Р Е Ш Е Н И Е
№ 331 / 20.10.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през
две хиляди двадесет и втора година,
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша
докладваното от председателя КАНД № 324/ 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Районно управление Албена при Областна дирекция на МВР –
Добрич, чрез Началника, Д.К. С., срещу Решение № 33 от 04.05.2022 г. по
НАХД № 293/ 2021 год. по описа на
Районен съд – Балчик.
В касационната жалба
се твърди, че решението на Районен съд - Балчик е необосновано, бланкетно,
издадено в нарушение на закона. Касаторът настоява, че преди постановяване на
съдебното решение съставът на Рс – Балчик не е събрал всички доказателства,
сочещи, че действително са нарушени нормите на закона за закрила на детето.
Позовава се на чл. 13 от НПК, който задължава съда в рамките на своята
компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната
истина, като счита, че БРС не е сторил това. Според касатора нарушението е
безспорно доказано, като наказание е наложено на жалбоподателката само на
основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето ЗЗД). Излага становище,
че са налице и двете хипотези на чл. 8, ал. 3 и 4 от същия закон. Прави
възражение, че решението е постановено от БРС, чийто състав е следвало да си
направи отвод, тъй като наказаното лице е публична личност – директор на
Исторически музей – Балчик. Изтъква, че поради липса на придружител на детската
площадка е възникнал конфликт с последвали телесни увреждания. При така
изложените аргументи прави искане съдът да отмени решението на Районния съд и
да потвърди наказателното постановление (НП).
В съдебно заседание
касаторът редовно призован не се представлява.
В съдебно заседания
ответникът по касация редовно призован, се представлява от адв. К., който
оспорва касационната жалба и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди
наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение
Районен съд - Балчик е отменил Наказателно постановление № 3394а-184 от 07.10.2021
г., издадено от Началника на Районно управление на МВР - Албена, с което на
основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето, на Р.Е. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. (триста лева) за
нарушение по чл. 45, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето и е осъдил ОД
на МВР - Добрич да заплати на Р.Е.Е. сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева),
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
За да достигне до
този краен резултат, Районният съд е приел, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено. Счел е за изяснена фактическата обстановка, но е
сторил извод, че при тази фактическа обстановка липсва указание за нарушената
от наказаното лице правна норма, което се явява съществено процесуално
нарушение и налага отмяната на НП. Освен това е изтъкнал, че в
обстоятелствената част на НП са изложени две отделни нарушения, като в
конкретния случай няма как те да бъдат извършени с едно деяние от
жалбоподателката. Указал е, че цитираните в НП за нарушени норми са санкционни
такива, а е следвало административнонаказващият орган да посочи конкретната
материално правна норма по чл. 8, ал. 3 или ал. 4 от Закона за закрила на
детето, което не е сторил. При това положение е счел, че по делото е безспорно,
че в съответната вечер, на обществено място – игралната площадка,
непълнолетният Е.Г. не е бил придружен нито от родителя си, нито от осигурено
от родителя друго пълнолетно лице, но това би имало значение, ако не бяха
допуснати при издаване на НП съществени процесуални нарушения.
При правилно
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на Районния
съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено.
В случая в АУАН и в
НП са посочени като осъществени две нарушения – по чл. 45, ал. 3 и ал. 4 от
Закона за закрила на детето, като е наложено наказание за едното от тях – по
чл. 45, ал. 3 от закона. Същевременно следва да се има предвид, че разпоредбата
на чл. 45 е разположена в Глава шеста „Административнонаказателни разпоредби“,
т.е. тази разпоредба е санкционна. За да бъде приложена съответната санкция,
следва на лицето да бъде повдигнато обвинение за нарушение на конкретна
материалноправна норма, каквато е тази по чл. 8 от същия закон, а с оглед
описаната фактическа обстановка – чл. 8, ал. 3 или чл. 8, ал. 4 от закона,
включващи задължения на родителя – по ал. 3, а именно, че родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20.00 ч., ако детето не е
навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00 ч., ако детето е
навършило 14 години, но не е навършило 18-годишна възраст и ал. 4, според
която, ако родителите,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го
придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22.00 ч., ако детето е навършило 14 години,
но не е навършило 18-годишна възраст. От анализа на цитираните нормативни
разпоредби следва извода, че разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закон за закрила
на детето е в отношение на евентуалност спрямо тази на чл. 8, ал. 3 от същия
закон. Двете задължения на родителя - да придружи лично детето и съответно да
му осигури пълнолетен придружител на обществено място след 22.00 часа, когато
детето е на възраст между 14 и 18 г., не могат да възникнат едновременно. Ако
родителят не е в състояние да придружи лично детето, то за него възниква
задължението за осигуряване на пълнолетен придружител. В този смисъл законът
урежда двете задължения в отношение на евентуалност и не би могло едно деяние
да обективира неизпълнение и на двете задължения, така, както е описано
изпълнителното деяние. Освен това, както беше посочено, повдигнато обвинение по
чл. 8 от Закона за закрила на детето няма. При липса на повдигнато обвинение за
нарушение няма как да бъде наложена санкция, макар и да е описано такова. На
наказаното лице следва да е ясно какво нарушение, по кой текст от закона му се
вменява и за това нарушение коя санкционна норма е предвидена и се счита, че
следва да бъде приложена спрямо него. Като не е сторил това
административнонаказващият орган е провел прозиводството при съществени
процесуални нарушения, които са опорочили обжалваното пред Рс НП и са наложили
отмяната му, както правилно е сторил съответният състав на съда.
Настоящият състав
счита, че не е необходимо да преповтаря останалите мотиви на съда и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. За пълнота следва
да отбележи, че касаторът настоява, че са доказани и двете хипотези на чл. 8,
ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, но тези норми не фигурират в
наказателното постановление.
Неоснователно е
възражението, че жалбоподателката била публична личност в град Балчик и съдът е
следвало да си направи отвод. Това възражение сочи на твърдение за съмнение в
безпристрастността на съда, но от една страна, искане за отвод в
първоинстанционното производство от административнонаказващия орган не е
правено, от друга страна, това е едно голословно твърдение, като анализът на обжалвания
акт и действията на съда при произнасянето му сочат на пълна неоснователност на
това възражение.
По изложените
съображения, касационните оплаквания като цяло не намират опора в
доказателствата по делото, поради което касационната жалба е неоснователна.
Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо
и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 33 от 04.05.2022 г. по НАХД № 293/
2021 год. по описа на Районен съд – Балчик.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: