наименованието й), в поясненията към тази колона е посочено, че данните в нея
могат да отразяват и неспазване на изискването на чл.13, ал.3 от Наредба
11/2009 г., което неспазване е обвързано с текста на т.ІV „Изчисляване и
налагане на намаленията“, втори абзац от методиката за намаляване и отказване
на годишните агроекологични плащания по мярка 214. Посоченото изискване
безспорно не е измежду базовите изисквания, които земеделският стопанин следва
да изпълнява по силата на чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/2009 г. От
съдържанието на самото уведомително писмо не може да се направи извод, че
приложими за случая са именно тези мотиви на административния орган, доколкото,
както се посочи по-горе, не само тази колона е свързана с неспазени базови
изисквания, а и колони 9 и 13 от таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо,
където са отразени същите данни за площи, респективно за размера на финансовото
подпомагане за тези площи, също касаят неспазени базови изисквания.
Извод,
че в конкретния случай относими към постановения административен акт са точно
тези доводи (за превишаване на минималния период на преход), може да се направи
едва от становището на директора на дирекция „Директни плащания“ с изх. № 02-180-2600/1234 от
17.09.2019 г., адресирано до процесуалния представител на ответника при
комплектоване на административната преписка за представяне в съда. Едва в този
документ, с който жалбоподателят не е бил запознат, се посочва, че в случая се
касае именно за заявено подпомагане на парцели в състояние „в преход“ за четвърта
поредна година от поетия ангажимент, а съгласно чл.24 от Наредба № 1/07.02.2013
г. за прилагане на
правилата на биологично производство на растения,
животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури
и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.),
но приложима за периода на кампания 2016 г. (Наредба № 1/2013 г.), преходният
период за отглеждане на трайни насаждения, лозя и маслодайна роза по биологичен
начин е 3 години, при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и
Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с това несъответствие административният
орган се е позовал на чл.13, ал.3 от Наредба № 11/2009 г., според която агроекологичните
плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят
на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към
биологично производство съгласно чл.36, чл.37, пар. 2 и чл.38, пар.3 на Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното
производство, етикетирането и контрола.
Дори да се
приеме, че цитираната част от поясненията към колона 7 от таблицата на стр.2,
въпреки противоречието със съдържанието на таблицата от стр.3, представлява
мотиви на оспореното в настоящото производство уведомително писмо, то е налице неправилно приложение на
материалния закон, което обуславя и материална незаконосъобразност на
административния акт.
Правилата
за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на
Регламент (ЕО) №843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91. Регламентът
въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според който това е преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент (ЕО) № 889/2008 са
определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като
в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл.36 посочва продължителността на
периодите на преход за растения и растителни продукти като в § 1 на този член е
регламентирано, че при многогодишни култури, различни от фуражните, този период
следва да е най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.
Съгласно
чл.39 от Регламент (ЕС) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието
на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР),
държавите-членки
разпределят помощите, предвидени в член 36, буква a), iv) – плащания за агроекология, в
рамките на техните територии, съобразно специфичните си нужди (§ 1). Плащанията
за агроекология се отпускат на земеделски производители, които поемат
доброволно агроекологични задължения (§ 2). Според § 3, изр.второ на чл.39,
ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до седем години. От своя
страна изискванията за извършване на биологично земеделие са уредени по-късно в
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 и
последвалия го Регламент № № 889/2008 на Комисията за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола. Съгласно чл. 17, § 1, б.
в) от Регламент (ЕО) № 834/2007 за стопанство, в което започва биологично
производство, се определят преходни периоди към биологично производство в
зависимост от вида земеделски или животински продукти. От своя страна в чл. 36,
§ 1 от Регламент № 889/2008 при многогодишни култури, различни от фуражните,
този период на преход е определен като най-малко три години преди първата
реколта от биологични продукти. Регламентът в чл. 36, § 2, б. а) допуска
компетентният орган да реши да признае със задна дата за част от преходния
период всеки предишен период, през който земеделските земи са били обект на
мерки, определени в програма, изпълнявана съобразно с Регламент (ЕО) № 1257/99,
Регламент (ЕО) № 1698/2005 или в някоя друга официална
програма, при условие че съответните мерки гарантират, че неразрешени за
биологично производство продукти не са били използвани в тези парцели. Допуска
се също така държавите членки да могат да определят както по-кратък, така и
по-дълъг от посочения в регламента период, при наличието на определени
обстоятелства. От съществено значение в тези случаи е постигането на основната
цел на регламентите – преминаване към биологично (екологично) земеделие. Сравнителният
анализ на цитираните дотук правни норми сочи, че всяка държава-членка има право
да определи, в рамките на периода на поетия агроекологичен ангажимент, период
на преход, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но не
по-малък от посочените в Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за биологично
растениевъдство на трайни насаждения – не по-малко от три години).
Именно в
тази връзка в Раздел VІ от Наредба № 1/2013 г. (отм.) на национално ниво са
приети правила за преход към биологично производство, като с нормата на чл.24, ал.1,
т.3 е прието преходният период за многогодишни култури, различни от фуражните, да
е също най-малко три години при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) №
843/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, т.е. периодът на преход не е фиксиран, а
е определена неговата минимална продължителност, както е и в общностните норми.
В същото време,
с нормата на чл.13, ал.3 от Наредба № 11/20009 г., агроекологичните плащания за
периодите на преход, включително по направление биологично растениевъдство и в
частност за трайни насаждения, лоза и маслодайна роза (по ал.1, т.5) са
ограничени до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно
Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, чл. 37, § 1 и чл. 38, § 3.
В случая по настоящия казус жалбоподателят
действително е заявил за подпомагане за четвърта година от поетия ангажимент по
мярка 214 “Агроекологични
плащания”,
направление “Биологично
растениевъдство”,
земеделски парцели с площ 28,32 ха с код за подпомагане „За биологично
растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“ – АП08. Административният
орган е приел, че посочването на състояние на стопанството „в преход“ за четвърта
година не отговаря на изискванията на Наредба № 11/2009 г., но при
постановяване на отказа се е позовал на неизпълнение на базови изисквания,
каквото установеното несъответствие не е. Всъщност е налице неправилно
квалифициране от административния орган на установените факти и съответно неправилно
приложение на материалноправните норми.
На следващо място съдът намира, че
оспореният административен акт противоречи и на целта на закона – чл. 146, т. 5
от АПК. Според дефиницията на чл. 2, б. “з“ от Регламент (ЕО) № 834/2007 „преход"
означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен
срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното
производство. Според
съображение 23-то от преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът
към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на
всички използвани средства като в зависимост от предишното земеделско
производство следва да се установят специфични периоди от време за различните
сектори на производство. Продължителността на периода на преход е фактически
въпрос като въвеждането на биологичното производство изисква и по-големи по
размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на
земеделските производители при по-голяма ставка на плащанията – 729 евро/ха за
периода на преход съгласно чл.13, ал.1, т.5 от Наредба № 11/2009 г. при 613
евро/ха съгласно чл.13, ал.1, т.4 от същата наредба. Следователно изцяло
нелогично и в противоречие с целта на закона е при липса на установени
нарушения от страна на земеделския производител и при стриктно спазване от
страна на последния на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното растениевъдство,
на същия да се отказва плащане, дори в размер на по-ниската ставка, т.е. за
биологично растениевъдство след завършване на прехода, именно поради това, че
този преход фактически не е завършил. Съдът намира, че целта на закона - на Регламент
(ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия размер на
финансирането на земеделските стопанства в преход да се осигури безпрепятствено
осигуряване на периода на адаптация към биологично производство. Щом това е
така, то очевидно е, че незавършилият период на преход, който, разбира се,
следва да бъде разумен като продължителност, ще е основание за по-високо по
размер плащане, а не за отказ за плащане. По тези съображения и разпоредбата на
чл.13, ал.3 от Наредба № 11/2009 г., с която ответникът по жалбата обосновава
оспореният отказ за плащане, противоречи
на целта на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, доколкото цитираната
норма a priori ограничава размера на плащанията до
минималния тригодишен срок на преход. Поради установеното противоречие с
регламент на ЕС тя не следва да се прилага, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК и
чл. 15, ал. 2 от ЗНА.
В
обобщение на казаното съдът счита, че оспореният административен акт се явява
незаконосъобразен като постановен в противоречие с изискванията за форма на
акта, а дори и да се приеме, че актът е мотивиран, то той е в противоречие и с
материалноправните норми и с целта на закона, което налага неговата отмяна.
Доколкото административното производство е започнало по заявление за
подпомагане, подадено от жалбоподателя, а с оглед естеството му делото не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в
мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева и платен в брой адвокатски хонорар в размер на 1 730
лева, или общо сумата от 1 780 лева. Разноските следва да бъдат възложени
в тежест на ответника по жалбата, който като юридическо лице – чл. 11, ал. 1 от
ЗПЗП, разполага с гражданска правосубектност и може да отговаря за тях.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на ЕТ „В.Ц.
Комерс“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Мартен,
общ.Русе, обл.Русе, ул.“Любен Каравелов“ № 9а, уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания
2016 г. с изх. № 02-180-2600/1234 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие”.
ВРЪЩА
преписката на административния орган – заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие” – София за ново
произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 18/310516/74552
и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по ПРСР 2007-2013 г.
за кампания 2016 г., подадено от ЕТ „В.Ц. Комерс“, с ЕИК *********, УРН: 248896,
съобразно указанията
по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София,
да заплати ЕТ „В.Ц. Комерс“, с ЕИК *********, сумата от 1 780 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: