РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20251001000151 по описа за 2025 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „БСС Груп“ ЕООД,с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, Благоевград, ул.Иван Михайлов №53, вх.Б, ет.З, офис Б,
представлявано от управителя А. Д. М. против Решение № 1466/28.10,2024 г. по търг, дело
№1804/2023 год. по описа на СГС, TO VI-26 с-в,с което е признато и допуснато
изпълнението на територията на Република България по предявения от „АСТЪН ЕФ ЕФ АЙ
(ШВЕЙЦАРИЯ)“ СА/ЛТД, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на
**********вписано в Търговския регистър на кантон Во под дружествен номер
СНЕ[1]115.157.869, със седалище и адрес на управление Авеню дьо ла Гар 33, 1003 Лозана,
Швейцария срещу „БСС Груп“ ЕООД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 51, ал. 3
от Закона за международния търговки арбитраж вр. чл. 119, ал. 1 от Кодекса на
международно частно право вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения, решение № 4778/20.02.2023 г., постановено от
арбитражния трибунал при Федерацията на асоциациите за масла, маслодайни семена и
мазнини, с което „БСС Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на „АСТЪН ЕФ
ЕФ АЙ (ШВЕЙЦАРИЯ)“ СА/ЛТД, следните суми: 1 184 700 щатски долара обезщетение за
вреди от неизпълнение на договор номер 000108-22/10.02.2022г., ведно със сложна лихва за
забава върху тази главница в размер на 4,5 % на година, която се натрупва на тримесечни
1
интервали, считано от 01.04.2022 г. до окончателното плащане; 12 979,50 британски лири –
такси и разходи във връзка с арбитражното решение, ведно със сложна лихва за забава върху
заплатените разноски в размер на 4,5 % на година, която се натрупва на тримесечни
интервали, считано от момента на плащане от ищеца /върху 5 000,00 британски лири -
платени на 11.08.2022 г., върху 7500,00 британски лири – платени на 09.12.2022 г. и върху
579,50 британски лири – платени на 21.02.2023 г./ до окончателното плащане; 100 британски
лири - такса за искането за назначаване на арбитър.С решението са присъдени и направени
по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)” СА / „Астън Еф Еф
Ай (Швейцария)” Лтд/, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на
**********вписано в Търговския регистър на кантон Во под дружествен номер CHE-
115.157.869, със седалище и адрес на управление Авеню дьо ла Гар 33, 1003 Лозана,
**********представлявано от Директорите Д.-М. В. и Л. Е.- Г.,с който се оспорва
подадената жалба по съображенията подробно развити в него.Иска се да бъде постановено
решение,с което обжалваното решение бъде потвърдено като бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 51, ал. 3 от Закона за
международния търговки арбитраж вр. чл. 119, ал. 1 от Кодекса на междунароно частно
право вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни
решения.Подържа се от молителя „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд,че с арбитражно
решение № 4778/20.02.2023 г., постановено от арбитражния трибунал при Федерацията на
асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини ответникът „БСС Груп“ ЕООД е осъден
да му заплати посочените по-горе суми.Подържа се,че арбитражното решение е влязло в
сила на 14.06.2023 г. и са налице предпоставките за признаване и допускане на
изпълнението му,поради което се иска да бъде постановено решение за признаването и
допускането на изпълнението му.
Ответникът „БСС Груп“ ЕООД е оспорил предявения иск с твърдения,че не е бил
уведомен за образуваното арбитражно производство, не е уведомен за посочване на арбитър
от негова страна, да не е получил препис от исковата молба и да не е редовно призован в
арбитражното производство, което е накърнило правото му на защита.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел следното:Арбитражното решение,
което се иска да бъде признато и чието изпълнение се иска да бъде допуснато на
територията на Република България е постановено на територията на
Великобритания,поради което за реда и условията за признаване и изпълнение на това
арбитражно решение на територията на страната приложение намират нормите на
Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения
/Конвенцията/, страни по която са и двете държави, на територията на които се намират
2
седалищата на страните по делото, които са страни и по постановеното арбитражно решение.
В чл. 3 от Конвенцията е предвидено, че всяка договаряща държава ще признава силата на
арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните
правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и
изпълнението,поради което приложимите в случая процесуални правила са тези, които са
предвидени в правото на Република България-в случая КМЧП. В чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал.
