РЕШЕНИЕ
№ 1244
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330102168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от „Сиад България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, ж.к. Дружба, ул.
„Амстердам“ № 4 против „КОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Гавраилово, ул. „Тунджа“ № 1 А, кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
за заплащане на сумата от 1 175, 47 лв. с ДДС, представляваща незаплатено
възнаграждение по договори за покупко-продажба на стоки, обективирани
във фактура № **********/03.11.2017 г., фактура № **********/22.11.2017 г.
и фактура № **********/05.12.2017 г., ведно със законна мораторна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника са в трайни търговски
взаимоотношения, като за периода от 03.11.2017 г. до 05.12.2017 г. доставил
на ответника технически газове на обща стойност от 1 175, 47 лв. с ДДС.
Твърди, че доставката на стоките е обективирана в издадените от продавача и
подписани от купувача фактури, както следва: фактура №
**********/03.11.2017 г. на стойност от 407, 38 лв. с ДДС, фактура №
**********/22.11.2017 г. на стойност 372, 38 лв. с ДДС и фактура №
**********/05.12.2017 г. на стойност от 395, 71 лв. с ДДС. Въпреки
1
отправените покани задължението останало незаплатено. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„КОМ“ ЕООД, получил редовно препис от исковата молба на вписания в ТР
седалище и адрес на управление, чрез управителя на дружеството – на
основание чл. 50, ал. 3 ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника на
основание чл. 50, ал. 3 ГПК на вписания в ТР седалище и адрес на управление
– гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 24, установен след извършена
служебна справка в ТР от съда, чрез управителя на дружеството. В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание,
проведено на 06.07.2021 г. по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК чрез управителя на
дружеството Въпреки редовното му призоваване, не се е явил в съденото
заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
550 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 500
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските,
сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ
иск по ч.гр.д. № 503/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в размер на
сумата от общо 380 лв., от които 40 лв. за държавна такса и 340 лв. за
2
адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства пред
настоящия съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението.
Не следва обаче да се присъждат сторените в изпълнителното
производство разноски по изп.д. № ***, в размер от 92, 50 лв. – такси и
разноски по т. 1, т. 5, т. 9, т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и в размер на сумата от 380
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно формираната съдебна
практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези
по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват
разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3490/2014 г., I т. о.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „КОМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Гавраилово, ул. „Тунджа“
№ 1 А, да заплати на „Сиад България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Искър, ж.к. Дружба, ул. „Амстердам“
№ 4, сумата от 1 175, 47 лв. с ДДС, представляваща незаплатено
възнаграждение по договори за покупко-продажба на стоки, обективирани
във фактура № **********/03.11.2017 г., фактура № **********/22.11.2017 г.
и фактура № **********/05.12.2017 г., ведно със законна мораторна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „КОМ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Сиад
България” ЕООД, ЕИК 12109387, сумата от 550 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 2168/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
3
граждански състав и сумата от 380 лв. – разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 503/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4