Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.01.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1318 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “П.К.Б.” ЕООД твърди, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит №********** от 08,02,2017г.,
по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 1000 лева,
която е следвало да бъде върната, ведно с лихва от 483,68 лева в срок от 24
месеца на месечни вноски от 61,82 лева. Освен това той е избрал и закупил пакет
от допълнителни услуги срещу цена от 999,84 лева, която също се дължи на 24 месечни
вноски от 41,66 лева. Общият размер на погасителната вноска е 103,48 лева. На 08,02,2017г. сумата е
преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***,07,2017г. той е
подал молба за промяна на погасителния план чрез отлагане на една погасителна
вноска - №5. Поради това страните са уговорили погасяването да стане на 25
вноски, а ГПР да стане 45,94%. С подобно заявление от 25,11,2017г. са отложени
вноски с №9,10 и 11, с което погасителният план е за 28 вноски, а ГПР – 38,58%.
Останалите клаузи са непроменени.
Ответникът
е заплатил осем пълни вноски и една частично или общо 945,20 лева, като
последното плащане е на 31,03,2018г. От тях 24,04 лева са за лихва за забава, а
80 лева са за такси, свързани с извънсъдебно събиране на вземането. Поради това
и на основание чл. 12.3 от общите условия е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията. Остатъкът от същите е 1642,36 лева. За събирането им е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ответникът му дължи тази сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникън, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявения иск. Твърди, че не са представени
доказателства относно остатъка от задължението по договора. Оспорва изцяло
задължението за заплащане на цена на „пакет допълнителни услуги“. Твърди, че
съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква плащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
изброените в договора услуги са именно такива. Нито изричната декларация в обратния
смисъл, нито възможността за избор на ответника, предвидени в договора, нито
извеждането им в отделно споразумение, биха могли да променят тяхното естество.
С това споразумение се заобикаля нормата на чл.10а, поради което същото е
нищожно.
Освен това
потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения,
а за „възможности“, които той така или иначе има по силата на закона. А и на
„възможността“ му да поиска някоя от посочените в споразумението услуги не
съответства насрещно задължение на кредитора. Ето защо неспазването на
императивната разпоредба на чл. 10 от ЗПК води до недействителност на договора
за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Ето защо не се дължи възнаграждението по допълнителния пакет услуги от 999,84
лева, както и лихви върху тази сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №480/2019г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че същата е връчена при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски
кредит профи кредит стандарт от 08,02,2017г., по силата на който ищецът е
предал в заем на ответника сумата от 1000 лева, а той се е задължил да я върне
на 24 месечни вноски, ведно с договорна лихва от 483,68 лева. Освен това е поел
задължение да заплати сумата от 999,84 лева, също на 24 вноски от 41,66 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
горните задължения. Възражението му е свързано с действителността на уговорката
за заплащане на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
По
настоящото дело не се спори и се установява, че с процесния договор за
потребителски кредит
страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу
възнаграждение за пакета в размер на 999,84 лева. Настоящият състав намира това споразумение за нищожно на осн.чл. 21, ал.1
от ЗПК,
тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10а, ал.2
от ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по същество представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1
ЗПК.
Регламентираните в чл.10а, ал.1
ЗПК
допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора - конкретно тези
описани по т.2, т.3 и т.4 от Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и на кредитодателя по отношение на описаната по т.1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че те по своята
същност е действие по усвояването на кредита. Ето защо възражението, че не дължи сумата,
представляваща стойността им, е основателно.
В исковата молба се съдържа признание, че ответникът е
погасил 841,16 лева от дължимите по договора суми (тъй като от общо 945,20
лева, заплатени от него, 24,04 лева съставляват обезщетение за забава, а 80
лева – разходи за събиране). Тази сума следва да се приспадне от задълженията
му за главница и договорна лихва от общо 1483,68 лева. С оглед на горното и
предвид диспозитивното начало следва да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 642,52 лева, а искът до пълния му размер от 1642,36
лева, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или от общо
32,85 лева, заплатена държавна такса, 300 лева, юрисконсултско възнаграждение и
344,97 лева, заплатено възнаграждение за особен представител, следва да се
присъдят 265,18 лева. Ответникът дължи и тези в заповедното производство по
съразмерност или сумата от 71,84 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Т.П.,
ЕГН ********** ***, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и
И.Х.Г., сумата от 642,52 лева (шестстотин четиридесет и два лева и петдесет и
две стотинки), представляваща главница и възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит №********** от 08,02,2017г., ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 01,03,2019г.
до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена
заповед за изпълнение №278 от 07,03,2019 по ч.гр.д.№ 480/2019г. по описа на Районен
съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му размер от 1642,36 лева (хиляда шестстотин четиридесет
и два лева и тридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Б.“ №49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г., сумата от 265,18 лева (двеста
шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки), направени по производството
разноски и сумата от 71,84 лева (седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки),
направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: