Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Плевен, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 1239/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Ели 1949“ ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Д.Б., подадена чрез адв. Б.П. ***, с
която се оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
10568/18.10.2019 г. на Ж.А.- началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С горната заповед е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- нощен бар
„Ростов“, находящ се в гр. Плевен, ул***, стопанисван от „Ели 1949“ ЕООД, ЕИК ***
и забрана за достъп до обекта за срок от
10 /десет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като административният орган неправилно е
определил продължителността на запечатване на обекта, която не е съобразена с
вида и обема на упражняваната дейност. Твърди се, че не е налице накърнен
особено важен държавен интерес, обуславящ налагане на процесната принудителна
административна мярка. Развиват се подробни доводи за неправилна преценка на
съответствието на наложената ПАМ с целта на закона и се твърди, че заповедта не
е надлежно мотивирана, вкл. и в частта за продължителността на наложената ПАМ,
тъй като в нея бланкетно са посочени основанията, но не и конкретни фактически
обстоятелства и обективни дадености, обусловили
определянето на конкретната степен на административна принуда, което
съставлява нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като лишава съда от
възможността да установи дали актът е съответен на целта на закона- чл.146, т.5
от АПК.
Излагат се и доводи, че съобразно § 71,
ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, лицата, регистриращи и отчитащи продажбите с ИАСУТД
следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до
31 януари 2020 г., който срок не е настъпил, поради което иззетото фискално
устройство е издавало фискални бонове в съответствие с изискванията на закона.
В заключение е направено искане да бъде отменена като незаконосъобразна
оспорената заповед.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява
представител. По делото е постъпила молба, имаща характера на писмено становище, изготвена от адв. Б.П. ***,
пълномощник на „Ели 1949“ ЕООД, в която се поддържат доводите от жалбата и се
прави искане да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед.
Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на
НАП- В. Търново М. Ж., която оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдена
оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за
което представя списък. Представя писмена защита, в която се излагат доводи, че
оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в
изискуемата от закона форма, при наличие на предпоставките на чл.186, ал.1, т.1
от ЗДДС. Установеното нарушение е описано в съставения протокол за извършена
проверка и се изразява в това, че задълженото лице не е използвало фискално
устройство, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания,
съобразно приложение 1 и приложение 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и след
31.03.2019 г. е продължило да използва фискално устройство, което не е от
одобрен тип, което съставлява фактическото основание за издаване на ПАМ.
Твърди, че заповедта е мотивирана по надлежния ред, вкл. и по отношение
продължителността на срока, който е под средния такъв, определен от закона.
Сочи се, че освен това проверяващите органи са констатирали и наличие на касова
разлика, което съставлява допълнително основание за прилагане на ПАМ като целта
на същата е да се преустанови извършване на нарушения от този вид, респективно
да се преустановят вредните последици от нарушението. Излагат се доводи, че
запечатването на обекта няма да доведе до несъразмерно тежки последици, а ще
има превантивно въздействие. Развиват се и подробни доводи за съответствие на
мярката с целта на закона.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд- Плевен, втори състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10568/18.10.2019 г. на Ж.А.- началник
отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект- нощен
бар „Ростов“, находящ се в гр. Плевен, ул***, стопанисван от „Ели 1949“ ЕООД,
ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за
срок от 10 /десет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС. От обстоятелствената част на обжалваната заповед се установява,
че при извършена на 13.10.2019 г.
проверка на търговския обект е констатирано наличието, че в същия има инсталиран програмен продукт „Microinvest склад Pro“, чрез
който са свързани 2 бр. фискални устройства „Incotex“ и регистрира всички
продажби.Посочено е, че фискалното устройство на входа на заведението „Daisy expert SX- KL“ с
индивидуален номер DY391831 не отговаря на изискванията на § 71, ал.1 от
Наредба № № Н-18/13.12.2006 г. и не е свързано с програмен продукт. В обекта се
съхраняват и при поискване са предоставени документи за ФУ, необходими за
проверката, а именно паспорт на фискалното устройство, 3 бр. свидетелства за
регистрации и 3 бр. договори за сервиз. При проверката е заплатен вход за 4
души по 3 лв., или на обща стойност 12 лв., за което е издадена фискална касова
бележка. Установена е разлика на часовника на фискалното устройство от 25
минути. След това е извършена и контролна покупка на напитки на обща стойност
34, 70 лв. и сервитьорът е издал фискална касова бележка от наличното и
работещо в обекта фискално устройство след приемане на плащането.
При осъществяване на проверката са засечени паричните
средства в касата, при което е установено следното: разчетена касова наличност
от ФУ на първото фискално устройство- 822,70 лв., второ фискално устройство-
33, 00 лв.; фактическа наличност- първо фискално устройство 843,00 лв., второ
фискално устройство-33,00лв.; въведена сума в касата- първо фискално устройство
200 лв., второ фискално устройство- 0,00 лв.; изведени пари от касата- първо
фискално устройство- 0,00 лв., второ фискално устройство- 0,00 лв. Установено
еналичие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ- първо фискално устройство 20,30 лв., а при второто фискално
устройство 0,00 лв.
Въз основа на това административният орган приема, че не
са спазени изискванията на на § 71, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във
вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което са налице основанията на чл.186,
ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на
основание чл.186, ал.3 и отнемане на фискалното устройство на основание чл.186,
ал.2 от ЗДДС.
Като мотиви за продължителността на срока на
принудителната мярка е посочено, че неспазването на реда за привеждане на
дейността на лицата по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. с изискванията на
същата в срок до 31.03.2019г., местоположението на търговския обект, големината
му, предлаганите разнообразни напитки, установената разлика в часовника на
фискалното устройство, както и разположението му в централната част на града.
Посочено е, че от анализа на горните обстоятелства се налага изводът,че
стопанисваният търговски обект е с потенциална възможност за реализиране на
значителни обороти, поради което налагането на ПАМ е необходимо, тъй като
установеното нарушение- неспазване на срока за привеждане на дейността до
31.03.2019 г., накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на
държавата и причинява значителни и труднопоправими вреди, тъй като не позволява
да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява
неправилното определяне на дължимите налози, както и се препятства контролната
дейност на приходната администрация.
Фактите, приети за установени от ответника в
оспорената заповед се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство и неоспорени от страните писмени
доказателства, а именно Протокол за извършена проверка сер. АА №
0372869/13.10.2019г., ведно с приложенията към него, Протокол за предприети действия
за обезпечаване на доказателства № 0023191/13.10.2019г., АУАН № F517589/ 21.10.2019
г.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат
на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на
изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на когото съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.52/ е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена
форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно
подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
Правното основание за налагане на обжалваната
принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС, съгласно който запечатване на
обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина
за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите
на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление
на търговската дейност.
Съдът намира за неоснователни доводите на адв. П., съобразно
§ 71, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, лицата, регистриращи и отчитащи продажбите с ИАСУТД
следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до
31 януари 2020 г., който срок не е настъпил, поради което иззетото фискално
устройство е издавало фискални бонове в съответствие с изискванията на закона.
В конкретния случай е приложима разпоредбата на § 71, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., тъй като по делото е установено, че конкретното ФУ от входа на заведението, което
е иззето, не е било свързано с програмен продукт, т.е. няма как да е част от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Ето защо към
датата на проверката за това устройство е следвало да бъдат изпълнени
изискванията на приложение 1 и приложение 2 от наредбата.
Независимо от горното съдът намира, че обжалваната
принудителна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и
в нарушение на целта на закона.
Според твърденията на ответника, при констатиране на
административно нарушение на реда за отчитане на оборотите в търговските обекти
административният орган е длъжен във всеки случай да наложи принудителна мярка
по чл. 186 от ЗДДС. При определяне на срока на мярката административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя
възможна продължителност на принудата до 30 дни, без да фиксира критериите,
които административният орган трябва да приложи. Следователно
индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване
на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази
индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да
позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с
целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и
предвидимост, които задължават административните органи своевременно да
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се
издава.
Съответно мотивите във връзка с продължителността на
срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които
административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на
закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно
засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка
с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че мотивите относно продължителността
на наложената мярка са бланкетни и абстрактни. Посочено е, че е взето предвид
местоположението на търговският обект, но липсва конкретизация на фактическото
му местоположение и по какъв начин то е относимо към продължителността на
налаганата мярка. По същият начин е посочено, че е съобразена големината му, но
без да се конкретизира същата, предлаганото разнообразие от безалкохолни и
алкохолни напитки, без да е ясно какво се разбира като разнообразие, респ. с
какво предлаганият асортимент се различава от този на други обекти със същата
дейност, респ. как горното обстоятелство се оценява от административния орган в
контекста на определяне продължителността на прилаганата ПАМ, както и
установената разлика в часовника на фискалното устройство, която обаче изобщо
не е посочена, а и е под въпрос дали изобщо следва да бъде съобразявана, при
условие, че констатираното нарушение касае експлоатиране на фискално
устройство, което цялостно не отговаря на функционалните и техническите
изисквания на наредбата.
В същото време изобщо не е обсъдено обстоятелството,
че заплатеният от проверяващите вход е регистриран на горното устройство, бил е
издаден редовен от външна страна фискален бон и при проверката на конкретното
ФУ не е установена касова разлика, както и обстоятелството, че това устройство
е регистрирано в НАП, за което на проверяващите са предоставени съответните
документи- свидетелство за регистрация, паспорт на фискалното устройство и
договор за сервиз.
Изложени са и общи съображения, че стопанисваният
обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, без да е
ясно на базата на какви обстоятелства е направено това заключение, след което бланкетно
е посочено, че прилагането на ПАМ е необходимо, „тъй като установеното
нарушение накърнява съществено държавния интерес и фискалната политикана държавата и причинява
значителни и трудно поправими вреди“. Липсват каквито и да е доводи и обосновка
за спазване принципа на съразмерност при определянето на срока на налаганата
ПАМ, поради което съдът няма как да провери административният акт, респ. да
изложи доводи доколко административният орган е упражнил правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, респ. дали срокът е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта
и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
При това положение съдът счита, че липсват конкретни
мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна
цел в случая, както и за продължителността на същата, респ. съразмерността на
прилаганата ПАМ. От същите не може да се изведе обоснован извод, че
принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Сами по себе си, изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение, последиците от нарушението (които също не са посочени) и
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Съдът не споделя виждането, изложено в писмената
защита на ответника, че определеният 10 дневен срок е съобразен принципа на съразмерност, съответства на
тежестта на нарушението и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимата за осъществяване целите на закона. На административния
орган е предоставена възможност да налага принудителни мерки от този вид за
срок до 30 дни. В оспорената заповед липсват конкретни, базирани на установени
факти мотиви, от които да е видно защо избраният от органа срок е именно 10
дни, а не по- малък, или по-голям. Преценката за съразмерността на мярката
следва да се базира върху дневните обороти на заведението, респ. икономическите
загуби, които ще претърпи при запечатване на обекта, отнесени към размера на
санкцията, която се предвижда за констатираното нарушение и която е предмет на
очевидно започнало със съставяне на АУАН административнонаказателно
производство. Липсата на мотиви в горния смисъл препятства възможността на съда
да проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване
на принципа на съразмерност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че при
издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение
на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно
постановление заповед за ПАМ предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко препятства
извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея.
Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи за
държавата от данъчни и осигурителни плащания. В случая, административната
принуда засяга не само права на данъчнозадълженото лице, но и интересите на
фиска от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат
генерирани данъчни приходи, поради което административният орган е следвало да
претегли тези противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска е по-важно
търговецът да не работи десет дни и какви точно противоправни деяния ще бъдат
предотвратени за този период, съпоставени с твърдяната значителната и трудно
поправима вреда от експлоатация на ФУ,
което е регистрирано в НАП, но не е приведено в съответствие с изискванията на §
71, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което е следвало да бъде сторено
до 31.03.2019 г.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че
заповедта е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в
нарушение на принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Ели 1949“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя Р.Д.Б., подадена чрез адв. Б.П. ***, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10568/18.10.2019 г. на Ж.А.-
началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- нощен бар „Ростов“, находящ се в гр. Плевен, ул***,
стопанисван от „Ели 1949“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за срок от 10 /десет/ дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: