Разпореждане по дело №469/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение №25/14.03.2014 г. по ч.н.д. №165/2014г., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, К. районен съд е отменил Постановление на РП - К. от 07.02.2014г.,за прекратяване на досъдебно производство №483/2013г. по описа на РУ”П”–К. и е върнал делото на РП К. с указания за доразследване.

От посоченото определение е останал недоволен прокурор при Р. П.-К., който го протестира,като неправилно и незаконосъобразно, излагайки подробни съображения.Относно приетите граждани А. Р. А. и С. Р. М.,които знаели кой е извършителя и това бил Ф.,когото шофьор на такси с име П. превозил до с. К. и последният пред него се заканвал на тъста на С.,прокурорът приема,че на първо място, приетите от полицейския служител граждани са дъщеря на пострадалия жалбоподател Р. Ш. А. (А. Р. А.) и нейния съпруг (и по точно - живущ с нея на съпружески начала) и зет на пострадалия (С. Р. М.). Те само косвено биха могли да свидетелстват за нечии думи - и последното не означава непременно, че такива думи са били произнесени. Освен това, правело впечатление времето, по което тези лица са подали устната си жалба - почти три месеца след пожара. Последното водело до основателно съмнение в достоверността на данните. Тяхната връзка с пострадалия също говорила за заинтересованост.На следващо място, свидетелят П. Я. Н. („П.“) в разпита си не давал показания, които да кореспондират с данните, изнесени от роднините на пострадалия.И на последно, но не и но важност място, подобни „данни“ но делото не следвало да се обсъждат при решаване на делото, тъй като не представлявали доказателства - поради това и те не можели да бъдат кредитирани. Изводите и на прокурора, и на съда, следвало да се правят само и единствено върху събраните доказателства по делото.Причината,която прави ненужен разпитът на лицата А. Р. А. и С. Р. М. е,че те биха били дали косвени сведения за факт, който не би могъл да докаже извършването на престъпление.Освен всичко изложено, експертизата категорично доказвала, че пожарът е възникнал от самозапалването на сеното, сламата и люцерната. Допълнителна експертиза също не е необходима, защото тя би дала единствено ориентировъчното време на възникване на пожара, но този факт не би могъл да опровергае показанията на св. П. Н. и не би дала улики срещу св. С. Ю..Очни ставки не били необходими. Дори и свидетелят да се е заканвал с палеж, очните ставки нямало да докажат нищо.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Протеста е неоснователен.

С атакуваното пред КРС Постановление на РП-К. от 07.02.2014г.,по ДП№483/2013г.- започнато срещу неизвестен нарушител за това, че на 31.07.2013г. е запалил имущество със значителна стойност - селскостопанска сграда, 500 бали слама, 700 бали сено и 2000 бали люцерна собственост на Р. Ш. А. и А. Ш. В., и двамата от с. К., О. К. престъпление по ч..ч. 330, ал. 1 от НК , е прието следното:

Пострадалите свидетели, братята Р. Ш. А. и А. Ш. В. от с. К., О. К., са регистрирани като земеделски производители и отглеждат животни. За изхранването им през зимата те съхраняват слама, люцерна и сено в селскостопанска сграда - сеновал, находят се в с. К., О. К..На 31.07.2013г. св. Х. М., докато бил в двора на къща в с. К., забелязал, че от сеновала, ползван от св. Р. А. и св. А. В., излиза бял дим. Започнал да чува и пукане. Когато забелязал, че димът се увеличава, разбрал, че там има пожар. Неговата съпруга, св. Х. З., позвънила на тел. 112 и съобщила за пожара. Сигналът постъпил в РСПБЗН К. в 18,52ч. Не след дълго пламнал покрива и пропаднал.След около 20 минути на мястото пристигнал екип на РСПБЗН, Г. К.. Пожарникарите установили, че гори целият сеновал, покривката конструкция била паднала. Пожарът бил ликвидираш като не била дадена възможност да се разпространи.Видно от заключението на назначената по делото пожаро-техиическа експертиза, пожарът е възникнал вътре в сеновала. Пълното изгаряне на покривната конструкция, на сламата, сеното и люцерната, не позволява да се уточни в коя част на сградата е възникнал пожара. Сламата, сеното и люцерната са били складирани плътно в сградата, до самия покрив - т. е. заемали целия обем на постройката. Според вещото лице, сламата, сеното и люцерната имам склонност да се самозапалвам от въздействието на различни фактори (микробиологични или химически процеси), предизвикващи окисление и съпроводени с отделяне на топлина. Горенето на веществата най-често се предшества от бавен процес на окисляване, началото на който започва при различни температури, в зависимост от свойствата на горимите вещества. Веществата, при които окисляването настъпва при ниски температури, представляват голяма пожарна опасност, тъй като при известни условия процесът може да премине в горене. Те се отнасям към групата на самозапалващите се. За самозапалването трябва да съществуват условия отделяната при окислението топлина да се задържа във веществото и да повишава температурата му. В конкретния случай е имало всички условия за самозапалване - сламата, сеното и люцерната са били складирани в сеновала 15-30 дни преди пожара, като са били плътно наредени до покрива; сградата е била затворена от всички страни имала е само два отвора, които са били затрупани със сено; не е имало условия за проветряване; предния ден е валял обилен дъжд, придружен с много силен вятър; покривът на сградата е бил стар и е имало условия за теч; в деня на пожара времето е било много горещо. Вещото лице анализира показанията на свидетелите и резултатите от извършения оглед и прави заключение, че пожарът е могъл да бъде предизвикан от самозапалване на сламата, сеното и люцерната в сеновала. Не са били установени доказателства пожарът да е бил предизвикан от човек н двете врати на сеновала са били затворени и заключени с ками нари, не са видени лица около сеновала.Не е имало непосредствена опасност пожарът да се разпростре и в други имоти.Справедливата пазарна стойност на щетите за пострадалите св. Р. А. и св. А. В. вещото лице е оценило на 19 725 лева, от кои то 500 бали слама на стойност 900 лева, 700 бали сено на стойност 2000 лева и 2000 бали люцерна на стойност 10 000 лева; щетите по сградата възлитам па 6 725 лева. Стойността на запаленото имущество - сграда, сено и люцерна е възлизала на 33 800 лева.

В хода на разследването са били проверени твърденията на св. Р. А. относно вероятната съпричастност на св. Ф. Ш. към умишления палеж на сеновала. Установено е ,че около 16,30 - 17,00 часа св. Ф. Ш. отишъл до с. К. с таксиметров автомобил. Целта му била да разговаря с кмета, св. С. Ю., за това дали сградата, която смята за своя, по документи е собственост на св. Р. А.. Помолил го да ги събере двамата, да видят сградите и да се разберат кой е собственик. Св. С. Ю. му казал да събере документи и ще проверят.Веднага след този разговор св. Ф. Ш. тръгнал с таксиметровия автомобил за Г. К..Разпитан е таксиметровият водач - св. П. Н.. Той твърди, че клиентът му първо е слязъл пред кметството на селото, потърсил кмета - но го нямало. След това го откарал до дома на кмета - клиентът влязъл в къщата и се върнал след 10 минути. Казал на водача, че всичко му е уредено и че ще има среща е човека, с когото имат спорен имот. На връщане само посочил спорния имот, без да спират никъде повече. Не е чул закани от клиента си към някого. След това водачът върнал клиента си в Г. К..Разпитан е св. С. Р. - посочен от пострадалия като свидетел - очевидец на палежа. Същият свидетел твърди, че е минал покрай запаления сеновал в момента, когато пожарникарите гасели. Не е бил там по време на запалването, нито е виждал спрял таксиметров автомобил до сеновала.

Прокурорът по делото е направил извод ,че от данните и доказателствата по делото ставало ясно, че пожарът в сеновала на св. А. и св. В. не е бил предизвикан умишлено, нито непредпазливо от човек, а е резултат от самозапалване на слама, сено и люцерна. При липса на човешка намеса нямало изобщо извършено престъпление. Престъплението, по силата на чл. 9, ал. 1 от ПК, представлявало деяние - т. е. може да бъде само човешко действие или бездействие. При положение, че няма налице деяние, то случилото се не е резултат от престъпление.При така описаната фактическа обстановка прокурора е намерил, че липсват данни за извършено престъпление но чл. 330, ал. 1 от ПК - установено е, че пожарът е възникнал вследствие самозапалване, а не е в резултат от човешка намеса поради което наказателното производство е било прекратено- поради липса на извършено престъпление.

Първоинстанционния съд е приел,че постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява необосновано и незаконосъобразно, което съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК е основание за отмяната му,поради това, че разследването не е извършено в цялост и в пълнота, както и че в самото прекратително постановление не са обсъдени конкретни и значими за разследването факти, установени в хода на досъдебното производство. Така например, в постановлението прокурорът не бил обсъдил показанията на кмета на с.К., О.К. С. И. Ю. /лист 41 от ДП № 484/2013г./, в които същия твърди, че при него дошъл Ф. и му казал как щял да запали сеновала на Р., а ако той не можел, щял да хване циганин да го направи. Съдът е намерил , че следва да се проведе по-задълбочено разследване в тази посока, включително чрез извършване на очни ставки и възлагане на допълнителна експертиза, тъй като след около един час след този разговор сеновалът вече е горял. Също така на лист 57 от ДП № 484/2013г. по описа на РУП-К., н-к група КИАД е отразила как е приел лицата С. Р. М. и А. Р. А., които заявили , че знаели кой е извършител на палежа и че това бил Ф.. Тъй като тези данни не са обсъдени в прокурорското постановление, не м¯жело да се направи извод защо прокурорът не ги е обсъдил, респективно кредитирал. И тъй като се касаело до съществени факти и обстоятелства относно разследването, съдът е намерил, че необсъждането им прави процесното постановление необосновано, а от тук и незаконосъобразно, което налага същото да се отмени и делото да се върне на РП-К. за доразследване.

Тези изводи на съда се споделят напълно от тази инстанция.Проведено е незадълбочено разследване,което заедно с повърхностния анализ на събраните доказателства е довело до решението на първоинстанционният съд да отмени атакуванато постановление на РП и да даде указания,които са логични и правилни. Настоящата инстанция намира,че не следва да се толерират ясновидските способности на прокурора,който категорично приема,че разпити на посочените лица не са необходими тъй като „..те биха дали косвени сведения за факт, който не би могъл да докаже извършването на престъпление”.Следва лицата които са заявили пред надлежен орган,че знаят кой е извършителя на престъплението,деня на същото и мотива за извършването му , да бъдат призовани и разпитани като свидетели,а след това да се правят правни изводи за дадените от тях показания.Категорично,следва да се разпитат С. Р. М. и А. Р. А.. Следва също така,за изясняване на делото да се преразпита кмета на селото-св.С. Ю.,относно евентуалните заплахи за запалване за които съобщава при втория разпит,както и относно часа на посещението на Ф..Шофьора на таксито също следва да бъде преразпитан относно времето на пребиваване в селото.Безспорно задълбоченият разпит на тези свидетели и извършването на евентуални очни ставки между тях,категорично би допринесло за изясняване на обективната истина и спорните по делото факти и би послужил не само за събиране на нови доказателства, но и за проверка достоверността на вече събраните,което в крайна сметка би дало възможност и за по прецизен и задълбочен анализ на стореното.След извършване на тези действия,по преценка на разследващите,може да се назначи и допълнителна експертиза.

Поради това настоящата инстанция намира ,че атакуваното определение,като правилно,обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение Определение №25/14.03.2014 г. по ч.н.д. №165/2014г., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, К. районен съд е отменил Постановление на РП - К. от 07.02.2014г.,за прекратяване на досъдебно производство №483/2013г. по описа на РУ”П”–К. и е върнал делото на РП К. с указания за доразследване,като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/