№ 15
гр. Русе, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201963 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. С., чрез адв. Д. С., подадена срещу
наказателно постановление № BG20032022/4000/Р8-265 от 02.09.2022г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ град София, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1800 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че не се единични случаите, в които
устройствата се разместват от друсането и дупките по пътищата, които се
поддържат от АПИ и за това се събират несъразмерно големи глоби. Посочва
се, че жалбоподателят е влязъл на територията на РБ през ГКПП Дунав мост и
е продължил в посока Велико Търново, като устройството е било включено в
захранването и се е разместило едва в село Куцина, поради и което
изминатото разстояние е 64,95 км, за което се дължи такса в размер на 14,29
лева, поради и което е налице очевидна несъразмерност на щетата и няма
причина жалбоподателят да спести 14,29 лева на работодателя си, за да плати
глоба в размер на 1800 лева и очевидно се касае за случайно събитие. Моли
се да бъде прието, че се касае за маловажен случай, както и че АПИ не може
да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение във връзка с
1
поддръжката на пътищата. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема
становище за неоснователност и недоказаност на депозираната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и
липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш. Развиват се подробни съображения за неоснователност на
ангажираните с жалбата твърдения, касаещи липса на виновно поведение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок
за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол акт, поради и което
същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни
доводи и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Адмистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана със съставянето на АУАН № BG20032022/4000/Р8-
265/20.03.2022г. от инспектор в ТД „Митница – Русе“, за това, че
жалбоподателят, в качеството му на водач на ППС влекач Скания, с рег. №
2
****, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 12
тона и 5 оси, управлява посоченото ППС, за което не е била заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на 10.03.2022г., в
01:57:24 часа на път № І-5, отсечка 25+914, засечено с устройство с
идентификатор № 40341.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП
АУАН бил подписан без възражения, такива не били депозирани и в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление при същите факти и правна квалификация на
деянието, както приетите за установени с АУАН, като на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена от събраните в хода на производството гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84
ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
3
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушение, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дееца.
По гореизложените мотиви, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, имащи за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление.
Няма спор, а и от всички приобщени в хода на производството
доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и час - 10.03.2022г., в 01:57:24 часа на път №
І-5, отсечка 25+914, жалбоподателят е управлявал ППС влекач Скания, с рег.
№ ****, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над
12 тона и 5 оси, за което не е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, което е било установено с устройство с
идентификатор № 40341.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Касае се за ППС, по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което е с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона.
4
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в
т. 2 е въведена такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на която дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
В настоящия случай не е спорно, че именно жалбоподателят е
управлявал посоченото ППС и че за същото за посочените в АУАН и НП
дата, час и пътен участък не е начислена и респективно заплатена дължимата
тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, по нито един от
предвидените начини за определяне и заплащане на дължимите тол такси, а
именно по реда на чл. 13, ал. 4 ЗП – чрез реално получени декларирани тол
данни, чрез лице по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта,
даваща право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, за съответното пътно превозно средство.
Видно от доказателствата по делото - писмо от „Интелигентни трафик
системи“ АД, причината за неподаване на данни на посочените дата и час е,
че бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване и с изчерпана батерия, а не се дължи, на
неизправност на системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ или на липса
на връзка на устройството със системата.
Деянието е извършено виновно, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност). Деецът не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните
5
последици, но е бил в състояние - бил е длъжен, съгласно разпоредбата на чл.
179, ал. 3а ЗДвП и е имал обективна възможност, чрез наблюдение на
свързаното устройство, да предвиди, че същите могат да настъпят.
Тезата за случайно деяние не намира опора в закона, тъй като не сме
изправени пред хипотеза, в която жалбоподателят да не е бил длъжен или в
конкретната ситуация не е могъл да предвиди общественоопасните последици
от своето деяние, а причината за извършване на същото е именно небрежност.
За жалбопоателя, като водач на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата, е налице задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 179а,
ал. 3а от ЗДвП, да управлява пътното превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, само след като са изпълнение
задълженията за заплащане на дължимата такса, съгласно изискванията на
Закона за пътищата и обективно е бил в състояние да установи, че бордовото
устройство, предаващо данни не предава същите, поради липсата на
захранване.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП.
Не се касае и за явно маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН, доколкото без опора в доказателствата по
делото е тезата на жалбоподателя, че се касае за неплатена пътна такса в
размер на 14,29 лева, тъй като видно от приложената по делото справка от
„Агенция пътна инфраструктура“ данни за управляваното от жалбоподателя
ППС е започнато да бъдат предавани чак от пътен сегмент „Куцина –
Поликраище – 1“
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр.
чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, съгласно
чл.63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН‚ съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG20032022/4000/Р8-
265 от 02.09.2022г., издадено от Директор на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на Д. Х. С.,
ЕГН: **********, с адрес град Силистра, ул. „Никола Вапцаров“ № 11, ет. 3,
ап. 11, на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, за
нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Х. С., ЕГН: **********, с адрес град Силистра, ул.
„Никола Вапцаров“ № 11, ет. 3, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството сумата в размер 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7