ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260146/12.11.2020г.
гр. Варна, 12.11.2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 479/20г., намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ/, гр. София против
определение № 260091/21.09.20г., постановено по гр.д. № 254/19г. на ОС-Добрич, с което производството по делото е спряно
до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от
02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017г. на Софийския градски съд, по което е
образувано дело С-319/19 на Съда на ЕС /по-нататък СЕС/, на осн. осн. чл. 631,
ал. 1, изр. 1 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се претендира неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Претендира
се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В предвидения срок е депозиран
отговор на частната жалба от насрещната страна К.Д.К. чрез адв. М. Я. ***, с
който същата се счита за недопустима, евентуално – за неоснователна. Изложени
са подробни съображения в подкрепа на изразеното становище и се претендира
присъждането на сторените по настоящото дело разноски в размер съобразно
приложен списък.
Съдът намира, че подадената
частна жалба е недопустима по следните съображения:
Спирането на производството по
делото на ОС-Добрич не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл.
229, ал. 1, т. 1-6 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед
висящото дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално
запитване, касаещо приложимия по делото материален закон, и с оглед действието
на решението на СЕС по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл. 633
от ГПК.
В този смисъл макар и решението
на СЕС да се постановява по преюдициално запитване по въпроси, които да са от значение за правилното решаване на
конкретен правен спор, същото не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК. Решението на СЕС обаче ще бъде задължително за всички съдилища в
страната по силата на изричния текст на чл. 633 от ГПК, а тази задължителност
произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания,
предвидено в член 19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в
член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да
гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на
Европейския съюз.
Подчинявайки се на тези цели, в
нашия процесуален закон са предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на
преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството, в
частност – неговото спиране до произнасяне на СЕС. Тези разпоредби са специални
по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК и затова постановеното ТР № 8/07.05.2014 год по тълк.д. № 8/2013 год. на
ОСГТК е неприложимо в случая.
Постановеното определение за
спиране обаче е необжалваемо на осн. чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК - в този
смисъл са Определение № 440/14.10.2019 год по ч.т.д. № 2001/2019 год на ВКС на
РБ, І т.о., Определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019
г., II т. о., ТК, Определение № 259 от 07.07.2020
г. на ВКС по ч. т. д. № 762/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 341 от 14.09.2020
г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2020 г., II т. о., ТК, Определение №
422/29.10.20г. по ч.гр.д. № 3211/20г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. (въпреки, че пък с
други актове на ВКС подобни частни жалби са били разгледани по същество и са
потвърдени определенията за спиране - Определение № 138/21.03.2019 по ч.гр. дело
№ 631/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 444/11.10.2019 год. по ч.гр.д. №
3621/2019 год. на IV г.о. на ВКС, Определение № 317 от 27.07.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1413/2020 г., IIІ г. о., Определение № 310 от 22.07.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1768/2020 г., IIІ г. о.).
Настоящият състав, приемайки
тълкуването на нормата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, дадено с първата група
определения на ВКС, намира, че частната жалба е недопустима като насочена
против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящото
производство следва да се прекрати като недопустимо.
Искането на ответника по частната
жалба за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. С
постановяване на определението за спиране на производството по делото, същото
не приключва пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му
разглеждане от нея. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато
съответното производство не приключва с акт, след който спорът продължава да
бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по
иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода
му, за всяка една от страните – в този смисъл виж Определение № 69 от 2.02.2017
г. на ВКС по ч. т. д. № 1621/2016 г., I т. о., ТК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.ч.гр.д. № 479/20г. на ВАпС като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в
1-седмичен срок от връчването му на страните пред
ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.
1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: