РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 1929/22.10.2021г.
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в
публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова
и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия
Несторова КАНД № 1695 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН)
и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба от адв. Д.К.,
в качеството му на пълномощник на „Еко 93“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, с
адрес на управление: гр. Асеновград, ул. Тунджа“ № 2 представлявано от Е.И.Т.,
срещу Решение № 260033/15.03.2020 г., постановено по АНХД № 926/2020 г. по
описа на Районен съд – Асеновград, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 200/13.11.2019г. на Директора на ОДБХ-Пловдив, с което на„Еко
93“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, с адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
Тунджа“ № 2 представлявано от Е.И.Т., на основание чл. 42, ал.2 от ЗХ /отм./
вр. с чл. 53 и 83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за
нарушение по чл. 123, ал.1 от ЗХ /отм./.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни и процесуални норми.
Твърди се, че са нарушени чл.42 т.4 и чл57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като, нито в
АУАН, нито в НП е посочено конкретното нарушение, при положение, че текстът на
чл.12 ал.1 от Закона за храните /отм./ съдържа няколко точки и подточки. На
второ място се сочи, че неправилно съдът не е приел, че са налице условията на
чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение с ниска степен на обществена
опасност – не е доказано, че търговският обект е функционирал по този начин
достатъчно дълго време, за да обуслови висока степен на обществена опасност, а
отделно от това, представител на дружеството е оказал пълно съдействие на
проверяващите. Иска се отмяна на така постановеното решение, като неправилно и
отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото и за
двете инстанции.
За ответника по касация - ОДБХ гр. Пловди, редовно
призована, се явява процесуален представител –юрисконсулт Б., който изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в
сила оспореното решение, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Съдът,
като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно
подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
С
атакуваното решение, състав на Районен
съд – Асеновград е потвърдил НП № 200/13.11.2019г. на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на „Еко 93“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: - гр. Асеновград, ул. „Тунджа“ № 2,
представлявано от Е.И.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева
/две хиляди/ лева на основание чл.42 ал.2 от ЗХ за извършено нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ.
Първоинстанционният съд е приел за установено от
фактическа страна следното: На 18.09.2019 г., длъжностни лица на ОДБХ Пловдив,
съвместно със служители на НАП и полицейски инспектор от РУ – Асеновград, извършили проверка на обект за търговия –
магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. Асеновград, ул. „**“ № *.
Проверката започнала с контролна покупка, като от представения касов бон
проверяващите установили, че обектът се стопанисва от „Еко 93“ ЕООД,
собственост на Ерем Илмаз Тефик. В хода на проверката било изискано
удостоверение за регистрация на обекта, което не било представено на
проверяващите. Горното наложило служителите от ОДБХ да извършат справка по
телефона, при която се установило, че на този адрес няма регистриран обект за
търговия с храни на името на „Еко 93“ ЕООД. За констатираното бил съставен
Констативен протокол № 0051733/18.09.2019 г., връчен срещу подпис на управителя
на „Еко 93“ ЕООД. Впоследствие бил съставен и АУАН, в който нарушението е
квалифицирано като такова по чл.12 ал.1 от ЗХ /отм./.
Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на АУАН било издадено процесното НП, с което на „Еко 93“ ЕООД, ЕИК *********,
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева /две хиляди/ лева на
основание чл.42 ал.2 от ЗХ за извършено нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ.
Настоящият
съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на
основание.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Доводът в касационната жалба за нарушено право на
защита предвид липсата на яснота в АУАН и НП кое е осъщественото изпълнително
действие на нарушението, съдът намира за неоснователен. Липсата на посочена
точно конкретно нарушена норма от чл.12 ал.1 от ЗХ /отм./, при положение, че
същият има няколко точки със съответни подточки, не е процесуално нарушение,
тъй като чл.12 ал.1 гласи, че производство
и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда
на закона, а в АУАН и в НП е конкретно посочено, че е установено извършване
на търговия в обекта, което визира изпълнителното деяние в нормата на чл. 42
ал.2 във връзка с ал.1 от ЗХ. Съдът намира, че при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на
защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Безспорно
е установено, при проверката на място, че търговия по смисъла на ЗХ е била
осъществявана и обектът е подлежал на регистрация по смисъла на чл.12 ал.1 от
ЗХ /отм./, каквато не е притежавал. Съгласно посочената разпоредба,
производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона, като в същата норма са изброени и изискванията,
на които следва да отговарят регистрираните обекти. Съгласно разпоредбата на
чл.12 ал.4 от ЗХ (отм.), удостоверение за регистрация се издава след подаване
на заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно
седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ, както и адрес на обекта.
Съгласно разпоредбата на §1 т.60 от ДР на ЗХ (отм.), "Търговия" е
процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за
продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и
предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.
С оглед на изложеното, съдът счита, че правилно АНО е
приел в случая, че нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ е било извършено от
дружеството. Правилно е била приложена и санкционната разпоредба на чл.42 ал. 2
от ЗХ (отм.), доколкото точно тази норма предвижда санкция за юридическо лице,
което търгува храни в обект, нерегистриран по този закон. В случая е наложено
наказание в предвидения в санкционната норма минимален размер – имуществена
санкция в размер на 2000 лв. и за съда не съществува възможност да намали
размера на наложеното наказание под предвидения в закона минимален размер.
Със
Закона за храните, обн. в Д.В. бр.52 от 09.06.2020г., в сила от 09.06.2020 г.,
е отменен Закона за храните, действал към момента на осъществяване на
процесното деяние, съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.
В действащия Закон за храните отново е въведен регистрационен режим за
"дистрибуция на храни" съгласно
чл.23 ал.1 от ЗХ и съответно е предвидена имуществена санкция от 2000 до
4000 лева за извършване на дейност, без да е вписана в регистъра, съгласно
чл.28 ал.1 от ЗХ. Понятието "Дистрибуция на храни" е формулирано в §1
т. 6 от ДР на ЗХ, а именно, всеки етап на разпространението на храни, като
съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Поради което,
съдът намира, че не е налице нов по-благоприятен закон, който би следвало да
намери приложение в процесния случай, по силата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Съдът
намира, че процесното нарушение не се отличава със степен на обществена
опасност значително по-ниска от останалите нарушения от същия вид и не попада и
в обхвата на чл. 28 от ЗАНН като маловажен случай. Действително, нарушението е първо за дружеството, но това
обстоятелство е било отчетено при определяне размера на санкцията в минимален
размер. Следва да бъде посочено още, че това нарушение е с висока степен
обществена опасност понеже ЗХ охранява особен вид обществени отношения, като
има за цел да гарантира висока степен на защита на живота и здравето на
потребителите по отношение на храните. Нарушението е формално, поради което не
е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието и, в този
смисъл, направените в жалбата аргументи не се споделят от настоящата инстанция.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Административен съд – Пловдив намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Асеновград за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и предвид претенциите за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатира в
размер на 100 лв., съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXII състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260033/15.03.2020 г., постановено по АНХД №
926/2020 г. по описа на Районен съд - Асеновград.
ОСЪЖДА„Еко 93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: - гр. Асеновград, ул. „Тунджа“ № 2, представлявано от Е.И.Т., да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, сумата от
100 (сто) лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.