Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т.1 вр. чл. 83 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Д. от гр. В. Търново срещу Определение от 14.07.2011г. и Определение от 22.07.2011г., постановени по гр.д. № 5163/2010г. по описа на РС В. Т. Жалбоподателя заявява, че обжалва тези определения като неправилни и немотивирани, както в частта им, с която районният съд е отказал да прекрати производството по делото пред него и да го препрати на родово компетентния съд –ВТОС, така и в частта им, в която е оставено без уважение искането му да бъде освободен от внасяне на държавна такса /ДТ/ по делото. Твърди, че с оглед заключението на изслушаната по делото съдебно агро - икономичекса експертиза е поискал в съдебно заседание от 12.07.2011г. увеличение на исковата си претенция от 1250 лв., предявена като частична, до сумата от 2 680 440 лв., представляваща пълния размер на иска му. Съдът, обаче не увеличил частично предявения иск, а само размера на глобалното му вземане. Поради това депозирал изявление от 14.07.2011г. с което заявил, че десезира съда с искането си за частично обезщетение и го сезира вече с пълния размер на претенцията си. Счита, че с оглед този размер иска вече е подсъден на ВТОС и районният съд е длъжен да го препрати, поради което не ВТРС, а родово компетентния окръжен съд е следвало да се произнесе по молбата му по чл. 83 ал. 2 ГПК. Отправя искане до настоящият състав на ВТОС да прекрати производството по гр. д. № 5163/10г. на ВТРС, да изпрати делото в окръжния съд, който да се произнесе по молбата му за освобождаване от внасяне на ДТ. Алтернативно излага доводи за неправилност на атакуваните определения по отношение на оставянето без разглеждане на тази молбата. Сочи, че определената от съда ДТ в размер на 107 217, 60 лв. е непосилна за него, тъй като със съпругата си имат ниски доходи, безработен е и не разполага с имущество, което да осребри, за да внесе таксата. Ето защо моли ВТОС да отменни определението на ВТРС от 14.07.2011г., а молбата му по чл. 83 ал. 2 ГПК да бъде уважена. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, въпреки че жалбоподателят не е уведомен за възможността на обжалване, предвид преграждащият характер на определението относно молбата по чл. 83 ал. 2 ГПК / т. 5 ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК/, поради което е процесуално допустима, но само по отношение на определението от 14.07.2011г., с което тази молба е оставена без уважение. Частната жалба е недопустима, обаче по отношение на останалата част на атакуваното определение, тъй като в него не се съдържа произнася във връзка с подсъдността, което заинтересованата страна може да обжалва. Такъв акт съдът не е постановявал, ето защо не е възникнало и право на жалба срещу него. Районният съд е дал указания по хода на делото, с оглед исканото изменение на иска, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Частната жалба е недопустима и относно определението от 22.07.2011г. Последното нито прегражда по – нататъшното развитие на делото, нито е от изрично посочените в закона случаи, които да подлежат на обжалване по гл. ХХI ГПК. С оглед на изложеното, предмет на въззивното обжалване е определението на ВТРС постановено на 14.07.2011г. по гр.д. № 5163/2010г., но само в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да бъде освободен от внасянето на държавна такса по отношение на увеличения размер на иска му. Именно районният съд, доколкото делото е висящо пред него, е компетентен да се произнесе по тази молба, тъй като за изменението на иска са важащи изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а едно от тях е представяне на документ за внесена ДТ. При преценката по същество съдът намира за установено и доказано следното: Ищецът М. Д. И. е предявил претенция срещу М. „С. П. Г.” – В. Т. за сумата от 1 512 500 лв., представляващи пропуснати ползи по договор за аренда от 01.10.1999г., по която е образувано гр. д. № 37/2009г. на ВТОС. На два пъти, при завеждане на иска на 12.01.2009г., а след това и на 01.06.2010г., И. е депозирал молби за освобождаването му от внасяне на ДТ по предявения иск. С определения на ВТОС тези молби са оставени без уважение като неоснователни, а във връзка с проведени обжалвания са били потвърдени от по - горни инстанции. В резултат на това И. е уточнил, че предявява иска си като частичен за сумата от 1000лв., от първоначално претендирания размер като е внесъл и дължимата ДТ. С оглед цената на иска и променената подсъдност делото е изпратено по компетентност на ВТРС, където е образувано гражданско дело № 5163/2010г. На 29.04.2011г. е допуснато ново изменение на частичния иск до размер от 1250 лв. На 12.07.2011г., след изслушването на заключението на допуснатата по делото съдебно агро - икономическа експертиза ищецът, на основание чл. 214 ал. 1 ГПК, е поискал да измени размера на частично предявения иск до пълния му размер като го увеличи до сумата от 2 680 440 лв. Същевременно е подал ново молба по чл. 83 ал. 2 ГПК, с която иска да бъде освободен от внасянето на дължимата ДТ с оглед увеличения размер на иска, поради липсата на достатъчно средства, а и с оглед претърпения пожар в обитаваното жилище. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83 ал. 2 т. 2 ГПК и писмени доказателства във връзка с декÙарираното състояние. В декларацията Д. е посочил, че е семеен, че страда от конкретни здравословни заболявания, че притежава ½ ид. част от селскостопанска постройка и три броя товарни автомобили върху които обаче са наложени възбрана респ. запори по изп. д. № 228/2008г. на ЧСИ Р. К. Декларира, че не притежава влогове и налични парични средства в брой, не получава заплата, наем, рента, аренда, доходи от търговска дейност, пенсия. Декларира, че няма ненавършили пълнолетие деца, както и че се издържа само от заплатата на съпругата си, която е размер на 630-660 лв. месечно, но върху половината от тази сума е наложен запор по из. дело № 35/2006г. на ЧСИ Д. К. Представя служебна бележка удостоверяваща това обстоятелство от местоработата на съпругата си. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се вземат предвид доходите на молителя, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането, като имущественото състояние се удостоверява с декларация, а останалите факти следва да се удостоверят с писмени доказателства. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Настоящият състав на въззивния съд счита, че не са налице основанията на чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване на Д. от внасянето на ДТ. Същият е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания и увреждания, пораждащи обективна пълна или частична невъзможност за полагане на труд. Декларирането на трудова неангажираност и на заболявания няма обвързваща съда формална сила, доколкото декларацията по чл. 83 ал. 2 т. 2 ГПК е изходящ от молителя документ. Тези обстоятелства следва да се установят с нарочни писмени доказателства / удостоверения от „Бюрото по труда” респ. медицински документи/, които да доведат съда до фактически констатации, а не до предположения, за липсата на трудови доходи и влошено здравословно състояние. Нещо повече самия молител посочва, че инцидентно е осъществявал трудова дейност срещу заплащане, от която да реализира доходи, а от друга страна произвежда и собствена земеделска продукция. На следващо място от молбата на Д. е видно, че и преди, и след пожара от 18.03.2011г. не отделя наемни средства за задоволяване на жилищните си нужди, както и че семейството му е двучленно и не издържа непълнолетни деца. Доказаните по безспорен начин наложени запори и възбрани върху притежаваното от Д. движимо и недвижимо имущество не го лишават от възможността да участва в гражданския оборот и да реализира доходи от тях, чрез неразпоредителни сделки. Имайки своята нормативна основа в разпоредбата на чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК въззивният съд прецени и другите конкретни обстоятелства по делото и отново отбелязва, което е сторено и от предните инстанции, че сам ищеца се е поставил в невъзможност да довнесе дължимата ДТ като е определил такъв размер, с който иска да увеличи претенцията си. Ищецът е този който чрез цената на иска си определя конкретния размер на дължимата ДТ, в случая 107 217, 60 лв. Сам по себе си този много висок размер не може да бъде решаващо основание за освобождаване от внасянето на ДТ, доколкото молителя има процесуална възможност да предяви иска си като частичен, както и е направил, с цена съобразена с материалните му възможности да заплати съответната държавна такса. С оглед на гореизложеното частната жалба на Д. следва да се остави без уважения като неоснователна, а определението на районният съд от 14.07.2011г. в обжалваната му част да се потвърди като е законосъобразно. В останалата си част частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определението от 14.07.2011г. по гр. д. № 5163/2010г. по описа на РС В. Т., в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца М. Д. И., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, вх. В . 8 ап. 24 по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на допълнителна държавна такса върху исканото изменение на иска чрез увеличаването му. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Д. И., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, вх. В . 8 ап. 24 срещу останалата част на определението от 14.07.2011г. по гр. д. № 5163/2010г. по описа на РС Велико Търново, като недопустима. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Д. И., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, вх. В . 8 ап. 24 срещу определението от 22.07.2011г. по гр. д. № 5163/2010г. по описа на РС Велико Търново, като недопустима. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛАРИЯ в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |