№ 200
гр. С., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500092 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№71/12.01.2021г. от С.Х. О., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Н., ул. « Ш.А.» №73А, чрез адв. С.С.В. против решение №20139
/26.11.2020г. по гр.д. №184/2019г. по описа на районен съд гр.З. което намира за
неправилно, незаконосъобразно и при допуснати процесуални нарушения.Процесуалните
нарушения, които счита ,че районният съд е допуснал съда са, че е постановил решение по
един недопустим иск. Освен това прави възражение ,че районния съд е допуснал
незаконосъобразно изменение на установителен иск относно размера на площта на
претендираните по давностно владение идеални части .Счита ,че решението на районен съд
З. е неправилно и незаконосъобразно, защото е постановено в противоречие с
доказателствата по делото. Моли съда да обърне внимание ,че в мотивите си районният съд
не е отразил по никакъв начин повдигнатите възражениия в отговора на исковата молба. В
съдебния акт счита ,че не се обсъжда обстоятелството, че в исковата молба има твърдение,
за придобиване по давност на идеални части от 291 кв.м., които са продължение на УПИ
XIV - 1076, кв. 99 по плана на гр. Н., което обстоятелство счита ,че противоречи на предмета
на установителния иск. Твърденията за давностно владение на тези идеални части в хода на
процеса са били „намалени „на 45 кв.м.“ при все, че иска е установителен.Намира ,че в
мотивите на решението на районен съд З., липсва задълбочено изследване на гласните
доказателства по делото.Съвсем накратко е споменато, че се дава вяра на показанията на
свитеделите, защото те не влезли в противоречие помежду си. Ако по внимателно се
анализират гласните доказателства и се обсъдят с останалия доказателствен материал, счита
,че ще се види, че действително показанията на свидетелите не влизат в съществени
противоречия, защото претенциите, които се твърдят от ищцовата страна са напълно
неоснователни, поради обстоятелството, че имота върху къщата им, не е предмет на спор и
претендираните 291 кв. м. идеални части, всъщност не са идеални части от имот ПИ №
1
006090, с площ 1.544 кв.м. Счита ,че техническата експертиза очертава едни 291 кв.м., които
в по- голямата си част са по протежението на урегулирания имот на ищцата и не са
представени доказателства за този имот и неговата характеристика. Останала една съвсем
незначителна част /45кв.м./, които според експертизата са част от имот ПИ № 006090, с
площ 1.544 кв.м.Моли въззивният съд да обърне внимание ,че не става ясно върху коя част
от тези 291 кв.м. има добросъвестно владение, както се твърди в исковата молба. Първият
свидетел на ищцовата страна казва: „ В спорния имот А.Ч. има триетажна масивна
жилищна сграда и масивна стопанска сграда зад нея. Знам, защо е спора с О.и. Спорната
част е към 250-300 кв.м. В спорната част има малка постройка за инвентар. Тя е дървена
постройка. А. я построил. Тази постройка стои там повече от 10 години. Не знам, когато е
строена тази постройка и дали е имало спорове, но за тази постройка не ми е казвал да имат
спор. Спорното място е непосредствено зад масивната стопанска сграда и е по нейното
протежение. А. знам, че обработва мястото. “ Счита ,че свидетелят говори истината, защото
действително мястото е непосредствено зад къщата на ищеца, по нейното протежение и се
обработва от бащата на ищеца. Вярно е също така че има постройки, само че твърди че те не
са в спорната част, а са в имота на ищцата. Твърди ,че спорното място е непосредствено зад
масивната стопанска сграда, само че услужливо се пропуска факта за наличие на телена
ограда между имотите, точно след тази стопанска сграда. Действително в имота на ищцата,
който и да е той/, защото никъде не се споменава такъв като земеделска земя, а се говори са
продължение на урегулиран ПИ/, има построени паянтови постройки, които са по границата
на регулирания имот и в нейното протежение, но счита ,че те по никакъв начин не попадат
в имот ПИ № 006090 с площ 1.544.Твърди ,че другия свидетел на ищцата установява : „
Спорното място е около 300 кв.м. Спорното място е ливада. В него има построена паянтова
стопанска сграда. В нея има животни и сено. А. е правил тази паянтова сграда. Над 10
години има от как А. е направил сградата. “. Безспорно от свитетелските показания се
установява, че бащата на ищцата владее безпрепятствено около 300 кв.м. земя, в която си е
построил стопански паянтови сгради и обработва мястото и го коси. Счита ,че отново се
пропуска обстоятелството, че между двата горски поземлени имот има телена ограда с
бетонни колове. Моли съда да обърне внимание ,че никъде в показанията не се и намеква
за владение на идеални части от ПИ № 006090 с площ 1.544.Счита ,че ако се анализират
внимателно и останалите показания на свидетелите от ответната страна, ще се добие ясна
представа за неоснователните претенции към ПИ № 006090 е площ 1.544. Моли съда да
обърне внимание ,че и двамата свидетели говорят за телена ограда от бетонни колове между
земеделските имоти, която е налична и към настоящия момент и което обстоятелство
намира ,че не е задълбочено изследвано от районен съд гр.З.. Поради тази причина моли
съда да бъде извършен оглед на основание чл.204, ал.1 от ГПК на процесните имоти .
Счита, че това доказателственно средство, ще онагледи твърденията му, че в случая
претенциите на ищцата са напълно неоснователни. Твърди ,че ПИ № 006090 с площ 1.544 е
ограден с телени ограда, така както свидетелства бабата на ответника, поставени са много
отдавна и ако ищцата има някакви претенции, те са всичко друго, но не и давностно
владение на идеални части от процесния имот. Дори да се приеме тезата, че тези 45 кв.м.,
които са част от ПИ № 006090 с площ 1.544 кв.м. и са владеят от ищцата ,то
обстоятелството, че има ограда между двата земеделски имота, дава основание да се твърди,
че евентуално има спор за граници на два земеделски горски имота, но не и давностно
владение.Моли съда да обърне внимание на едно противоречиво и недопустимо заключение
на съда,който прави извод „Свидетелите сочат, че спорната част е около 300 кв.м., но след
изменение на иска тази част остава за площ от 45 кв.м. „.Относно допуснатата техническа
експертиза, счита че задачите, които са били допуснати, досежно регулационното
положение на имот пл. №*5, кв. 83 ,са неотносими. Счита, че давностно владение на
идеални части, няма как да се докаже със техническа експертиза, въпреки че в случая
експертизата очертава тези 291 кв.м., които почти изцяло се намират в имота на ищцата.
Що се отнася за останалите задачи на експертизата, то счита ,че отново става ясно че
претендираните 291 кв.м. попадат по протежението на имота на ищцата и не са част от друг
имот, а евентуално очертаните граници и трасирането на 45 кв.м. не е спор, който може да се
2
реши в настоящото производство, той може да бъде спор по отношение на граници, но не и
така, както е заведен. Именно поради тези обстоятелства, счита ,че районния съд е бил
длъжен да изследва и извърши оглед на недвижим имот, за да се убеди, че претенциите по
исковата молба са напълно неоснователни и недопустими в настоящия спор.Моли в този
смисъл въззивният съд да се произнесе
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№562/10.03.2021г от адв.
Е.М.В. ,пълномощник на С.А. Ч. ЕГН ********** от гр.Н. .Оспорва изцяло въззивна жалба,
депозирана срещу решение № 20139/ 26.11.2020 г. постановено по гр. д. № 184/2019 г. по
описа на районен съд град З., като неоснователна и недоказана, а постановения съдебен акт
счита за правилен и законосъобразен.Моли съда да остави в сила обжалваното решение ,а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение ,като неоснователна Счита че изложените
доводи във въззивната жалба представляват избирателно и откъслечно изваждане на отделни
фрази от свидетелските показания, извадени от техния контекс, с направен опит за
превратното им тълкуване.Неоснователно, необосновано ,а и в противоречие с приетия
доказателствен материал по делото и по специално приетата съдебно техническа експертиза
счита ,че се твърди във въззивната жалба, че процесните 45 (четиридесет и пет) кв.м.
предмет на делото не са част от № 006090 ЕКТТЕ 51319 с площ 1,544 дка.Намира ,че
горното се потвърждава от приетата по делото СТЕ, при което вещото лице установява че
процесната площ от 45 кв.м. предмет на настоящото дело е част от удостоверение по чл. 13,
ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, като се възстановяват 605 кв. м. от имота ,а останалата част от имота
,която е 291 кв. м. не се възстановяват, тъй като попадат извън строителните граници на
града съгласно изготвения помощен план.Моли съда да обърне внимание ,че се
установява че процесния имот от 45 кв.м. е част от имота с площ 291 кв. м и която част е
била предмет на прехвърлителната сделка, обективирана в НА №*, том. II, per № 3266 дело
255 от 2016 г. на нотариус Мая Димитрова нотариус с per № 184 на Нотариалната камара с
район на действие районен съд град З., която е собственост на доверителката му,която го е
придобила по давност.Моли съда да обърне внимание ,че се установява ,че С. Ч. не е губила
фактическата власт върху процесните 45 кв.м.Намира ,че по делото се установява , че
доверителката му, а преди това и родителите и в период на повече от 10 г. са владеели
процесния имот, явно необезпокоявани от никого, вследствие на което са придобили
процесната част от 45 кв. м, която е част от 291 кв. м. посочени в помощния план -
удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на оригинерно правно основание преди 2000
г. същата тази част е част от имота на доверителката му респективно от имота на нейните
праводатели.Затова и самият факт на упражняването на фактическата власт върху имота
предполага и неговото своене - презумпцията на чл. 69 ЗС. Счита ,че ирелевантно е дали
владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на елементите на
фактическия състав на владението съгласно чл. 68 ЗС, както и приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС. Намира ,че ответниците по настоящия спор не са могли да
оборят законовата презумпция на разпоредбата на чл. 69 ЗС,като в този смисъл са и
гласните доказателства.Счита ,че по делото не са представени доказателства от страна на
ответниците за предприемане от тяхна страна на действия, които могат да доведат до
прекъсване на давността. Ответниците не са представили доказателства ,че по някакъв
начин са бранили правата си на собственост.Напротив същите заявяват , че никога не са
ползвали или владяли процесния имот, тъй като всеки си е владял своята част .Моли съда да
обърне внимание че по делото се установява , че въпреки извършената покупко- продажба
на целия имот, доверителката му е продължавала да обработва неговия имот без
противопоставяне от страна на ответниците- процесните 45 кв.м.Счита ,че практиката е
последователна по въпроса, че изтичането на давностния срок прави невъзможно неговото
прекъсване (така решение № 63/19.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1569 по описа за 2011
г. на ВКС, IV г.о. и др.).Намира ,че претендираните реални части от имота са надлежно
индивидуализирани с графично изобразяване на техните граници на скица към заключение
на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, което ги прави годен за защита по
реда на чл. 124, ал. 1 ГПК обект.В случая се касае за придобиване по давност на реална част
от земеделски имот, като към владението на доверителя му се присъединява и владението
3
на неговия баща праводател.Счита за неоснователни твърденията на ответника ,че по
давност не може да се придобива реална част от недвижим имот земеделска земя ,тоест имот
който е неурегулиран.Моли настоящия състав да вземе предвид че в законодателството не
съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност а в
настоящия случай се касае за част от земеделски имот то за доверителя ми е осъществен
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на процесиите процесната реална
част от 45 кв.м. Счита ,че неоснователно се твърди във въззивната жалба за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с довода, че районния съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила като не е извършил оглед на процесния имот.Моли
съда да обърне внимание ,че такова искане не е направено своевременно от страна на
ответника по делото с депозиране на отговора на исковата молба. Не е поддържано и в
развилото се съдебно производство, а и счита ,че извършване на оглед не е
необходим.Поради това моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решение
№ 20139/ 26.11.2020 г. постановено по гр.д. № 184/2019 г. по описа на районен съд град
З..Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателят С.Х. О. от гр.Н.
,редовно призован , не се явява Постъпила е молба –становище и писмени бележки от
пълномощника му адв. С.С.В. ,който моли съда да се приеме заключението по СТЕ като
доказателство по делото ,изразява становище по същество ,да бъде уважена въззивната
жалба Претендира разноски по представен списък и за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата С.А. Ч. редовно призована , не се явява .Постъпило е писмено
становище от пълномощникът и адв.Е.В.,който моли съда да приеме заключението на
вещото лице по назначената СТЕ като доказателство по делото ,изразява становище по
съществото на спора .Претендира разноски за въззивната инстанция по представен списък.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният
срок , с междувременно внесена държавна такса ,срещу съдебен акт , който подлежи на
обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
С.ският окръжен съд намира ,че законосъобразно и обосновано районен съд гр.З.
е уважил иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК като е признал за установено по
отношение на С.Х. О. от гр.Н. и ЯС. В. Х. от грС. ,че ищцата С.А. Ч. от гр.Н. е
собственик на основание давностно владение с начало 2004г. на 45кв.м./при допуснато
намаление на исковата претенция/,повдигнати на скицата на в.л.Т. с точки 1,2,3 и 4 от
имот №006090,който е повдигнат в жълт цвят на приложената като неразделна част от
решението скица.
В районен съд е била назначена , изслушана и приета СТЕ като в.л.М. Т.
установява ,че с химикал е поставил точки от 1 до 4 и практически с линиите между тези
точки на приложената скица е очертал повдигнатите в жълт цвят 45 кв.м.,които са част от
имот №6090 и в.л. установява ,че се припокриват с процесния имот.
В съдебно заседание пред окръжен съд в.л. М. Т. по назначената изслушана и
приета допълнителна СТЕ установява ,че върху изработена комбинирана скица с
пояснителен текст и със стрелка е показал местоположението на телената ограда Вещото
лице установява ,че определянето на частта от процесния имот с площ от 45 кв.м. ,която
попада в имот №006090 по КВС на гр.Н. ,възстановен с решение №16-02 на ОСЗ гр.Н. е
съобразено с телената ограда като т.1 и т.2 лежат на нея.
Поради това неоснователно и необосновано се възразява във въззивната жалба ,
4
че процесиите 45 кв.м. предмет на делото не са част от № 006090 ЕКТТЕ 51319 с площ 1,544
дка.Това се потвърждава от приетата в първата инстанция СТЕ и допълнителната
СТЕ,приета като доказателство във въззивната инстанция.В.л.М. Т. установява ,че
процесната площ от 45 кв.м.,която е предмет на настоящото дело е част от удостоверение
по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ,като се възстановяват 605 кв. м. от имота ,а останалата част
от имота ,която е 291 кв. м. не се възстановяват, тъй като попадат извън строителните
граници на града съгласно изготвения помощен план.
Въззивният съд констатира ,че процесните 45 кв.м.,посочени от в.л. с т.1 , 2 , 3
и 4 представляват част от имота с площ 291 кв. м , която част е била предмет на
прехвърлителната сделка с нотариален акт №*, том. II, per № 3266 ,нот.дело 255 от 2016 г.
на нотариус Мая Димитрова нотариус с per № 184 на Нотариалната камара с район на
действие районен съд град З., която С. Ч. е придобила по давност и същата не е губила
фактическа власт върху процесните 45 кв.м.Ответникът С. О. ,сега жалбоподател не е
представил доказателства , с които да обори презумпцията на чл. 69 от ЗС,като в този
смисъл са и гласните доказателства.От разпитаните в първата инстанция свидетели - Б.К. В.
А.ов се установява ,че в спорния имот А. Ч./баща на ищцата / има триетажна масивна
жилищна сграда и масивна стопанска постройка зад нея Установява ,че в спорната част
има малка постройка за инвентар ,тя е дървена постройка ,която А. Ч. я е построил
.Свидетелят установява ,че общия наследодател на ищцата А.Ч. е обработвал спорната
част ,която в момента е ливада ,като О.и са съседи на този имот.
С.ският окръжен съд намира ,че по категоричен начин се установява ,че въпреки
извършената покупко-продажба на целия имот, С. Ч. е продължила необезпокоявана от
никого да владее процесните 45 кв.м.Претендираните реални части/45 кв.м./ от имота са
индивидуализирани от в.л.Т. с графично изобразяване на техните граници на скица към
заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за забрана за придобиване на реални
части от процесния имот .Въззивният съд намира ,че забраната за придобиване на реално
определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели, а не и за
неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. В този смисъл е решение № 117 от
28.09.1990 г. по гр.д. № 137/90 г. на ВС, 5-чл. състав, решение № 1102 от 29.12.2008 г. по
гр.д. № 4818/07 г. на ВКС, ІІ г. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки
и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се
избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана
строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните
парцели. С.ският окръжен съд намира ,че в случая се касае за придобиване по давност на
реална част от земеделски имот, като към владението на ищцата С. Ч. се присъединява и
владението на нейния баща А.Ч. .В този смисъл са и гласните доказателства.
По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.
79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия собственик да
е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в
съдебната практика /например решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/11 ІІ г.о./ е
прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост – когато
съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите
съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях,
за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае за владение върху чужд
имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт
върху имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да
свои имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи отблъскването на
установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се
намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме
като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се
5
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си.С оглед на това е
ирелевантно дали владелецът съзнава, че имота е чужд, стига да е установено наличието на
елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на
презумцията по чл. 69 ЗС.Липсата на техническо отразяване на границите на един
реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната
карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден
предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат
определени въз основа на посоченото в акта за собственост.Предвид на това и в случаите на
предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост ,върху който се
защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато
представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран
поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този
имот.В този смисъл е тълкувателно решение №8/23.02.2016г. по тълк. Д.№8/2014г. на ОСГК.
Няма спор ,че ищцата С. Ч. се легитимира като собственик на
1 /2идеална част от УПИ ХІV-1076 ,кв.99 по ПУП на гр.Н. с обща площ от 605 кв.м. ,ведно
с построените сгради –нот. Акт №* по нот.д. №89/2011г.С окончателно решение на ОСЗ
гр.Н. №1286/28.05.2009г. постановено на база издадено удостоверение по чл.13 ал.4 и 5
ППЗСПЗЗ и комбинирана скица към него процесните 291 кв.м. са били отказани за
възстановяване ,поради това че са извън строителните граници на гр.Н.
С решение №16-02/19.03.2004г. на ОСЗ гр.Н. вторият ответник по делото –
ЯС. В. Х. е придобил собствеността върху поземлен имот №006090 по КВС на гр.Н. с
площ от 1 ,544 дка.В.л.Т. установява ,че от направения графичен анализ става ясно ,че част
от процесните 291 кв.м. предмет на делото попадат в имот №006090-с площ от 45 кв.м.
Пред окръжен съд гр.С. в.л.Т. установява с допълнителното си заключение ,че при
определяне на частта от процесния имот с площ на частта -45 кв.м.,попадаща в имот
№006090 по КВС на гр.Н. ,възстановен с решение №16-02 на ОСЗ гр.Н. на ЯС. В. Х. ,се е
съобразил с телената ограда като поставените върху скицата т.1 и т.2 лежат на нея
Поради това законосъобразно и обосновано районен съд гр.З. ,имайки предвид
заключението на в.л. по СТЕ и разпитаните свидетели в първата инстатнция е стигнал до
извода ,че никой друг освен А.Ч. /баща на ищцата по делото / не е обработвал процесната
част от имота и правилно е уважил исковата претенция за претендираните 45 кв.м. от
процесния имот след допуснато от съда изменение на исковата претенция.Поради това ще
следва да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд гр.З. като законосъобразно
и обосновано постановено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден С.Х.
О. да заплати в полза на С.А. Ч. разноски за въззивната инстатнция ,представляващи адв.
възнаграждение за адв.В. в размер на 650 лева .
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20139 /26.11.2020г. по гр.д.
№184/2019г. по описа на районен съд гр.З. ,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА С.Х. О. ,ЕГН-********** от гр.Н. , ул“Ш.А. „№73А да заплати в
полза на С.А. Ч.,ЕГН-********** от гр.Н. ,ул“Ш.А.“№ 71 ,разноски за въззивната
инстанция в размер на 650/шестотин и петдесет / лева .
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7