РЕШЕНИЕ
№148
03.08.2020,
гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни праз
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка
Табакова, като разгледа гр. дело № 2 по описа на съда за 2019 година на Районен
съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС от Д.С.Й., Е.С.Й.,
И.С.Й. и И.Й.Й. против С.Д.Я. за осъждане на ответницата да преустанови
неоснователните действия, с които на ищците да упражняват правото си на
собственост върху притежаваните от тях 8/12 ид. части от ПИ с идентификатор
56277.502.84 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед РД -18-14/20.06.2014г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пещера, ул. „Георги Ангелиев“ № 10, с площ на
имота 607 кв. м., с тайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на
трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходния план 133,
кв. 16, парцел V, при граници и съседи имоти с
идентификатори 56277.502.83, 56277.502.152, 56277.502.9533, 56277.502.9523 и
върху първия и третия жилищни етажи на изградената в имота жилищна сграда с
идентификатор 56277.502.84.2 и съответните идеални части от общите части на
сградата, като премахне незаконно изградената в имота лятна кухня с
идентификатор 56277.502.84.3, разположена на уличната регулационна линия, ведно
с построения комин върху покривната плоча на лятната кухня до третия жилищен
етаж, както и комина на банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на
общите части на фасадата на жилищната сграда и за разпределяне на ползването на
съсобствения имот съобразно дяловете на страните в съсобствеността и при
отчитане на реалното му ползване.
Твърди се, че ищците и ответницата са съсобственици на ПИ с
идентификатор 56277. 502.84 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед
РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори 56277.502.84, 56277.502.152, 56277.502.9533, 56277.502.9523,
представляващ дворно място, находящ се в гр. Пещера, ул. „Георги Ангелиев“ №
10, с площ от 607 кв. м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване
/до 10 м./, с номер по предходен план 113 в кв. 16, парцел V, при квоти 2/12 ид. части за Д.С.Й., 6/12 ид. части за И.С.Й., и 4/12 ид. за С.Д.Я.. Съсобствеността между
страните произтича от правни сделки и наследствено правоприемство.
Твърди се, че в имота са разположени
триетажна жилищна сграда на основно застрояване с идентификатор 56277.502.84.2
и две сгради на допълващо застрояване- лятна кухня с идентификатор 56277.502.84.3
и гараж с идентификатор 56277.502.84.1.
В сградата на основно застрояване
страните притежават самостоятелни обекти, като Д.С.Й. притежава в съсобственост
с И.С.Й. първи жилищен етаж с идентификатор 56277.502.84.2,1, И.С.Й. притежава
трети жилищен етаж с идентификатор 56277.502.84.2.3, а С.Д.Я. притежава втория
жилищен етаж на жилищната сграда с идентификатор 56277.502.84.2.2. Построените
в имота сгради на допълващо застрояване са собственост на ответницата.
Твърди се, че построената в имота от
майката на ответницата лятна кухня, находяща се на ъгъла на ул.“ Георги
Ангелиев“ № 10 и ул. „Стефан Кънчев“ е незаконна, защото за изграждането й не е
давано съгласие от останалите съсобственици по реда на чл. 58 ЗТСУ /отм/. При
изграждането й не са спазени нормативните изисквания на чл. ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 5 от 17.05.1995 год. или действащия чл.42
ал.2 от ЗУТ и Наредба № 7 /2003 год. за правила и нормативи на
отделните видове територии и устройствени зони, които
забраняват да се изграждат сгради на допълващо застрояване-летни кухни на
уличната регулационна линия, както и да се ползват за живеене. Одобреният от Главния архитект на Община
Пещера архитектурен проект и издаденото Разрешение за строеж № 45/07.081991 год.
на лятната кухня на името на майката на ответницата Райна Василева
Римова било в нарушение на закона, за което били сезирани компетентните
институции. Считат, че изграждането на
лятната кухня, без необходимите строителни книжа и в отклонение на предвидените
строителни правила и норми пречи на ищците да осъществяват правото си на
собственост върху дворното място, съответно на притежаваните от тях идеални
части. Ответницата С.Д.Я., като единствен
наследник на Димитър Йорданов Римов и
Райна Василева Римова, поддържала протИ.правното
състояние в имота.
Ищците, като собственици на първия и третия етаж на
жилищната сграда и общите части по чл.38 от ЗС, както и 8 /12 и.ч. от дворното
място, не можели да ползват имота си поради споровете с ответницата С.Д. Я., която им пречила. От намиращата се в
лятната кухня баня и тоалетна излизал комин към двора на ул. „Стефан Кънчев”. Самата лятната кухня с идентификатор
56277.502.84.3 била залепена между сградата на основно застрояване, за покрив й служила бетонна
плоча, върху която бил поставен висок комин до нивото на третия етаж. Димът от
комина на покривната плоча отивал в първия и третия етаж на сградата на основно
застрояване. На външната стена на жилищната сграда имало монтирана и изградена
чешма с тръби и корито, която се
ползвала от ответницата целогодишно. От
чешмата се овлажнявала стената под прозореца на първия етаж на спалнята на
ищците. Ответницата С.Д.Я. монтирала двойна врата с ажурни железа към на ул.
„Стефан Кънчев” за достъп в имота, като не допускала ищците, заключвала
преминаването от улицата в дворното място. От покрива на лятната кухня, който бил без улуци и тръби при
дъждовно време, водата се изливала върху първия етаж и двора. Тези действия
били неправомерни и ограничавали правото им на собственост.
Иска от съда да постанови Решение с
което осъди ответницата С.Д.Я., да премахне незаконно изградената лятна
кухня с идентификатор 56277.502.84.3 разположена на улиците Георги Ангелиев”
№10 и улица „Стефан Кънчев”, ведно с построения комин върху покривната плочата
на лятната кухня до третия жилищен етаж, както и комина от банята към първия
жилищен етаж и изградената чешма на общите части на фасадата на жилищната
сграда, към улица „Стефан Кънчев”.
Ищците заявяват, че не могат да
постигнат съгласие с ответницата за ползване на съсобственото дворно място
според правата им в съсобствеността, поради което предявяват иск с правно
основание чл.32 ал.2 от ЗС за постановяване на Решение, с което съдът да разпредели
ползването на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 56277.502.84 по
КККР одобрена със Заповед №РД-18-14/20.06.2014 год. на ИД на АГКК - София,
адрес на поземления имот: гр. Пещера п.к. 4550 ул. „Георги Ангелиев” № 10 с
площ: 607 кв.м. при квоти общо 8/12 и.ч. Д.С.Й., Е.С.Й., И.С.Й., И.Й.Й. и 4 /12
и.ч. за ответницата С.Д.Я..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С.Д.
възразява срещу основателността на предявените искове, с доводи, че ползването на дворното място е разпределено
между съсобствениците на имота Димитър Йорданов Римов, Софка Й. Стоева и Е.Й. Римова
- праводатели на страните в настоящето производство, преди повече от петдесет
години. При разпределението присъствал представител на Община Пещера, който съдействал на съсобствениците, чрез извършено
измерване, като след изразено съгласие от тях е направено разпределение. Всеки
един от тримата съсобственици е изразил желанието си коя част от дворното място
желае да ползва. Представителят на Община Пещера е указал къде и как да се
постави вътрешна ограда. Праводателите на ищците Софка Й. Стоева, съпругът й Васил
Иванов Стоев и Е.Й. Римова отказали да ползват частта от имота от към
ул."Стефан Кънчев". Бащата на ответницата Димитър Йорданов Римов се е
съгласил да ползва тази част и е изградил външна ограда на целия имот откъм
ул." Ст. Кънчев". Освен това съсобствениците са се съгласили , че
дворното място което ще ползва всеки един от тях трябва да е от към избените
помещения, така както вече са били разпределени и се ползват по този начин и до
сега. Съсобствениците са разпределили ползването на избените помещения. Ответницата,
респ. нейните праводатели ползват частта от дворното място, към която са двете
избените помещения, които тя ползва,съответно и нейните праводатели са
ползвали.
Съобразно постигнатото от
съсобствениците споразумение била изградена около 1977-78 год. първоначално
ниска ограда, обозначаваща частта от дворното място, която да се ползва от тях,
така както се споразумели. По-късно първоначално изградената ограда била
надстроена от бащата на ответниците И.и Д.
Йовчеви - СЙ. и към настоящия момент имало изградена вътрешна тухлена ограда с
височина около 2.20 м., определяща частта ползвана от ищците и ответницата. Страните
осъществявали по този начин ползването на съсобственото дворно място. Имало
опредЕ.част откъм ул. „Георги Ангелиев", която се ползвала съвместно от
съсобственици за достъп до жилищната сграда. Ищците ползвали съвместно дворно
място, съответстващо на правата им . Не
се твърдяло след придобиване на имота да са настъпили изменения обосноваващи
необходимост от преразпределение начина на ползване на съсобственото дворно
място. След придобиване на имотите от ищците, в продължение на двадесет
съответно на тринадесет години те продължавали да осъществяват правото си на
реално ползване по начина, по който праводателите им са се съгласили. Не били
настъпили изменения на обстоятелствата. Не били въведени и такива твърдения, нито
пък се излагали обстоятелства в този смисъл.
Излага
възражения за неоснователност на предявеният иск за премахване на лятна кухня,
ведно с построения комин върху покриваната плоча на лятната кухня до третия
жилищен етаж ; както и комина от банята към първия жилищен етаж и изградената
чешма на общите части на фасадата на жилищната сграда към
ул."Ст.Кънчев". Позовава се на
издадено Разрешение за проектиране на лятна кухня от 19.11.1990 г.;
Архитектурен проект одобрен от Гл.арх. на община Пещера на 12.05.1991 г.;
Разрешение за строеж №45/07.08.1991 г.. Съсобствениците били уведомени за одобрения арх. Проект, които
прилага към делото.
Ответницата придобила съсобствеността
върху лятната кухня по силата на правоприемство и давност. Сградата попадала
изцяло в частта от дворното място, която се ползвала нея и не създава пречки на
ищците да осъществяват правото си на собственост. Ползваната частта от дворното
място съответствало изцяло на притежаваната от нея 1/3 ид. част.
Чешмата била водозахранена чрез
самостоятелен водопровод, който захранвал обектите на собственост на ответницата
и се изтичал чрез отводняване до общата канализационна мрежа. Нямало възможност
за излив на вода, така че да се създадат предпоставки за овлажняване на
сградата. Чешмата е разположена върху стената на избеното помещение, което
ползва ответницата и било в частта от дворното място, което тя ползва.
Като прецени доводите и възраженията на
страните и съобразно представените по делото доказателства, съдът счита за
установено следното от фактическа
страна:
Ищците и ответницата са съсобственици на
ПИ с идентификатор 56277.502.84 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед
РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 133, кв. 16,
парцел V, находящ се в
гр. Пещера, ул. „Георги Ангелиев“ № 10, с площ от 607 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници и съседи на имота имоти с идентификатори: 56277.502.83,
56277.502.512, 56277.502.9533, 56277.502.9523. Ищците притежават общо 8/12 ид. части от
имота по силата на правни сделки, обективирани в Нотариален акт № 185 от
03.08.1999г., том I, дело № 510/1999г. на съдия по вписванията при РС Пещера, с който Д.С.Й. и
И.С.Й. придобиват по време на брака си съответно с Е.С.Й. и И.Й.Й.
чрез покупко-продажба от Е. Й. Римова общо 1/3 ид. част от дворно място с площ
от 616 кв. м., съставляващо парцел V-133 в кв. 16 по плана на гр. Пещера, при съседи Атанас Бърдуков,
Атанас Колев и от две страни улици и Нотариален акт № 165 от 21.12.2006г., том VIII, рег. № 10256,
дело № 1391 от 2006г., с който И.С.Й. придобива по време на брака си с И.С.Й.
чрез покупко-продажба от Васил Иванов Стоев 1/3 ид. част от УПИ V-133 целият с площ
от 616 кв. м. Праводателите на ищците са
изключителни собственици на прехвърлените идеални част от дворното място, за
което е издаден Нотариален акт № 35, том I, нот. дело № 482/1981г. и Нотариален
акт № 147, том II, нот. дело 623/1993 г. на РС Пещера, което обстоятелство не е спорно между
страните.
По силата на прехвърлителните сделки
ищците придобиват в съсобственост първи жилищен етаж от построената в имота
триетажна масивна жилищна сграда, едно с избено помещение, 1/3 ид. част от
таванското помещение и общите части на сградата, а третия жилищен етаж от построената в имота триетажна масивна
жилищна сграда, ведно с две избени помещения, 1/3 ид. част от таванското
помещение и 1/3 ид. част от общите части на сградата е придобита от ищеца И.С.Й.
и съпругата му И.Й..
Ответницата С.Д.Я. е собственик на
4/12 идеални части от ПИ с идентификатор 56277.502.84 по КККР на гр. Пещера,
одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, придобити по силата
на дарение, обективирано в Нотариален акт № 95 от 30.08.1991г., том II, нот. дело №
670/1999г. на съдия при РС Пещера и
наследствено правоприемство от баща си Димитър Йорданов Римов, починал на
24.06.1981 г., видно от приложеното на л. 31 по гр. д. 2 от 2019г. на РС
Велинград удостоверение за наследници.
Родителите на ответницата и нейно
праводатели се легитимират като изключителни собственици на 1/3 ид. част от
имота, както и на втория жилищен етаж от построената в него масивна жилищна
сграда, ведно с две избени помещения, 1/3 ид. част от таванското помещение и на
построения гараж, по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
107 от 03.06.1981г., том I, дело № 226/1981г. на съдия при РС Пещера, с който са
признати за собственици по обезщетение срещу имот, дарение и давностно
владение. Така след смъртта на баща си и извършеното в нейна полза дарение с
което майката на ответницата Райна Василева Римова й прехвърля притежаваните от
нея 3/12 ид. части от имота, ведно с ¾ от ид. части от втория жилищен
етаж от построената в имота масивна жилищна сграда, 3/12 ид. части от
таванското помещение, 3/12 ид. части от две избени помещения и ¾ ид.
част от построения в дворното място гараж, ответницата става изключителен
собственик на 4/12 ид. части от ПИ с идентификатор 56277.502.84 по КККР на гр.
Пещера, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, на втория
жилищен етаж с идентификатор 56277.502.84.2.2 от
построената в имота триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 56277.502.84.2
и сграда с идентификатор 56277.502.84.2.1 на застроена площ 24 кв. м., брой
етажи 1, предназначение хангар, депо, гараж.
От представените по делото доказателства
не се установява други лица освен ищците и ответницата да притежават право на собственост
или ограничено вещно право на ползване върху
поземлени имот с идентификатор 56277.502.84 по КККР на гр. Пещера,
предмета на иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. С декларация от
04.06.2019г. с нотариална заверка на
подписа и съдържанието на нотариус
Георги Карамитрев при РС Пещера, вписана в Служба по вписванията гр. Пещера под
№ 754/04.06.2019г., акт № 79, том I, дело № X 753/2019г. /л. 46 по гр. д. 2 от 2019г. на РС Велинград/
праводателката на ищците-Е. Йораднова Римова се отказва от пожизненото и
безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените с Нотариален акт № 185 от 03.08.1999г., том I, нот. дело №
510 на съдия при РС Пещера 1/3 ид. части от дворното място, цялото с площ от
616 кв. м., при съседи: Атанас Бърдуков, Атанас Колев и от две страни улици. Праводателят
на ищеца И.С.Й.-Васил Иванов Стоев, който си е запазил правото на ползване
върху прехвърлените с Нотариален акт № 165 от 21.12.2006г., том VIII, рег. № 10256,
дело № 1391 от 2006г. 1/3 ид. части от УПИ V-133 с площ от 616 кв. м. в кв. 16 по ПУП
на гр. Пещера, идентичен с ПИ с идентификатор 56277.502.84 по КККР на гр.
Пещера, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, е починал на
22.10.2016г., видно от приложение по делото препис извлечение от акт за
смърт № 162/2016г., издаден въз основа
на акт за смърт № 0169 от 23.10.2016г. на Община Пещера. Със смъртта му вещното
право на ползване, като лично и ненаслеД.имуществено право, арг. чл. 59 ,ал. 1
ЗС се е погасило.
В съсобственото на страните дворно
място е построена лятна кухня с идентификатор 56277.502.84.3 от майката на
ответницата Райна Василева Римова, която след смъртта й се ползва от С.Я.. За
построяването й е издадена скица-виза за проектиране-л. 160 по делото, изработен е архитектурен проект за
изграждане на лятна кухня със застроена площ от 36 кв. м. в парцел V, кв. 16 по
плана на гр. Пещера от 12.06.1991 г. За искането за изграждането на лятната
кухня е съобщено на останалите съсобственици на имота към онзи момент- Е.
Римова на 20.06.1991г. и на Софка Стоева, съпруга и наследодател на Васил
Иванов Стоев. Видно от приложените на л. 144 и л. 145, л., 148, л. 149 по
делото преписи от съобщенията до тях от ОНС гр. Пещера, същите са отказали да
ги получат.
За одобрен предварителен проект за
цялостно застрояване на съсобствения парцел съсобствениците на имота са уведомени
от Отдел „Архитектура и благоустройство“ на ОНС Пещера. Същите са отказали за
получат съобщението, удостоверено с подписите на Димитър Сотиров и Стоянка
Глушкова от 22.07.1991г. и не са обжалвали проекта в законоустановения 14-дневен срок по чл.
145, ал. 2 ЗТСУ /ред. ДВ. бр. 29 от 10.
04. 1973г. отм./
Съобразно
одобрения на 12.06.1991г. архитектурен проект е издадено разрешение № 45 от 07.08.1991г.
от Началника на отдел ТСУ и С гр. Пещера за строеж на лятна кухня без баня и
тоалетна в парцел V138, кв. 16 по плана на гр. Пещера. От изграждането на баня и тоалетна в
лятната кухня Райна Римова се е отказала със собственоръчно подписана от нея декларация.
Молба от Е. Р.И.С.Сда се премахне чупката
на изграждащата се до жилищната сграда лятната кухня, която запушва прозореца
на стаята, вероятно на първия жилищен етаж, е постъпила до административните
органи на 03.09.1991г.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, дворното място, представляващо ПИ с идентификатор
56277.502.84 е разположено на две улици
с изградени два външни самостоятелни входа-откъм улица „Георги Ангелиев“ с вход от метална врата с широчина 1,20 м. л.
и откъм ул. „Стефан Кънчев“ от метална двукрила врата с широчина от 2,60 м. л.
Констатирано е, че в имота е построена
многофамилна жилищна сграда на три етажа с един брой самостоятелни обекти на
всеки жилищен етаж с идентификатор 56277.502.84.2, от която щците притежават първия и третия жилищен етаж, а ответницата
на втория етаж. Обслужването на самостоятелните обекти в сградата се извършва
от изграден общ външен вход на северозападната фасада на сградата и общо
вътрешно стълбище.
Ответницата Я. ползва построените в
имота две сгради на допълващо застрояване с идентификатор 56277.502.84.1, с
площ от 24,00 кв. м. с предназначение -хангар, депо, гараж, брой етажи-1, със
застроена площ от 24,00 кв. м. и с идентификатор 56277.502.84.3, с
предназначение-друг вид сграда за обитаване, бр. етажи 1, със застроена площ от
27,00 кв. м.. Сградата с идентификатор 56277.502.84.3
е изградена на ъгъла на поземления имот, на уличната регулация с улиците
„Георги Ангелиев“ и „Стефан Кънчев“. Лятната кухня е долепена до първия етаж на
жилищната сграда. Състои се от коридор към външен ход от юг, помещение за
обитаване с жилищно предназначение и св. височина 2,75 м.л.-кухня със
всекидневна и санитарно битово помещение-баня и тоалетна. За същата са издадени
виза за проектиране-заснемане на лятна кухня, подписана от гл. архитект на
Община Пещера на 19.11.1990г.; одобрен архитектурен проект с корекции по чл.
244 от ППЗТСУ от 12.06.1991г.; разрешение за строеж на лятна кухня в парцел V-133 в кв. 16
по плана на гр. Пещера. С Акт от 30.07.1991г. на Комисията по ТСУ при Община
Пещера е констатирано, че проекта за строеж на лятна кухня в парцел V-133 в кв. 16
по плана на гр. Пещера е съобщен на заинтересованите страни по реда на чл. 194,
ал. 1 ЗТСУ със съобщение № 94-00-87,88 и 89 от 09.07.1991г., като със същият
акт е посочено, че не са постъпили възражения.
За обслужването на кухнята със
всекидневната е изграден комин с естествена тяга с височина от 2,60 м. л.,
който отстои на 3,15 м.л. от съществуващата от юг триетажна масивна жилищна
сграда. Според показанията на вещото лице височината на покривната плоча на
лятната кухня обхваща самия първи жилищен етаж, а коминът е свободно стоящ
върху покривната плоча на лятната кухня.
Покривната плоскост на сградата е
изпълнена със стоманобетонова плоча с наклон към улица „Георги Ангелиев“. На
стрехата към улицата за отвеждане на водите от атмосферните процеси са
изпълнени хоризонтални улуци от поцинкована ламарина и вертикални водостоци.
На място в имота са извършени вътрешни
преграждания, с изпълнени масивни плътни огради от бетонови тухли на
вароциментов разтвор и бетонова шапка с височина до 2,10 м. л. и разделящи
дворното място на две части, които страните ползват отделно както следва:
ищците-ползват самостоятелно обособена част от дворното място, разположена в
югозападната, южната и югоизточната част с площ от 284,97 кв. м., а ответницата
ползва самостоятелна обособена част от дворното място, разположена в източната
част с площ от 98,38 кв. м., гаража и сградата за обитаване.
Общо двете страни ползват самостоятелна
обособена част от дворното място с площ от 61,65 кв. м..
На североизточната част фасада на
триетажната масивна жилищна сграда е изградена външна чешма с бетоново корито с
височина до 0,96 м. л. от нивото на прилежащия тротоар, а кранът на външната
чешма отстои то 1,17 м. л. от същия терен Захранването с вода на външната чешма
се извършва от поцинкована тръба ½ цола от спирателен кран, разположен в
гаража на ответницата и преминаваща по вътрешната стена на собственото й избено
помещение и през външната ограждаща стена излиза на фасадата на жилищната
сграда. Поставеният външен кран на чешмата попада с 0,08 м.л. по стената, обслужваща първия
етаж, собственост на ищците. Отводняването се извършва към вътрешна подземна
шахта в мястото, ползвано от ответницата, от която канализационната вода се
оттича към улица „Стефан Кънчев“ в общия колекторен тръбопровод. За изграждането
на външни чешми не се установява да е давано съгласие от останалите
съсобственици.
Според представения от вещото лице
вариант първи на Скица проект за определяне на начина на реално ползване на
дворното място /л. 84/, отразяващ фактическото ползването на имота понастоящем
с извършените в него преграждания, ищците ползват частта от дворното място,
оцветено в червен цвят, което е по-малко от квотата им с 13,54 кв. м.,
ответницата частта, оцветена в синьо, която е с 13,53 кв. м. повече от квотата й, а частта,
оцветена в жълто от 61,65 кв. м. се ползва общо от страните.
Констатациите на вещото лице относно обстоятелствата
за местоположението на лятната кухня, ползването й от ответницата С.Я. и
съпруга й за живеене, за изградена в имота вътрешна ограда, за поставена откъм
улица „Стефан Кънчев“ врата, която се ползва за достъп до дворното място
единствено от ответницата и за изградена на външната фасада на жилищната сграда
чешма от Я., се потвърждават от
събраните по делото гласни доказателства, които в тази част са единни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Показанията както на свидетелите на ищците,
така и на тези на ответниците установяват, че лятната кухня е разположена на
ъгъла на улиците „Стефан Кънчев“ и „Георги Ангелиев“, ползва се от ответницата Я.,
върху покривната плоча на лятната кухня е изграден комин, който достига до
втория жилищен етаж на жилищната сграда, намира се в близост до нея. За отопление на лятната кухня се ползват
дърва.
Според свидетелите в имота е изградена
ограда, построена от бащата на ответницата, която разделя дворното място.
Понастоящем оградата е съборена от бащата на ищците Д.Й. и И.Й.-СЙ.. Достъпът
до разположената в имота жилищна сграда страните осъществяват през вход откъм
улица „Георги Ангелиев“. След входа за жилищната сграда, между нея и оградата
със съседния имот е изградена ограда с врата, поставена от бащата на ищците СЙ.,
откъдето се осъществява достъпът им за частта от дворното място, което те ползват. Достъпът до
дворното място, което ответницата ползва се осъществява през намиращата се
откъм ул. „Стефан Кънчев“ врата, която се ползва само от нея.
Според свидетелите Н.Ж.Р.И.В.С.от
страните ползва дворното място в обема, който е определен от извършените в
имота вътрешни преграждания от бащата на ответницата, като във връзка с
обособяването и ползването на частите на съсобствениците, помежду им не са
възникнали спорове. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Е.Римова относно обстоятелството за възникнали такива
между предишните съсобственици на дворното място, породени от изградената от
бащата на ответницата в имота вътрешна ограда, разпределяща ползването му както
предвид възможната нейна предубеденост от изхода на спора поради влошените й
отношения с майката на ответницата, за които сама съобщава, така и поради
противоречието им с показанията на останалите свидетели. Показанията й освен
това са противоречиви, като от една страна свидетелката заявява, че с
родителите на С. не са се разбирали кой какво да ползва, а от друга, че нито
ищците, нито свидетелката влизат в частта от имота, която ползва ответницата,
което е индиция за постигнати уговорки за ползването му, материализирано с
построената в имота вътрешна ограда.
Показанията на свидетелите се непротиворечиви,
че външната чешма на фасадата на жилищната сграда е изградена и се ползва от
ответницата.
Не се установява от показанията на
свидетелите или от заключението на вещото лице в банята на лятната кухня да е
изграден комин.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 109 ЗС
Нормата на чл. 109 ЗС предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или
създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото
на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според
нейното предназначение. Необходимост от защита срещу подобни неоснователни
действия съществува и при съпритежаването на една вещ. Искът по чл.109 ЗС
обезпечава вещното право на собственост на отделния съсобственик, поради което
той може да бъде насочен към чуждо на съсобствеността лице, но и към
съсобственик, който със свое действие неоснователно създава пречка за
упражняването на правата на друг съсобственик.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 16.11.2017г.
по тълк. дело № 4/2015г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска с правно
основание чл. 109 ЗС се изисква наличието кумулативно на двете предпоставки-неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необхоД.ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба
се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут
върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено
право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи
в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка
за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато
действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или
част от него, напр. относно действията на трети лица, изразяващи се в превишаване
на определените в националното законодателство или нормалните за живота в
модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното
ползване на собственото на ищеца жилище.
За основателност на предявен иск с правно
основание чл.109 ЗС, насочен от съсобственик за преустановяване на неправомерни
действия, с които се пречи на друг съсобственик да ползва общ имот, не е достатъчен
единствено и само установяване на факта, че един от съсобствениците е изградил
постройка в съсобствения имот без строително разрешение, съответно без съгласие
на другите съсобственици, а следва да се
установи и конкретно фактическо действие, извършено от съсобственика-ответник,
което надхвърля ограниченията на собствеността, съответно нарушава установения
режим на ползване на имота, последица от което е накърняване правата на
останалите съсобственици, т.е. че неоснователните действия препятстват
упражняването на правото на собственост на ищеца /в този смисъл Решение № 51 от
07.05.2013 г. по гр. д. № 764 по
описа за 2012 година, II г.о., Решение № 299/15.06.2010 г. по гр.дело № 500/2009
г. на ВКС II г.о., Решение № 816/07.07.2011 г. по гр.дело № 2028/2009 г. на ВКС
I г.о./. Изграждането на постройка в съсобствен имот дори без строителни книжа
и без съгласието на останалите съсобственици само по себе си не представлява
неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като всеки собственик на
дворно място разполага с правомощието и да го застроява. Само ако построеното
пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността,
последните разполагат с възможността да искат премахване на постройката. Ето
защо при предявен иск за премахването на строеж в съсобствен поземлен имот
следва да се установи дали същият ограничава правото на собственост и в
частност правото на ползване на имота, т.е. дали построеното е в обем
надвишаващ дела на ответника в съсобствеността, респ. дали построеното пречи на
ищеца ползва пълноценно имота или на построените в имота сгради или
самостоятелни обекти в сгради.
От заключението на техническата
експертиза и от гласните доказателства се установи, че в дворното място има
поставена ограда, която го разделя, като самостоятелно обособената част,
разположена в югозападната, южната и югоизточната част с площ от 284,97 кв. м.
се ползва от ищците, а разположената в източната част с площ от 96,38 кв. м. от
ответницата. В частта, която ползва ответницата на уличната регулационна линия
е изградена процесната едноетажна масивна сграда-лятна кухня, която е
постройка на допълващо застрояване. За изграждането й са издадени съответните
строителни книжа, а липсата на съгласие от останалите съсобственици, изразено
по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ е от значение за придобиване на собствеността
върху построеното и за оборване на действието на приращението, но не може да се
счита, че с него се пречи на останалите съсобственици да упражняват правото си
на собственост върху имота съобразно притежавания дял в съсобствеността. Установи
се от свидетелските показания, че съсобствениците на дворното място фактически
са разпределили ползването преди построяването на лятната кухня, чрез
поставянето на масивна ограда и че всеки е ползвал определената му част. Изграждането на лятната кухня е в частта,
която е разпредЕ.за ползване на праводателите на ответницата, поради което не ограничава
правото на останалите съсобственици да ползват имота, в предалите на определената
за тях съответна част от дворното място. Лятната кухня не пречи на достъпа до
частта от дворното място, разпределено за ищците, което се осъществява от ул.
„Георги Ангелиев“. Построената в имота
лятна кухня не създава пречки за ползване и на притежаваните от ищците
самостоятелни обекти в построената в имота жилищна сграда и до самата сграда,
достъпът до които се осъществява също откъм улица „Георги Ангелиев“. При това
положение с изграждането и ползването на постройката върху съсобственото дворно
място, не се осъществяват действия, препятстващи упражняването на правото на
собственост на ищците при ползването на
имота. Съществуването й не засяга правата на останалите съсобственици и не
противоречи на установения режим на ползване на имота, поради което петиторната
защита по чл.109 ЗС е неприложима.
Допуснатото нарушение на чл. 113, ал. 1 от
Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от
1995 г. /отм./ при изграждане на лятната кухня на уличната регулационна линия, не
е основание за премахване на постройката, доколкото с неспазването на установени
правила, не са нарушени нормативни
изисквания, осигуряващи възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него.
Поставената на улица „Стефан Кънчев“
врата, която само ответницата ползва, осигурява достъп единствено до
разпределената й за ползване част от дворното място, но не и за тази на ищците,
поради което й с невъзможността да преминават през нея не се ограничава притежаваното
от тях вещно право върху частта от имота, която е определено да ползват.
Установи се от заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, че покривната плоча на лятната кухня
е с наклон към улицата и за отвеждане на водите от атмосферните процеси са
изпълнени хоризонтални улуци от поцинкована ламарина и вертикални водоскоци.
Наклонът на покривната плоча и поставените улуци и водоскоци правят невъзможно
оттичането на води в дворното място или по стената на първия етаж по време на
валежи, поради което твърденията на
страната за създавани по този начин
нарушения на пълноценното ползване на имота останаха недоказани.
Изградения в лятната кухня комин с
височина 2,60 м.л. над покривната плоча и отстоящ на 3,15 м.л., според
назначената съдебно-техническа експертиза, пречи на собствениците на третия
жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда да осъществяват правото си
на собственост върху него, като го ползват пълноценно. Установи се, от
показанията на вещото лице и на свидетелите, че през зимата коминът се ползва
от ответницата, която се отоплява с дърва. Предвид височината на лятната кухня,
която е на нивото на първия жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда,
височината на комина от 2,60 м.л. и отстоянието му в близост до нея, съдът
счита, че отвежданите от комина, достигащ до третия жилищен етаж, газове от
изгарянето на дървата за огрев, влошават качеството на въздуха, около имота на
третия етаж, собственост на ищците И.С.Й. и И.Й.Й. и по този начин ограничават
правото им да го ползват за живеене през зимния сезон. Това обоснова извод за
основателност на претенцията за премахване на изградения на покрива на лятната
кухня комин.
Съдът счита за неоснователна претенцията
за премахване на изградената на външната фасада на жилищната сграда чешма. Сред
нормативните изисквания за изграждане на външни чешми в чл. 47, ал. 2 ЗУТ, чл.
119, ал. 7 ППЗТСУ /отм./ и чл. 119, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1995 г. /отм./ е същите да се съобразени с
техническите и санитарно-хигиенните изисквания и да са на разстояние не
по-малка от 3 м от регулационните линии. Освен изграждането им в отклонение на
нормативните изисквания обаче за основателността на иска с правно основание чл.
109 ЗС, както се посочи по-горе е с това да се създават пречки на собствениците
на жилищната сграда да упражняват правото си върху притежаваните от тях
самостоятелни обекти или върху общите
части от сградата или чрез извършеното строителство от ответника са нарушени строителни
или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено
с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имота по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него. В случая с изграждането на чешмата на
външната фасада не се създават пречки на собствениците на първия жилищен етаж
да упражняват правото си на собственост. Водопроводните тръби, които захранват
чешмата минават през гаража и през избено помещение, които са собственост на
ответницата и не ограничават правото на собственост на ищците върху притежавани
от тях самостоятелни обекти или складови помещения. Отводняването се извършва
към вътрешна подземна шахта в мястото, опредЕ.за ползване от ответницата, а от
поставения на чешмата външен кран, попадащ в 0,08 м. по външната стена на
първия жилищен етаж, според показанията на свидетелите Жечева и Римова, не се установява,
да се овлажнява стената на първия жилищен етаж.
Ето защо съдът счита, че единствено с
действията си по ползване на построения върху покривната плоча на лятната кухня
комин, ответницата пречи на ищците И.С.Й. и И.Й.Й. да осъществяват пълноценно
правото си на собственост върху на
третия жилищен етаж от изградената в съсобственото дворно място жилищна сграда,
което следва да бъде осъдена да преустанови.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС предоставя
защита на правото на собственост върху общата вещ на всеки съсобственик, когато
между съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие за ползването й или
когато постигнатото съгласие е вредно за вещта. Разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 ЗС овластява съда при предявено искане на един от съсобствениците да
администрира взаимоотношенията им по повод ползването на съсобствената вещ.
Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност
за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ.
Постигнатото съгласие за разпределение на
ползването на имота между страните ги обвързва
докато трае съсобствеността, но може да бъде изменено от тях във всеки момент
по взаимно съгласите. Когато такова не може да бъде постигнато, съсобствениците
могат да искат от съда да преуреди
уговореното разпределение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, при промяна на съществените обстоятелства, с
оглед на които е било постигнато съгласието. Съществени са тези обстоятелства,
които са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново
строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или
увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения/ или
с обема на правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право на
собственост върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част по
чл. 30, ал. 1 ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между
съсобствениците, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик
за сметка на друг и пр./, които правят извършеното реално разпределение
несъответно на новото фактическо положение. Прехвърлянето на притежаваните
идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други
промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение,
само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на
ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на
личността на съсобственика. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС допуска
съдебна намеса при разрешаване на спорове между съсобственици относно
ползването на съсобствената вещ само в два случая- когато не може да се
образува мнозинство или когато решението на мнозинството е вредно за общата
вещ.
В случая се установи, че разпределение за ползване на дворното място е
извършено чрез изграждането на вътрешна ограда в имота от бащата на
ответницата, който е притежавал 1/3 идеална част от имота, видно от
представения по делото Нотариален акт № 107 от 03.06.1981г., том I, нот. дело № 226/1981г. на нотариус
при РС Пещера. Праводателите на ответниците притежават останалите 2/3
ид. части от имота. В случая обаче, макар да е постигнато съгласие и да няма
данни за промяна в предназначението или състоянието на съсобствената вещ, искът
е основателен и следва да се уважи, предвид че при извършеното фактическо
разпределение определената за ползване от ответницата част от съсобствения имот
надвишава квотата й в съсобствеността, с което се ограничава правото на ищците
да ползват имота в обема на притежаваните от тях права. Постигнатото съгласие
между праводателите на страните за този начин на разпределение на ползването не
обвързва техните приобретатели, доколкото същите не са участвали при сключване
на сделката, а с нея не могат да се създават ограничения за трети лица.
Ето защо съдът счита, че следва
да се извърши разпределение на ползването на дворното място, съгласно
представения от вещото лице втори вариант по приложената на л. 85 по делото
скица-проект, който да се счита за неразделна част от решението и който в
най-пълна степен е съобразен с правата на страните в съсобствеността, с фактическото
ползване, което е близко до правата на ползващите имота и с факта на извършеното
строителство. Предложения от вещото лице втори вариант на разпределение предвижда достъп до входа на изградената в имота жилищна
сграда, в която всяка от страните притежава самостоятелен обект. С него е
предвидено изградената от наследодателката на ответницата лятна кухня да бъде
включена в частта, опредЕ.за ползване от нея, каквото е било положението до
момента. Разпределянето на общ дял за ищците е
възможно с оглед изразеното от тях съгласие за това.
По отношение на разноските по делото:
С
оглед предмета на делото, включващ произнасяне по обективно съединени искове за
осъждане на ответницата да преустанови действията, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост и за разпределение на съсобствен имот, разноски
се дължат единствено по иска с правно основание чл. 109 ЗС, съобразно изхода на
спора. В практиката на ВКС еднозначно се приема, че в първоинстанционното
производство по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС страните понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските
за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата им в
съсобствеността /в този смисъл напр. решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. №
444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 526 от 05.11.2013 г. по гр.д. №
6142/ 2013 г., на ВКС, І г.о., определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр.д. №
4351/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.
В случая, видно от представения
пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие, за защита по
делото между ищците и техния пълномощник е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лв. по иска с правно основание чл. 109 ЗС и 700 лв. по иска с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, като
в него е отбелязано, че е заплатена изцяло общата сума от 2 200 лв. При
това положение направените от ищците разноски са общо в размер на 1905 лв., от
които 80 лв. за държавна такса по иска с правно основание чл. 109 ЗС и 25 лв.
по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, 1500 лв. за адвокатско възнаграждение за
защита по иска по чл. 109 ЗС и 300 лв. за вещо лице. Предвид частичното
уважаване на иска по чл. 109 ЗС, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, на
ищците следва да бъде присъдена сумата 403,33 лв., включваща разноски за
процесуално представителство и за държавна такса съразмерно уважената част от негаторния
иск и разноски за държавна такса, съразмерно дяловете на страните в
съсобствеността по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, която следва да бъде заплатена от ответницата.
Направените от ищците разноски за един адвокат за защита по иска по чл. 32,
ал.2 ГПК в размер на 700,00 лв. остават така, както са направени.
В производството по делото между ответницата
и нейния процесуален представител е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв., от които в него е отбелязано, че е платено в брой. Тъй като
в този договор не е посочено какъв е размера на възнаграждението за защита по
всеки от двата обективно съединени иска, следва да се приеме, че
възнаграждението за защита по тях е поравно - по 600 лв. При това положение
направените от ответницата разноски, които следва да се заплатят от ищците,
съобразно отхвърлената част от иска с правно основание чл. 109 ЗС и надвишаващите
разноските за съдебна-техническа експертиза по иска с прано основание чл. 32,
ал. 2 ЗС, съобразно дела на ответницата, са общо в размер на 550 лв., от които 450
лв. за процесуално представителство съразмерно отхвърлената част от иска с
правно основание чл. 109 ЗС и 100 лв. възнаграждение за вещо
лице по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, съразмерно притежавания от
нея дял с съсобствеността на недвижимия имот.
С оглед гореизложеното, настоящият състав
на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.Я., ЕГН: **********
да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********** да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56277.502.84.2.3, с предназначение: жилище, апартамент,
представляващ трети жилищен етаж от жилищна сграда-многофамилна с идентификатор
56277.502.84.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56277.502.84 по
КККР на гр. Пещера, с адрес на имота гр. Пещера, ул. „Георги Ангелиев“ № 10, като
премахне изградения комин върху покривната плоча на построената в поземлен имот с идентификатор 56277.502.84 по КККР на гр.
Пещера, лятна кухня с идентификатор 56277.502.84.3
по КККР на гр. Пещера, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения в тази част иск от Д.С.Й. и Е.С.Й..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Й., ЕГН: **********, Елена С.Й.,
ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********* иск за осъждане на С.Д.Я., ЕГН: ********** да преустанови неправомерните
си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 56277.502.84. по
КККР на гр. Пещера и върху първи и трети жилищен етаж на построената в
имота жилищна сграда с идетификатор 56277.502.84.2 по КККР на гр. Пещера, като
премахне изградената поземлен имот с идентификатор 56277.502.84. по КККР на гр.
Пещера лятна кухня с идентификатор 56277.502.84.3, разположена на ъгъла на ул. „Георги
Анегилиев“ и ул. „Стефан Кънчев“, комина от банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на външната фасада на
жилищната сграда.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на
основание чл. 32 ал.2 от ЗС на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 56277.502.84. по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед
РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, целият с площ от 607 кв.м., с номер по
предходен план: 133, кв. 16, парцел V по вариант втори от заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-техническа експертиза както следва:
На Д.С.Й., ЕГН: **********, Елена С.Й.,
ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********* определя за ползване общо частта оцветена в червен цвят от
приложената на л. 85 по гр. д. № 2/2019г. на Районен съд Велинград, с площ 324,49
кв.м.
На С.Д.Я., ЕГН: ********** определя за
ползване частта оцветена в син цвят от приложената на л. 85 по гр. д. №
2/2019г. на Районен съд Велинград, с площ от 159, 83 кв.м.
Определя за общо ползване от всички
съсобственици частта оцветена в жълт цвят от приложената на л. 85 по гр. д. №
2/2019г. на Районен съд Велинград с площ от 9,68 кв. м..
Скицата
към заключението на техническата експертиза /л.85/,подписана от настоящия
съдебен състав, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА С.Д.Я., ЕГН: ********** да заплати
на Димо С.Й., ЕГН: **********, Елена С.Й., ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********** разноски в размер на 403,33 лв. /четиристотин
и три лева и 33 ст./.
ОСЪЖДА Димо С.Й., ЕГН: **********,
Елена С.Й., ЕГН: **********, Иво С.Й.,
ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********** да заплатят на С.Д.Я., ЕГН: **********разноски
в размер на 550,00 лв. /петстотин и
петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева