Р Е Ш Е Н И Е
№2079/15.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание деветнадесети април, през две хиляди и деветнадесета, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №10179 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от Г. ФОНД, адрес *** срещу З. Н.А., ЕГН ********** ***, за
осъждане на ответника да заплати сумата
от 884,01 лева съставляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, за
което е образувана щета № 11-0775/2010, както и сумата от 3000 лева заплатено обезщетение за причинени неимуществени вреди по
щета № 210187/2010г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на исковата молба в съда 29.06.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, досежно виновно причинено от ответника ПТП на 25.08.2010г. с
управлявано от него МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, на осн. чл. 288, ал.1,
т.2, б.”а” КЗ приложим на осн. чл. §22КЗ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът
при управление на МПС на 25.08.2010г. по път І-2, в посока гр. Варна към гр.
Белослав, в района на отбивката за село Тополи при
предприемане на непозволена маневра е осъществил ПТП с МПС марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег. **********, като е нанесъл имуществени вреди на л.а.
собственост на Димитър Камбуров в размер на 884,01 лева. Посочва се, че на
водача на увредения л.а. С.К.е изплатена сумата от 3000 лева, съставляваща
обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди. Твърди, се че при
осъществяване на процесното ПТП ответникът е управлявал МПС без налична
застраховка „Гражданска отговорност“, при което обезщетението на увредените
лица е заплатено от ищеца, който с покана №742/2015г. е поискал от ответника да
възстанови заплатеното обезщетение, което до завеждане на ИМ в съда не е
сторено.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявените искове се оспорват. Оспорва размера на
заплатеното обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения л.а, като
намира, че същото е завишено. Оспорва размера на изплатеното обезщетение за
причинени неимуществени вреди, като намира, че същото е завишено по размер,
предвид посочените срокове за възстановяване в медицинската документация на
увреденото лице. Релевира възражение, че предявените
искове са погасени по давност, доколкото същия е получил покана за заплащане на
процесните суми на 10.09.2015г.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
протокол за ПТП №3225 от 25.08.2010г. издаден от ОД на МВР гр. Варна, от който се
установява, че на така посочената в протокола дата на път І-2, в района на отбивката за село Тополи, около
20,30 часа е настъпило
ПТП, при което ответникът като водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“
рег. № ******* при нарушение правилата на движение причинява увреждане на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. **********, управлявано от Станислав Димитров
Камбуров, по отношение на който в протокола за ПТП е вписано, че са нанесени
увреждания в областта на главата.
От
представеното по делото извлечение от Информационен център към Г. фонд се
установява, че л.а. с рег. № ******* е с последно сключена застраховка „ГО“ за
периода 01.08.2009г.-31.07.2010г.
Изготвено
е заключение за щета № 11-0775/09.11.2010г., от което се установява, че размера
на причинените имуществени вреди на увредения л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег. № В3529КВ възлиза на 871,01 лева. Представен доклад
по щета №110775/09.11.2010г., в който е определена сумата по щетата в размер на
884,01 лева, от която 871,01 лева за изплащане на увреденото лице и 13 лева
ликвидационни разходи.
Представено
по делото е платежно нареждане от 30.07.2013г., с което сумата от 871,01
лева е заплатена в полза на собственикът
на увредения л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. **********.
По делото
е представено медицинско удостоверение от 26.08.2018г. изготвено от д-р.
Д.Ганчев при отделение „Съдебна медицина“ на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, в
което се посочва, че при преглед на пострадалото лице Станислав Димитров
Камбуров е констатирано наличието на хоризонтално разположена рана с неравни
ръбове с дължина от около 12 мм, оточни клепачи на
ляво око, зачервени очни лигавици, подутина в лявата долночелюстна
става, при ограничено и болезнено движение на долната челюст.
Представена
е медицинска експертиза изготвена от д-р. М.Виденов във връзка с образувана щета
№ 210187/03.09.2010г., в която се посочва, че състоянието на пострадалото лице
с характеризира с наличие на контузия на главата, попадане на чуждо тяло в
лявото око, което е довело до необходимостта от отстраняването му и последващ
травматичен конюнктивит на лявото око, травматичен оток на лявата лицева
половина, контузия на лявата долночелюстна област и
контузия на лявата слепоочна област.
Представен
е болничен лист №3359475/224/31.08.2010г. издаден от д-р. К.Урумова, с който на
Станислав Димитров Камбуров е предписан домашен – амболаторен режим за лечение
в продължение на 5 дни.
С
протокол №16/10.07.2013г. е взето решение на Застрахователна – медицинска
комисия при Г. фонд, като е определено обезщетите на пострадалото лице Станислав Димитров Камбуров за причинените му
увреждания вследствие осъщественото ПТП в размер на 3000 лева, от които 1500
лева за проникване на чуждо тяло и последващ посттравматичен конюнктивит, 500
лева за разкъсноконтузна рана на вежда и 1000 лева
общо за всички останали контузии в областта на главата.
С
платежно нареждане от 30.07.2013г. ищецът е изплатил сумата от 3000 лева на
пострадалото лице Станислав Димитров Камбуров.
Представя
се покана рег. № ГФ-РП-742/04.09.2015г., връчена на ответника на 10.09.2015г.,
с която ищеца претендира от ответника заплащане на сумите от 884,01 лева –
изплатено обезщетение за имуществени вреди и 3034,70 лева изплатено обезщетение
за неимуществени вреди.
По делото е прието
заключение на автотехническа – експертиза на в.л. Й.М., в което се посочва, че
възстановителната стойност на увредения л.а. л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег. № В3529КВ към датата на увреждането
възлиза на 1964,10 лева, която цена е определена на
средно-пазарните цени към датата на ПТП -25.08.2010г.При прилагане на
коефициент на овехтяване възстановителната стойност се изчислява на 1127,43
лева.От допълнителното заключение на в.л. се установява, че възстановителната
стойност на увредения л.а. към момента на ПТП, определена по каталог „Шваке“,
изчислена на база нови части възлиза на 1290,97 лева.
По делото
е прието заключение на в.л. д-р.Р-.М. по назначената съдебно – медицинска
експертиза, в което се посочва, че обективното състояние на пострадалото лице
се характеризира с наличие контузия на главата, разкъсноконтузна
рана в областта на лявата вежда с дължина от 12мм, попадане на чуждо тяло в
областта на лявото око, довело до травматичен конюнктивит и контузия на
долно-челюстната област.Посочва се, че получените травматични увреждания са в
резултат на удар върху или с твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
ПТП на 25.08.2010г.Заедно и поотделно обуславят временно разстройство на
здравето, което не е опасно за живота. Сумарния възстановителен процес трае от
около 15-20 дни.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ отм., приложим на осн. §22КЗ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания
и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. На осн чл.288, ал.2 КЗ отм. след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното и разходите.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема,
че на 25.08.2018г. ответникът като водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ рег. № *******
е реализирал ПТП в района на път І-2, при отбивката за село
Тополи, Област Варна, вследствие
нарушение правилата за движените по пътищата, при което е нанесъл имуществени
щети на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. **********. При
реализираното ПТП е пострадал водачът на увреденото МПС - Станислав Димитров
Камбуров. Към момента на настъпване на посоченото ПТП, управляваното от
ответника МПС е било без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, който факт се установява от справка – извлечение от
информационната система на Г. фонд, която справка има официално удостоверително
значение за посочения факт. При анализ на доказателствата съдът приема, че на
собственикът на увредения МПС е заплатено обезщетение в размер на 871,01 лева,
а на пострадалото лице е изплатено обезщетение в размер на 3000 лева за
причинените му в резултат на реализираното ПТП неимуществени вреди. Ищецът е
отправил регресна покана до ответника за
заплащане на така заплатеното от него обезщетение на горепосочените лица, която
покана е доведено до знание на ответника на 10.09.2015г., който факт не се
оспорва от последния. Липсват по делото доказателства ответникът, като
задължено лице да е осъществил плащане в полза на Г. фонд по отправената му
регресна покана.
По отношение възражението на ответника, че предявените искове са погасени
по давност:
По така поставеното възражение следва да бъде даден на първо време отговор
на въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност по чл.110 ЗЗД.
По този въпрос съдебната практика и в частност Решение №2/25.01.2011г.,
постановено по т.дело №206/2010г. на ВКС, ІІ-ро ТО,
Решение №131/07.10.2011г., постановено по т.дело №806/2010г. ВКС І-во ТО, Решение №178/21.10.2009г., по т. дело № 192/2009г.
на ВКС, Решение № 173/30.10.2009г. по т. дело №455/2009г. на ВКС и Решение
№53/16.07.2009г., по т. дело №356/2008г. на ВКС, приема че това е моментът на
плащане на обезщетението от Гаранционния фонд. Основанието на предявения
регресен иск възниква от фактическия състав, който включва изплащане на сумата
на увреденото лице, при което регресното право
възниква след осъществяване на факта на плащане от страна на фонда, при което
от този момент започва да тече общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
В настоящия казус се установи, че ищецът е заплатил обезщетения за
увредения МПС на собственикът на последното,съответно на пострадалото лице на
30.07.2013г., поради което от този момент започва да тече и погасителната
давност. Искът е предявен в съда на 29.06.2018г., поради което към този момент
и доколкото не са изминали 5 години от момента на плащане до сезиране на съда,
претенцията не се явява погасена по давност.
При тези съображения възражението на ответника се явява неоснователно, а
обстоятелството, че покана за доброволно плащане е получена на 10.09.2015г. с
оглед приложното поле на погасителната давност в хипотезата на чл.288 КЗ отм.
се явява без правно значение.
Ответникът релевира и възражение, че изплатеното от ищеца обезщетение за
увредения л.а. е завишено, като в о.с.з. допълнително развива аргументи, че
приложение намира единствено методиката за изчисление предвидена в Наредба
№24/2006г.
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба №
24/8.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл. 273, ал.
2, пр. 2 от КЗ отм. е възпроизведена в чл. 15, ал. 4 на Наредбата и препраща
към приложения № 1 - 6. По силата на чл. 2 от Методиката - Приложение № 1 на
Наредба № 24/8.03.2006 г., същата се прилага от застрахователите и от Г. фонд и
урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и
застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната
застраховка по чл. 249, т. 1 от КЗ - чл. 3, ал. 1, т. 1 (отм.) на Методиката.
Текстът на чл. 4 от същата изрично регламентира приложението й като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка.
От заключението на вещото лице Й. М. по назначената в хода на съдебното
производство съдебно – автотехническа експертиза се установява, че към датата на увреждането възстановителната стойност на необходимите
труд и материали за отстраняване нанесените щети възлиза на 1964,10 лева. Тази
оценка е на база средно – пазарни цени, към момента на осъществяване на
събитието. При прилагане на съответния коефициент на овехтяване предвиден в Наредба
№24/2006г. експерта посочва, че обезщетението възлиза на 1127,43 лева, а възстановителната стойност на увредения л.а.
към момента на ПТП, определена по каталог „Шваке“, изчислена на база нови части
възлиза на 1290,97 лева. При така приетото заключение на вещото лице по
назначената основа и допълнителна експертизи, които се кредитират изцяло като
обективно и компетентно дадени, съдът приема, че определеното и изплатено от
ищеца обезщетение в полза на собственикът на увреденото лице в размер на 871,01
е съобразен с размера приложим на база методиката посочена в Наредба №
24/8.03.2006 г. на Комисията
за финансов надзор. Разликата над заплатените
871,01 лева съставлява сумата от 13 лева разходи по чл.288, ал.8 КЗ отм. или
така нар. ликвидационни разходи свързани с изготвяне на щетата по описа на Г.
фонд, които разходи са посочени в доклада по щета №110775/09.11.2010г.Същите
съставляват обичаен по размер разход, който следва да бъде включен в общия
регрес на Гаранционния фонд.
Изложеното налага основателност на тази претенция, като в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 884,01
лева съставляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, за което
е образувана щета №
11-0775/2010 ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда-29.06.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение претенцията за заплащане на сумата от 3000 лева заплатено обезщетение за причинени неимуществени
вреди на пострадалото от ПТП лице:
Данни за обективното състояние на пострадалото лице С.К.могат да
бъдат изведени от осъществения преглед на 26.08.2010г. – денят следващ
инцидента, като видно от представеното по делото медицинско удостоверение Камбуров
е претърпял наранявания в областта на главата, като е констатирано хоризонтално
разположена рана с неравни ръбове с дължина от около 12 мм, оточни
клепачи на ляво око, зачервени очни лигавици, подутина в лявата долночелюстна става, при ограничено и болезнено движение на
долната челюст. В последствие с оглед заключение на д-р. Виденов от
03.09.2010г. се установява, че е налично чуждо тяло в лявото око, което е
довело до необходимостта от отстраняването му и последващ травматичен
конюнктивит на окото. В открито съдебно заседание съдът изслуша заключението на
вещото лице д-р. М., който посочи, че механизмът на настъпване на уврежданията
в областта на главата на пострадалото лице и възможно да настъпи вследствие
посоченото ПТП, като възстановителния процес трае от около 15-20 дни. Заключението
на експерта се явява подкрепено от останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът прави извода, че на
пострадалото лице С.К.вследствие инцидента са нанесени множество наранявания в
областта на главата, включително и попадане на чуждо тяло в едно от окото на
същия, което е довело до последяващи усложнения от здравословен характер, които
са в пряка причинно – следствена връзка с увреждането. Към момента на увреждането пострадалото лице
е на 24 години, в работоспособна възраст, като вследствие на инцидента на същия
е наложено да осъществи домашен амболаторен режим за възстановяване. Общия процес
на възстановяване е в размер на 15-20 дни, като нараняванията в областта на
главата и последяващите усложнения в във връзка с попадналото чуждо тяло
неминуемо установяват период от време, през който пострадалия е изпитвал болки
и страдания с оглед причиненото му. Така разгледано с оглед обшия вид и размер
на получените увреждания определеното и изплатеното му от ищеца обезщетение в
размер на 3000 лева напълно съответства на принципа на справедливост, кой може
да бъде извлечен по аналогия от разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Пи тези
съображения съдът намира, че и този иск се явява доказан по основание и размер
и като такъв следва да бъде уважен ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 29.06.2018г. до окончателно изплащане
на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед
изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 451,50 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. Н.А., ЕГН ********** *** да
заплати на Г. ФОНД, с административен адрес ***, представляван от Изпълнителните директори Б.И.М. и С.Г.С., със съдебен адрес
***, стая 205 – адв. Л. В-Тсумата от 884,01 (осемстотин осемдесет и четири лева и 1 ст.) лева съставляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, за което е образувана
щета № 11-0775/2010 и
ликвидационни разходи, както и сумата от 3000 (три хиляди) лева заплатено обезщетение за причинени неимуществени
вреди по щета № 210187/2010г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от депозиране на исковата молба в съда 29.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, досежно виновно
причинено от ответника ПТП на 25.08.2010г. с управлявано от него моторно превозно следство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн.
чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ
приложим на осн. чл. §22КЗ.
ОСЪЖДА З. Н.А., ЕГН ********** от *******************************№3да
заплати на Г. ФОНД, с административен адрес ************, представляван от Изпълнителните директори Б.И.М. и С.Г.С., със съдебен адрес
********************* – адв. Л. В-Тсумата от 451,50
( четиристотин петдесет и един лева и 50 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Банкова
сметка, по която
ответникът може да заплати задължението си IBAN:BG66 UNCR 7630 1009 5185 01, с титуляр Г. ФОНД.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :