Определение по дело №1838/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261750
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Мирослава Стефанова Тодорова
Дело: 20201100601838
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   гр.София, 21.05.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав в закрито заседание на двайсет и първи май през две хиляди и двайсет и първа година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                                                      СИЛВИЯ ТАЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Тодорова  ВНЧД № 1838 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Постъпила е частна жалба от Й.Т.И. срещу определение на СРС, НО, 6 състав, по н.о.х.д № 18190/19 г. от 24.02.2020 г., с което е оставено без уважение искането му да се конституира като граждански ищец в съдебна фаза на наказателния процес.

В жалбата се твърди, че определението на съда е незаконосъобразно, като се излагат доводи, че жалбоподателят е пострадал от процесното престъпление и е бил конституиран като частен обвинител. Същевременно са били налице всички материалноправни предпоставки за конституирането му и като граждански ищец, тъй като е претърпял имуществени вреди от престъплението.

             Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира следното:

             Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу М.М.М. за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В обвинителния акт е посочено, че пострадал от престъплението е именно жалбоподателят И..

             С определението, предмет на въззивно обжалване, първоинстанционният съд е конституирал жалбоподателя като частен обвинител и е оставил без уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявен от него граждански иск и за конституирането му като граждански ищец.

              Въззивният съд намира, че жалбата срещу отказа на районния съд за конституиране на граждански ищец е недопустима. Това е така, тъй като това определение не подлежи на обжалване нито по реда на глава ХХІІ НПК, нито по друг процесуален ред пред въззивния съд. След като жалбата не е годно процесуално основание въззивният съд да бъде надлежно сезиран за проверка на законността на посоченото определение, тя следва да бъде оставена без разглеждане.

              Съгласно чл. 249, ал. 3 НПК подлежи на обжалване по реда на глава ХХІІ НПК само отказът на първоинстанционния съд по чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител. Видно е, че отказът за конституиране на граждански ищец не поражда право на жалба, която може да бъде разгледана по реда за проверка законосъобразността на определенията. Същевременно това определение не е и от кръга на тези, които съгласно чл. 341, ал. 3 НПК подлежат на проверка заедно с присъдата. Разпоредбата на чл.341 НПК не се отнася до всички определения на първоинстанционния съд, а само до тези, които изобщо подлежат на въззивна проверка. Определението, с което се отказва да бъде конституиран граждански ищец, е от категорията определения, които не подлежат на обжалване, тъй като постановяването им е резултат на суверенна и окончателна преценка на първостепенния съд. В този смисъл са ясни и категорични указанията на ВКС в Тълкувателно решение №2/2004г. (т. 3) към съдилищата, че отказът на първоинстанционния съд да допусне пострадалия до участие в процеса като граждански ищец не подлежи на инстанционен съдебен контрол, тъй като по този начин не се ограничава правото му на справедлив процес в аспекта на достъп до правосъдие, доколкото пострадалият има право да предяви иска си по чл. 45 ЗЗД погражданскопроцесуален ред.  

                 Поради всичко изложено въззивният съд намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

                Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав

                                            

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :     

                 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Й.Т.И. срещу определение на СРС, НО, 6 състав, по н.о.х.д № 18190/19 г. от 24.02.2020 г., с което е оставено без уважение искането му да се конституира като граждански ищец в съдебна фаза на наказателния процес.                  

                ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

     Определението не подлежи на обжалване и протест.
  

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.