ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 810
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. №5757/04.03.2022г. от Адвокатско дружество „Гърбев“,
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“№ 1, чрез адвокат Д.Б., против
Определение №779/21.01.2022г. постановено по гр.д.№11843/2021г. по описа на ПРС, трети
гр.с., с което е оставена без уважение молба от 13.12.2021г. на адв. Д.Б. за изменение на
постановеното по делото решение, в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. С
жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Навеждат се твърдения, че при определяне на минималния размер на
адвокатско възнаграждение е приложима нормата на чл.2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално
представителство по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. С оглед на това твърди, че е
дължимо възнаграждение е от 720,00 лева, с включен ДДС. Моли се обжалваното
определение да бъде отменено, като вместо това въззивният съд уважи в цялост молбата по
чл.248 ал.1 ГПК.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Н., с който жалбата се оспорва като
неоснователна и се излагат съображения в подкрепа на обжалваното определение, моли се
същото да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
1
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Производството по г.д.№11843/2021г. по описа на РС Пловдив е образувано по
искова молба от П. В. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД срещу „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД , за заплащане на сумата от 726.80 лева, като недължимо платена по
клауза за неустойка в договор за паричен заем от 07.06.2017г. и сумата от 102.20 лева, като
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от
07.06.2017г.., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда
16.07.2021г. до окончателното изплащане. С постановеното по делото Решение №
2408/06.12.2021 г. посочените искове са уважени изцяло, като на основание чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата в полза на „Адвокатско дружество Гърбев“ е присъдено
възнаграждение в размер на 360,00 лева, с включен ДДС.
С обжалваното определение, е оставена без уважение молба от 13.12.2021г. на адв.
Д.Б. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, за
увеличаване на присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение от 360,00 лева
на 720,00 лева, с включен ДДС. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел,
че доколкото предметът на доказване по всеки един от предявените искове е един и същ, то
неоснователно е в полза на процесуалния представител по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. да се
присъжда адвокатско възнаграждение за всеки иск, доколкото видът на иска е само един –
чл.55 ЗЗД, макар и формално да се предявени два броя иска.
Настоящият съдебен състав споделя направения краен извод на първоинстанционния
съд.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В първоинстанционното
производство по настоящото дело полагащото се адвокатско възнаграждение е определено
от съда в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. При предоставена безплатна правна помощ
в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва
да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. Касае се за два обективно кумулативно
съединени иска, които обаче се основават на един и същ източник на неоснователно
обогатяване, а именно Договор за паричен заем от 07.06.2017 г. Това налага дължимото
възнаграждение, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, да бъде определено в размер от
300,00 лева, или общо 360,00 лева, с включен ДДС, съгласно §2а от Наредбата, предвид
представения по делото акт за регистрация по ЗДДС.
Гореизложеното обосновава неоснователността на частната жалба, поради което
2
същата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №779/21.01.2022г. постановено по гр.д.
№11843/2021г. по описа на ПРС, трети гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3