№ 71 гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
A.;ЕРA.;АНА A.;В.
СЪДИЯ:
КРАТB.;НКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от
Г.К. Гражданско дело №
202111133909 по описа за 2021
година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. М. Г. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 7. ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. .6 ЗЗД
за установяване съществуван.о на следните вземания: сумата от 655,60 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.01.201. г. до м.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в *** с абонатен № .***, ведно със законната лихва върху
главницата от 2..04.2021 г. до изплащан.о на вземан.о, сумата от .2,45 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 0..0..2019 г. до
1..04.2021 г., сумата от 27,17 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.6.201. г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2..04.2021 г. до изплащан.о на вземан.о, и сумата от 5,06 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от .1.07.201. г. до
1..04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2....7/2021 г.
на СРС, 179-ти с-в. Пр.ендира и разноските по исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че между него и отв.ника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно
чл. 14. ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било
необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на отв.ника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни см.ки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в .0-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила
на общите условия от 10.07.2016 г. – в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми, респ. на общата фактура за дължимите суми на интерн.
страницата на ищцовото дружество.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 1.1, ал. 1 ГПК отв.никът Л.Г. депозира писмен
отговор, в който дава становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Навежда доводи, че между страните липсва облигационно правоотношение,
1
доколкото не притежава качеството „потребител на топлинна енергия за стопански нужди“
за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
част от пр.ендираното вземане. Оспорва наличи.о на валиден договор с фирмата за дялово
разпределение. Оспорва ищецът да е публикувал общите фактури, издавани за всеки
отоплителен сезон през процесния период, по.и ко.о счита, че пр.ендираните суми за лихва
за забава са недължими. Пр.ендира разноски.
Тр.ото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 2.5, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 2....7/2021год. по описа на СРС, 179-ти състав, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумите, предявени с исковата молба, срещу която отв.никът е възразил в законоустановения
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя правния интерес
на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му.
Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, основан на
твърдения за неоснователно консумирана от отв.ника топлинна енергия е необходимо да се
установят следните елементи от фактическия състав: 1) доставка на топлоенергия от страна
на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на отв.ника през процесния период в
твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност; 2) консумиране на доставената
топлоенергия от отв.ника за процесния период; .) липса на правно основание за ползван.о на
топлинна енергия от страна на отв.ника; 4) настъпило в резултат от ползван.о обедняване на
ищеца и обогатяване на отв.ника /в този смисъл изрично и Решение № 19. от 26.11.2010 г.
на ВКС по т. д. № 1025/2009 г., II т. о., ТК/.
При установяване на посочените обстоятелства, отв.никът следва да докаже правопогасяващ
факт по отношение на задължени.о (плащане и др.).
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск –
доставка на топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на
отв.ника през процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност и
консумиране на доставената топлоенергия от отв.ника за процесния период, следва да се
посочи следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт за Покупко-продажба на недвижим
имот )№11. том I, рег. )№140.6, дело №107/201.г. се установява, че отв.никът е продал
процесния имот на тр.о лице, но е запазил за себе си пожизнено правото на собственост
върху него.
По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия
за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по делото за процесния период,
по.и ко.о и съдът приема, че за потребена от отв.ника в процесния имот топлинна енергия
доставена от ищеца не могат да намерят приложение разпоредбите на договора за доставка
на топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ, включително и в частта за определени.о на
„потребител на топлинна енергия”. Това е така, защото за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди, какъвто е случая, форма за валидност на договора за доставка на топлинна
енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е писмен договор.
Писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е сключен между
страните, по.и ко.о и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна енергия на основание на
договор са неприложими.
2
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че от изслушаното по делото
заключение на СТЕ /л. 90 и сл./, кредитирано от съда като комп.ентно изготвено се
установява, че за процесния имот за периода от01.05.201.г. до .0.04.2020г. доставената
топлинна енергия възлиза на сумата от 92..5 лева като сумата за отопление на имота е
начислена правилно, в съотв.ствие с действащата нормативна уредба.
От заключени.о на ССчЕ /, неоспорено от страните и кредитирано от настоящия състав като
комп.ентно изготвено се установява, че дължимата топлинна енергия възлиза на сумата от
665,60 лева.
По отношение на последните две предпоставки от фактическия състав на предявения иск –
липса на правно основание за ползван.о на топлинна енергия от страна на отв.ника и
настъпило в резултат от ползван.о обедняване на ищеца и обогатяване на отв.ника, следва да
се посочи следното: по делото е безспорно установено обстоятелството, че между страните
не е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Този факт се признава както от
ищеца в исковата молба, така и от отв.ника в ОИМ. По.и тази причина ищецът основава
иска си на твърдения за неоснователно консумирана от отв.ника топлинна енергия.
Същевременно от при.ата СТЕ се установи, че ищецът е доставил топлинна енергия в размер
на 665,60 лева.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че ищецът е доказал всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, като съобразно изготвената СТЕ искът е основателен
и доказан, по.и ко.о следва да бъде уважен в пълен размер, предвид обстоятелството, че е
предявен за сумата от 655,60лв..
По отношение на възражени.о за погасяване на вземан.о по давност, следва да се изложи
следното: вземан.о на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е
настъпило разместван.о на благата, и от този момент тече 5-годишната погасителна давност.
Доколкото заявлени.о е депозирано на 2..04.2021г., то вземан.о за периода от 01.05.201.г. до
.0.04.2020г. не е погасено по давност.
От изготвената ССчЕ се установява, че дяловото разпределение възлиза на 27,17 лева По
изложените по-горе съображение за погасяване на вземан.о по давност, следва да се посочи,
че не е погасено по давност. .о защо искът е основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искан.о за установяване на дължимост на законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлени.о – 2..04.2021год. до окончателното изплащане на
вземан.о.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. .6 ЗЗД, вземан.о за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предм.ът на това вземане е обезщ.ение за
вредите, които неизпълнени.о обективно и закономерно причинява. Вземан.о за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го
състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение
на главното задължение.
Вземан.о на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило
разместван.о на благата, и от този момент тече погасителната давност. Забавата за плащане
на същото, обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече
възникнало вземане. (В този смисъл Решение № 4/2..01.2009 г. по гр.д.№ 5..2/2007 г. на
ВКС, ІІ-ро Г.О.; т.4 и т. 5 от Постановление № 1/2..05.1979 г. на Пленума на ВС; ТР №
.2/2..02.1975 г. по гр.д.№ 74/1974 г. на ОСГК на ВС; Решение № 1.1/1..02.2009 г. по гр.д.№
6.46/2007 г. на ВКС, І.-то Г.О.).
В настоящия случай обаче ищецът не ангажира каквито и да било доказателства, че е
поканило отв.ното дружество да заплати пр.ендираните главници. .о защо исков.е за сумата
.2,45 лева – обезщ.ение за забава за периода от 0..0..2019г. до 1..04.2021г.; сумата 5,06 лева –
3
обезщ.ение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода за периода от
01.06.201.г. до 1..04.2021г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход от спора възниква правото на разноски и за дв.е страни.
Ищецът пр.ендира разноски в исковото производство в общ размер от 550лв. 400лв. –
депозити за вещи лица, 100лв. ю.ско възнаграждение и 50лв. – държавна такса.
Съразмерно на уважената част от исков.е отв.никът дължи сумата от ...7,.лв.
Пр.ендираните разноски в заповедното производство са в размер на 75лв. – 25лв. държавна
такса и 50 лв. – ю.ско възнаграждение. С оглед изхода на спора отв.никът дължи сумата от
66,...лв.
Отв.никът е представляван от адвокат осъществил безплатна правна помощ по реда на чл...
от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза адвокатското възнаграждение се определя от
съда, с оглед разпоредбата на чл...,ал.2 от ЗА. По отношение размерът на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното: съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат с. на
договарян.о, която се рамкира от приложимите към правоотношени.о законови разпоредби и
от добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена
при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл
е разпоредбата на чл. .6, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждени.о се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съв. размер за съотв.ния вид работа. Когато съдът прави
преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност,
при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се
вземе предвид и поведени.о на процесуалния представител на страната, извършените от него
процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа
страна, съотв.но развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната
позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на заповедното делото сам по себе
си нито може да обуслови фактическа, нито правна сложност на последното, а още по-малко
може да обуслови полаган.о на действителен труд за който да се дължи адвокатското
възнаграждение. Единственото процесуално действие, ко.о е извършил длъжникът-отв.ник е
подаван.о на възражение. При това положение, да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в пр.ендирания размер на практика би нарушило основния за българското
гражданско право принцип на забраната за неоснователно обогатяване. С оглед горното
съдът приема, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за заповедното
производство е в размер на 50 лв., като съразмерно на отхвърлената част от исков.е на
адвокат И.Н. се дължи сумата от 5,--лв.
Съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение в исковото производство н размер
на 400лв., като съразмерно на отхвърлената част от исков.е се дължи сумата от 45,44лв.
Мотивиран от изложеното С.йски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.59 от
ЗЗД от „Т....-С.“ ЕАД, с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление Г., ул. *** срещу Л. М.
Г., с ЕГН ********** че Л. М. Г. дължи следните суми: сумата от 655,60 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.01.201. г. до м.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в *** с абонатен № .***, ведно със законната лихва върху
главницата от 2..04.2021 г. до изплащан.о на вземан.о и сумата от 27,17 лв., представляваща
цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.6.201. г. до м.02.2020 г.,
4
ведно със законната лихва върху главницата от 2..04.2021 г. до изплащан.о на вземан.о, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл..6, ал.1 ЗЗД за следните
суми: сумата от .2,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 0..0..2019 г. до 1..04.2021 г. и сумата от 5,06 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от .1.07.201. г. до
1..04.2021 г.
ОСЪЖДА „Л. М. Г., с ЕГН ********** да заплати на „Т....-С.“ ЕАД, с ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление Г., ул. *** сума в размер на ...7,. лева – разноски за исковото производство и
сума в размер на 66,... лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т....-С.“ ЕАД, с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление Г., ул. *** да заплати
на адвокат И.А. Н., с адрес: *** сумата от 45,44лв. адвокатско възнаграждение за исковото
производство и сумата от 5,--лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство за
осъществено процесуално представителство по чл... ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участи.о на ТЛП – „Н.И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчван.о му на страните.
Съдия при СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД: _______________________
5