ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
гр. Перник, 09.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231700100751 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И. А., персонален номер *** и О. А.,
персонален номер ***, двамата с адрес: **** и със съдебен адрес: *** против
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от председателя на управителния
съден Ясен Йорданов Йорданов.
Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими. Изпълнена е
процедурата по чл. 131 от ГПК. Затова делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С молба вх. № 5248/02.04.2024 г. ответникът е направил искане по чл. 219
от ГПК за конституиране на трето лице – помагач на негова страна –
„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И. С. С..
В молбата е изложено, че между ответника и „Автомагистрали“ ЕАД е
сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/01.03.2018
г., с който на дружеството са възлоЖ. дейностите по
поддържане/превантивно, текущо зимно и ремонтно – възстановително при
аварийни ситуации/ на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км. 0+000 до км
56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни
съоръЖ.я и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на
ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ Кюстендил, където попада и процесния
участък. Посочено е че съгласно чл. 28 от договора при настъпило ПТП
изпълнителят носи пълната имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди.
Изложеното от ответника се подкрепя от представения от него договор №
РД-88-1/01.03.2018 г. за възлагане на обществена поръчка, с предмет:
„Поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км 0+000
до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни
съоръЖ.я и принадлежностите в обхвата на автомагистралата, на територията
1
на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ Кюстендил, стопанисвани от АПИ“.
Съгласно чл. 219, във вр. с чл. 218 от ГПК в срока за отговор ответникът
може да трето лице – помагач на негова страна, ако последното има интерес
решението да бъде постановено в полза на ответника и има постоянен
адрес/седалище/ на територията на Република България.
В настоящия случай искането за привличане на трето лице-помагач е
направено в преклузивния срок по чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 131 от ГПК. С
оглед предвидената отговорност на „Автомагистрали“ ЕАД за причинени
вреди, в резултат на ПТП, настъпило в процесния участък, следваща от
нормата на чл. 28 от сключения с ответника договор, дружеството има
интерес решението по делото да бъде постановено в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Същото има седалище на територията на Република
България.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице
предпоставките на чл. 219, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 218 от ГПК за
конституиране на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице-помагач на
страната на ответника.
На същото следва да се връчи препис от молба вх. № 2148/03.04.2024 г.,
ведно с прилоЖ.ята отговора на ответника, както и препис от исковата молба
и молба вх. № 1102/16.02.2024 г., ведно с прилоЖ.ята към тях и препис от
определение № 140/19.02.2024 г.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготви следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД по делото.
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във
вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от И. А., персонален номер *** и
О. А., персонален номер ***, двамата с адрес: **** и със съдебен адрес: ****
против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя на
управителния съден Ясен Йорданов Йорданов.
На страната на ответника е конституирано трето лице – помагач –
„Автомагистрали“ ЕАД.
Ищците твърдят, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път,
част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, който е част от
републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за с. Боснек, област
Перник, е настъпило ПТП /самокатастрофа/ с пътнически автобус марка ***,
с македонски рег. № ***.
Сочат, че причините за настъпване на ПТП са комплексни и се състоят в: 1.
управление на автобуса с леко завишена спрямо релефа на пътя /десен завой/
скорост, обуславяща по - малко време за преценка на конкретната пътната
обстановка и предприемане на адекватна реакция от страна на водача и 2.
състоянието на пътя, свързано с неправилно изпълнение /изграждане/,
обезопасяване и поддръжка на процесният участък от пътното платно, който
не е отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за магистрален
път, неправилно поставени обезопасителни мантинели с недостатъчна
носимоустойчивост и височина, липса на коректно поставена пътна
сигнализация за наличие на отбивка, което обуславя риск от объркване за
водачите по отношение на главният път и платното, по което следва да се
2
движат, липса на надлежна и адекватна вертикална и хоризонтална пътна
сигнализация - изтрита маркировка, липса на работещи светлоотразителни
елементи и др., на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други.
Излагат, че съвкупността от посочените обстоятелства е довела до
загубване на ориентация на водача, а в последствие и на контрол над
двиЖ.ето на автобуса в границите на правилната пътна лента, като се е
отклонил в дясно, реализирал е удар в дясна предпазна мантинела по посока
на двиЖ.ето, с последващ такъв в лява предпазна мантинела, което е довело
до цялостна деформация на МПС, вклиняване на автобуса между двете леви
предпазни мантинели и самозапалване.
Сочат, че в самокатастрофиралия автобус пътувал синът им В. А., който в
резултат на ПТП е получил травми, несъвместими с живота и починал на
място по мъчителен начин от задушаване и изгаряне. Поддържат, че
отношенията им с него са били основана на обич, привързаност,
разбирателство и задружност. Смъртта му, ги е лишила от най-близкия им
човек и им е причинила силни страдания, на чиято висока интензивност се е
отразила и преждевременността и внезапността на загубата, както и
ужасяващия начин на настъпването и. Ищците сочат, че са лишени завинаги
от подкрепата, помощта и моралната опора, на които са разчитали за в
бъдеще, че към настоящият момент продължават да страдат от депресия и
посттарвматичен стресов синдром, съпроводени с нарушения в съня,
главоболие и тревожност.
Считат, че претърпените от тях неимуществени вреди могат да бъдат
справедливо репарирани с обезщетение за всеки от тях в размер на по 160000
лв.
Поддържат, че отговорност за причинените им неимуществени вреди носи
ответникът, тъй като ПТП е настъпило в резултат на неизпълнение на
задълЖ.ята му, следващи от ЗП и ЗДвП да поддържа процесния пътен
участък, който е част от републиканската пътна мрежа, в изправно състояние
и да осигурява безопасността му при ползването му по предназначение.
Излагат, че считано от 23.07.2013 г. разрешената скорост по процесния път
е 120 км/ч., при полоЖ.е, че за същия не е издаден акт 16, позволяващ
експлоатацията му. Считат, че поради липса на Акт 16, както и предвид
изграждането на пътя, сигнализирането, обезопасяване и поддържане му по
начин, създаващ дезориентация на водачите на ПТП, ответникът е бил
длъжен да не допуска преминаването на превозни средства по него.
Твърдят, че той е бездействал в продълЖ.е на повече от 14 години, като не
е извършил необходимите действия за надлежното въвеждане на пътя в
експлоатация, респективто при невъзможност за това - за ограничаване на
достъпа на превозни средства до него. Считат, че пътят е бил изграден в
разрез с т. 4 „Достъпност и безопасност при експлоатация“ от ПрилоЖ.е № 1
„Основни изисквания към строежите“ към Регламент (ЕС) № 305/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти,
съобразно която „строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв
начин, че да не създават неприемливи рискове от инциденти или повреди при
използване или експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния,
токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом“ и затова
ответникът е бил длъжен да приложи чл. 9, ал. 4 от Закона за пътищата /ЗП/,
3
като въведе забрана за общественото и специалното му ползване, за да
осигури безопасността на двиЖ.ето.
Считат, че процесният пътен участък не е конструиран правилно и липсва
сигнализация, която да информира водача на автобуса дали пътят има
характер на автомагистрала или е т.нар. скоростен път, тъй като към датата на
процесното ПТП са били налични табели, сигнализиращи, че участъкът е
автомагистрала и други - че е скоростен път.
Твърдят, че е изграден и се поддържа некачествено, тъй като маркировката
не е съответна на нормативните изисквания. Сочат, че не са поставени знаци
Д7а и Д8а за начало и край на скоростни пътища, и знак Е22, съдържащ поле
за скоростен път с ограничение на скоростта до 120 км/ч. Също, че са
липсвали знаци Е18 „Вода за пиене“ за процесната отбивка, съответно - 250
метра и 1 000 метра преди нея. В разделителната ивица, непосредствено след
площадката за отдих, не е бил поставен знак П - „ДвиЖ.е само на право след
знака“, като веднага след това е налична табела "Кулата -129 км", която също
не предупреждава, че предстои отбивка. Не е бил изграден „буфер“, явяващ
се елемент за начало на ограничителната система, която се монтира при
опасност с цел разделяне на транспортните потоци и отбивки.
Поддържат, че светлоотразителните тела на мантинелите от двете страни
на пътните ленти по посока на движенето на автобуса от 1 км преди
процесното място на ПТП до намиращата се в дясно на посоката на двиЖ.е
мантинела на 31 км са били с неправилно местополоЖ.е и с влошено
техническо състояние. Сочат, че влоЖ.те строителни продукти при
използваната в процесния пътен участък пътна маркировка не са отговаряли
на методите и изискванията за изпитване на БДС ЕИ 1436 „Материали за
пътна маркировка, Експлоатационни характеристики на пътната маркировка"
и/или на БДС ЕN 1790 „Материали за пътна маркировка, готови материали за
пътна маркировка" и/или на БДС ЕИ 1463 „Материали за пътна маркировка.
Светлоотразителни пътни кабари“, както и че е липсвала надлъжна релефна
шумна пътна маркировка осигуряваща разлика от 1,00 до 3,00 dВ(А) между
нивата на шума на маркировката и на пътната настилка, която да сигнализира
на водача, че напуска пътната лента, която е задължителна съгласно чл. 20а,
ал, 4 вр. ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата
с пътна маркировка /Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г, в сила от 18.05.2015 г./.
Твърдят, че пътната маркировка не е била изпълнена правилно, както и, че с
годините използваните материали са се амортизирали и не е извършвана
необходимата поддръжка на състоянието й. Сочат, че към момента на ПТП
маркировката е била слабо видима и не е била светлоотразителна, като на 100
метра преди завоя се появяват остатъци от двойна непрекъсната линия, която
трудно би могла да бъде забелязана. Неправилно е бил позициониран и
единственият наличен предупредителен знак за място за отдих, а
едновременно с това е била налице и неясна маркировка с разделителен знак
Г11 („Преминаване отляво или отдясно на знака“) и С6.3 („Табела с
направляващи линии“, като върху него залепена и рекламна обява за тегличи.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на всеки от ищците
сумата от по 26 000 лв., която е част от пълната дължима сума от 160000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, депресия,
посттравматичен синдром, настъпили в резултат на смъртта на техния син –
В. А., причинена при ПТП с пътнически автобус марка ***, с македонски рег.
***на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ
4
„Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за с. Боснек, област
Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието – 23.11.2021 г. до окончателното плащане.
Исковата молба с прилоЖ.ята е връчена на ответника 05.03.2024 г. В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявените искове са
оспорени като неоснователни.
Ответникът признава фактите, че пътният, участък на АМ „Струма“, на
която е станало произшествието е част от републиканската пътна мрежа и
като такава се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура”, както че на
територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез
специализираното звено – Областно пътно управление-Перник.Признава и
обстоятелствата, че за процесния участък от АМ „Струма няма издаден акт 16
за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път, като отсечката
е пусната за двиЖ.е през 2007 г. на етап акт 15.
Оспорва твърденията, че в пътния участък липсват пътни знаци или те са
поставени неправилно. Сочи, че пътните знаци в процесния участък са
поставени съгласно изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. и не са
допуснати сочените от ищеца нарушения. Оспорва твърденията, че яркостта и
физичните свойства на двете мантинели не са отговаряли на изискванията за
техническа изправност по БДС EN 1436“, както и че не са се намирали на
безопасно разстояние от пътната лента. Сочи, че стандартът е неприложим за
колове за прикрепване към земята на ограничителна система за пътища, както
и за яркостта и физичните свойства на самото ОСП.
Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм на настъпване на ПТП,
както и сочените от тях причини, касаещи характеристиките, маркировката и
поставените пътни знаци, довели до дезориентираност на водача на МПС и
последвалото тежко произшествие.
Оспорва размера на претендираните обезщетения, като го счита за
прекомерен.
Счита, че не е налице неправомерно поведение на ответника, което да е в
причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, респективно със смъртта
на сина на ищците. Счита, че ПТП е настъпило в резултат на неправомерно
поведение на водача на МПС, като приносът му за настъпилата смърт на сина
на ищците е 99%.
Твърдят, че в автобуса са се превозвали лесно запалими предмети или
вещества, които също са допринесли за възпламеняването на процесното
ППС. Сочат, че починалото лице не е било поставило обезопасителен колан
и поради тази причина при удара, за него са настъпили увреждания
несъвместими с живота.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че процесният пътен участък част от републиканската пътна
мрежа и се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“, както и че за него
няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на
скоростен път.
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът не е изпълнил или е
изпълнил некачествено задълЖ.ето си по поддръжка, ремонт и обезопасяване
5
на процесния пътен участък, в причинна връзка, с което е настъпило ПТП, от
което е настъпила смъртта на сина на ищците, което от своя страни им е
причинило сочените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил вменените му със закон
задълЖ.я за поддръжка, ремонт и обезопасяване на процесния участик, както
и твърденията си, че причина за ПТП е поведението на други лица и/или
други обстоятелства.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ:
Следва да се приемат като относими към правния спор представените с
исковата молба и с молбата по чл. 219 от ГПК писмени доказателства.
Следва да се укаже на ищците в едноседмичен срок от съобщаването да
конкретизират документите, съдържащи се по ДП № 93/2021 г. на НСлС, пр.
пр. № 2830/2021 г. на ОП – Перник, за снабдяването, с които искат да им бъде
издадено съдебно удостоверение, тъй като съдът следва да извърши преценка
както за относимостта им към правния спор, така и за допустимостта им като
доказателства в настоящото производство.
Следва да се уважи искането на ищците за задължаване на ответника по
реда на чл. 190 от ГПК да представи заверен препис от наличните при него
документи във връзка с изграждането, стопанисването и поддръжката на
процения пътен участък.
Следва да се допусне поисканата от двете страни съдебно-медицинска
експертиза, с вещо лице лекар – патолог, със задачи формулирани в исковата
молба и в отговора при депозит в размер на общо 1000 лв., вносими от двете
страни по равно в едноседмичен срок от съобщаването.
Следва да се допуснат исканите от ищците свидетели за установяване на
сочените от тях факти, като се назначи преводач от и на македонски език от
списъка на СГС при депозит в размер на 200 лв., вносим от ищците.
Следва да се допусне комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи
лица пожаротехник, автотехник и специалист пътно и транспортно
строителство, която да отговори на поставените от двете страни в исковата
молба и в отговора задачи, при депозит в размер на по 700 лв. за всяко вещо
лице или общо 2100 лв., вносим от двете страни по равно – по 1050 лв.
По излоЖ.те съобраЖ.я, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 от ГПК като трето лице – помагач
на страната на ответника Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от И. С. С..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на третото лице – помагач препис от молба вх. №
2148/03.04.2024 г., ведно с прилоЖ.ята отговора на ответника, както и препис
от исковата молба и молба вх. № 1102/16.02.2024 г., ведно с прилоЖ.ята към
тях и препис от определение № 140/19.02.2024 г.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.05.2024 г. от 13.00 часа, за когато да се призоват страните/ищец, ответник,
трето лице - помагач/, чрез процесуалните им представители, с препис от
настоящото определение, а ищеца и с препис от отговора на ответника.
6
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, формулиран в
мотивната част на определението.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с молба вх. № 2148/03.04.2024
г. писмени доказателства.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщаването да
конкретизират документите, съдържащи се в ДП № 93/2021 г. на НСлС, пр.
пр. № 2830/2021 г. на ОП – Перник, за снабдяването, с които искат да им бъде
издадено съдебно удостоверение.
ДОПУСКА на ищците двама свидетели, при режим на довеждане за
установяване на сочените от тях обстоятелства, като им УКАЗВА, че ако не
ги водят в първото съдебно, без уважителна причина, същите ще бъдат
заличени.
ДОПУСКА участието на преводач – М. К. З. от утвърдения списък на
преводачи при СГС, която да извърши превод в съдебно заседание от
български на македонски език и от македонски на български език при разпита
на допуснатите свидетели, при депозит в размер на 200 лв., вносим от ищците
в едноседмичен срок от съобщаването.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице
лекар, със специалност съдебна медицина – доктор К. Ч., със задачи,
формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора, при
депозит в размер на 1000 лв., вносими в едноседмичен срок от съобщаването
от двете страни по равно /по 500 лв/.
ДОПУСКА изслушване на комплексна съдебно-техническа експертиза с
вещи лица пожаротехник – К. В. Д., автотехник – Б. В. В. и Б. Л. М. -
специалист пътно и транспортно строителство, със задачи, формулирани от
двете страни в исковата молба и в отговора, при депозит в размер на по 700
лв. за всяко вещо лице или общо 2100 лв., вносим от двете страни по равно –
по 1050 лв.
СЛЕД представяне на доказателства за внесения депозит ДА СЕ
ПРИЗОВАТ вещите лица, като му се съобщят поставените задачи.
УКАЗВА на страните, че ако не внесат определените депозити за вещи
лица и за преводач свидетелите и вещите лица ще бъдат заличени, а с оглед
останалите доказателства по делото и на основание чл. 161 от ГПК съдът
може да приеме за недоказани фактите, за събирането на доказателства, за
които са създали пречки
ПРИКАНВА страните към спогодба или друг начин за доброволно
уреждане на спора.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните:
Ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задълЖ.е имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задълЖ.е всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задълЖ.е имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това
7
задълЖ.е всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8