МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 410 по НОХД № 1394/2015г.ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ВИДИН
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
РП-Видин е внесла обвинителен акт против подсъдимия
В.В.В.
- роден на *** г. в гр. Видин, живущ ***, българин, с българско гражданство,
със средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН: **********,
ЗА Т О В А, Ч
Е :
За периода от 13.06.2014 г. до 16.06.2014 г. при условията на
продължавано престъпление, в гр. Калафат, Република Румъния и в гр. Видин, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Тuса Iuliап /Т.Ю./ - румънски
гражданин, заблуждение, че ще му достави и продаде 350 куб. метра дървен
материал - плътен, представляващ широколистна гора на цена от 8,86 евро на
кубичен метър и с това причинил на Тuса Iuliап /Т.Ю./ имотна вреда в размер на общо 4100 евро /8018,90
лв./, които Т.Ю. предоставил на В. за закупуване на дървесината, като деянията
са извършени, както следва:
На 13.06.2014 г. в гр. Калафат, Република Румъния, възбудил у Тuса Iuliап /Т.Ю./ - румънски
гражданин, заблуждение като го уверил, че ще закупи за него 350 куб. метра
дървесина от гора на несъществуващото лице Илияна Георгиева Манасиева от гр.
Видин, за което му е необходим аванс от 1000 евро /1955,83 лева/
като подписал договор с него и с това причинил на Тuса Iuliап /Т.Ю./ имотна вреда в
размер на 1000 евро /1955,83 лева/ лв.,
На 16.06.2014 г. в гр. Видин поддържал у Тuса Iuliап /Т.Ю. -румънски граждани
заблуждение, че му продава 350 куб. метра дървен материал- плътен,
представляващ широколистна гора, находяща се в с. Въртоп и местност Божурица,
обл. Видин, на цена от 8,86 евро като подписал нотариално заверен договор с
него и с това причинил на Тuса Iuliап /Т.Ю./ имотна вреда в размер на 3100 евро /6063,07лв./,
които Т.Ю. предоставил на В. за закупуване на дървесината-престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В с.з. представителят на
РП- Видин поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като счита фактическата
обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин. Счита, че от събраните
доказателства по делото е доказано, че подсъдимият В. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира се за налагането на наказание „лишаване от свобода” при
условието на чл. 55 от НК, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
По делото бе подадена молба
от пострадалото лице- Цука Ю. за конституираното му като гр. ищец по делото,
като ведно с иска бе предявена и имуществена претенция от страна на същия в
размер на общо 4 100евро/8 018.90лв., ведно със законната лихва и
разноските по делото, против подс. В.В., която сума представлява нанесени му
имуществени вреди, като молбата на румънския гражданин бе оставена без
уважение, като необоснована, поради следните съображения:
Видно от приложените но
настоящето дело- гр. дело № 1641/2015г. , гр. дело № 2361/2014г. и гр. дело №
2360/2014г. , всичките по описа на РС-Видин, на основание чл. 410 ГПК длъжникът
В.В. е осъден да заплати общо сумата от 4 100евро на Заявителя- Тцука Ю.,
във вр. с издадени Заповеди за незабавно изпълнение. В последствие, на
основание чл. 422 ГПК и образуваното гр. дело № 1641/2015г. по описа на
РС-Видин, съдията-докладчик е дал указания на Т.Ю., във вр. с оредявания от
него установителен иск срещу длъжника В., като указанията на съда не са били
изпълнени и производството по делото в последствие е било прекратено с влязло в
сила определение. С оглед изложените обстоятелства, бе прието от страна на
настоящия съдебен състав, че приемането за разглеждане на предявения от страна
на румънския гражданин гр. иск за сумата от 4 100 евро срещу подс. В.В. би
затруднило изключително предмета на доказване по настоящето дело, в частност
произнасянето от страна на съда по основателността на предявения гр. иск и то
на един начален етап от наказателния процес, поради и което молбата на Тцука Ю.
бе оставена без уважение.
Подс. В. заяви пред съда,
че разбира смисъла на обвинението, но не се признава за виновен, моли съда за
оправдателна присъда. Същият не пожела да даде обяснения във вр. с отправеното
му обвинение.
Защитникът на подсъдимия пледира
за оправдателна присъда, счита, че по делото са налични данни за
гражданско-правни отношения между подс. В. и румънския гражданин Тцука Ю..
Въз основа на приложените по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено следното:
В началото на м. Юни 2014г.. подс В.В. се запознал
с пострадалия Тцука Ю. в Република Румъния, поради обстоятелството, че и
двамата се занимавали с добиването и продажбата на дървен материал.
На 13.06.2014г. подс В. се свързал с
пострадалия свид. Тцука Ю. и го поканил на среща в кафене в гр. Калафат,
Румъния. В проведения разговор подс В.
уверил свид. Т.Ю., че е близък с лице от женски пол, живеещо в България- Илияна
Георгиева Манасиева /каквото лице не бе установено/, която имала много гора и
той имал документи разрешаващи му добив на 700 кубика плътна широколистна
дървесина от нея. Подс. Венциславо споделил, че не разполага със парични средства,
а такива му били нужни, за да ги даде на жената като същевременно предложил на
румънския гражданин той да подсигури парите.. Двамата се договорили подс. В. да
намери работници , които да добиват дървения материал от гората, а свид. Т.Ю.
да намери пазар в Румъния, тъй като цената там била по-висока. Двамата подписали
фиктивен договор, при което свид. Т.Ю., дал на подс.В. сумата от 1000.00/хиляда/евро/1955,83лева/.
След няколко дни- на 16.06.2015 г. двамата се срещнали отново, този път на
територията на Р.Б., като подс В. завел Т.Ю. и синът му- свид. Т.М.Ю. *** около
30 км.от гр. Видин, където им показал гора и заявил, че от тази гора ще добиват
дървесина. Подсъдимият обаче не показал на румънците никакви документи, нито
пък поискал да ги- запознае със собственика на гората. В последствие, подс. В.
и свид. Т.Ю. отишли в кантората на нотариус Таня Атанасова в гр. Видин, заедно
с дядото на съпругата на подсъдимия- св. Т.М., който извършил превод от
румънски на български и обратно при подписването на договор, сключен между подс.
В. и свид. Т.Ю.. Според клаузите на договора, подс В. продавал на пострадалия Т.Ю.
350 куб. м. цер /дървен материал - плътен/, находящ се в с. Въртоп и Божурица
за сумата от 3100 евро, /6063, 07 лева/, която сума пострадалият заплатил
напълно при подписването на договора. Според същия договор, разходите по добив
и транспорт следвало да бъдат за сметка на румънския гражданин, която сума
следвало да се заплати при доставката на дървения материал в Румъния.
След подписването на договора и плащането на
сумата от свид.Т. Ю. на подсъдимия, поради неизпълнение на уговореното,
подсъдимият в телефонни разговори убеждавал свид. Т.Ю. и синът му, че имал
различни проблеми, които му пречат да изпълни поетия ангажимент към тях.
След няколко седмици, след акто започнали да
се съмняват в намерението на подс. В. да достави дървения материал в Румъния,
свид. Т.Ю. и неговия син пристигнали в град Видин и отишли до гората, която им
показал подс. В. преди подписването на договора при нотариус Атанасова.
Заварили подсъдимия, заедно с двама неустановени по делото лица, да секат
дърва, които товарили в товарен автомобил. В. обяснил, че добитата дървесина
няма да се транспортира до Румъния, а това щяло да стане в последствие с по-
голямо количество, с оглед по-изгодна цена на транспорта.
Според подписаният договор, до 01.09.2014 г.
дървесината трябвало да бъде доставена в с.Чуперчини ной, Румъния, но подс.В.
не доставил дървения материал. Свид. Т.Ю. поискал от подсъдимия да му върне
парите, но последният не сторил и това.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства- свид. показания на Тцука Ю.,
Тцука М.Ю.- син на Тцука Ю., И.М.Ц., Л.П.А., Теодосии Е.М.- роднина на подс. В.,
както и от другите писмени и гласни доказателства по делото имащи значение за
изясняването на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване
по делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като същите са
убедителни, непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и относими към обвинението.
От
изключително значение за изясняването на фактическите положения по делото съдът
намери показанията на румънските граждани- Тцука Ю. и Тцука М.Ю.. Двамата
разкриват пред съда факти и обстоятелства, които не само са залегнали в обв.
акт на РП-Видин, но са представен пред съда по един категоричен начин, като
освен това техните показания съдът възприе като логически и
житейски-обосновани. Показанията на двамата румънци, разкриващи фактическите
положения по делото поднесени в един последователен и хронологичен ред, съдът
намери за напълно съотносими към останалия приложен по делото доказателствен
материал, описан по – горе и кредитиран от съда
От друга
страна съдът не даде вяра на показанията на свид.. В.В.Н.- баща на подс. В..,
тъй като тези показания бяха възприети от съда на първо място като естествена
защитна теза, целяща единствено оневиняването на сина му, а на следващо място
следва да се отбележи, че показанията на този свидетел разкриват обстоятелства,
които не бяха доказани и за които не се събраха данни по делото, а именно, че
същият свидетел е имал намерение да транспортира дървения материал на сви. Т.Ю.
до Румъния, но тъй като последният
отказал да заплати пътните разходи- за преминаването през ГКПП- „Дунав мост-2“,
както и горивото, дървесината не била транспортирана до Румъния.
Съдът прочете и приобщи към
доказателствения материал по делото всички протоколи и документи, съдържащи
факти, имащи значение за изясняването на обстоятелствата по делото, по реда на чл. 283 от НПК.
Що се касае до доводите на
защитата относно несъставомерност на деянието, поради гражданско-правния
характер на отношенията между подсъдимия В. и пострадалия Тцука Ю. по делото, съдът
намира същите за неоснователни по следните съображения:
Въпросът дали е налице извършено деяние, което
е престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК или се касае до гражданско правен спор е
такъв, изискващ разглеждане на цялостното поведение на подсъдимият, който
заблуждава свид. Т.Ю., относно намерението си да достави дървения материал, мотивира
го да вземе решението за предаването на сумата посочена в об.акт на РП-Видин. Следва
да се има предвид обстоятелството, че с оглед събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът приема за установено, че подсъдимият
поначало обективно е имал възможност да изпълни
"обещаното", но по- нататъшното му поведение сочи на липса на
намерение да го изпълни . С
оглед по – голяма прецизност и изчерпателност, съдът намира, че следва да
разгледа въпроса за отграничението на измамата, като основание за ангажиране на
наказателна отговорност и тази по чл.29, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била подведена от другата да го сключи, чрез умишлено въвеждане
в заблуждение. Следователно, при гражданската измама неверните представи са
относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при
които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е сключеният договор, с което
гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори
изпълнението на поетите от страните задължения, още по- малко да е осъществен
акт на имуществена отговорност. За измамата по чл. 209 от НК тези елементи са
задължителни за обективната страна на престъплението, тоест първото различие е
в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор, докато при
наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на измамения или на
трето лице, като следствие на имуществено разпореждане, мотивирано от неправилната
представа за обстоятелствата, относими към конкретния случай.
Втората разлика е в тяхната субективна страна-
при гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато
за измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел -
да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава,
че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Както користната цел,
така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и подлежат на
доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се
предполага до доказване на противното, т. е. умисъла за измама.
Третата разлика се изразява
в общественото значение на настъпилите последици. Наказателната измама е
обществено-опасно деяние и поради това е обявена за престъпление, тя винаги
води до настъпването на обществено-опасни последици в резултата на извършеното
престъпление докато гражданската измама може и да не е обществено-опасна.
На последно място, следва
да се отбележи различието в правните последици. Измамата по чл. 209 от НК е
престъпление от общ характер и като такова е основание за търсене на
наказателна отговорност от нейния извършител- в случая подс. В., като
наказателната отговорност не може да отпадне дори и при доброволно възмездяване
на причинената имотна вреда. Освен наказателно, деецът отговаря и по реда на
гражданското съдопроизводство за причинената имотна вреда. При гражданската
измама, изправната страна може да иска само унищожаване на договора, като това
нейно право е потестативно и упражняването му зависи изцяло от волята на
правоимащия субект, като унищожаемостта може и да отпадне при условията на чл.
35 от ЗЗД. В този смисъл практиката на ВКС е безпротиворечива и настоящият
съдебен състав намира, че следва да се съобрази с нея - Решение № 223 от
15.06.2009 г. на ВКС по н. д. №197/2009 г., II н. о., НК.
Следва да се отбележи още в
настоящия случай, че в нито едни момент от поставянето в заблуждение на
румънския гражданин- свид. Т.Ю. и предаването на сумата от 4 100евро от
страна на последния във владение на подс. В., последният е имал намерение да
изпълни уговорените обстоятелства, а именно, да му достави дървения материал от
350м3 до Румъния, в която насока са и в същност приложените доказателства по
делото.
При така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че от обективна и
субективна страна подс. В.В.В. е осъществил състава на престъпното деяние по
чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
От обективна страна за периода от 13.06.2014 г. до 16.06.2014
г. при условията на продължавано престъпление, в гр. Калафат, Република Румъния
и в гр. Видин, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
Тuса Iuliап /Т.Ю./ - румънски
гражданин, заблуждение, че ще му достави и продаде 350 куб. метра дървен
материал - плътен, представляващ широколистна гора на цена от 8,86 евро на
кубичен метър и с това причинил на Тuса Iuliап /Т.Ю./ имотна вреда в размер на общо 4100 евро /8018,90
лв./, които Т.Ю. предоставил на В. за закупуване на дървесината, като деянията
са извършени, както следва:
На 13.06.2014 г. в гр. Калафат, Република Румъния, възбудил у Тuса Iuliап /Т.Ю./ - румънски
гражданин, заблуждение като го уверил, че ще закупи за него 350 куб. метра
дървесина от гора на несъществуващото лице Илияна Георгиева Манасиева от гр.
Видин, за което му е необходим аванс от 1000 евро /1955,83 лева/
като подписал договор с него и с това причинил на Тuса Iuliап /Т.Ю./ имотна вреда в
размер на 1000 евро /1955,83 лева/ лв.,
На 16.06.2014 г. в гр. Видин поддържал у Тuса Iuliап /Т.Ю. -румънски граждани
заблуждение, че му продава 350 куб. метра дървен материал- плътен,
представляващ широколистна гора, находяща се в с. Въртоп и местност Божурица,
обл. Видин, на цена от 8,86 евро като подписал нотариално заверен договор с
него и с това причинил на Тuса Iuliап /Т.Ю./ имотна вреда в размер на 3100 евро /6063,07лв./,
които Т.Ю. предоставил на В. за закупуване на дървесината-престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. подс. В. е съзнавал
обществено-опасния характер на извършеното от него престъпление, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици и е целял тяхното настъпване.
За извършеното престъпление
от страна на подсъдимия е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една до шест години.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази
с принципите за законоустановеност и индивидуализацията на
наказанията.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият е бил неосъждан.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид и се съобрази и с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на
деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления,
обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и стойността
на паричната сума представляваща нанесената вреда. С оглед горното съдът стигна
до извода, че следва да следва да наложи наказание на подсъдимия при условията
на чл.66 от НК, тъй като към момента на извършване на престъпното деяние
той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденият не е наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Ръководен от горните съображения и с оглед
постигане целите на генералната и индивидуална превенция, съдът наложи на подсъдимия
наказание: ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание при изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Така определеното наказание
на подсъдимия В.В.В. съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващите на целите и
значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че така
наложеното наказание ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително- възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
Причини, мотиви и условия
за извършване на престъплението– ниска правна култура от страна на подсъдимия и
стремеж за облагодетелстване по незаконен начин.
Воден от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: