Решение по дело №1124/2022 на Административен съд - Хасково

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 102

 

10.02.2023г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Ива Байнова

                                                                                          Членове: Росица Чиркалева

                                                                                                          Петър Вунов

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Евгения Стефанова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 1124 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Б.С.М. ***, против Решение №119 от 30.09.2022 г., постановено по АНД № 414 по описа на Районен съд – Харманли за 2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е изготвено в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата, както и били допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд изцяло възпроизвел в мотивите си съдържанието на наказателното постановление. От събраните по делото гласни доказателства било видно, че актосъставителят не бил очевидец на нарушението. Единствено по данни на свидетелите по акта били посочени обстоятелствата. Самите тези свидетели не твърдели, че Б.С.М. ползвал пътя за неправомерни действия, така, както било посочено в решението. Единствено ставало ясно, че паркирал автомобила си на място, което според свидетелите създавало неудобства в работата им. Нямало спор, че пътната настилка била от чакъл и било естествено при автомобил със задно задвижване при потегляне да се изхвърлят малки камъчета от настилката, но това обстоятелство не давало възможност да се приеме, че ползвал пътното платно за нерегламентирани в ЗДвП действия. Моли се да бъде отменено обжалваното решение.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез пълномощник. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, както и наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 119 от 30.09.2022 г., постановено по АНД № 414/2022г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №22-0271-000549/17.06.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Б.С.М., за нарушение на чл.104б, т.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Преценил е, че административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата, мястото на нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби. Наред с последното, следва да се има предвид, че в АУАН и НП има направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което не е възможно да се стигне до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не се нарушава правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен извод за доказаност на описаното в АУАН и НП  нарушение, въз основа на подробен анализ и съпоставка на свидетелските показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти и обстоятелства. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, извършването на нарушението, описано в НП – по чл.104б т.2 от ЗДвП, се явява доказано. Свидетелите Валентин Делчев Вълков и Моника Антонова Вълкова, като очевидци, възприели непосредствено поведението на жалбоподателя на процесната дата и място, са описали подробно, ясно и непротиворечиво предприетите от лицето – водач на МПС, действия, а именно – използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В този смисъл жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, съдържащ забрана за водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за което нарушение в разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДвП са предвидени съответните наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.

Не може да се споделят изложените в касационната жалба доводи, че пътната настилка била от чакъл и било естествено при автомобил със задно задвижване при потегляне да се изхвърлят малки камъчета от настилката, като това обстоятелство не давало възможност да се приеме, че лицето ползвало пътното платно за нерегламентирани в ЗДвП действия. Твърдения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е приел, че са неоснователни. Описаните в АУАН и НП и доказани в хода на съдебното дирене факти и обстоятелства категорично сочат на пряк умисъл за извършване на нарушението, за което законосъобразно жалбоподателят е санкциониран с предвидените в закона наказания. Изложените в тази насока мотиви в решението изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.

Наложените наказания са правилно определени, в съответствие с предвиденото в чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Ето защо оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 119/30.09.2022г., постановено по АНД № 414 по описа на Районен съд – Харманли за 2022г.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                  Членове: 1.

 

 

                                                                                            2.