Присъда по дело №1466/2020 на Районен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

Номер      260061/15.3.2021г.

Година 2021                                                                                                              гр.ВАРНА

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                      ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На петнадесети март                                                година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ШКОДРОВ

Секретар ИВАНКА ДРУМЕВА

Прокурор НЕДКО НЕДКОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно общ характер дело номер 1466 по описа за 2020 година на първи наказателен състав.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.А.: роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, женен, със средно образование, не работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

През периода 01.04.2013 г. до 09.02.2018 г., в гр. Варна, след като бил осъден с Решение от 26.03.2001 г. по гр. дело №1616/2000 г. на РС-Варна, 16-ти състав, влязло в законна сила на 27.08.2001 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.С.А., родена на *** г. в размер на 40 лева месечно, изменена с Решение №2846/14.10.2008 г. по гр. дело №1717/2008 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, влязло в законна сила на 04.11.2008 г. в размер на 60 лева месечно, изменена с Решение №2503/31.05.2012 г. по гр. дело №13265/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, 34 състав, влязло в законна сила на 10.07.2012 г., чрез нейната майка и законен представител С.Д. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 59 месечни вноски по 100 лева или общо 5900 лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, като определя периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично, на основание чл.42 А, ал.2, т.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 211,14 лв. в полза на ОД на МВР - Варна.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВОС в 15 дневен срок от днес.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1466/2020 г. по описа на ВРС, ІV състав

 

 

Против подс. С.К.А. ВРП е възвела обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че за периода 27.08.2001 г. до 09.02.2018 г., в гр. Варна, след като бил осъден с Решение от 26.03.2001 г. по гр.дело №1616/2000г. на Районен съд-Варна, 16ти състав, влязло в законна сила на 27.08.2001г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Д.С.А., родена на ***г. в размер на 40 лева месечно, изменена с Решение № 2846/14.10.2008 г. по гр. дело № 1717/2008 г. по описа на Районен съд-Варна, 25 състав, влязло в законна сила на 04.11.2008 г. в размер на 60 лева месечно, изменена с Решение № 2503/31.05.2012 г. по гр. дело № 13265/2011 г. по описа на Районен съд-Варна, 34 състав, влязло в законна сила на 10.07.2012 г., чрез нейната майка и законен представител С.Д. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- за периода 27.08.2001 г. до 04.11.2008 г.- 87 месечни вноски от по 40 лева или общо 3480 лева, за периода 04.11.2008 г. до 10.07.2012 г.- 45 месечни вноски от по 60 лева или общо 2700 лева, за периода 10.07.2012 г. до 09.02.20018 г.- 67 месечни вноски по 100 лева или общо 6700 лева, като общия размер на дължимата сума за издръжка е 12 880 лева.

Подс.А., редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Съдът е счел, че са налице основания за провеждане на наказателното производство в отсъствие на подсъдимия и е дал ход на делото на осн. чл.269 ал.3 т.3 от НПК.

 В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа възведеното обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния акт. Моли съда, при определяне на наказанието на подсъдимия А. да наложи наказание от вида “Пробация” .

 Защитникът на подс.А. счита, че от събраните по делото доказателства се установява извършеното от подсъдимия престъпление по чл.183 ал.1 от НК.Моли съда да наложи наказание от вида “Пробация”.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.К.А. и свид. С.Д. К. сключили граждански брак през 1999 г., като от брака си имали дете - тяхната дъщеря Д.С.А., родена на ***г. По силата на съдебно решение от 26.03.2001 г. по гр.дело №1616/2001г. на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 27.08.2001г., бил прекратен брака между двамата родители и подс.С.А. бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 40 лева месечно. Издръжката била платима чрез нейната майка и законен представител св.К., като майката и детето живеели в гр. Варна.С решение № 2846/14.10.2008г. по гр.дело №1717/2008г. на Районен съд-Варна, влязло в сила на 04.11.2008 г., размерът на издръжката бил увеличен от 40 лева на 60 лева.С решение № 2503/31.05.2012 г. по гр. дело № 13265/2011 по описа на Районен съд-Варна, влязло в сила на 10.07.2012 г., размерът на издръжката бил увеличен от 60 лева на 100 лева.

След влизане в сила на първото съдебното решение, въпреки че подс.С.К. бил осъден да заплаща ежемесечно издръжка за дъщеря си, той не предприел действия по изплащане на определената от съда издръжка. Поради това св.К. подала молба до държавен съдебен изпълнител, като през лятото на 2001г. било образувано изпълнително дело № 4208/2001 г. при държавен съдебен изпълнител към Районен съд-Варна. Въпреки, че било образувано изпълнително производство, подс.С.А. отново не предприел действия по изплащане на дължимата от него издръжка. Така от влизане в сила на първото съдебно решение до 12.01.2004 г не е била изплащана издръжка.

Едва през м. януари 2004 г./12.01.2004 г./ подс. А. започнал да изплаща по сметка на PC-Варна дължимите вноски за издръжка и до м. 12.2004 г. заплатил 13 месечни вноски от по 40 лева, общо в размер на 520 лева.

Присъдената издръжка, на основание Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка, била изплащана от общината, чрез Домашен социален патронаж, като през 2004 г, 2005 г. и 2006 г. били заплащани по 12 месечни вноски всяка година от по 40 лева всяка, за 2007 г. били изплатени 10 месечни вноски от по 40 лева всяка, а през 2008 г.-две месечни вноски, или общо изплатените суми възлизали на 1920 лева.За периода от 01.03.2008 г. до 31.08.2011 г. , от Домашен социален патронаж били заплатени общо 3 700 лева. За периода от 08.09.2011 г. до края на 2015 г.Общината чрез ДСП е заплатила общо 2880 лева.Общ изплатените суми от ДСП възлизат на сумата от 8500 лева.

На основание молба вх. № 11208/22.08.2012 г. от св. С. К. бил образувано изпълнително дело № 4177/2012, присъединено към изп. дело № 4208/2001 г. на СИС при PC гр. Варна.

С писмо от 07.01.2016 г. на ВРС, изп. дело № 4208/2001 г. и № 4177/12 на осн. чл. 427 от ГПК, са изпратени по подсъдност на осн. чл. 427 от ГПК до ДСИ при СРС.

По изпълнителното дело, с молба с вх. № 8966/27/07.2017 г. подс. А. представил служебни документи за извънсъдебно внесени месечни вноски по сметка на св. С. К.- за периода от 01.07.2016 г. до 27.07.2017 г. са били преведени различни суми за издръжа от 20.00 лева до 200 лева, или всички в общ размер 2 661,30 лева. През м. октомври 2017 г. е била изплатена от подс. А. по сметка на св. К. и сумата от 200 лева, а в последствие били изплатени и сумите от по 100лв., 400лв., 200лв. и 533лв.

   След внасяне на обвинителният акт в съда, с определение на ВРС  от 12.11.2020г. по настоящето НОХД производството е било частично прекратено срещу подсъдимия за инкриминираният период от 27.08.2001г. до м.март 2013г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства : показанията на свид. К.,  материалите от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК и др. Тези доказателства са безпротиворечиви  и пълни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

С оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода 01.04.2013 г. до 09.02.2018 г., в гр. Варна, след като бил осъден с Решение от 26.03.2001 г. по гр. дело №1616/2000 г. на РС-Варна, 16-ти състав, влязло в законна сила на 27.08.2001 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.С.А., родена на *** г. в размер на 40 лева месечно, изменена с Решение №2846/14.10.2008 г. по гр. дело №1717/2008 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, влязло в законна сила на 04.11.2008 г. в размер на 60 лева месечно, изменена с Решение №2503/31.05.2012 г. по гр. дело №13265/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, 34 състав, влязло в законна сила на 10.07.2012 г., чрез нейната майка и законен представител С.Д. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 59 месечни вноски по 100 лева или общо 5900 лева.

Деянието е извършено умишлено. Подс. А. е съзнавал, че с решението на ВРС за определяне на месечна издръжка е задължен да издържа свои низходящи – дъщеря, съзнавал е обществено опасните последици от неизпълнението на това свое задължение, но въпреки всичко не е насочил действията си към изпълнение на това свое задължение. Бездействието на подс. А. е причинно следствена връзка със съставомерния резултат.

Причини за извършване- несъзнателно и безотговорно отношение към родителските задължения.

При определяне наказанието на подсъдимия А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието , която прецени над минимума, предвид на факта, че се касае за неизпълнение на задължението за немалък период от време.

 От друга страна съдът съобрази степента на общестевна опасност на дееца и взе предвид, че подсъдимият е неосъждан, както и до приключване на производството е положил усилия да изплати преобладаваща част от задължението си.

Изложените обстоятелства мотивираха съда да наложи по-лекото, от предвидените алтернативно наказания, а именно Пробация, в рамките на задължителните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.2 т.2 от НК,  за период в минималния размер за това наказание.

 С оглед изложеното съда  наложи наказание ПРОБАЦИЯ изразяваще се в следните пробационни мерки:

на осн.чл. 42 А ал.2т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА  с периодичност 2 пъти седмично,

на осн. чл. 42 А ал.2 т.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА,

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите и на генералната, и на специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: