Р
Е Ш Е
Н И Е № 125/24.10.2019г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН В.
при секретаря Ст.Гюмлиева
и с участието на прокурораРени Лефтерова,
разгледа докладваното от съдия В. КАНД №
132 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -
Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 -
228 от АПК.
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по
труд“-Ямбол за проверка на Решение № 196/07.08.2019 г. постановено по анд № 490 по описа на
Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление №
28-0000767/10.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”,
гр.Ямбол, с което на ЕТ “В. – Т. - В.В.”, гр.Тополовград, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Тополовград, обл. Хасково, ул. *, с
управител В.Г. В. от гр.Тополовград, за нарушаване на чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. законодателя императивно е регламентирал, че
отношенията между работника или служителя и работодателя се уреждат като
трудови при извършване на дейности в горски територии, в която връзка
неправилно е приложена нормата на чл.232, ал.1 ЗГ. Претендира се за отмяна на
съдебния акт и издаване на ново решение, с което да се потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание за касатора се явява старши
юрисконсулт К., който подържа жалбата и направените с нея искания.
За ответника по касация в съдебно заседание се явява
адв.Н., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира за оставяне в
сила решението на районния съд.
Участващият в процеса прокурор изразява становище, че решението
е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 196/07.08.2019 г. по анд № 490/2019 г. Ямболският
районен съд е отменил Наказателно постановление № 28-0000767/10.04.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Ямбол, с което на ЕТ
“В. – Т. - В.В.”, гр.Тополовград, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Тополовград, обл. Хасково, ул. *, с управител В.Г. В. от
гр.Тополовград, за нарушаване на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв.
За да постанови акт си първата съдебна инстанция приема,
че АУАН и НП са незаконосъобразно издадени и са нарушени разпоредбите на чл.42,
т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, т.к. в АУАН, и в НП не е посочено
от фактическа и правна страна какво точно нарушение е извършил жалбоподателя,
защото от фактическа страна се визира само товарене на дърва, но не е визирано,
че един от камионите е собственост на управителя на ЕТ, при какво работно време
се престира процесния труд, къде е работното място на св.З.Р., какви почивки
ползва работникът, предоставено ли му е работно облекло и защитни средства, и
какво е трудовото му възнаграждение. Съдът сочи, че в процесния случай няма
кореспонденция между фактическото и юридическото формулиране на
административното нарушение, коетои води до съществено ограничаване на правото
на защита на нарушителя още при съставянето на АУАН да разбере от фактическа
страна и правна страна какво нарушение е извършил и да се възползва от правото
да направи съответните възражения, както и да поиска събиране на доказателства
от наказващия орган. Според районния съд от материалноправна страна наказващият орган не
доказал категорично и безспорно, че св.З.Р. е престирал работна сила, а не
постигането на определен резултат по граждански договор, като в хода на
съдебното следствие не се е доказало наличие на работно място, определено
работно време, определени почивки, предоставяне на работно облекло и помощни
средства, с оглед спецификата на извършваната дейност, и работна заплата, така
характерни за трудовите правоотношения. Съдът се мотивира, че от представените
по делото граждански договор и декларация, която св. З.Р. е попълнил лично и от
показанията на останалите свидетели, включително и инспекторите, е видно, че
св.З.Р. не е бил нает като работник от ЕТ по смисъла на КТ, а е трябвало да
извърши определена дейност/разтоварване и товарене на дърва/, в рамките,
определени от гражданския договор по ЗЗД, за постигане на определен резултат. Въз
основа на това въззивната инстанция е направила извод, че в случая има само
договаряне за постигане на определен резултат, но не са налице останалите
елементи на трудовото правоотношение, поради което няма извършено
административно нарушение и е отменила НП като незаконосъобразно от материална
страна.
Касационната инстанция счита, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.
В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва
подробни и аргументирани доводи, изведени при напълно изяснена фактическа
обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства,
приложимия закон и становищата на страните.
Изводи в обратна насока не могат да се направят и на
база наведените в касационната жалба доводи.
От една страна се повтаря подържаната пред районния
съд теза за смисъла залегнал в 232, ал.1, т.1 ЗГ, която съда е обсъдил и
аргументирано отхвърлил.
Нормата на чл.232, ал.1, т.1 ЗГ сочи, че при
извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да
спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както
и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен
акт.
В тази връзка е задължително да се спазва
законодателството на страната и то не само трудовото, но единствено и само
когато са налице условията за неговото прилагане.
В настоящия случай именно предпоставките за това не са
налице, т.к. липсват белезите на трудовото правоотношение, както правилно е
приел и районния съд, а какви са характеристиките на последното се регламентира
от Кодекса на труда и не може да се приеме, че са осъществени при всички
положения само защото дейността се осъществява в горска територия.
От друга страна и пред настоящата инстанция касатора
не се позовава на доказателства, които безспорно да установяват наличието на
нещо различно от сключен граждански договор за изпълнение на определена работа,
поради което не е осъществен състава на нарушението, за което с оспореното
наказателно постановление е била наложена санкция.
Поради това доводите в касационната жалба не дават
основание за правни изводи, различни от тези, до които е достигнала въззивната
инстанция.
В съответствие с това правилно Ямболския районен съд е
приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Предвид посоченото съдът намира, че подадената
касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а
решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 196/07.08.2019 г.
постановено по нахд № 490/2019 г. по описа на Ямболския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/не се
чете
2. /п/не се чете