№ 792
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501089 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №20285/20.12.2021г. на
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ" ЕАД, ЕИК ********* срещу акт на
ЧСИ, обективиран в уведомление №24631/03.11.2021г., по изп. Дело
№185/2013г., с което ЧСИ го уведомява, че е отменил свое предходно
разпореждане, с което жалбоподателят е бил конституиран като взискател в
изп. Производство. Жалбоподателят счита посоченият акт на ЧСИ, с който
сам си отменя предходно разпореждане, за недопустим и незаконосъобразен.
Излага, че Българска банка за развитие АД се е суброгирала в правата на
удовлетворения кредитор Банка Пиреос България АД на осн. Чл. 74 ЗЗД, като
въз основа на изричен акт на ЧСИ, постановен през 2014г., по нейна молба,
Банката е била конституирана като присъединен взискател въз основа на
всички относими доказателства. Излага, че в законо-установения срок
възражения не са постъпили, поради което твърди, че въпросът за
конституирането е бил приключен, а възможността актът да се ревизира –
преклудирана. Твърди, че действията на ЧСИ в изп. Процес са строго
формални, като в ГПК не е предвидена възможност ЧСИ сам да отменя,
ревизира или променя актовете си, без да е бил сезиран за това от страните в
изп. производство и без изричен акт на съда в тази връзка. Твърди, че
доколкото жалба срещу акта на ЧСИ Данова, с който ББР АД е конституирана
в изпълнителното производство, като взискател, не е подадена както в
законоустановения срок, така и след него, то само на основание, че ЧСИ се е
произнесъл служебно, без да е сезиран, настоящия акт/уведомление на ЧСИ
следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По изложените съображения
моли да бъде отменено уведомлението на ЧСИ Станимира Данова, издадено
по изпълнително дело 20137180400185, като недопустимо и
незаконосъобразно.
1
Длъжниците в изп. Производство не са депозирани възражение срещу
жалбата в предоставения им срок.
По делото са приложени писмените мотиви на съдебния изпълнител
във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за нейната
неоснователност. ЧСИ счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Като се позовава на съдебна практика, излага, че изплащането на паричната
сума по банковата гаранция не е единствената предпоставка на суброгацията
по смисъла на чл.74 от ЗЗД, като освен това следва да е налице правен
интерес и регресно право, за наличието на които съдебният изпълнител не
може да извършва преценка. Да се признае правна възможност на банковия
гарант да встъпи в правата на банката-взискател по издадения в негова полза
изпълнителен лист би означавало да се вмени на съдебния изпълнител
материално-правна компетентност, каквато той няма. Той може само да
следи за външната редовност на основанието за принудително изпълнение, а
за събиране на платените суми е необходимо гарантът сам да се снабди с
изпълнителен титул. С оглед на всичко изложено, счита, че постановеният
отказ е правилен и законосъобразен.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и писмените обяснения на съдебния изпълнител,
приема за установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20137180400185 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, per. № 718, е образувано на 25.03.2013г. въз основа на молба,
депозирана от „Банка Пиреос България" АД, ЕИК ********* /със сегашен
правоприемник „Юробанк Българя" АД/, с приложен изпълнителен лист,
издаден на 25.10.2012 г. по ЧГД 15177/2012 г. по описа на ВРС, с който
длъжниците „Валимекс" ЕООД, ЕЖ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ******************** представлявано от В.К. и В.
КР. К., с ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „Банка
Пиреос България" АД, ЕИК *********, сумите от 21 330.31 лева,
представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит № 207 от
11.09.2009г., изменен и допълнен с последващи анекси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 18.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението; 182.22
лева, - наказателна лихва, както и 430.25 лв. - съдебни разноски.
На 27.10.2014г. е депозирана молба от "Българска банка за
развитие"ЕАД ЕИК *********, с която моли на осн. чл.429, ал.1 ГПК да бъде
конституирана като частен правоприемник на взискателя "Юробанк
България" ЕАД /правоприемник на Банка Пиреос България АД/ на основание
настъпила законова суброгация по чл.74 ЗЗД, тъй по сключен договор за
банкова гаранция, е платила на взискателя сума в размер на 21 015.02 лева.
С разпореждане на ЧСИ от 05.12.2014г., на осн. чл. 429, ал.1 ГПК,
Българска банка за развитие АД е била конституирана като взискател по
делото за сумата от 21 015.02 лв. срещу длъжника Валимекс ЕООД.
2
В последствие взискателят Българска Банка за развитие АД периодично
депозира пред ЧСИ молби за извършване на изп. Действия по изпълнителното
дело.
С поредна молба вх. №12623/04.08.2021г. взискателят Българска банка
за развитие ЕАД моли да бъде извършено пълно проучване на състоянието на
длъжниците, посредством извършване на справки.
С уведомление изх. №24631/03.11.2021г. ББР АД е уведомена, че
предходното разпореждане, с което е конституирана като взискател по
делото, е отменено, като му е указано, че за да бъде счетен за кредитор по изп.
Дело следва да представи изпълнителен лист, с който да удостовери
вземането си. Уведомлението е връчено на взискателя на 03.12.2021г.
На 20.12.2022г. е депозирана жалба вх. №20285, по която е образувано
настоящото въззивно дело.
За да се произнесе, по допустимостта на жалбата, съдът съобрази
следното:
Предмет на обжалване според изложеното в същата е отмяната на
предходно разпореждане и отказ на ЧСИ да извърши посоченото от
взискателя изп. действие.
Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 429, ал.1 ГПК, частните
правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение, а в настоящия
случай ЧСИ е отказал такова, то жалбата се явява допустима на осн. чл. 435,
ал.1, т.1 ГПК.
Изпълнени са и останалите изисквания за допустимост: жалбата е
подадена в срока по чл. 436 ГПК и от лице, имащо правен интерес.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав
съобрази следното:
От приложените по изп. дело документи, се установява, че ББР АД е
заплатила на първоначалния взискател „Банка Пиреос България“ АД въз
основа на гаранционно споразумение от 14.01.2009г. сумата от 21 015.02 лв. с
преводно нареждане от 04.12.2012г. С извършеното плащане, ББР АД се е
суброгирала на осн. чл. 74 ЗЗД в правата удовлетворения кредитор – Банка
Пиреос България АД, включително и по отношение на обезпеченията за
платената от нея част от вземанията, а именно за сумата от 21 015.02 лв.,
поради което е поискала на осн. чл. 429, ал.1 ГПК да бъде конституирана като
взискател по изп. производство за размера на непогасената част от вземането,
която към момента на депозиране на молбата е 5879.66лв.-главница, ведно
във законната лихва до окончателното погасяване на вземането.
Активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се
определят от изпълнителния лист като взискател в изпълнителния процес
може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор, а
длъжник по изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителният
лист сочи като длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него.
3
В разпоредбата на чл. 429 ГПК са предвидени изключенията от това
правило, при които е възможно надлежни страни в изпълнителния процес да
са субекти, които въпреки, че не фигурират в изпълнителния лист,
притежават надлежна легитимация.
В чл. 429, ал.1, изр. 1 ГПК е предвидена възможността и частните
правоприемници да се ползват от изпълнителния лист на кредитора, като
изрично са разграничени поръчителят и солидарният длъжник, платили
дълга, от всички останали случаи на частно правоприемство, т.е. разпоредбата
разграничава частното правоприемство от случаите на суброгация в правата
на кредитора. Под частно правоприемство чл. 429, ал. 1 ГПК според правната
теория следва да се има предвид прехвърлянето на вземането чрез цесия, като
при случаите на суброгация, законът изрично допуска разпростиране на
субективните предели на изпълнителния лист единствено спрямо поръчителя
и солидарния длъжник.
От представените по изп. делото доказателства, се установява, че ББР
АД е изпълнила свое задължение към Банка Пиреос България АД, поето по
силата на чл. 32 и чл. 33 от Гаранционно споразумение, сключено на
14.01.2009г., като е изплатило на взискателя сумата от 21 015.02 лв.
Банковата гаранция съгласно чл. 422 ТЗ представлява едностранна,
формална сделка, по силата на която банката писмено се задължава да плати
на посоченото в гаранцията лице определена парична сума съобразно
условията, предвидени в нея. Законът и правната теорията определят
банковата гаранция като обезпечение на вземането на кредитодателя в случай,
че длъжникът по кредита не погаси задължението си в сроковете и условията
по договора. В тези случаи гарантът отговаря до размера на поетото с
гаранцията задължение, като отговорността му не е солидарна с
отговорността на кредитополучателя. Гарантът отговаря за задължение на
трето лице, чийто кредит обезпечава, поради което банковата гаранция е вид
лично обезпечение. Плащането по банковата гаранция води до погасяване на
дълга на кредитополучателя спрямо банката по кредитното правоотношение в
обезпечената част, а след плащането на основание чл. 74 от ЗЗД по силата на
законна суброгация банката-гарант встъпва в правата на удовлетворения
кредитор до размера на извършеното плащане. Това означава, че ответникът
има материалноправна легитимация да търси изпълнение от
кредитополучателя до размера на платеното.
Това не означава обаче и автоматично встъпване в изпълнителния
процес, образуван по издаден в полза на кредитора Банка Пиреос България
АД изпълнителен лист, тъй като законът допуска суброгацията като
основание за действието на издаден изпълнителен лист спрямо трети лица,
които не са посочени в изпълнителния лист като кредитори, само по
отношение на поръчителя и солидарния съдлъжник, платили дълга. Това
изрично изключение, предвидено само за поръчителя и солидарния
съдлъжник, държи сметка за наличието на предвидени в закона регресни
4
права спрямо длъжника по изпълнителния лист при извършено от тях
плащане на кредитора по изпълнителния лист.
Следва да се има предвид, че вземането на банката-гарант срещу
длъжника се базира на нейно собствено правно основание, произтичащо от
осъществената суброгация по чл. 74 ЗЗД. За събирането на това вземане обаче
същата следва да се снабди с издаден в нейна полза изпълнителен лист, след
проведено исково производство, в което да се изследва наличието на всички
предпоставки по чл. 74 ЗЗД и да се установи действителния размер на
вземането.
Чл. 429, ал.1 ГПК, ограничава проверката, която съдебният изпълнител
дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като
кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респ. – до плащането на
дълга. Доколкото съдебният изпълнител по правило е компетентен да
установява плащането, то функцията, която чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК му
възлага, е типична за него. От друга страна, поръчителят и солидарният
длъжник, които са платили дълга, се суброгират в правата на удовлетворения
кредитор, само ако притежават и регресно право срещу длъжника по
изпълнителния лист. Законодателят отчита, че подобна дейност е нетипична
за изпълнителния орган. Следователно в хипотезите на законна суброгация
правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК принадлежи единствено на
поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на
всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на
удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. Само за тези случаи
законодателят (изрично) включва и правото на принудително изпълнение
сред онези права, които суброгиралото се трето лице придобива от кредитора,
в случая – от кредитора по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума,
всяко друго трето лице (различно от поръчителя и от солидарния длъжник),
което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния
лист, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с
изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за
заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително
основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник,
платили дълга) следва да заяви своето регресно право срещу длъжника по
изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната
суброгация, на които се позовава. В това производство съдът ще е длъжен да
зачете задължителното действие на влязлото в сила осъдително решение,
респ. на влязлата в сила заповед за изпълнение – относно съществуването на
дълга по изпълнителния лист към релевантния момент – приключването на
съдебното дирене, респ. изтеклия срок по чл. 414 ГПК. Аргументът е от чл.
298, ал. 2 и от чл. 414, вр. чл. 424 ГПК, доколкото третото лице е частен
правоприемник на удовлетворения кредитор. От създаденото изпълнително
основание обаче това трето лице не може да се възползва. Следователно чл.
429, ал. 1, in fine ГПК изяснява и пределите на настъпилата законова
суброгация по чл. 74 ЗЗД. Върху суброгиралото се трето лице преминават
5
всички прехвърлими права на кредитора, които могат да му послужат за
събиране на вземането към момента на плащането (изпълнението), но с
правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по
издадения изпълнителен лист разполага само поръчителят или солидарният
длъжник./ в този см. решение №71/24.07.2019г. по гр. дело №2576/2018г.
ВКС, ГО, решение №1158 от 9.06.2020 г. на САС по т. д. № 1072/2020 г.,
определение №281/10.05.2021г по т. дело №1610/2020г. ВКС, ТО/
По изложените съображения настоящият състав намира, че отказът на
ЧСИ да извърши поисканите от ББР АД изп. действия е законосъобразен.
Доколкото Банката няма качеството на поръчител или солидарен длъжник, но
твърди, че се е суброгирала в правата на кредитора по изпълнителния лист, то
тя следва да се снабди със собствено изпълнително основание. Не може,
обосновавайки се на законовата суброгация произтичаща от чл. 74 ЗЗД, да
бъде конституирана като взискател на осн. чл. 429, ал.1 ГПК, тъй като в
цитираната разпоредба не е предвидено изключение за гаранта, подобно на
това за поръчителя и солидарния длъжник, а липсва основание разпоредбата
да се тълкува разширително.
Задължение на ЧСИ е да следи за законосъобразното образуване,
провеждане и приключване на изпълнителното производство, преди което и
в правомощията му е да предприема всичко необходимо в тази връзка,
включително и да откаже изпълнителни действия, поискани от взискател, по
отношение на който не са били налице основания за конституирането му като
такъв по реда на чл. 429, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №20285/20.12.2021г. на
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ" ЕАД, ЕИК ********* срещу акт на
ЧСИ, обективиран в уведомление №24631/03.11.2021г., по изп. Дело
№20137180400185 по описа на ЧСИ Ст. Костова Данова, рег. №718, с който се
отменя предходното му конституиране като взискател, и имащ характер на
отказ за извършване на изпълнение по реда на Чл. 429, ал.1 вр. Чл. 435, ал.1
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ЧСИ Ст. Костова Данова, рег. №718
по
изп. Дело №20137180400185 за сведение.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7