№ 37
гр. Чирпан, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20225540100643 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване на съществуването
на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ) от ищеца „Йеттел България“
ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг чрез адв. Л. Г. Г. - САК, със съдебен
адрес за съобщения и призовавания: гр. София 1680, бул. „България“ 56А, ет. 3, офис 3, чрез адв.
Л. Г., е-mail: lgeorgiev@lgs-law.com срещу ответника С. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Ч., ул. „Д. **.
В ИМ се твърди, че ищцовото дружество предявило пред Районен съд -Чирпан заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основна на заявлението било
образувано ч.гр.д № 20225540100256 от 2022 г. по описа на I състав на Районен съд - Чирпан, по
което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу С. А. Н.. С Определение № 359
от 29.06.2022 г., постановено по горепосочено дело, съдът им указал, че следва да предявят иск
относно вземането си, поради факта, че връчването на издадената заповед за изпълнение било при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид горното, счита, че е налице правен интерес да сезира
съда с положителен установителен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за вземането
си от С. А. Н..
В ИМ се твърди, че С. А. Н. сключила с „Йеттел България“ ЕАД договор за мобилни
услуги от 23.09.2019 г. с предпочетен номер ***, като закупила устройството TABLET nJoy Deimos
7 4G Black на преференциална цена, както и договор за мобилни услуги от 27.09.2019 г. с
предпочетен номер ***, като закупила устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black на
преференциална цена. Твърди се също така, че длъжникът не изпълнил задълженията си по
1
договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД
(предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 31.01.2020 г. (за договорите за лизинг - чл.
11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг, за договорите за мобилни услуги - т. 196 от
Общите условия)
Предвид това, към 05.02.2020 година длъжникът имал задължения за преходни периоди в
размер на 46.02 лева. Задълженията за предходен период в общ размер на 46.02 лева били
обединени във Фактура № **********/5.11.2019 година, Фактура № **********/5.12.2019 година,
като във всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането. Към настоящия
момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 46.02 лева, формирано както
следва: 14,26 лева, дължими за период 05/10/2019-04/11/2019 година, от които: 14,26 лева
задължение за задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 23.9.2019 година с предпочетен
номер ***; 31,76 лева, дължими за период 05/11/2019-04/12/2019 година, от които: 16,88 лева
задължение за задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 23.9.2019 година с предпочетен
номер ***; 14,88 лева задължение за задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 27.9.2019 година с
предпочетен номер ***. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 448,26 лева, формирани както
следва: по договор за мобилни услуги от 23.9.2019 година с предпочетен номер *** сума в размер
на 39,96 лева, представляваща три стандартни месечни такси и сумата от 181,44 лв. за
устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black представляваща разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; по договор за мобилни услуги от
27.9.2019 година с предпочетен номер ***, сума в размер на 44,28 лева, представляваща три
стандартни месечни такси и сумата от 182,58 лв. за устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. Процесните клаузи, в които било заложено правото на кредитора на неустойка, били
обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника. Те предвиждали, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал за всяка СИМ
карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в който било предоставено устройство
за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора.
Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на
кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за
мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или било
2
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е било върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Считат, че така формулирани двете
неустойки не противоречали на добрите нрави и не излизали извън обезщетителната си функция,
поради което били действителни, породили са действие и обвързвали страните. При сключването
на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера,
под които „Йеттел България“ ЕАД обединявал всички сключени и действащи към момента
договори на конкретното лице и издавал една обща фактура за задълженията по тях. Под един
клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали
услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във
всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на
база на които се формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към
момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период,
тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен
период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора,
сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се
обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се
начислявали и съответните неустойки. В системата на „Теленор България“ ЕАД длъжникът С. А.
Н. била с клиентски номер *********. Всички непогасени и изискуеми задължения на С. А. Н.
към „Йеттел България“ ЕАД в размер на 494,28 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки) били обединени във Фактура № **********/5.2.2020 година за
клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й. Към настоящия
момент посочената сума не била заплатена от длъжника.
Молят съдът, след като се увери в основателността на настоящата искова молба, да
постанови решение, с което да признае за установено, че С. А. Н., дължи на „Йеттел България“
ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, сумата от 494,28 лв. (четиристотин
деветдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), от които: задължения за предходен период
(05/10/2019-04/12/2019 година) в размер на 46,02 лева и неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги в общ размер на 448,26 лева, формирани както следва: по договор за мобилни услуги от
23.9.2019 година с предпочетен номер *** сума в размер на 39,96 лева, представляваща три
стандартни месечни такси и сумата от 181,44 лв. за устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план; по договор за мобилни услуги от 27.9.2019 година с предпочетен номер ***, сума в размер на
44,28 лева, представляваща три стандартни месечни такси и сумата от 182,58 лв. за устройството
TABLET nJoy Deimos 7 4G Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план, както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендират
направените в настоящото исково производство разноски, както и за направените разноски по
3
ч.гр.д № 20225540100256 от 2022 г. по описа на Районен съд – Чирпан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата
адв. Е. Н. П. от АК – Стара Загора, с който взема становище, че искът е допустим, но
неоснователен, недоказан, както по основание, така и по размер и моли да бъде отхвърлен, за което
излага подробни съображения.
Оспорва твърдението на ищеца, че за ответницата са възникнали посочените задължения и
в посочените срокове. Твърди се, че за договорите са приложими общи условия, за които няма
данни да са представени на ответницата и тя да се е запознала с тях. Не се установява ответницата
да се е задължила валидно и по двата представени договора, доколкото са налице положени трудно
четими инициали, както и изписване на имена с почерк, който едва ли е на ответницата или е с
толкова неуверен почерк и толкова много грешки, че се поставя под сериозно съмнение
грамотността на автора. Счита че от начина, по който са положени инициалите и са „изписани“
имената на ответницата може да се счете, че тя е неграмотна, не се е запознала изобщо с текста на
подписаните договори и не е изразила валидно съгласие за сключването им, поради
несъответствие на документите, с предвиденото в чл. 189 от ГПК. Навежда, че е нищожност на
договорите поради липса на съгласие за сключването им и не са налице никакви доказателства,
които да установяват изпълнението им от страна на ищеца.
Наред с това, видно от Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ***, дължимата
месечна такса е в размер на 15,99 лева, а за периода от 05.11.2019-04.12.2019 година /период от 1
месец/ се претендира сумата от 16,88 лева като задължение за месечни еднократни такси и
потребление на мобилни услуги като от исковата молба и представените към нея документи, в
това число и фактури не се установява на какво основание се претендира останалата сума.
По Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ***, дължимата месечна такса е в
размер на 13,99 лева, а за периода от 05.11.2019-04.12.2019 година /период от 1 месец/ се
претендира сумата от 14,88 лева като задължение за месечни еднократни такси и потребление на
мобилни услуги като от исковата молба и представените към нея документи, в това число и
фактури не се установява на какво основание се претендира останалата сума.
На следващо място, оспорва твърдението, че ответницата е получила посочените в исковата
молба устройства. Не са представени приемно-предавателни протоколи за предаване на
устройствата, а от посоченото в договорите за мобилни услуги не може да се установи какво точно
устройство е предадено в изпълнение на тях.
Счита, за неоснователни претенциите за заплащане на неустойки. Претендираните
неустойки не се дължали най-напред, защото според самите клаузи на представените договори
правото да се претендира неустойка възниква в случай на прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя /ответницата/. Няма данни договорите да са надлежно прекратени.
Твърдяното прекратяване не е съобщено на насрещната страна, нито й е даден „подходящ срок“ по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД за изпълнение на твърдените задължения. Ето защо, счита, че предвид
липсата на отправено до ответницата изявление за разваляне на договора за мобилни услуги с
подходящ срок за изпълнение, претенцията за заплащане на основание настъпила предсрочна
изискуемост на пълния размер на лизинговите вноски, се явява неоснователна.
Навежда, че претендираната от ищеца неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
по договорите за предоставяне на мобилни услуги се основава на клауза, която е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Договорената неустойка за
4
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги е неравноправна клауза, с оглед
наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Наред с това, не е ясно как е
формиран размерът на претенцията на ищеца. Договорната неустойка по Договор с предпочетен
номер *** се претендира в размер на 44,28 лева, като ищецът посочва, че тази сума представлява
три стандартни месечни такси. Видно от договора, договорената месечна такса е в размер на 13,99
лева /13,99x3=41,97 лева/ проста аритметична сметка показва, че претендирания размер от 44.28
лева не съответства на договореното между страните.
Претенцията за заплащане на договорна неустойка в размер на разликата между цената на
продаваното устройство без абонамент и преференциалната цена по сключените договори също се
основава на договорна клауза, която е недействителна - цели да обезщети още веднъж същите
вреди, за които е предвидена и неустойката в размер на оставащите месечни такси, а това само по
себе си противоречи на добрите нрави. Налице и неравноправност на клаузата на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 и 13 от ЗЗП. При прекратяването на договор за мобилни услуги вредата на
доставчика възлиза на разликата между приходите, които би получил като цената за ползване на
далекосъобщителни услуги и разходите, които би правил за предоставянето им.
На следващо място тези уговорки за заплащане на неустойки са и неравноправни на
основание чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП, която предвижда случай, при който клаузата дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора. Именно такъв е и настоящият случай, реално
ищецът едностранно променя цената, на която е продал устройствата без да има възможност
потребителят да се откаже от сдЕ.та. Не са представени доказателства, които да установят дали и
сама по себе си претендираната на това основание сума съответства на договорната клауза.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 256/2022 г. по описа на РС - Чирпан, на основание чл.
411, ал. 3 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът С.
А. Н. да заплати на кредитора „Йеттел България“ ЕАД сумата от 494,28 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса (ДТ) в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., като в
заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от договор за предпочетен номер
***/23.09.2019 г. С разпореждане на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е било
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представените по делото (в т.ч. и по приложеното ч.гр.дело № 256/2022 г. по описа на
РС – Чирпан) писмени доказателства - договор за мобилни услуги от 23.09.2019 г. с предпочетен
номер *** и договор за мобилни услуги от 27.09.2019 година с предпочетен номер ***, съдържащи
подпис на ответника, което не се оспорва по делото) се установява, че страните са били в
договорни отношения. По договор за мобилни услуги от 23.09.2019 г. ищецът, в качеството му на
оператор е предоставил на ответника - потребител услуги за мобилен телефонен предпочетен
номер ***, при условия съгласно Общите условия и клаузите на договора, като ответника е
закупил устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black на преференциална цена, а по договор за
5
мобилни услуги от 27.09.2019 г. ищецът, в качеството му на оператор е предоставил на ответника -
потребител услуги за мобилен телефонен предпочетен номер *** при условия съгласно Общите
условия и клаузите на договора, като ответника е закупил устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G
Black на преференциална цена.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договорите и е предоставил договорените услуги,
от което следва, че в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на цената на
всички предоставени услуги в сроковете съгласно Общите условия и сключените между страните
договори.
За предоставените услуги ищецът е издал Фактура № **********/5.11.2019 г., Фактура №
**********/5.12.2019 г. и Фактура № **********/5.2.2020 г. за общите парични задължения на
ответника в размер на 494,28 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки).
По делото не се оспорва от ответника, че последния не е изпълнил задължението си по
цитираните договори за заплащане в договорените срокове на цената на предоставените услуги,
поради което и в съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите условия,
ищецът е прекратил едностранно същите на 31.1.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за установяване на вземането от
494,28 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), от които:
задължения за предходен период (05/10/2019-04/12/2019 година) в размер на 46,02 лева и
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 448,26 лева, формирани както
следва: по договор за мобилни услуги от 23.9.2019 година с предпочетен номер *** сума в размер
на 39,96 лева, представляваща три стандартни месечни такси и сумата от 181,44 лв. за
устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; по договор за мобилни услуги от
27.9.2019 година с предпочетен номер ***, сума в размер на 44,28 лева, представляваща три
стандартни месечни такси и сумата от 182,58 лв. за устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 256/2022 г. по описа на РС - Чирпан, се явяват основателни и доказани.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски за държавна такса в размер на 25 лева, възнаграждение
за особен представител в размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Съгласно т. 12 ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение на горното съдът намира, че на ищеца
следва да му бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски за държавна
такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Ч., ул. „Д. **, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън
Кристос Кинг, сумата от 494,28 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки), от които: задължения за предходен период (05/10/2019-04/12/2019 година) в размер на
46,02 лева и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 448,26 лева,
формирани както следва: по договор за мобилни услуги от 23.9.2019 година с предпочетен номер
*** сума в размер на 39,96 лева, представляваща три стандартни месечни такси и сумата от 181,44
лв. за устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; по договор за мобилни услуги от
27.9.2019 година с предпочетен номер ***, сума в размер на 44,28 лева, представляваща три
стандартни месечни такси и сумата от 182,58 лв. за устройството TABLET nJoy Deimos 7 4G Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 256/2022 г. по описа на РС - Чирпан
ОСЪЖДА С. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „Д. ** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг направените по настоящото
дело разноски за държавна такса в размер на 25 лева, възнаграждение за особен представител в
размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
ОСЪЖДА С. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „Д. ** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг направените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7