Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.04.2018
година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 15 февруари
Година 2018
В
публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М. Пенева
като
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД
№ 150 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Ч.А., с адрес: ***, против
Наказателно постановление № 43-0000374 от 08.12.2017г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” - гр.Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, тъй като били допуснати съществени
нарушения от процесуално и материалноправен характер. Сочи се, че в
обстоятелствената част на санкционния акт не се описвало начина на извършване
на нарушението, обстоятелствата, както и доказателствата, които го
потвърждават. От формулировката, че не бил въвел ръчно, автоматично или по друг
начин необходимите данни, когато бил извън автомобила, изобщо не могъл да
разбере какво нарушение се твърди, че бил извършил, поради което в хода на
производството било нарушено правото му на защита. В наказателното
постановление не се съдържали нормите, които се твърди, че са нарушени виновно,
като не били посочени и разпоредбите, въз основа на които се налага
административно наказание. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично,
като се представлява и от упълномощен адвокат. Ангажира гласни доказателства в
процеса.
Въззиваемата страна ОО”АА” – гр.Стара Загора, в
писмото си до съда сочи, че обжалваното наказателно постановление било
съобразено с материа-лите и процесуалните правила при издаването му. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното Наказателно
постановление № 43-0000374 от 08.12.2017г. на Началника на ОО„Автомобилна
администрация”-гр.Стара Загора, на жалбоподателя А. било наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.93в, ал.11
от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/. Наказанието било наложено за това,
че на 17.10.2017г. около 14.20 часа в обл.Стара Загора, на околовръстен път І-
Следва да се отбележи, че дейността
описана в акта за установяване на нарушение и наказателното постановление, за
виновно неизпълнение на което на водача е наложено административно наказание е
регламентирана в Глава Шеста на Закона за автомобилните превози, озаглавена
„Време за управление на превозното
средство, прекъсване и време за почивка. Ограничаване на скоростта.” В
наказателното постановление действително не се съдържа посочване на конкретна
норма от тази законова част, която според наказващия орган била нарушена, а
посоченото по-горе относно квалификация на деянието действително затруднява
санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява с обжалвания
санкционен акт.
Видно от материалите по делото, водачът подал
писмено възражение в тридневния срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, считано от
връчване на препис от акта, като приложил и удостоверение за дейности, съгласно
Регламент № 561 от 2006г. или AETR. В
наказателното постановление било записано, че представеното към възражението
удостоверение е несъотносимо към процесното нарушение, въпреки, че в него се
отразява факта, че за периода от 08.00 часа на 13 октомври 2017г. до 08.00 часа на 17 октомври 2017г. бил в
отпуск /почивка/. Обстоятелството, че за периода от 13 до 17 октомври 2017г.
водачът А. не осъществявал курсове и бил в няколкодневна почивка се установява
и от изслушаните по делото показания на свидетеля Р.Р.Вярно е, че същата е
съжител на жалбоподателя и в този смисъл би могла да бъде пристрастна, поради
близките си отношения със санкционираното лице, но в случаят съдът кредитира с
доверие свидетелските показания на това лице, тъй като по отношение на това
обстоятелство показанията кореспондират на приетите по делото писмени
доказателства, от които се установява, че водачът предприел извършване на
превоз едва на 17.10.2017г., като не се и твърди от страна на актосъставителя и
наказващия орган, в периода от 13 до 17 октомври 2017г. да били осъществени
други курсове с този автомобил и от този водач.
При положение, че в упоменатия в акта
и в НП период от няколко дни не бил осъществяван превоз на товари, остава
недоказано извършването на вмененото на водача нарушение, състоящо се в това,
че като водач, не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва
монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното
средство. Тук е мястото да се отрази, че посоченото нарушение, вменено на
водача, може да се осъществи именно в това му качество и то във време, когато
му е възложено извършването на конкретен превоз по определен маршрут. Този факт
ясно и недвусмислено се извежда от логическото и систематичното тълкуване на
нормата на чл.93в, ал.11 от ЗАвтПр., в която законодателят сочи, че „Водач, който не е въвел данните относно
периодите на "друга работа", "време на разположение",
"прекъсване" или "дневна почивка", когато
няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това че е извън превозното средство…”
Факта, че водачът следва да изпълнява задълженията си по конкретен
маршрут и да не изпълни изискванията на този законов текст ясно личи от
съпоставката на ал.11 с текста на чл.93в, ал.1 от ЗАвтПр. В последната, изрично
се сочи, че водачът „който управлява…”
превозното средство и не изпълни изискванията на законодателството, свързано с
използването на тахограф и въвеждане на данните в това устройство, носи
съответна административнонаказателна отговорност. Текста на нормата на ал.11
следва да се тълкува във връзка с указаното в ал.1, защото очевидно текста на
ал.11 само дефинира отделни обстоятелства, свързани с използването на тахографа
от водачите на превозни средства, по повод вменените им задължения при
осъществяване управление на МПС. Следователно, за да бъде осъществено
процесното нарушение от страна на водач на моторно превозно средство, следва в
упоменатия период същият да осъществявал управление на превозното средство.
След като не се и твърди в упоменатия диапазон от 13 до 17 октомври 2017г.
такава дейност да била осъществявана от жалбоподателя чрез описания товарен
автомобил, а от приложената международна товарителница става ясно, че курсът
бил предприет именно на 17.10.2017г., очевидно в отразения диапазон Д.А. не би
могъл да осъществи подобно нарушение.
В заключение, следва извода, че
лицето било наказано за нарушение, което не било извършено, поради което освен
изложеното по-горе съществено процесуално нарушение при съставяне на НП /липса на точно и пълно описание на
законовите норми, които според наказващия орган били нарушени/, с
издаването на обжалваното НП бил нарушен и материалния закон, защото само за
установено и доказано нарушение може законосъобразно да се налага каквото и да
било наказание, а в случаят- нарушение не било осъществено, респективно няма
как да бъде доказано при така изложените в акта и в НП факти и обстоятелства.
При тези констатации, настоящият съдебен
състав счита, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, съответно
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1,
пр.3 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 43-0000374 от 08.12.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”– град Стара Загора, с което на Д.Ч.А., с адрес: ***, било
наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-
град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните
основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: