Р Е Ш Е Н И Е № 66
19.01.2018 г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 19/ 2018г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл ГПК.
Делото
е образувано по постъпила жалба с вх.№ 10884/ 12.12.2017г. при ЧСИ и вх.№ 177/ 03.01.2018г. при ПдОС от адв.А.И. с
посочен адрес: *** като пълномощник на Мюсюлманско изповедание, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Братя Миладинови“, № 27 против Разпореждане
от 07.12.2017г. на съдебен изпълнител , постановен по изп.д.№ 20179110400696 по
описа на ЧСИ П.Николова, с рег.№ 911 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с
което е отказано по молбата на длъжника Мюсюлманско изповедание да прекрати
изпълнителното производство. По изложени оплаквания и доводи в жалбата се иска
отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Постъпили
са писмени възражения от Ф.С. с посочен адрес: *** чрез адв. Т.Б., ПАК, в които
депозира становище за неоснователност на жалбата, по подробно формулирани
съображения за липса на основание за прекратяване на изпълнителното
производство в нито една от хипотезите на чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Възразява се
относно наличието на получени при разпределение суми, като не изразява съгласие
за получаване на други суми освен в резултат на разпределение от ЧСИ, както и
сочи наличието на неудовлетворени вземания на присъединения взискател Държавата,
представлявана чрез главен публичен изпълнител Б. Х.-Т. Формулираните в
писмените възражения доводи за неуведомяване на ТД-НАП- София за постъпилата от
длъжника жалба по делото не се поддържат с депозираното изрично становище с вх.№
505/ 08.01.2018г. поради наличието на данни по делото за постъпил отговор по
жалбата от присъединения взискател.
Делото е комплектовано с постъпилото
от ТД – НАП - София становище с изх.№
94-П-467/ 20.12.2017г. , в качеството на присъединен взискател по
делото, в което се правят доводи за неоснователност на жалбата. Становището се мотивира с това, че Държавата
чрез ТД-НАП-София е присъединен взискател по делото, постановеното по делото
разпределение , предявено на 27.11.2017г. на съдебния изпълнител поради
необжалване от страните е влязло в законна сила, както и за това, че не са
налице предвидените в чл.433, ал.1 ГПК основания за прекратяване на
изпълнителното производство поради липса на плащания на взискателя преди
образуване на изпълнителното производство и прекратяването не е било поискано
изрично от взискателя.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от
ЧСИ П.Николова, в които се изразява становище за допустимост на жалбата, но по
подробни съображения се аргументира нейната неоснователност.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните, намира следното:
Изпълнителното
производство е образувано от взискателя Ф.С. за събиране на вземане от длъжника
„Мюсюлманско изповедание“ –гр.София по издаден изпълнителен лист от
14.08.2017г. по гр.д.№ 3130/ 2013г. на ОС-Пловдив за сумата от 4 115, 64
лева.
Жалбоподателят „Мюсюлманско изповедание“ – гр.София се явява
длъжник в изпълнителното производство, поради което на основание чл.435, ал.2,
т.6 ГПК е легитимиран да обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. С оглед на това и като подадена в едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 ГПК, жалбата като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
От
комплектованото изпълнително дело се установява, че по влязло в сила на
30.11.2017г. Постановление за разпределение от 27.11.2017г. е постановено
разпределение на постъпилата от длъжника Мюсюлманско изповедание сума в размер
на 6 500 лева, като на основание чл.460 ГПК във вр. с чл.136 ЗЗД е
разпределена тази сума поради
недостатъчна наличност между взискателите: за първоначален взискател Ф. С. на
основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД за погасяване в лева , както следва: “вземания
за разноски по обезпечаването на принудителното изпълнение“ сума в размер на
600 лева и за начислени на ЧСИ такси с вкл. ДДС в размер на 1 191,14 лева,
както и на основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД „ вземанията на държавата, освен тези
за глоби“ за погасяване в лева: както
следва: за ТД на НАП – гр.София сумата – 4 536, 83 лева.
С
молба вх.№ 10600/ 05.12.2017г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство
по отношение на взискателя Ф.С. поради удовлетворяване на неговото вземане
изцяло от страна на взискателя чрез
извършен нареден превод в офис на ЦКБ АД
София чрез Western Union International Bank от страна
на длъжника към взискателя в общ размер
от 4 200 лева за погасяване изцяло на вземането му от Мюсюлманско
изповедание , ведно с допълнителни разходи.
С молба вх.№ 10674/ 07.12.2017г. взискателят е
оспорил искането на длъжника по съображения за това, че всички плащания по изпълнителното
дело към кредитора следва да бъдат
извършвани само и единствено по сметка на ЧСИ, както и с изложение на
обстоятелството, че други суми освен от разпределение от ЧСИ взискателят не е
получавал и не би приел с оглед гореизложеното.
С
обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е мотивирал недостатъчността на
постъпилата в размер на 6 500 лева сума за погасяване вземането както на първоначалния взискател,
така и на присъединения, предвид на което е отказал прекратяване на
изпълнителното дело.
С
депозираната жалба жалбоподателят е
поискал отмяна на обжалваното разпореждане
с изложение на обстоятелствата относно размера на вземането на
взискателя С. за сумата от 4 115,64 лева, както и на основание чл.458 ГПК
присъединяването на държавата за публични вземания в размер на 6 914 689,81
лева; налице било образувано публ.изп.дело за посочените задължения на
държавата към длъжника, обезпечени с възбрани върху имоти и други, за което
представя удостоверение от НАП; сочи обстоятелството относно наредения в полза на първоначалния
взискател превод на 01.12.2017г. в офис
на ЦКБ АД София чрез Western
Union International Bank
в общ размер на 4 200 лева за погасяване изцяло на вземането му от
жалбоподателя, вкл. разходи, ако има такива, за което е уведомен ЧСИ и поискано
прекратяване на изп.дело; с отказа се сочи, че се изземват правомощия на публичния изпълнител
по ДОПК.
Съгласно законовата разпоредба на чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска
станция, или писмо от банката, от които
се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска.
В
случая жалбоподателят фактически прави искане за прекратяване на изпълнителното
производство поради погасяване вземането спрямо първоначалния взискател в хипотезата на представен документ от банка
за внасяне в полза взискателя сумата по изпълнителния лист чл.433, ал.1, т.1,
пр.2 ГПК. В този случай обаче не е
налице изпълнение на фактическия състав на посочената хипотеза по чл.433, ал.1,
т.1 ГПК, тъй като освен внасяне на
дължимата по изпълнителния лист сума на кредитора е налице и законовата
предпоставка плащането или внасянето да е извършено преди образуване на
изпълнителното производство. Следователно не са налице кумулативните
предпоставки , предвидени в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1, пр.2 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство на посоченото от
жалбоподателя-длъжник фактическо основание .
Останалите наведени доводи в жалбата следователно се явяват
неотносими към конкретното изискване на
законовата разпоредба на чл.433, ал.1, т.1, пр.2 ГПК относно предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство в сочената хипотеза.
Независимо от горното с оглед довода относно
присъединения взискател Държавата следва да се отбележи, че няма спор Държавата
чрез ТД на НАП-София на основание чл.458 ГПК се счита за присъединен взискател
, като в изпълнение изискването на законовата разпоредба Държавата е
присъединена като взискател по делото, явява се страна в това
производство, поради което с влязлото в
сила разпределение е отделена сума за
погасяване на публични вземания.
По
така изложените съображения следователно жалбата се намира за неоснователна, а като такава следва да се остави без
уважение, като обжалвания акт следва да се потвърди.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Отказа на съдебен изпълнител за прекратяване
на изпълнителното производство по молбата на длъжника Мюсюлманско изповедание,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Братя Миладинови“, № 27 вх.№ 10600/ 07.12.2017г. по описа на ЧСИ
П.Николова , с рег.№ 911 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, обективиран в
Разпореждане от 07.12.2017г., постановено по изп.д.№ 20179110400696 по описа на
същия ЧСИ П.Николова, с рег.№ 911 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: