МОТИВИ към Присъда № 268 от 04.12.2014г., постановена по НОХД № 2903/ 2014 г. по описа на Районен съд -
гр.Бургас.
Съдебното производство
по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при РП-Бургас,
с който против Я.Ж.В. ЕГН ********** е било повдигнато обвинение за това, че за
периода от месец февруари 2010г. до
месец септември 2013г. включително, след като е бил осъден с Решение № 776/20.05.2009г.
по гражданско дело № 761/2009г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила на 23.06.2009
г. да издържа свой низходящ – дъщеря си М.Я.В., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 месечни
вноски, всяка в размер на 90 лева, като общата сума на незаплатените вноски
възлиза на сумата от 2790 лева и деянието е извършено в гр.Бургас –
престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Производството
е служебно насрочено от съда и разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, по инициатива
на назначения служебен защитник на подсъдимия.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Бургас
поддържа обвинението, счита го за безспорно доказано и пледира за подсъдимия да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Пробация”, с
приложение на пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т.1, т. 2 и т. 6 за срок от
1 година, и размер на безвъзмездния труд - 100 часа годишно.
Подсъдимият се
явява лично, признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласява се да не бъдат събирани от съда доказателства за
тези факти, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, изразява
съжаление за извършеното, което бяснява с трудности в намирането на работа,
заявява ангажимент да стори всико по силите си да изпълнява задължението да
издържа дъщеря си. Служебният му защитник счита обвинението за доказано и
изразява съгласие с исканото от прокурора наказание по вид и размер.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл. 372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласно направените от подсъдимия самопризнание, а
именно:
Подсъдимият Я.Ж.В. ЕГН **********
e роден на ***г***, живee в същия град, , и е българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, не работи.
Подс. В. и
свид. К.В. са бивши съпрузи, от чийто брак се родили децата М.Я.В. ЕГН ********** и В. ЕГН **********.
След развода на родителите децата, тогава малолетни, останали при майката К.В.,
която упражнявала и родителските права спрямо тях, а подс. В. бил осъден да
изплаща на децата си издръжка първончално в размер на 16 лева за детето М. и 14
лева за детето Впоследствие, с Решение № 1699 от 30.01.2002 г. по гр. дело №
2682/ 2001 г. по описа на Районен съд-Бургас (л. 12, 13 от ДП) сумите за
издръжа били увеличени на 33 лева за детето М. и съответно 30 лева за детето, с
Решение № 396 от 12.03.2007 г. по гр. дело № 330/ 2007 г. по описа на Районен
съд (л.86 от ДП) размерът на издръжката за свид. М.Я. бил увеличен от 33 лева
на 60 лева, а с Решение № 776 от 18.06.2009 г. по гр.дело № 761/ 2009 г. по
описа на Районен съд-Бургас (л.37, 38 от ДП), в сила от 28.07.2009 г., размерът
на издръжката на същата свидетелка бил увеличен от 60 лева на 90 лева.
Междувременно, за събирането на вземанията за издръжка при Частен съдебен
изпълнител било образувано изп.дело № 20098030400230.
Тъй като подс.
В. не изълнявал регулярно и точно задължението си да изплаща на низходящите си
присъдената им от съда издръжка, с Присъда № 823 от 05.06.2007 г., в сила от 21.06.2007
г., постановена по НОХД № 1553/ 2007 г. по описа на Районен съд-Бургас, В. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, за което му
било наложено наказание „Пробация” за срок от 6 месеца.
След влизане в
сила на решението по гр.дело № 761/ 2009
г. по описа на Районен съд-Бургас, на свид. М.В. бил издаден изпълнителен лист
(л.69 от ДП), който бил приложен по споменатото
изп. дело № 20098030400230 на ЧСИ за събиране на вземанията. По изпълнителното
производство подсъдимият заплащал нередовно и със закъснения различни по размер
суми, които съдебният изпълнител съответно разпределят за погасяване на
задълженията за издръжка за минали периоди (вносни бележки на л. 44-46,
извлечения и протоколи за разпределение на постъпили плащания на л. 48-68 от
ДП). Поради нередовните плащания съответните платежи не се отнасяли като
погасяване на задълженията на периода, когато е извършено плащането, а служели
да покриват минали забавени задължения.
Предвид множеството
нередовни и различни по размер плащания, в досъдебното производство били
извършени счетоводна и допълнителна счетоводна експертизи (заключения на л.
74-77 и на л. 88,89 от ДП). Съгласно заключенията от експертизите, след
приспадане на извършените от подсъдимия плащания за издръжка на свид. М.В., той не е заплатил за периода от месец февруари 2010г. до месец септември
2013г. включително общо 31 месечни издръки на свид. В., възлизщи на обща сума
от 2 790 лева. Посочената суча останала неизплатена и към момента на
приключване на съдебното следствие по настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите В. и К.В.,
заключенията на основаната и допълнителната счетоводни експертизи, от
приобщените по реда на чл. 283 НПК доказателствени материали - влязли в сила съдебни
решения, изпълнителен лист, заверени праписи от материалите по изп. дело № 20098030400230 на ЧСИ Таня
Маджарова, от самопризнанието на обясненията на подсъдимия и от справката му за
съдимост.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Въз основа на описаната по-горе
фактология, която счете за безспорно доказана, съдът намира, че подс. Я.Ж.В. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.183 ал.1 НК – в
гр.Бургас, бидейки осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа свой
низходящ – дъщеря си М.Я.В.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 31 месечни вноски, всяка в размер на 90 лева, като общата сума
на незаплатените вноски възлиза на сумата от 2790 лева за периода от месец
февруари 2010г. до месец септември 2013г. включително.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е реализирано чрез престъпно бездействие-неплащане, т.е. липса на
фактическо и правно действие за плащане, при установено с цитираното съдебно
решение задължение за заплащане на месечна издръжка на пълнолетен низходящ,
ненавършил 25-годишна възраст, който продължава обучението си и не разполага с доходи
и имущество да се издържа сам.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл. 11
ал.2 предл.2 от НК - като е бил наясно с предписаното му от съда активно
поведение за плащане на издръжка, опледелена по вид и размер, В. съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е допускал настъпването
на общественоопасния резултат, но е е
примирявал с него.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК, законът предвижда наказание наказание
„Лишаване от свобода” до 1 година или „Пробация”. В настоящия случай, мкар да е
бил осъден за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК на „Пробация”, което наказание
е било ефективно изтърпяно в периода 04.07.2007 г. – 04.01.2008 г. (справка а
л. 98 от ДП), подс. В. при извършване на настоящото престъпление се явява
неосъждан поради реабилитацията му на основание чл. 88а ал.1 вр. чл. 82 ал.1 т.
5 от НК. При определяне на наказанието, като отегчаващи вината и отговорността
обстоятелства съдът съобрази големия брой неплатени издръжки и високата обща
стойност на тези задължения, както и фактът, че В. за втори път осъществява
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства съдът
съобрази добрите характеристични данни на подсъдимия, стремежът му да внася
суми за издръжка винаги, когато е в състояние да стори това, установено от
материалите по изпълнителното дело, липсата на постоянна трудова заетост и
доходи, които биха му позволили регулярно и срочно да покрива задълженията си
за издръжка, направеното искрено самопризнание, проявената критичност към
стореното и изразеното разкаяние за собственото му поведение.
По делото не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да
обосноват приложението на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанието.
Наличието на обсъдените
обстоятелства досежно деянията и дееца, обуславя мнението на съда, че с оглед
целите по чл. 36 НК, наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 183 ал.1 от НК
следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства, по
вид „Пробация”, и с приложение на следните конкретни пробационни мерки: 1.„Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично, на основание чл.
42б ал. 1 вр. чл. 42а ал. 2 т. 1 и ал. 3 т. 1 от НК, и 2.„Задължителни периодични срещи с проационен
служител” на основание чл. 42б ал. 2 вр. чл. 42а ал. 2 т. 2 и ал. 3 т. 1 от НК,
двете за срок от 8 месеца. Изхождайки от обществените отношения, закриляни от
разпоредбата на чл. 183 от НК, в такива случаи съдът приема за първостепенна
задача да способства подсъдимият добре да осъзнае задължението си да дава издръжка
на низходящите си, и да го мотивира да вложи повече усилия и старание за
срочното и пълно изпълнение на това задължение, а не толкова да го накаже
сурово за стореното престъпление. Гарантираният от закона интерес на правоимащата
М.В. да получава от баща си издръжка, докато са налице основанията за това,
предполага наказанието на подсъдимия да бъде така отмерено, та да не го
възпрепятства тежко в опитите му да изпълнява задължението да дава издръжка.
Тъкмо по тази причина съдът не наложи на подсъдимия исканата от прокурора трета
пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото”.
Така
определеното по вид и размер на наказание по убеждението на съда изцяло
съответства на естеството и интензитета на извършеното престъпно посегателство,
и съдържа потенциал да способства за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК
- най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, и за упражняване на предупредително въздействие върху
него занапред.
РАЗНОСКИ
С оглед
решението по въпросите за вината и отговорността, на основание чл. 189 ал. 3
вр. ал.1 от НПК подс. Я.В. бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОДМВР-р.Бургас сторените в досъдебното производство деловодни разноски в общ
размер от 120 лева – възнаграждение на вещо лице.
С горните мотиви, съдът постанови
присъдата.
Районен съдия:
Вярно с оригинала:
Илияна Георгиева