№ 7403
гр. С, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110140032 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „БСТД КОНСУЛТ“ ЕООД срещу ЗЕАД
„Б В И Г“ ЕАД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1850 лева, представляваща неплатена част от
застрахователно обезщетение за вреди, нанесени върху л.а. „Хюндай“, с рег. № СА1588РХ
от ПТП на 19.08.2019 г. в гр. Варна, настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. №
В7777ВН, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 16403/2021 г. по описа на СРС, 175 състав.
Ищецът твърди, че на 19.08.2019 г. в гр. Варна, Тодор Янков е управлявал автомобил
„Мерцедес“, рег. № В7777ВН и при маневра завиване на ляво е увредил автомобил
„Хюндай“, с рег. № СА1588РХ – собственост на ищеца, с водач Атанас Чапкънов. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол № ********* от
19.08.2019 г., в който било отразено, че за настъпилото ПТП е виновен водачът на л.а.
„Мерцедес“, рег. № В7777ВН. Поддържа, че за „Мерцедес“, рег. № В7777ВН е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Във връзка с настъпилите
щети по л.а. „Хюндай“, с рег. № СА1588РХ било подадено уведомление за настъпило
застрахователно събитие и ответникът образувал щета № 52-04000-00313/19 г. Поддържа,,
че за ремонта на настъпилите увреждания по л.а. „Хюндай“, с рег. № СА1588РХ, ищецът
заплатил на сервиза сума в размер на 2459,48 лева, но застрахователят по застраховката
„Гражданска отговорност“ изплатил само сумата от 609,48 лева и отказал да изплати
обезщетение до пълния претендиран размер. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Признава, че за л.а. „Мерцедес“, рег. № В7777ВН е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП-то, както и че същото е
настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № В7777ВН. Поддържа, че
изплатеното обезщетение е правилно и съобразено със средните пазарни цени. Оспорва
стойността на причинените вреди, като счита, че претендираният размер, значително
1
надвишава действително претърпените вреди. Излага съображения, че размера на
обезщетението се определя по действителната стойност на вредите към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като сочи, че същата е съизмерима със средните
пазарни цени. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и
претендираните от ищеца вреди. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване че е собственик на увредения автомобил, настъпилото ПТП и
неговия механизъм, вината за произшествието на водача на застрахования при ответника
автомобил, настъпването на имуществените вреди, причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите, стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата
на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила,
управляван от виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията. Ответникът
следва да докаже възраженията си, както и погасяването на дълба.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че л.а. „Хюндай“, с рег. № СА1588РХ е собственост на ищеца, че
между водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № В7777ВН и ответника е съществувало валидно към
датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, че на 19.08.2019 г. е настъпило ПТП между двата
автомобила, че претенцията е предявена извънсъдебно пред ответника, и че ответникът е
платил на ищеца сумата от 609,48 лева по процесната щета.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетата преписка
по процесната щета.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху останалите предпоставки за
изплащане на обезщетението, а именно вината на водача на застрахованото при ответника
МПС, причинно-следствената връзка между уврежданията и механизма на произшествието,
както и размера на обезщетението. По този въпрос от събраните по делото доказателства се
установява следното.
От приетата застрахователна преписка по щета № 471019191904846 се установява, че на
20.08.2019г. ищецът е подал пред ответника заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното
събитие, към което е бил приложен представения с исковата молба двустранен констативен
протокол № ********* от 19.08.2019г. Ответникът е съставил опис на претенцията, в който
е посочил, че увредените вследствие на произшествието детайли по собственото на ищеца
МПС са предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник. С опис-заключение от
23.08.2019г. ответникът е остойностил разходите за ремонт на така посочените увредени
части на 609,48 лева. С доклад по щета от 26.08.2019г. ответникът е посочил, че виновен за
произшествието е Тодор Янков, водач на застрахованото при ответника МПС с марка
2
„Мерцедес“, модел „AMG G 63“ с рег. № В7777ВН, като е предложил на ищеца да бъде
изплатено обезщетение в размер на 609,48 лева. По делото няма спор, че така посочената
сума е изплатена на ищцовото дружество.
При това положение, релевираното от ответника възражение, че по делото не се
установявал механизмът на произшествието и вината на застрахования от ответника водач, е
неоснователно. Действително, двустранният констативен протокол не се ползва с
материална доказателствена сила по отношение на посочените в него обстоятелства и те
подлежат на доказване по общия ред. Това, обаче, е ирелевантно в случая, тъй като така
оспорените от ответника обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраната по
делото доказателствена съвкупност. Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380 КЗ, тоест след като е предявил писмена извънсъдебна застрахователна претенция.
Според правилото на чл. 496, ал. 2 КЗ, в тримесечния срок за разглеждане на тази
претенция, застрахователят е длъжен да се произнесе по нея, като произнасянето може да
бъде в една от следните три насоки: да определи и изплати застрахователно обезщетение по
претенцията; да откаже плащане или да изиска от увреденото лице представяне на
допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В конкретната хипотеза ответникът е
предприел първото от така посочените действия – определил е и е изплатил застрахователно
обезщетение по претенцията, като в описа на щетата е посочил детайлите, които признава за
увредени вследствие на изложения в двустранния протокол механизъм произшествието, а в
доклада е посочил и виновното за произшествието лице – водачът на застрахования при
ответника автомобил. Следователно така извършеното произнасяне по извънсъдебната
претенция има характера на извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти – че
между двата автомобила е настъпило ПТП по посочения в протокола механизъм, както и че
вината за произшествието се носи /изцяло или частично/ от водача на застрахования от
ответника автомобил. Преценено по реда на чл. 175 ГПК, това признание се потвърждава от
съдържанието на двустранния констативен протокол, както и от експертното заключение по
САТЕ, съобразно което всички посочени в описа на застрахователя вреди се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.
Ето защо съдът намира, че от събраната по делото съвкупност се установява наличието
на настъпило ПТП при следния механизъм: на 19.08.2019г. около 16,10ч. в гр. Варна, лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № В7777ВН се движи по ул. „Света Ирина“ с посока от
бензиностанция „ОМВ“ и на кръстовището с ул. „Доктор Анастасия Желязкова“ при
маневра ляв завой, водачът реализира ПТП с движещия се по ул. „Доктор Анастасия
Желязкова“ с посока ул. „Мир“ (продължение на ул. „Генерал Колев“) товарен автомобил
„Хюндай И30“ с рег. № СА1588РХ. В настоящото производство ответникът не е релевирал
възражение за съпричиняване на вредите, нито е доказал наличието на такова, поради което
съдът намира, че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. №
В7777ВН, който при извършване на маневра ляв завой е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1
ЗДвП, като е предприел маневрата без да се убеди предварително, че няма да създаде
3
опасност за участниците в движението, както и не е изпълнил задължението си да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че вследствие на произшествието са увредени
предната дясна врата, задната дясна врата и предният десен калник на автомобила на ищеца,
като всички така установени щети, описани в протокола за ПТП и в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От експертното заключение се установява още, че стойността, необходима за
възстановяване на вредите по собствения на ищеца автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП /19.08.2019г./ се равнява на 2240,34 лева, а по цени на
алтернативни доставчици – 2172,66 лева. При извършване на оценката е отчетено
обстоятелството, че към датата на произшествието процесното увредено МПС – товарен
автомобил „Хюндай И30“ с рег. № СА1588РХ, е бил на 8 години, 6 месеца и 8 дни считано
от датата на първоначалната му регистрация.
Съдът приема за релевантен размерът на вредите по средни пазарни цени от 2240,34
лева, тъй като именно той отговаря на законовото изискване на чл. 386, ал. 2 КЗ, респ. чл.
499, ал. 2 КЗ. Оценката по цени на алтернативни доставчици не онагледява средните
пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като е изчислена на база средни цени, но
само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент на
пазара.
На следващо място размерът на обезщетението следва да бъде определен именно на
база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на приложения №
1-6 на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2
КЗ (отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само
като минимална долна граница при липса на други доказателства за стойността на вредите.
При предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен
с чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)/, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката. Определеното застрахователно обезщетение въз основа на заключение на вещо
лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не
са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението
е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/8.03.2006 г. В този смисъл
е и съдебната практика, изразена в Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009
г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК,
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165
от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.
На последно място ищецът не твърди и не доказва увреденото МПС да е било в
4
гаранция към датата на ПТП или да е било налице каквото и да било друго обстоятелство,
налагащо обезщетението да се изплати въз основа на представената с исковата молба
фактура, а не по законоустановения ред – по средни пазарни цени.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че стойността на вредите, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП към неговата дата е 2240,34 лева,
какъвто е и размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. След
приспадане на извънсъдебно платената от ответника сума от 609,48 лева е налице неплатен
остатък от 1630,86 лева. До този размер предявеният иск е основателен, а за разликата до
пълния предявен размер от 1850 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 37 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, платено изцяло в брой, или общо 397 лева.
С оглед уважената част от иска, на ищеца се дължат разноски в заповедното производство в
размер на 349,97 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 37 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева и
за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, платено изцяло в брой, или общо 547
лева. С оглед уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер на 482,21 лева. Ответникът е сторил разноски в исковото
производство за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева предвид липсата
на правна и фактическа сложност на делото и обема на извършените от юрисконсулта
действия, или общо 250 лева. С оглед отхвърлената част от иска, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 29,61 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, че ЗЕАД „Б В И Г“ ЕАД, с ЕИК: ----, със седалище и
адрес на управление: гр. С, пл. „П“ № 5, дължи на „БСТД Консулт“ ЕООД, с ЕИК -------------
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С“ № 46, вх. Б, ет. 3, ап. 6, сумата от 1630,86
лева, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за вреди, нанесени
върху л.а. „Хюндай“, с рег. № СА1588РХ от ПТП на 19.08.2019 г. в гр. Варна, настъпило по
вина на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № В7777ВН, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16403/2021 г. по описа на СРС,
175 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 1630,86 лева до пълния
предявен размер от 1850 лева.
5
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б В И Г“ ЕАД да заплати на „БСТД Консулт“ ЕООД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 349,97 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 482,21 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „БСТД Консулт“ ЕООД да заплати на „Б В И Г“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 29,61 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6