Решение по дело №570/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  31.03. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 570   по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  ДЗЗД „ Д. “,  против решение № 146/ 1.02.2022 г. по НАХД № 2579/2021 г. по описа на  ВРС, с което е  изменено издаденото от  директора на дирекция „ИТ“-Варна    НП № 03-013324/ 5.03.2021 г.,  като наложената в размер на 5000 лв. имуществена санкция е намалена на 1500 лв. и дружеството касатор е осъдено да заплати  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 56 лв.   С развити в жалбата доводи за  неоснователни правни изводи на първоинстанционния съд затова, че правилно АНО бил  преценил, че деянието било виновно извършено и като се твърди неправилно установяване на фактите въз основа на събраните по делото доказателства, наличието на пропуск за констатиране на допуснати от АНО съществени нарушения на процесуалните правила и неправилен отказ за прилагане  разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, се иска   отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с подадените  от упълномощения адвокат  Ив. В.  писмени бележки  с.д.  4444/18.03.2022 год. 

        Ответникът   Дирекция „Инспекция по труда|“-Варна,  чрез   упълномощения юрисконсулт О.-К.   изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   неоснователна.

          С   обжалваното НП  е   наложена    на  основание чл. 414, ал.3  от  КТ на настоящият   касатор   имуществена санкция в  размер на 5000 лв.  за  нарушение  на чл. 62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ, а именно :  затова, че на 9.02.2021 г. , в автомивка в с. Тополи, в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето И.Д.Н.  да изпълнява трудови функции на мияч превозни средства , с определено работно време от 13.00 до 17.00 ч. , с определено трудово възнаграждение в размер на 650 лв. месечно и 15 %  от дневния оборот, преди да е сключен  трудов договор в писмена форма  между работодателя и Н.  .

          За да  измени   обжалваното НП , районният съд  въз основа на събраните гласни доказателства е отхвърлил възраженията на наказаното дружество за липсата на извършено деяние, приел е процесуална  законосъобразност  на НП, а по отношение на материалната законосъобразност е приел несправедливост на размера на наложената имуществена санкция , като същевременно е отхвърлил възраженията за маловажност на нарушението.

          Всички повдигнати с касационната жалба възражения касаят  основанието  по чл.348, ал.1, т.1  от НПК   -  нарушение на  материалния закон, което касационният съд намира, че не е налице.   

          Фактите по делото са правилно установени от въззивния съд – от представените от наказващия орган гласни доказателства е установено, че Н.   е извършвал дейност по измиване на втори автомобил, което съпоставено с подписаната от същият декларация опровергава събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства за измиването само на един автомобил, собственост на неговият баща. От тези факти, въззивният съд е извел правилни правни изводи за осъществена от Н.   трудова функция в качеството му на нает от ДЗЗД „ Д. “  работник по  възникнало  между тях трудово правоотношение, за което липсва сключен писмен трудов договор, т.е. правилно е отхвърлена защитната теза, според която Н.   бил клиент на автомивката. В този смисъл, правилни са и правните изводи за извършено от дружеството-касатор нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ , респективно за осъществен състав на адм.  нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ , а изложените в касационната жалба доводи за липсата на вина са изцяло неотносими, тъй като такава е присъща само за ФЛ, но не и за  неперсонифицираните дружества , каквото е дружеството-касатор. Повдигнатите с касационната жалба възражения  във връзка с допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения са голословни в степен ненуждаеща се от изричен коментар от страна на касационния съд, за което последният препраща съгласно чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК  към мотивите на въззивния съд. Неоснователно е и възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – тази разпоредба е обща такава, като нейното приложение е изключено от специалната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ , според която нарушенията по чл. 62, ал.1 от КТ не са маловажни. С оглед последното и като е възприел  дадената с НП правилна  правна квалификация за осъществен състав на адм.  нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ, районният съд при правилно приложение на материалния закон е изменил обжалваното НП като е наложил имуществена санкция в абсолютния минимален предвиден в същата норма размер от 1500 лв.

          Така, като е  изменил процесуално и материално законосъобразното относно квалификацията на деянието НП и е осъдил ДЗЗД „Д. “   да заплати сторените от противната страна разноски по въззивното дело ,  ВРС е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт О.-К.   процесуално представителство по  касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от  Наредбата за заплащане на правната помощ.

           

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 146/ 1.02.2022 г. по НАХД № 20213110202579/2021 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ДЗЗД „Д. “ , ЕИК **, с адрес с. Тополи, община Варна, представлявано от управителя М.М.М. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

                                                         ЧЛЕНОВЕ  :