№ 49
гр. М., общ. М., обл. В., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е.Г.Й.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200098 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
серия Г № 0050559/20.03.2022 год. на ОД на МВР гр.В., с който на
нарушителя „Б.Л.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П.,
представлявано от неговия Управител Б.Б., е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от
КЗ, вр. с чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ, като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на
Б.Б. от гр.П. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 360
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„Б.Л.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П.,
представлявано от неговия Управител Б.Б. е обжалвал в срок Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция серия Г № 0050559/20.03.2022 год. на
ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява от редовно упълномощеният си адв.П. П. от АК гр.Б..
Последният е ангажирал Писмено становище по делото, с което моли съда да
бъде отменен атакувания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
Акцентува се, че ЕФ е издаден в нарушения на материалноправните и
процесуалноправните норми, тъй като последния не е съобразен с
императивните изисквания на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Не е посочен субектът на
евентуално извършеното нарушение и не се съдържа описание на
нарушението. Визира се, че не е налице твърдяното нарушение, доколкото
процесния автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Като алтернатива се иска приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН и присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Изложени са
подробни доводи, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 23.02.2023 год., видно
от приложените по делото и приети като писмени доказателства Справка от
2
Началника на РУ гр.М. под вх.№ 1351/03.04.2023 г. и пощенски плик в
оригинал с клеймо от 23.02.2023 г., съответно жалбата е входирана пред
ответника на 10.03.2023 г. и безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 20.03.2022 год. в 05:22 часа в област В., община М., главен път І-1
/Е-79/, км.162+000 извън населено място, с посока на движение от гр.В. към
гр.Б., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 служителят
на РУ гр.М. свидетелят З. Н. с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел МПС марка и модел
“Д.“, вид влекач с рег.№ ххххх, със скорост от 76 км/ч при разрешена скорост
от 40 км/ч. Същият не е спрян, като автомобила е заснет, след което в сектор
“Пътна полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на
жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден
Електронен фиш серия К № 6861112/20.03.2022 г. на собственика на
автомобила, в случая това е жалбоподателя. Свидетелят уточнява, че работи
по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като
мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната
автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с
това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на
скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и
ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи
автоматично. Последвало издаването на обжалвания ЕФ серия Г №
0050559/20.03.2022 г. на ОД на МВР гр.В. за нарушение по чл.483 ал.1 т.1, вр.
с чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ, в който е отразено, че
МПС, а именно МПС марка и модел “Д.“, вид влекач с рег.№ ххххх, което е
регистрирано на територията на Република Б. и не е спряно от движение няма
към 20.03.2022 г. в 05:22 часа сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя,
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния
Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е
3
жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г №
0050559/20.03.2022 год., Застрахователна полица № BG/22/122000172644 от
10.01.2022 г. на „Гражданска отговорност на автомобилистите“, Сметка №
Р013160564 по застрахователна полица № 01218576BG/22/122000172644 от
10.01.2022 г., издадена от Застрахователна компания „Л.И.“ АД, Сметка №
Р014938794 по Застрахователна полица № 01218576BG/22/122000172644 от
10.01.2022 г., издадена от Застрахователна компания „Л.И.“ АД, Справка от
Гаранционния фонд към дата 20.03.2022 г., Снимка от нарушение № 24557 от
20.03.2022 г., Карта от нарушението № 24557, радар № 515, регистрирани
нарушения на максимално разрешената скорост от TFR, касателно 20.03.2022
г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система под рег.№ 300р-3363 от 21.03.2022 г., Заповед под № 8121з-
931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение
към посочената заповед, Протокол № 6-13-21 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1М“ от 08.12.2021 г., Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., Данни за
собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ххххх, 2 броя
