РЕШЕНИЕ
№ 8526
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. ИВ. М.
при участието на секретаря Р. ИВ. Г.
като разгледа докладваното от П. ИВ. М. Гражданско дело №
20211110128160 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу
ЗАД „Д.: Ж. и Здр.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от
3 489,22 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по
застраховка „Автокаско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Пежо-
Партнер“, с рег. № , причинени при ПТП на 02.09.2020 г. в с. Вл. Тр., махала Кл. включваща
и разходи за репатриране на автомобила ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 02.09.2020 г. в с.Вл. Тр., водачът на лек автомобил „БМВ“, с рег.
№ , застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към посочената дата, реализирал виновно ПТП с лек автомобил
„Пежо-Партнер“, с рег. № , който към датата на ПТП бил застрахован по имуществена
застраховка „Автокаско“ при ищеца съгласно полица № , със срок на действие от 11.08.2020
г. до 10.08.2021 г. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета № , като
след калкулация на щетите, на автосервиза „Авто Холд 2020“ ООД, който извършил
ремонта на увреденото МПС била изплатена сума в размер на 3 269,22 лева, като били
направени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Поддържа, че е предявил
регресната си претенция в общ размер от 3 489,22 лева, ведно с ликвидационни разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, с покана до ответника, който обаче не му е
заплатил дължимата сума. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
1
С молба-уточнение от 06.12.2021г. ищецът сочи, че разликата между платеното
застрахователно обезщетение и регресната претенция се дължи на обстоятелството, че
вследствие на произшествието се наложило увреденото МПС да бъде репатрирано с „пътна
помощ“, за което ищцовото дружество заплатило на 22.10.2020г. сумата от 204,96 лева,
която също е включена в размера на регресната претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на застрахования при него
водач. Счита, че спрямо застрахования при него водач не е налице, нито един признаците на
фактическия състав на деликта. Оспорва представения по делото двустранен протокол за
ПТП в частта „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“. В условията на
евентуалност релевира възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на лек автомобил „Пежо-Партнер“, с рег. № , изразяващо се в движение с
несъобразена скорост, евентуално в това, че не се е движил в най-дясната част на пътното
платно. Оспорва размера на обезщетението за имуществени вреди като завишен. Твърди, че
МПС-то е могло да бъде ремонтирано на много по-ниска стойност. Моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
обезщетение за нанесени вреди от ПТП реализирано на 02.09.2020г. в с. Вл. Тр.. За да бъде
основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на ПТП, причинено виновно от водача на застрахования при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, наличието на вреди по застрахования
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ автомобил, причинно-следствената връзка
между вредите и реализираното ПТП, наличие на валидни правоотношения към датата на
ПТП по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увредения автомбил и
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника относно отговорността на
виновния водач, размера на дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване на
вредите. Ответникът следва да докаже релевираното възражение за съпричиняване на
вредите.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК
следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и причинителя на вредата, както и изплащането на застрахователното
обезщетение от страна на ищеца.
Спорът се концентрира върху въпросите за механизма и вината за процесното ПТП,
както и за размера на обезщетението. По тези въпроси съдът намира следното.
2
Механизмът на процесното ПТП се изяснява по категоричен начин от събраните по
делото писмено доказателство – двустранен констативен протокол, гласни доказателства,
както и от експертното заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
От приетия двустранен констативен протокол от 02.09.2020г. се установява, че страните
в произшествието са описали следния механизъм: на 02.09.2020г. около 11.30ч., лек
автомобил „БМВ“ с рег. № , се движи от гр. Св. към гр. С. и в района на с. Вл. Тр., махала
„Кл.“, водачът навлиза частично в лентата за насрещно движение, където реализира ПТП с
движещия се срещу него лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № . Отбелязаните щети по
л.а. „БМВ“ са гума, джанта, ляво огледало, носач и др., а на л.а. „Пежо“: джанта, гума,
калник, врата предна и задна, праг и други щети.
От показанията на свидетеля АНТ. З. Г. /водач на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № / се
установява, че в края на лятото или началото на есента на 2020г., не помни в колко часа,
пътували в посока гр. Св., при което трафикът бил много натоварен и нямало къде да се
изпревари, нямало къде да се бърза и карали спокойно. С периферното си зрение свидетелят
видял от лявата лента да излиза автомобил, който навлизал в неговата лента за движение.
Свидетелят се опитал да избегне удара, но другият автомобил все пак успял да го „забърше“.
След това управляваният от свидетеля автомобил вече не могъл да се движи и затова
спрели. Човекът, който причинил удара, дошъл да се увери, че са добре, обяснил как искал
да изпревари човека пред него, защото се нервирал и затова направил това действие.
Признал вината си, подписали двустранен констативен протокол и викнали пътна помощ.
Това се случило на единствената права отсечка от пътя, която била към село Вл. Тр..
Свидетелят карал „Пежо Партнер“ – б., а другият автомобил бил черно „“ 5-та серия.
Свидетелят карал с под 50 км/ч, бил в дясна лента, а другият автомобил – в лява лента.
Тогава било затворено дефилето и всички тирове минавали по пътя за Своге и нямало къде
да се изпревари. Ударът настъпил в лентата, в която се движил свидетелят, тъй като другият
автомобил навлязъл в неговата лента. Свидетелят успял да види автомобила как идва,
опитал се да завие, но ударът се случил в платното за движение на свидетеля. Вдясно от
свидетеля имало къща и тревна площ, нямало къде да го избегне. Другият автомобил не
успял да влезе изцяло в неговата лента, предната му лява част навлязла и ударила предната
лява част на автомобила на свидетеля. Щетите по автомобила на свидетеля били смазан
преден калник, изкривен мост, двете врати били одрани, цялата лява част на автомобила
била повредена, като най-много повреди имало в предната лява част. Съставили протокол и
се обадили в КАТ. Свидетелят потвърждава, че представеният по делото протокол е
съставяният такъв по време на произшествието, както и че подписът за участник „Б“ е негов.
В момента на удара автомобилът на свидетеля бил разположен по средата на лентата – нито
до осевата линия, нито плътно вдясно. Не може да каже защо на протокола са отбелязани
квадратчетата за навлизане в лентата за насрещно движение и за двамата водачи и защо са
задраскани квадратчетата за изпреварване.
От показанията на свидетеля Г. В. АТ. /водач на л.а. „БМВ“ с рег. № / се установява, че
участвал в ПТП през месец септември 2020г. Пътувал по Иск. д. от гр. Св. по посока гр. С. и
3
след с. Вл. Тр. на прав участък, понеже имало голямо задръстване, се изнесъл вляво, за да
прецени, дали може да изпревари. В момента на изпреварването се ударил в „Пежо
Партнер“. Свидетелят управлявал автомобил „БМВ“. Свидетелят се движел с около 30 км/ч,
защото пред него имало два камоина, а след тях микробус, а произшествието станало на
участък, на които камионите трудно минавали с повече от 20 км/ч. Другият автомобил бил в
насрещното и бил близо до осевата линия. След удара изтеглили машините встрани от пътя,
обадили се на КАТ и написали двустранен протокол. Нямали спор относно вината.
Свидетелят сочи, че не бил изпреварвал, бил се подал, за да види дали може да изпревари,
защото ударът бил в момента, в който се подал на осевата линия, за да изпреварва.
Свидетелят имал щети по фаровете, бронята и калниците, а по другия автомобил щетите
били много – калник фар, броня и много други. Маркировката след неравния участък
разрешавала изпреварването. Сочи, че другият автомобил се движел бързо. Нямало много
коли в другото платно, затова се подал да види дали може да изпревари. Сочи, че подписът
за участник „А“ на констативния протокол е негов.
От приетото експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че по делото не са приложени доказателства съдържащи данни, от които може
да се определи точното място на настъпване на процесното ПТП, поради което не може да
се определи каква е била хоризонталната и вертикалната маркировка в района. Според
вещото лице лек автомобил „БМВ“ се е движил в посока от гр. Св. към гр. С., като в района
на с. Вл.Тр., водачът е предприел маневра за изпреварване, при която частично е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Няма данни л.а. „Пежо Партнер“ да е предприел маневра за
промяна на посоката си на движение. Според вещото лице скоростта на движение на л.а.
„Пежо Партнер“ преди удара е била около 40 км/ч, като няма данни за скоростта на
движение на л.а. „БМВ“. Ударът е настъпил в лентата за движение на л.а. „Пежо Партнер“,
като инициалният удар е настъпил между предна лява странична част на л.а. „БМВ“ и
предна лява странична част на л.а. „Пежо Партнер“. Според вещото лице всички увреждания
по л.а. „Пежо Партнер“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието.
Така изложената доказателствена съвкупност е напълно последователна,
безпротиворечива и взаимодопълваща се. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели като еднопосочни и съответни на протокола за ПТП и на експертното заключение
по САТЕ. От тази доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че
механизмът на процесното ПТП е следният: на 02.09.2020г. около 11.30ч., лек автомобил
„БМВ“ с рег. № , се движи от гр. Св. към гр. С. и в района на с. Вл. Тр., махала „Кл.“,
водачът навлиза частично в лентата за насрещно движение, където реализира ПТП с
движещия се срещу него лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № . Установява се, че
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „БМВ“ с рег.
№ , който е навлязъл в лентата за насрещно движение /с цел по-добра видимост за започване
на маневра изпреварване/, без да осигури безопасността на насрещно движещия се по нея
л.а. „Пежо Партнер“ /чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП/.
4
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно,
тъй като от събраната доказателствена съвкупност се установява, че л.а. „Пежо Партнер“ се
е движел с по-малко от 50 км/ч преди удара, като липсват данни за лоши метеорологични
условия, състояние на пътя или други причини, които да водят до извода, че тази скорост не
е била съобразена с конкретните пътни условия. Неоснователно е и позоваването на
ответника на чл. 15, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, съгласно който на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, тъй като това правило
намира приложение само в хипотезите, в които на пътя липсват пътни ленти, очертани с
пътна маркировка. От показанията на двамата свидетели се установява по категоричен
начин, че на местопроизшествието пътят е имал общо две ленти – по една във всяка посока –
разделени с осева линия по средата, поради което задължението на водачите е било да се
движат в очертанията на съответната лента, а не непременно най-вдясно на платното за
движение. От събраните свидетелски показания се установява, че водачът на л.а. „Пежо
Партнер“ не е напускал пределите на своята лента за движение, а що се касае до
местоположението му в очертанията на лентата, то предвид показанията на двамата
свидетели за силен трафик в посока от гр. Св. към гр. С. и за липса на други автомобили в
лентата за движение от гр. С. към гр. Св., съдът намира за напълно логични и
правдоподобни показанията на св. Г., че свидетелят се е движел в средата на своята лента.
При липса на превозни средства или препятствия, които св. Г. да се е опитвал да изпревари
или заобиколи и същевременно при силна натовареност на лентата за насрещно движение,
липсва каквато и да било логична и житейски оправдана причина свидетелят да изнася
автомобила в близост до осевата линия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че виновен за процесното ПТП е единствено
застрахованият при ответното дружество водач. Относно причинените от ПТП вреди и
причинно-следствената връзка и размера на дължимото обезщетение, съдът намира
следното.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че по
подаденото от собственика на увредения автомобил заявление при ищцовото дружество е
образувана щета с № , по която е извършен оглед и опис на вредите, както и заснемане. С
възлагателно писмо от 15.02.2021г. ремонтът на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № е възложен на
автосервиз „Авто Холд 2020“ ЕООД. С приемо-предавателен протокол от 20.01.2021г.
ремонтираното МПС е предадено на собственика му и на 21.01.2021г. автосервизът „Авто
Холд 2020“ ЕООД е издал на ищцовото дружество фактура за ремонта № за сумата от
3269,22 лева с ДДС. С платежно нареждане за масов превод от 02.02.2021г. ищецът е
заплатил посочената сума на автосервиза.
От приетото експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че всички увредени детайли, описани в описа на ищеца, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Стойността на ремонта по
средни пазарни цени към датата на ПТП при отчитане възрастта на автомобила /на 16
години, 3 месеца и 1 ден от датата на първоначалната му регистрация/ и при отчитане на
5
позициите, които ищецът не е калкулирал при определяне размера на обезщетението, е в
размер на 4017,90 лева, докато действителната стойност на автомобила „Пежо Партнер“ към
датата на ПТП е в размер на 4797 лева. Установява се, че стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, представлява 83,76% от неговата действителна стойност,
поради което застрахователното обезщетение следва да бъде определено при условията на
тотална щета съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ. От отговора на поставения 13-ти въпрос към САТЕ
се установява, че след приспадане на запазените части /представляващи неувредените от
произшествието детайли/ от общата стойност на автомобила, дължимото застрахователно
обезщетение при условията на тотална щета се равнява на 3598 лева. Доколкото така
определеното обезщетение надхвърля платения от застрахователя размер от 3269,22 лева, то
предявеният регресен иск за така посочената сума се явява изцяло доказан по основание и
размер.
На следващо място от показанията на св. Г. се установява, че след произшествието л.а.
„Пежо Партнер“ не е бил в движение, поради което се е наложило да бъде репатриран от
„пътна помощ“. От приетата фактура № ., издадена на ишцовото дружество от Съюза на
българските автомобилисти заедно с описа към нея се установява, че стойността на
репатрирането на автомобила по процесната щета се равнява на 204,96 лева с ДДС, а от
платежно нареждане за кредитен превод от 22.10.2020г. се установява, че ищецът е заплатил
сумата по фактурата на СБА. Съгласно чл. 411 КЗ, ищецът има право и на разходи по
ликвидационната преписка, като претендираните такива от 15 лева не надхвърлят обичайния
размер.
Ето защо от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че претенцията на ищеца е основателна до размера от 3489,18 лева
/3269,22 + 204,96 + 15/, а за разликата до пълния предявен размер от 3489,22 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 139,57 лева, за депозит за възнаграждение на вещо
лице и за призоваване на свидетел в общ размер на 180 лева и за адвокатско възнаграждение
в размер на 477,23 лева, платено изцяло по банков път, или общо 796,80 лева. С оглед
уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 796,79 лева.
Ответникът е сторил разноски за депозити за възнаграждение на свидетел и вещо лице в общ
размер на 280 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева или общо 380 лева. С оглед отхвърлената част от иска следва да му
бъде присъдена сумата от 0,01 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж.и Здр.“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С.,
6
ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №, да заплати на „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В.“ № , на основание чл. 411 КЗ сумата от 3 489,18 лева,
представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по застраховка
„Автокаско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег.
№ , причинени при ПТП на 02.09.2020 г. в с.Вл. Тр., махала Кл., включваща и разходи за
репатриране на автомобила и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от
20.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за разликата над 3489,18 лева до пълния предявен размер от 3489,22 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж. и Здр.“ АД да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 796,79 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. з.“ ЕАД да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. и Здр.“ АД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 0,01 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7