№ 727
гр. Горна Оряховица, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120101368 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Р. Ц. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****** чрез адв. Д. Д., АК Велико Търново,
със съдебен адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****** против В. Г. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ******.
Ищцата сочи, че с ответника са сключили граждански брак на
01.04.2017г. в гр. Горна Оряховица, за което е съставен акт за сключен
граждански брак № 33/ 01.04.2017г. Бракът бил втори за двамата, като и
предишният бил между ищцата и ответника и прекратен също с развод. От
брака си двамата имали едно дете , което е пълнолетно към момента.
Ищцата сочи, че след прекратяване на първия им брак през 2009г.,
страните се били разделили , но поддържали отношения по повод на детето
им. Ищцата решила, че ответникът се бил променил и било възможно отново
да заживеят заедно като семейство, постигайки доверие, разбирателство и да
осигурят семейна среда, в която да отглеждат сина си. В резултат на това С.
взела положително решение и с В. отново сключили брак. Съпрузите
заживели заедно, закупили жилище, което ремонтирали и обзавели, отгледали
и сина си.
Ищцата сочи, че след сключване на втория брак, отношенията им не се
подобрили, а се влошили в сравнение с първия брак. Ответникът бил винаги
недоволен от нея като жена, съпруга и домакиня, бил ревнив и искал да
осъществява контрол върху контактите й, ограничавал общуването й с други
хора – возел я с лекия им автомобил до работното й място и после я вземал.
Между тях имало и скандали за отношението на В. към роднините на
съпругата – баща и сестра, спрямо които ответникът злословел, публикувал
неприлични постове в различни социални мрежи. Всичко това довело до чести
1
скандали между тях, при които В. се държал агресивно и С. изпитвала страх от
физическа саморазправа.
Ищцата твърди, че различията между тях и проблемите , довели до
първия развод не били преодолени, а с оглед възрастта на двамата съпрузи и
изградените им характери, не очаквала това да се случи. С. твърди, че между
тях е налице отчуждение, липсва физическа близост, грижа, взаимност и
разбирателство. След пореден скандал С. напуснала семейното жилище и се
преместила да живее при сестра си.
С. счита, че бракът й с В. е дълбоко и непоправимо разстроен и желае
същият да бъде прекратен, без да се прави произнасяне по въпроса за вината.
Семейното жилище в гр. Горна Оряховица, ул. ****** било семейна
имуществена общност , като към момента се ползвало от съпруга и сина й,
което следвало да продължи и след прекратяване на брака. Прави се искане за
постановяване на съдебно решение в горния смисъл.
Ищцата представя писмени доказателства, прави доказателствени
искания.
Ответникът В. Г. В. не представя писмен отговор в срока по чл. 131 от
ГПК, не прави доказателствени искания, не сочи доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Д. Д.. Исковата
молба се поддържа, като се иска прекратяване на брака , съобразно исковата
молба.
Ищцата Р. Ц. С. сочи, че се е върнала и заживяла с ответника заради
детето им. Твърди, че впоследствие отношенията им се влошили до степен, че
ответникът щял да я убие, тя да се самоубие или да полудее. С. разказва, че
ответникът контролирал живота й – влизат в профила й във Фейсбук,
блокирал контактите й в социалната мрежа със сестра й, пишел от нейно име.
В. бил с променлив характер, като пренасял вкъщи настроенията си от работа.
В. често довеждал разговорите между тях до скандали – хвърлял по съпругата
си чаши, устройвал скандали за пари, за воденето на домакинството, за
отглеждането на детето. Ищцата твърди, че ответникът я манипулирал,
поставял й ултиматуми. В. не желаел С. да комуникира с роднините си и
изтъква като причина за това, че родителите й прехвърлили собствеността на
жилище в гр. Горна Оряховица на сестра й. Ищцата описва съпруга си като
агресивен тип и скандалджийска личност.
В хода на съдебното дирене е разпитана свидетелката М.Ц.А., сестра на
ищцата. Съдът , преценявайки показанията й на основание чл. 172 от ГПК,
намира, че изложеното от А. е последователно, логично, не са намира в
противоречие с другите доказателства, поради което следва да кредитира
изложеното от свидетелката. Разпитаната описва отношенията между ищцата
и ответника още от сключването на първия им брак през 2004г. А. сочи, че
през 2009г. след сериозен побой С. напуснала В. и последвал развода им. От
страна на В. последвали обещания да промени поведението си, като двамата
отново заживели заедно, за да отглеждат заедно детето си. Наред с
физическото насилие, В. налагал ограничения на С. в контактите й с роднини.
А. разказва, че около 5- 6 месеца след като отново заживели заедно, В.
започнал да ограничава контактите на С. с хора. Година след това А. и С.
спрели да контактуват. През 2022г. починала майката на двете сестри и след
този момент двете възобновили срещите си. С. разказала на А. за поведението
2
на В.. Ищцата била принуждавана да тегли парични заеми, понеже не им
стигали доходите за издръжка или за да изплатят предходно получен заем. В.
изпитвал и ревност към съпругата си, като дори я возел до работа, а след това
я вземал от там. От колеги на С. А. била чувала, че сестра й има видими следи
от физическо насилие, а след като двете започнали пак да общуват и ищцата
споделяла за това. А. сочи, че през 2022г. или 2023г. лично е видяла
наранявания по сестра си – ръката й била с кръвонасядане и ухапване. През м.
юни 2024г. С. заявила на А. , че не може повече да живее с В., не издържала
психически. С. смятала, че е застрашен живота й, като поведението на В. било
агресивно. С. напуснала В., като след този момент двамата заживели отделно
и не контактували. Свидетелката разказва, че поведението на В. по време на
двата им брака било идентично – С. била подложена на физическо и
психическо насилие. Агресивното поведение на В. било насочено и срещу А..
Разпитаната изказва мнение, че бракът между двамата не е възможно да
продължи да съществува.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не
сочи доказателства и не прави доказателствени искания.
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак, от
което е видно, че на 01.04.2017г. В. Г. В. и Р. Ц. С. са сключили граждански
брак в гр. Горна Оряховица, за което е съставен акт за сключен граждански
брак № ****** След сключването на брака Р. Ц. С. е запазила фамилното си
име. Двамата имат едно дете - син, роден по време на първия им брак, който
вече е пълнолетен.
От събраните гласни и писмени доказателства става ясно че от м. юли
2024г. съпрузите живеят при фактическа раздяла. Установи се, че след
сключване на брака им, С. и В. са имали кратък период на разбирателство,
след което отношенията им са били изпълнение с напрежение, недоверие от
страна на ответника и насилие към С.. Не се спори, че В. умишлено и
целенасочено е ограничавал контактите на С. както с близките й, така и с
други хора – приятели, познати. Ответникът е създал среда, в която е
контролирал и ограничавал общуването на съпругата си, умишлено и под
влияние на безпричинна ревност. Между двамата не са били налице любов,
взаимност и доверие, а напротив - С. е живяла в страх, била е потискана.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав счита
иска за основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от
съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен. Дълбоко е разстройството, при което между съпрузите липсва
взаимност, доверие и уважение, другарски отношения, бракът съществува
само формално. Непоправимо е разстройството, което не може да бъде
преодоляно и да се възстановят нормалните съпружески отношения.
Безспорно се установи, че бракът между страните е само формален, изпразнен
от естественото си съдържание и неотговарящ на социалните си функции.
Между двамата съпрузи липсва доверие и уважение, липсва обич и взаимност,
като всичко това е заместено със страх и недоверие, изпитвани от С..
Фактическата им раздяла не е имуплсивно, необмислено и временно решение
, а плод на категоричност и необратимост в намеренията на съпругата. И
двамата не са направили постъпки към заздравяване на брака си и
отношенията си, като липсват и контакти помежду им след настъпилата
раздяла. Продължителната фактическа раздяла може да е причина, или
проявление на дълбокото разстройство на брака. Изложеното мотивира съда
3
да приеме, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите.
Ищцата е поискала съдът да не се произнася по въпроса за вината.
Р. С. сочи, че съпрузите са имали семейно жилище в гр. Горна
Оряховица, ул. ******, като С. няма претенции за ползването му и желае то да
се предостави на съпруга й.
При този изход на делото, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, съдът
определя окончателна държавна такса при решаване на делото в размер на
50.00лева, която следва да бъде платена от двамата съпрузи поравно – всеки
по 25.00лева, както и по 5.00лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за сключен граждански
брак № ****** в гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, за което е
издадено Удостоверение за сключен граждански брак № ****** от Община
Горна Оряховица, между В. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна
Оряховица, ул. ****** и Р. Ц. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна
Оряховица, ул. ******, като дълбоко и непоправимо разстроен, БЕЗ СЪДЪТ
ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака семейното жилище в гр.
Горна Оряховица, ул. ******, обща собственост на двамата съпрузи, ще се
ползва от ответника В. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица,
ул. ******.
ОСЪЖДА Р. Ц. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
******, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, да заплати по сметка на
Районен съд гр. Горна Оряховица сумата от 25.00лева (двадесет и пет лева) ,
представляваща окончателна държавна такса при решаване на делото, както и
сумата от 5.00лева ( пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
******, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, да заплати по сметка на
Районен съд гр. Горна Оряховица сумата от 25.00лева (двадесет и пет лева) ,
представляваща окончателна държавна такса при решаване на делото , както и
сумата от 5.00лева ( пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4