Справки от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел за актуалното състояние на „Б.Л.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.П., Справка от Изп.Директор на Гаранционен фонд
под вх.№ 1311/30.03.2023 г., ведно със справка от базата данни на
Информационния център към гаранционния фонд, Договор за правна защита
и съдействие от 27.03.2023 г., Справка от Началника на РУ гр.М. под вх.№
1351/03.04.2023 г., ведно със справка от АИС-АНД и заверено копие на ЕФ
серия Г № 0050559 от 20.03.2022 г., Справка от Изп.Директори на ЗК „Л.И.“
АД под вх.№ 1384/05.04.2023 г., пощенски плик в оригинал под вх.№ 1415 от
07.04.2023 г., Справка от Началника на РУ гр.М. под вх.№ 1438/10.04.2023 г.,
ведно със заверено копие на ЕФ за налагане на глоба серия К № 6861112 от
20.03.2022 г., проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, относно МПС с № на рама хххх, активна към дата
20.03.2022 г., Справка от Гаранционния фонд към дата 20.03.2022 г., относно
МПС с рег.№ ххххх, Справка от Изп.Директори на ЗК „Л.И.“ АД под вх.№
4
1532/18.04.2023 г., ведно с неподписано копие на Застрахователна полица №
BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г. на „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, заверено копие от подписана Застрахователна полица №
BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г. на „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, заверено копие на Сметка № Р013160564 по
Застрахователна полица № 01218576BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г.,
издадена от Застрахователна компания „Л.И.“ АД на 10.01.2022 г., заверено
копие на Сметка № Р013745420 по Застрахователна полица №
01218576BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г., издадена от Застрахователна
компания „Л.И.“ АД на 07.04.2022 г., заверено копие на Сметка №
Р014308597 по Застрахователна полица № 01218576BG/22/122000172644 от
10.01.2022 г., издадена от Застрахователна компания „Л.И.“ АД на 29.06.2022
г. и Сметка № Р014938794 по Застрахователна полица №
01218576BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г., издадена от Застрахователна
компания „Л.И.“ АД на 05.10.2022 г. както и от гласните доказателства, в
лицето на разпитания по делото свидетел З. Н..
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Видно от приложения към административнонаказателната преписка
Електронен фиш Серия Г № 0050559 от 20.03.2022 г. за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОД на МВР гр.В., в същия е отразено, че на
20.03.2022 г., в 05:22 часа в област В., община М., главен път І-1 /Е-79/,
км.162+000 извън населено място, с посока на движение от гр.В. към гр.Б.,
юридическото лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р Б. и не е спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №
515. В ЕФ е описано МПС, а именно МПС марка и модел “Д.“, вид влекач с
рег.№ ххххх, собственост на „Б.Л.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.П., представлявано от неговия управител Б.Б.. Нарушението е
квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и с това е нарушената законова
разпоредба. Въз основа на последната и във връзка с чл.638 ал.1 т.2, вр. с
чл.461 т.1 от КЗ е наложена Имуществена санкция в размер на 2 000 лева,
като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към
5
Електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е
получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери
и същата е с № 24557, направена на 20.03.2022 г. в 05:22 часа. На снимката
фронтално се вижда автомобил “Д.“, вид влекач с рег.№ ххххх, пътуващ през
посочена локация, като са посочени и GPS координатите на мястото и са
отразени данни за измерената скорост на движение и разрешената такава в
пътния участък. На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния автомобил се явява
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
фиш - ОД на МВР гр.В. са представили Протокол № 6-13-21/08.12.2021 год.
от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с
идентификационен № 515/07 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока
на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год.
при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год.
Неразделна част към удостоверението е техническото описание на
инструкцията за експлоатация. Тук е мястото да се обърне внимание, че
техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок
на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон
за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка, след като средството
за измерване, с което е извършено заснемането на нарушението TFR1-M, е
било от одобрен тип и е в употреба, то на основание чл.30 ал.3 от Закон за
измерванията не е имало пречки за неговото използване. Видно от
приложения протокол от ГД Национална полиция № 6-13-21 на л.18
мобилната система за видеоконтрол TFR1-M № 4835, с която е заснето
нарушението, е преминала последваща проверка след ремонт за изправност
на 08.12.2021 г. и в заключението на същия е посочено, че съответства на
одобрения тип, което е преди датата на констатиране на нарушението.
Предвид посоченото съдът намира, че изводите на жалбоподателя за липса на
техническа годност на използваното АТС, с което е установено нарушението
за неправилни, същото съответства на одобрения тип като проверката е
6
извършена на 08.12.2021 г., което означава, че към датата на нарушението
20.03.2022 г. е отговаряла на условията на чл.43 от Закон за измерванията.
Безспорно установено е, че на 20.03.2022 год. в посочения час при
ограничение на скоростта от 40 км/ч нарушителят е реализирал превишение
на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно
техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени регистрационния
номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение,
както и съответната преписка, радара и клипа. Налице е и попълнен от
служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата
за контрол – мл.автоконтрольор З. Н. Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от 20.03.2022 г. по чл.10
от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването
като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и
номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на
измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ,
разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното
техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния
автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид
всичко изложено съдът приема, че използването на заснемащото
автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена
процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически
инструкции на производителя на измервателния уред. Към делото са
приложени 2 бр. справки от електронната страница на Търговския регистър,
от които следва, че „Б.Л.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.П. и
е със законен представител – управител Б.Б..
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата
за основателна. Разпоредбата на чл.647 ал.3 от Кодекса за застраховането
гласи: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
7
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал.5 от Закона за движение по пътищата
не се прилага. “. Тази разпоредба е процесуално – правното основание за
издаване на Електронен фиш за установено нарушение по КЗ, като предвид
регламентацията на тази разпоредба предвидената в нея процедура се прилага
само за нарушения по чл.638 ал.4 от КЗ и по чл.638 ал.6 от КЗ. Относно
процедурните изисквания към издаването на Електронния фиш цитираната
норма препраща към ЗДвП, в т.ч. и по отношение реквизитите на
Електронния фиш, регламентирани в чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно който
„Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане“. Поради своята специфика Електронния фиш се
приравнява на Наказателно постановление, съставено по реда на ЗАНН, само
по правното му действие /чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към
същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС.
Автоматизираното издаване на Електронния фиш предпоставя и
реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя
по реда на съкратеното във времето производство по чл.189 от ЗДвП.
Началото на производството по издаване на Електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение, посредством техническо средство,
което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с
разпоредбата на чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл.189
ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
8
на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от
тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният Електронен фиш
съдържа всички визирани в чл.189 ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити и поради
това е редовен. Направените от жалбоподателя възражения, относно липсата
на данни за годността на ползваното техническо средство, относно
състоянието на МПС в момента на заснемането/в движение или в покой/,
както и относно непосочването на мястото на извършване на нарушението са
неоснователни. Законодателят не е поставил изисквания в Електронния фиш
да се впишат данни за годността на АТСС, но относно това са налице
съответните документи в приложената административнонаказателна
преписка, които установяват техническата годност на използваното в случая
АТСС. По отношение състоянието на МПС в момента на фиксираното
нарушение приложената към преписката снимка, отпечатана от записващото
устройство, ясно показва, че визирания в Електронния фиш автомобил се
намира в дясна лента за движение по пътно платно, с включени светлини,
като колелата му са стъпили на асфалта и не са върху платформа на
автомобил за пътна помощ, поради което следва, че МПС е било в движение.
В Електронния фиш е дадено и словесно фактическо описание на
нарушението, от което става ясно, че юридическото лице – собственик на
МПС, което е регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение,
не е сключило договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е посочено
и мястото на нарушението, с посока на движение от гр.В. към гр.Б., което
напълно се подкрепя от наличните по преписката снимки и протокол за
използване на АТСС. От представените по делото доказателства се
установява, че освен с географски координати, мястото на нарушението е
локализирано и чрез наименование на пътя – главен път I-1 (Е-79), посочени
са точни километри – км.162+000, посочено е област В., община М., вида на
АТСС, с което е установено нарушението – „ТFR1-М” 515, т.е. начина, по
който е посочено мястото на нарушението е достатъчно, за да бъде изпълнено
изискването на закона за извършеното и посочено нарушение. Въпреки това е
налице и разпечатка на снимка от Клип № 24557 на заснетото МПС, както и
приложение към клип № 24557, на което е отбелязано км.162+000. При тези
9
констатации съдът прави извода за пълно съответствие на обжалвания
Електронен фиш с реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП, а от наличните по
преписката документи следва, че не са налице пропуски и допуснати
нарушения в процедурата по установяване на описаното в Електронния фиш
нарушение. По административнонаказателната преписка, както се посочи е
налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа, посочени в
Електронния фиш, на посоченото в Електронния фиш място, на която се
вижда ясно посочения в Електронния фиш автомобил. Относно типа на
снимащото АТСС в Електронния фиш е отразено изрично, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство TFR1–М 515, а в номера на
приложената снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС.
Изготвеният протокол за използване на АТСС също доказва, че на посочената
дата и място е ползвано АТСС TFR1–М 515. Като нарушена законова норма в
Електронния фиш е посочен чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съгласно който договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република Б. и не е спряно от движение. За
доказване на нарушението по административнонаказателната преписка е
приложена Справка от централната база на КАТ, от която следва, че
собственик на описания в Електронния фиш автомобил е жалбоподателя като
законен представител на „Б.Л.” ЕООД.
Въпреки изложеното съдебния състав намира, че атакувания ЕФ следва
да бъде отменен по следните съображения:
С посочената в процесния Електронен фиш като нарушена разпоредба
на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е въведено задължение за сключване на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на
Република Б., което не е спряно от движение.
Според разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1, като от своя страна, нормата на
10
чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ предвижда, че на лице по чл.483 ал.1 т.1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000
лева – за юридическо лице или едноличен търговец.
Същевременно, според разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата, като електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка, а собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6, съответно,
чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Иначе казано, в
разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ са регламентирани случаите, в които се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в ЗДвП и това хипотезите на установяване и заснемане с
АТСС, на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Очевидно е, че посредством цитираните нормативни текстове, законодателят
е въвел особен ред за установяване на административното нарушение,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на съответното
административно наказание и за заплащане на съответно определения размер
на глобата или на имуществената санкция. Този ред е приложим само по
отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение
от общото правило, възведено в нормата на чл.647 ал.1 от КЗ, според което
актовете за установяване на административно нарушение се съставят от
оправомощени от Зам.председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638
ал.1 – 3 и 5 и чл.639 – от длъжностните лица на службите за контрол по
Закона за движението по пътищата.
В настоящия случай се сочи, че твърдяното нарушение е установено
чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, по отношение на
11
описаното МПС, за което нямало сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", поради което относими към този случай са
разпоредбите на чл.638 ал.4, вр. с чл.647 ал.3 от КЗ. Както бе посочено и по-
горе, именно в последните е регламентиран редът за установяване на
нарушенията, свързани с управление на МПС, за което няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
както и за заплащане на определения размер на санкцията и този ред на
установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от
общото правило, въведено в чл.638 ал.1, вр. с чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ,
изискващо съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление.
Безспорно се установява по делото, че МПС с рег.№ ххххх има сключен
договор с № BG/22/122000172644, полиците се отнасят за МПС „Д.“, вид
влекач с шаси № хххх, валидността на договора е от 10.01.2022 година до
10.01.2023 година, като договорът за застраховка не е прекратен от
застрахователното дружество, представено е и доказателство пред въззивния
съд от застрахователното дружество „Л.И.“ АД. Още повече, при проверка от
съда, направена в системата на Гаранционен фонд, при въвеждане на шаси №
хххх на автомобила за процесната дата се установява валидно сключена
застраховка ГО.
Предвид гореизложеното жалбоподателят не е осъществил състава на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
Отново следва да се акцентува, че по делото са представени
многобройни писмени доказателства, от които имаме две еднакви полици,
едната от които неподписана от „Застраховащ“ и от представител на ЗК
„Л.И.“ АД за МПС с шаси № хххх и рег.№ хххх, която е с валидност от
10.01.2022 г. до 10.01.2023 г. и втора полица, която обаче е подписана от
Застраховащ и от представител на ЗК „Л.И.“ АД. От представените по делото
заверени преписи от Справка от Изп.Директори на ЗК „Л.И.“ АД под вх.№
1532/18.04.2023 г., ведно с заверено копие от подписана Застрахователна
полица № BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г. на „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, заверено копие на Сметка № Р013160564 по
Застрахователна полица № 01218576BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г.,
издадена от Застрахователна компания „Л.И.“ АД на 10.01.2022 г., заверено
копие на Сметка № Р013745420 по Застрахователна полица №
12
01218576BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г., издадена от Застрахователна
компания „Л.И.“ АД на 07.04.2022 г., заверено копие на Сметка №
Р014308597 по Застрахователна полица № 01218576BG/22/122000172644 от
10.01.2022 г., издадена от Застрахователна компания „Л.И.“ АД на 29.06.2022
г. и Сметка № Р014938794 по Застрахователна полица №
01218576BG/22/122000172644 от 10.01.2022 г., издадена от Застрахователна
компания „Л.И.“ АД на 05.10.2022 г. по един безспорен, категоричен и
непротиворечив начин се установява, че процесното МПС на 20.03.2022 г. е
имало валидно сключена Гражданска отговорност на автомобилистите. Каква
е причината това да не бъде отразено в базата данни на Информационния
център към гаранционния фонд е въпрос, който не подлежи на обсъждане от
настоящия съдебен състав. Безспорно е налице нарушение, но то е от друг
вид характер и за него административнонаказващия орган следва да извърши
съответната справка и да сигнализира компетентните държавни органи.
Отново следва да се подчертае, че към датата на заснемане на
автомобила същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и очевидно не са налице всички съставомерни елементи на
вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение,
изразяващо се в управление на МПС, за което собственика не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно установено
по делото е, че за моторното превозно средство, описано в ЕФ има сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на застрахователен период от 12:50 на 10.01.2022 г.
до 23:59 часа на 10.01.2023 г., в който попада и инкриминираната дата
20.03.2022 г. по Електронния фиш. При сравнение на номера на шасито,
описано в застрахователния договор с номера на рамата на моторното
превозно средство, описано в представеното Свидетелство за регистрация се
установява, че договорът се отнася именно до това моторно превозно
средство, което в ЕФ е индивидуализирано, посредством рег.№ ххххх, което е
намерило отражение и в представената по делото „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, подписана от Застраховащ и от представител на ЗК
„Л.И.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
13
на 360 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие и Пълномощно,
приложени по делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. В тази насока е и Списък за разноските.
Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав
намира за неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е
сключен на 27.03.2023 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 68 от
2020 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
предвиждало, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес, възнагражденията при интерес от 1000 до 10000
лева са 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева, т.е. в конкретния
случай минималното възнаграждение за адвокат, което е следвало да получи
процесуалния представител на жалбоподателя е било 500 лева, докато същият
е договорил и претендира такова в размер на 360 лева, т.е. много под
минимума, определен по Наредбата. В настоящия случай съдействието от
адвокат се е изразило както в подаване на жалбата срещу електронния фиш,
така и в изготвянето на писмено становище, в което се сочат доводи по
съществото на делото и се обосновава формулираното искане за отмяна на
ЕФ. Претендираните от жалбоподателя разноски от 360 лева не надвишават
минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди
по-нисък размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде
осъдена насрещната страна в процеса ОД на МВР гр.В., която е юридическо
лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.
43 от ЗМВР.
14
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция серия Г № 0050559/20.03.2022 год. на ОД на МВР гр.В..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
15