1 КМЧП е предвиден редът, по който се извършва признаването и допускането на
изпълнението на едно чуждестранно съдебно решение на територията на Република
България, като съгласно препращащата норма на чл. 51, ал. 3 от ЗМТА този ред е приложим
и за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни
съдилища тогава, когато друго не е предвидено в международен договор, по който
Република България е страна, какъвто характер има Конвенцията и в която липсват каквито
и да е процесуални правила, регламентиращи реда, по който да се отправи и разгледа такова
искане, които да изключват приложението на посочените такива от КМЧП. Съгласно чл. 119,
ал.2 КМЧП към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е
постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Предвидено е, че
тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на
Република България. По делото е представен оригинал на решение № 4778/20.02.2023 г.,
постановено от арбитражния трибунал при Федерацията на асоциациите за масла,
маслодайни семена и мазнини.Подписите на арбитрите са с нотариална заверка.Представен
е и оригинал на удостоверение, издадено от изпълнителния директор на Международната
федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини И. К. Н., чийто подпис е
нотариално заверен, като в удостоверението е посочено, че арбитражното решение е
окончателно. Документите са с апостил и легализиран превод – от заклет преводач и с
нотариална заверка,поради което съдът е приел,че спазени изискванията на чл. 119, ал.2
КМЧП.Във връзка с направените оспорвания от страна на ответното дружество съдът е
изложил подробни мотиви,в които е приел,че не са налице подържаните нарушения на чл. V
от Конвецията,в който са изброени предпоставките, при които признаването и
изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани. В чл. V, ал. 1 от
Конвенцията са предвидени пречки, на чието наличие ответникът по иска трябва да се
позове изрично пред съда, разглеждащ искането за признаване и допускане изпълнението на
чуждестранното арбитражно решение. В чл. V, ал. 2 от Конвенцията са регламентирани
отрицателни предпоставки, за съществуването на които съдът следи служебно. По делото
ответникът е изложил твърдения,че не е уведомен за образуваното арбитражно
производство, не е уведомен за посочване на арбитър от негова страна, не е получил препис
от исковата молба и не е редовно призован в арбитражното производство, което е станало
причина за невъзможност да предяви своите защитни средства,поради което основният
спорен въпрос е за надлежното уведомяване на ответника в рамките на арбитражното
производство.Съдът е приел,че съгласно заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза приложените по делото разпечатки на електронни писма са автентични, не са
манипулирани и са разменени между пощенските кутии на посочените кореспонденти.
3
Според представеният от вещото лице сертификат притежател на домейн bessarabia-
group.com и по всяка вероятност на имейл адресите с това продължение е дружество
„ИЗМАИЛ-ТРАНСБАЛКТЕРМИНАЛ“. Към исковата молба е представено електронно
писмо изпратено от представител на ищеца дo имейл адрес ********@bessarabia-group.com
тема договор 000108-22/10.02.22 за продажба от „БСС Груп“ ЕООД и покупка от „Астън Еф
Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд на 3000 метрични тона украинско слънчогледово олио,
изпратено на 25.04.2022 г., към което са приложени няколко документа в т.ч. уведомление за
определяне на арбитър, в което е посочено, че във връзка със спора по договора „Астън Еф
Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд е посочил за арбитър г-жа С. К., като е указано, че се очаква
уведомление в 30-дневен срок „БСС груп“ ЕООД да посочи арбитър. С писмо от 26.04.2022
г. Арбитражният отдел на Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни
семена и мазнини (FOSFA) изпратено до ********@hfw.com] ;
********@bessarabia[1]group.com; ********.com и др. с тема договор 000108-22/10.02.22 за
продажба от „БСС Груп“ ЕООД и покупка от „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд на
3000 метрични тона украинско слънчогледово олио, е посочено, че федерацията
потвърждава получаването на иска и изисква копието на договора, във връзка с който е
възникнал спорът. С електронно писмо от 03.06.2022 г. Х. Ш., като адвокат - представител
на „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд изпратено до ********@bessarabia-group.com,
********@ bessarabia-group.com, ********@bessarabia-group.com е посочено, че във връзка
с писмо от 25.04.2022 г., с което е посочено, че „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд по
спора по договор 000108-22/10.02.22 вече са уведомени за посочения арбитър С. К. и че в
съответствие с клауза 1(с) от Правилата за арбитраж и обжалване на Международната
федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини разполагат с 30 дни от
получаване на уведомлението за определяне на арбитър. Даден е нов срок до края на
работния ден на 10.06.2022 г., като е посочено, че след изтичане на този срок ще се обърнат
към FOSFA за определяне на арбитър. В кореспонденцията си до страните по спора „Астън
Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд и „БСС Груп“ ЕООД Международната федерация на
асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини е изпращала електронни писма до
********@bessarabia-group.com, ********@ bessarabia-group.com, ********@bessarabia-
group.com и др. „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд уведомява, че депозира иск с пакет
документи. С писмо от 29.09.2022 г. трибуналът уведомява страните, че в срок от страна на
„БСС Груп“ ЕООД не е депозирана защита и срокът за представяне на такава е удължен до
12.10.2022 г. , а с писмо от 17.10.2022 г. срокът е удължен до 31.10.2022 г. С електронно
писмо от 28.10.2022 г. от *********@****************.*** до ********@ bessarabia-
group.com, ********@bessarabia[1]group.com и копия до П. Л., Х. Ш., С. К., с тема
„Арбитражно дело на международната федерация а асоциациите за масла, маслодайни
семена и мазнини № 1122 „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд/„БСС Груп“ ЕООД са
приложени 15 документа. В първия от тях, явяващ се отговор на иска, и изходящ от
управителя на дружество „БСС Груп“ ЕООД В. Ш., е посочено, че Руската военна агресия
срещу Украйна е призната за събитие непреодолима сила от Търговско[1]промишлената
палата на Украйна на 28.02.2022 г. Посочено е, че на 05.03.2022 г. Министерски съвет на
4
Украйна е приел резолюция № 207, с която е предвидено въвеждането на квоти върху
износа, а по отношение на износа на слънчогледово олио е въведен лицензионнен режим.
Посочено е, че договорът е следвало да се изпълни в периода 15 март – 31 март 2022 г., както
и че на датата на сключване на договора между страните 10.02.2022г. „БСС Груп“ ЕООД е
сключило договори за доставка на олио с „Одеска търговска компания“ ООД, „Измаилска
торгова компания“ ООД и „Топ ескспорт“ ООД, като в последствие дружеството е започнало
да получава съобщения, че на територията на Украйн, включително в гр. Измаил е въведено
военно положение, заводът за олио е спрял работа, както и доставчиците му. Сочи се, че на
11.03.2022 г. „БСС Груп“ ЕООД е уведомил „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд за
невъзможността си да изпълни договора, поради ескалация на конфликта в Украйна. С
електронно писмо от 22.02.2023 г. Арбитражният отдел на Международната федерация на
асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини (FOSFA) е уведомил по имейли
*********@****************.***, ********@ bessarabia-group.com, ********@bessarabia-
group.com за арбитражно решение № 4778. Видно от мотивите на решението в същото е
обсъдена защитата на ответника, изразяваща се в позоваването му на „непреодолима сила“
по клауза 27 от договор 53 на FOSFA и възражението е обсъдено подробно, като е прието за
неоснователно. Установява се от представената електронна кореспонденция във връзка със
сключване и изпълнение на договор от 10.02.22 за продажба от „БСС Груп“ ЕООД на
„Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/Лтд на 3000 тона +/- 5% украинско слънчогледово олио,
че за сключването му е разменена кореспонденция между ********@bessarabiagroup.co,
който е потвърдил сделката с имейл от 10.02.2022 г. в 14:11 ч. с електронно писмо до М. З.
адрес ********_M@ astongroup.com, като копие от писмото е препратено до имейли
********@bessarabia-group.com, ********@ bessarabia[1]group.com, като в последствие в
същия и следващия ден, в договарянето на конкретните условия на договора са се включили
и лицето Л. Т. от имейл адрес ********@ bessarabia-group.com, кореспондирала по договора
от името на продавача и У. Т., кореспондирал по договора от името на купувача. В
последствие, видно отново от представената електронна кореспонденция, уведомленията във
връзка с изпълнението/незизълнението на договора, уведомлението за позоваване на
непреодолима сила и др. са между лицата ползващи имейли ********@bessarabia-group.com,
********@ bessarabia-group.com, ********@bessarabiagroup.com от името на продавача и Д.
Ч. и от името на купувача. Според показанията на разпитаната в о.с.з проведено на
27.09.2024г. свидетелка Л. Н. С. тя е работила в „ИЗМАИЛ[1]ТРАНСБАЛКТЕРМИНАЛ“ в
периода м. декември 2021 г. м. май 2022 г. като помощник-мениджър. Свидетелката сочи, че
дружеството се занимава с преработка на слънчогледово семе като в резултат на
преработката се получава слънчогледово олио, шрьот и трици, като заводът на компанията
се намирал в гр. Измаил. Основно служителите на компанията работели от гр. Измаил, но
имало и такива, с подпомагащи функции, които били разположени в гр. Одеса. Свидетелката
сочи, че помагала на трима мениджъри – В. Т., В. Т. и А. Д., които се занимавали с
външноикономическите и вътрешнотърговските отношения на компанията и ползвали
имейли от домейн bessarabia-group.com. Свидетелката сочи, че компания „БСС Груп“ ЕООД
е дружество, което продава продукцията на „ИЗМАИЛ-ТРАНСБАЛКТЕРМИНАЛ“ на
5
територията на Р.България. Свидетелката знае, че дружество „ИЗМАИЛ-
ТРАНСБАЛКТЕРМИНАЛ“ имало договорни отношения за продажба края на 2021 г. –
началото на 2022 г., както и че имало проблеми с изпълнение на договора във връзка със
затрудненията в доставките на суровина.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че домейн и пощенска услуга с
наименование bessarabia-group.com са притежание на дружество „ИЗМАИЛ-
ТРАНСБАЛКТЕРМИНАЛ“. Съдът е приел за установено от вписванията в Търговския
регистър, че в периода 22.11.2021 г. - 29.06.2023 г. управител на ответното дружество „БСС
Груп“ ЕООД е В. Ш.. В едно от разменените писма във връзка със сключване на договор за
продажба на украинско слънчогледово олио от 10.02.2022 г. е приложен въпросник „опознай
своя клиент“ /изпратен от БСС груп ЕООД/, в който като лице за контакт с дружеството е
посочен В. Т. с имейл ********@bessarabiagroup.com. С оглед на това съдът е приел,че
провеждането на кореспонденция във връзка със сключване и изпълнение на договора, в т.ч.
и във връзка с уведомяването за арбитраж, посочване на арбитър, размяната на книжа в
арбитражното производство и др. на имейл адреса, посочен от „БСС груп“ ЕООД
********@bessarabia-group.com е извършено с лице, легитимирано да представлява
дружеството и да получава надлежно уведомления от негово име. Съдът е приел за
установено по делото, че дружество „БСС груп“ ЕООД е дружество свързано с
„ИЗМАИЛ[1]ТРАНСБАЛКТЕРМИНАЛ“ и регистрирано в България с цел продажба на
продуктите на украинското дружеството ,което е производител на продаваното
слънчогледово олио.Съдът е приел,че проведената кореспонденция от имейли с адреси на
лице завършващи на @bessarabia-group.com е проведена от лица легитимирани да
представляват ответното дружество във връзка със сключването и изпълнението на този
договор, което се установява от целия преддоговорен процес на кореспонденция, както и
тази разменена между страните и арбитражния съд. С оглед на това съдът е приел,че в
проведеното арбитражно производство, по което е постановено решение № 4778/20.02.2023
г. на FOSFA ответникът е бил уведомен за образуването на арбитражното производство, за
посочване на арбитър от негова страна, получил е препис от исковата молба, редовно
призован е в арбитражното производство и е имал възможност за защита.
По отношение на възражението на ответника за наличие на основание за недопускане
до изпълнение по чл. V, ал. 2, б. „б“ от Конвенцията - че признаването и допускането до
изпълнение на решението противоречи на обществения ред в Република България съдът е
приел,че същото е несонователно. Съдът е приел,че основен принцип в българското право е,
че всеки правен субект отговаря за вредите, които е причинил на друг субект в резултат на
допуснато от него неизпълнение на задължение, което е възникнало в негова тежест по
сключен между тях договор, какъвто характер има вземането, което е предмет на предявения
пред арбитража иск за получаване на обезщетение за вреди от неизпълнението явяващи се
разлика между уговорената в договора цена и тази, на която ищецът би могъл да купи
същата стока с незабавен транспорт на датата на неизпълнението – 01.04.2022 г. Тези вреди
се явават пряка и непосредствена последица от неизпълнетието на договора, поради което
6
присъждането им не противоречи на обществения ред на Република България.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че по делото не
били установени от страна на ищеца какви са били правилата на Арбитражният съд при
FQSFA за уведомяване на ответника за образувано срещу него арбитражно производство, за
връчване на исковата молба и доказателствата, за посочване от страна на ответника на
избран от него арбитър, който да участва в процеса. Поради това ,според жалбоподателят ,по
делото останал неизеснен въпроса за начина на извършване на процедурата по уведомяване
на ответника в арбитражното производство за предявения срещу него иск и връчването му
на искова молба е доказателства.Подържа се,че при напълно неизвестни за съда правила на
FOSFA за реда за уведомяване на ответник за започнало арбитражно производство срещу
него и за връчването му на исковата молба и доказателства, съдът направил неправилен
извод, че в проведеното арбитражно производство, по което е постановено решение №
4778/20.02.2023г. на FOSFA ответникът е надлежно уведомен за образуваното на
арбитражното производство, за посочване на арбитър от негова страна, получил е препис от
исковата молба, редовно призован е в арбитражното производство и е получил възможност и
е упражнил възможността си да предяви своите защитни средства.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно. На първо място в
представения на 15.12.23г. писмен отговор настоящия жалбоподател не е поставил въпроса
за доказването на правилата на арбитражния съд,по които следва да бъде извършвана
кореспонденцията между него и страните по делата. Поради липсата на оспорване на тези
правила от страна на ответника-настоящ жалбоподател съдът не е и разпределял
доказателствената тежест в това отношение и не е указал на ищеца да ангажира
доказателства в тази насока.От друга страна въпросът от значение за решаване на спора по
настоящето дело е дали дружеството-жалбоподател е уведомено за завеждането на
арбитражното производство и дали е имало възможност в това производство да реализира
защитата си.
Подържа се в жалбата,че дружеството жалбоподателя не е водило, т.е. нито е
получавало, нито е изпращало кореспонденция по посочените по-горе имейли, нито е давало
съгласие от негово име лицата А. Д., В. Т. и В. Т. /лицата, чийто имена фигурират в
електронните адреси/ да водят преговори, да сключват договори, да получават уведомления
от името и за сметка на Дружеството и да го задължават. Представената кореспонденция не
е водена от управителя или упълномощен представител на „БСС Груп“ ЕООД и с нищо не го
обвързва и не го задължава.Подържа се,че няма нито едно доказателство в подкрепа на
обратната теза, заявена от ищеца и напълно възприета от съда.
7
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно. По делото е установено
от информацията в ТРРЮЛНЦ,че управител на БСС Груп от 22.11.2021 г. до 29.06.2023 г. е
бил В. Ш.. В т. 12 от подписания от Ш. въпросник „Опознай своя клиент" от 11 февруари
2022 г.,в периода, в който той е бил управител на дружеството-жалбоподател като лице за
контакт е посочен В. Т., с електронен адрес ********@bessarabia- group.com.- т.е, самият
управител е посочил за контакт имейл, свързан с домейна “bessarabia-group.com”.Видно от
представената по делото кореспонденция, след като Ткач става служител и на БСС Груп на
22.09.22г. за комуникация с дружеството жалбоподател във връзка с арбитражното дело
адвокатската кантора представлявала ищеца и арбитражния съд са използвали електронни
адреси ********@bessarabia-group.com. ********@bessarabia- group.com. и
********@bessarabia-group.com). чрез които още преди арбитражното дело се е водила
кореспонденцията между двете страни по делото.От друга страна електронния адрес
********@bessarabia-group.com е посочен от управителя на дружеството жалбоподател
като адрес за контакт в документа „Опознай своя клиент“, а, след 22.09.2022 г. Ткач вече е
бил служител на жалбоподателя.На посочените по горе адреси са изпратени съобщенията за
отнасянето на процесния договор към арбитраж ,което се установява от електронно писмо от
25 април 2022 г. от адвокатската кантора на ищеца до жалбоподателя с приложеното към
него уведомление, че договорът е отнесен към арбитраж и че ищеца е посочил арбитър.На
посочените адреси жалбоподателя е уведомен и за назначаването на арбитри,което се
установява от електронното писмо от 3 юни 2022 г. от кантората до БСС Груп относно
назначаването на арбитър от БСС Груп и с електронното писмо от 27 юни 2022 от кантората
до БСС Груп и Арбитражния съд относно назначаването на арбитър от БСС Груп.На
посочените по горе адреси жалбоподателят е уведомен с електронното писмо от 12 юли
2022 от Арбитражния съд до БСС Груп за назначаването на втори и трети арбитър и за
изпращането на исковата молба по арбитражното дело и уведомяването на БСС Груп за
възможността да представят становище,което е направено с електронното писмо от 5 август
2022 г. от кантората до БСС Груп.С оглед на горното съдът счита,че законосъобразно СГС е
приел,че жалбоподателят е уведомен за образуването на арбитражното производство, за
посочването на арбитър от Астън и необходимостта жалбоподателя също да посочи арбитър,
както и че му е връчен препис от исковата молба.
Съдът счита,че по делото не съществува съмнение,че управителя на дружеството-
жалбоподател В. Ш. е уведомен за арбитражното производство.В самото си становище по
арбитражното дело /лист 179-181/ жалбоподателя не е направил никакви възражения
уведомяването за хода на арбитражното производство.Представеното становище от
управителя на дружеството-жалбоподател касае съществото на спора и по-конкретно
причините поради които е налице неизпълнение на процесния договор. Изложение
съображения относно неизпълнението сочат на това,че управителя на жалбоподателя е бил
наясно с водения процес,в който са наведени и въпросните съображения относно причините
за неизпълнение на договора.Предвид на изложеното съдът счита,че посочените в жалбата
аргументи на жалбоподателя,че същият не е бил уведомен за воденото арбитражно
производство са неоснователни.
8
Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че е
неправилна преценката на първоинстанционния съд, че представените в съдебното
заседание от 22.03.2024г. от ищеца доказателства представляват оригинали на арбитражното
решение и на удостоверението, че същото е окончателно, и поради което са спазени
изискванията на чл. 119, ал. 2 КМЧП.Подържа се,че така представените документи не са
надлежно нотариално заверени. Това е така, защото първо, удостоверяването не е извършено
върху самия документ, както изисква чл. 590, ал. 1 ГПК, съгласно който удостоверяването на
датата, съдържанието и подписа на частен документ се извършва от нотариуса с подпис
върху документа. Второ, видно от текста, написан от нотариуса, лицата, чийто подписи
подлежат на удостоверяване - тримата арбитри, респ. Изпълнителния директор на
МФАММСМ, не са се явили лично пред нотариуса и пред него да подпишат решението,
респ. удостоверението, че решението е окончателно, или да потвърдят вече положените от
тях подписи, каквото е изискването на чл. 589, ал. 2 ГПК. Поради това се подържа,че
представените документи не отговарят на изискванията на чл. 119, ал. 2 КМЧП, поради
което искът се явява недопустим.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя не следва да бъде разглеждано в
настоящето производство,поради настъпила процесуална преклузия. Пред СГС
жалбоподателят не е правил възражения досежно начина на извършване на нотариалното
удостоверяване върху документите, поради което то е преклудирано. От друга страна не
става ясно защо жалбоподателя се позовава на правила за нотариално удостоверяване,
приложими в България, при положение че процесното нотариално удостоверяване в
извършено в Англия, както и от къде прави изводи кой се е явявал или не се е явявал пред
нотариуса.Следва да се има предвид и обстоятелството,че Нюйоркската конвенция не
изисква задължително да се представи оригинал от Арбитражното решение, а надлежно
заверен препис- съгласно чл. IV, пар. 1, буква „а“.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1466/28.10,2024 г. по търг, дело №1804/2023 год. по описа
на СГС, TO VI-26 с-в.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10