№ 30
гр. Търговище, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ДЖ. ИСМ. С. от ****** чрез пълномощник -
адв.Р., против Наказателно постановление №38-0003051 от 13.10.2021г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на
200 лева. С жалбата се иска пълна отмяна на обжалваното НП. В с.з. жалбата
се поддържа чрез пълномощник. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо
към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на
обжалваното НП. Прави евентуално възражение за прекомерност на
разноските на жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата - жалбата против НП подадена в
законния 7-дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания
нарушител и съответно се явява редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
1
Видно от приложения по АНПреписка АУАН сер.А-2021
№294997/23.09.2021г., същият е съставен против жалбоподателя за това, че на
23.09.2021г. около 16.30ч. в гр.Търговище, автогара Търговище като водач на
Фолксваген Крафтер с рег.№ ВТ3336КК, от категория М2, извършва
обществен превоз на пътници със заверено копие № ********* към лиценз на
Общността, с маршрутно разписание № 25103 на автобусна линия с
направление гр.Варна-гр.Търговище, с час на тръгване от гр.Варна 15.00ч. с
пътен лист № 55468 от 23.09.2021г. Проверката установила следното
нарушение : водачът г-н С. извършва превоз по автобусна линия, като в
момента на проверката в багажното отделение на автобуса се намират 2 бр.
багаж без багажни разписки по образеца – приложение № 6 от Наредба №
2/15.03.2002г. на МТИТС. Актосъставителят е квалифицирал констатираното
нарушение по чл.40, ал.1, т.8 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТ. Актът е
подписан от актосъставителя и един свидетел като от името на визирания
нарушител се е подписал жалбоподателя, който е вписал в екземпляра, че
няма възражение срещу АУАН. Като доказателства са описани контролен
талон, пътен лист, дневна разпечатка от дигитален тахограф. В рамките на
законовия тридневен срок не са постъпили възражения против съставения
АУАН. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление №38-0003051 от 13.10.2021г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” - гр. Русе, в което по идентичен с АУАН
начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението.
АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като
административно нарушение по чл.37а, т.6 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на
МТС, за което е наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр. В НП
АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост
на съставения АУАН, след преценка на събраните доказателства и предвид
тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите
на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към
АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. За
изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание бе разпитан като
свидетел актосъставителя Х.М., чиито показания се подкрепят от приетите
писмени доказателства, поради което липсва пречка за кредитирането им.
Правни изводи:
2
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
издаването на НП.
Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на
АНОрган по делото е приложена Заповед №РД - 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.1.6 са оправомощени директорите на РД“АА“
да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози,
ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето
защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде
обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка
за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Съдът констатира, че в оспореното НП липсва посочване на мястото и
датата на нарушението. Посочено е кога и къде е извършена проверката, но не
и кога и къде е извършено нарушението. Липсва пълно описание на
нарушението и посочване на всички обстоятелства при които нарушението е
извършено. Посочено е само, че при проверка е установено, че в багажното
отделение на автобуса се намират 2 бр. багаж без багажни разписки по
образец. Наказващият орган не е посочил какво конкретно действие е
извършил жалбоподателя, респективно какво бездействие е било налице. Не е
конкретизирано къде е бил натоварен този багаж. Визираната от
жалбоподателя правна норма – чл.37а, т.6 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на
МТС не забранява транспортирането на багажи без багажни разписки.
Отделно от това не е конкретизирана какви са тези „2 бр. багаж“. От разпита
на свидетеля се установи, че това са били сакове, но е недопустимо
дължимата от наказващият орган фактическа обстановка, при описание на
нарушението, да се допълва с доказателства събрани в хода на съдебното
следствие. По този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице,
а съдът не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й
със закона.
Предвид горното се налага извода, че оспореното НП е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, явява се
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
3
Жалбоподателя претендира присъждане на направените по делото
разноски. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН
искането е основателно. От представеното пълномощно с договор за правна
защита и съдействие, и от списъка на разноските е видно, че направените
разноски на жалбоподателя възлизат на 200 лева - за адвокатско
възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.04 г за минимални размери на адвокатските възнаграждения, то не е
налице прекомерност на разноските. При така изложеното, съдът намира, че
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по делото в посочения размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №38-0003051 от 13.10.2021г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което за
допуснато нарушение по чл.37а, т.6 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС
на ДЖ. ИСМ. С. с ЕГН ********** от ****** е наложено на основание
чл.105, ал.1 от ЗАвПр административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна Администрация“ гр.София да заплати на
ДЖ. ИСМ. С. с ЕГН ********** от ******,***** сумата от 200лева,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4