Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1092 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи срещу решение № 567 от
07.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 16407 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, седемнадесети състав, с което е осъден въззивника да заплати на И.Р.Р.
сумата от 821,74 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 131 часа за периода от 12.10.2016 г. до
01.05.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, на основание член 178, алинея 1,
точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 ЗМВР; сумата в размер на
173,40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 821,75 лева за
периода от 01.01.2017 г. до 11.10.2019 г. /датата на предявяване на иска/,
изчислена върху всяко падежирало неплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд за съответното тримесечие, на основание член 86 от ЗЗД; сумата
от 350 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски, направени от ищеца в
първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; както
и да заплати по сметка на Районен съд - Варна в полза на бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 290 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание член 78, алинея 6 от ГПК и член 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена
осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени
държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по
отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената
по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се
явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по
трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените
функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР. Също
така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството,
че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск,
по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен
труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства,
а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се
допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който
реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством
заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от
ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за
да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в
тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се
оспорва и се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че практиката на съдилищата при идентични случаи е константна и тя
приема, че е налице празнота в нормативен акт, която следва да бъде запълнена
по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно член 9, алинея
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време отработените през нощта
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на
решението.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът И.Р. твърди в исковата си молба, че за периода 12.10.2016
г. до 01.05.2018 г. е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в ГПУ
“Летище” – Варна към РДГП “Аерогара”, което е на структурно подчинение на
Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР, като ищецът е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил общо 856 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 978,40 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 122,40 часа, който твърди, че
следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в
размер на 758,93 лева.
В срока по член 131 от ГПК
ответната страна ГД „ПБЗН” депозира отговор
на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Освен това законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд
в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми
- ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през целия исков период е действала
Наредба № 8121з-791
от 28.10.2014
г.,
която в точка 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между
22 часа и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0,25 лева.
С протоколно определение от съдебно заседание,
проведено на 28.01.2020 г., е допуснато изменение на исковете, като този с
правно основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5,
точка 2 от ЗМВР се счита предявен за сумата от 821,75 лева, а този с правно
основание член 86 от ЗЗД – за сумата от 173,40 лева.
Не се спори между страните, а и на основание
член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от първата инстанция е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че по силата на възникнало служебно
правоотношение между страните ищецът е престирал труд като „старши полицай“ в ГПУ “Летище” – Варна към РДГП
“Аерогара” - структурно подразделение към ГД „ГП“ в МВР срещу
задължението на работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,
за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР.
От приобщените по делото протоколи за отчитане
на отработеното време между 22 часа и 6 часа, времето на разположение и положен
труд по време на официални празници и платежни бележки за посочения период се
установява, че ищецът е положил нощен труд, както следва: за месец
октомври 2016 г. – 32 часа, за месец ноември 2016 г. – 56 часа, за месец
декември 2016 г. – 56 часа; за месец януари 2017 г. – 16 часа; за месец
февруари 2017 г. – 48 часа, за месец март 2017 г. – 56 часа, за месец април 2017
г. – 56 часа, за месец май 2017 г. – 48 часа, за месец юни 2017 г. – 56 часа,
за месец юли 2017 г. – 56 часа, за месец август 2017 г. – 48 часа, за месец
септември 2017 г. – 32 часа, за месец октомври 2017 г. – 64 часа, за месец
ноември 2017 г. – 56 часа, за месец декември 2017 г. – 56 часа; за месец януари
2018 г. – 48 часа, за месец февруари 2018 г. – 0 часа, за месец март 2018 г. –
64 часа и за месец април 2018 г. – 56 часа.
От заключението
на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се
установява следното: за периода от 12.10.2016 г. до 01.05.2019 г. ищецът е
положил общо 912 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 043 часа; ответникът не е
преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 131 часа
положен извънреден труд; дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в
размер на 821,74 лева; начислената лихва за забава върху всяка една от главниците,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска е в общ размер на 173,40 лева.
Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в
МВР се урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда,
че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за
извънреден труд.
На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от
27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. Член 3, алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба
липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е регламентирала, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че
субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в
чийто член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Предвид
разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република
България
и въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви
признаци не могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на
ограничения или създаване на привилегии. Защитата срещу дискриминацията,
регламентирана в Конституцията, Закона за защита от дискриминация и
международните актове, осигурява равенство на хората при упражняването на
предоставените от законите права и равни възможности за участие в обществения и
социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга конкретни
законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно положение
в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства.
Обратното разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът
за периода от 12.10.2016 г. до 01.05.2018 г. е
положил 912 часа нощен труд, които преизчислен с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд, възлизат общо на 1 043 часа При това
положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете
нощен труд в дневен е 131 часа, като дължимото възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице възлиза в размер на 821,74 лева. Лихвата за забава
върху всяка една от главниците, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска е в общ размер на
173,40 лева.
Следователно предявените искове са основателени и като такива следва да бъдат уважени.
В
обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат
и решението като правилно следва да се потвърди.
По разноските
С определение № 1593 от 10.06.2020 г.,
постановено по настоящото дело въззивният съд е указал на въззивника да
представи доказателства за доплатена държавна такса по въззивната жалба срещу
решението на ВРС по обективно съединения иск с правно основание член 86 от ЗЗД
в размер на 25 лева. Това не е сторено в указания срок – до първо съдебно
заседание пред въззивната инстанция,
поради което и на основание член 81 във връзка с член 77 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати дължимите разноски.
Въз основа на
отправеното от въззиваемия искане и на основание член 78 от ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 300 лева, заплатени за възнаграждение на един
адвокат.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 567 от 07.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 16407 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
седемнадесети състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”
при Министерство на вътрешните работи с адрес в град София - бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46 да заплати на И.Р.Р. ЕГН ********** *** сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
сторените от него разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция, на основание член 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”
при Министерство на вътрешните работи с адрес в град София - бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46 да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сума в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса на основание член 18, алинея 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.