Решение по дело №2811/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 143
Дата: 8 февруари 2022 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20217040702811
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       143                                  08.02.2022 година                    гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,      XIX-ти административен състав,

на двадесет и седми януари              две хиляди двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря В. С.

с участието на прокурора Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2811 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М.Н.Б. ***, чрез адвокат Г.Я. ***, против решение № 840 от 22.11.2021 г., постановено по НАХД № 4426/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 477 от 10.09.2021 г. на директора на РДГ – Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.65, т.4 от ЗЛОД, на основание чл.83м от ЗЛОД е наложена „глоба” в размер на 200 лв.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Твърди, че в случая е налице нарушаване правото на защита на касатора Б.. Не станало ясно защо точно в този район са патрулирали служителите на ДАГ, както и как са установили и намерили забраненото за ловуване устройство. Не се изяснило дали звуците, издавани от устройството и естествените звуци на птиците се различават. Устройството било намерено от кучето на ловеца. Иска присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Я., надлежно упълномощен. Поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касация, РДГ – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, оспорва жалбата и излага съображения по същество. Намира нарушението за доказано. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 477 от 10.09.2021 г. на директора на РДГ – Бургас, с което на М.Н.Б., за нарушение на чл.65, т.4 от ЗЛОД, на основание чл.83м от ЗЛОД е наложена „глоба” в размер на 200 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят ловувал като използвал забранено електрическо звуковъзпроизвеждащо устройство, като така нарушил разпоредбата на чл.65, т.4 от ЗЛОД.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Обществените отношения свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти са уредени в Закона за лова и опазване на дивеча. Съгласно чл.65, т.4, предл. първо от този закон, при ловуване се забранява използването на електрически звуковъзпроизвеждащи устройства. Нарушаването на тази разпоредба се санкционира по реда на чл.83м, според която разпоредба, който не изпълни задължение по чл.65, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

В конкретния случай, касационният жалбоподател бил установен от служители на РДГ – Бургас в района на ЛРД – Тръстиково, землище на село Тръстиково по време на лов на дребен пернат дивеч, използвайки забранения от закона уред. При обхода на района служителите възприели звук от електрическо звуковъзпроизвеждащо устройство, като малко по-късно около устройството пристигнали да ловуват двама ловци с извадени от калъф и сглобени ловни оръжия. Същите произвели 12-13 изстрела, като бил убит 1 пъдпъдък. След като приключили, единият от ловците прибрал в чантата си устройството. Това бил касаторът М.Б.. Бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП.

Всички възражения, изложени в касационната жалба са неоснователни.

От показанията на разпитаните свидетели – служителите на РДГ, извършили проверката, се установява, че те са наблюдавали двамата ловци, единия от които Б., в непосредствена близост до работещото звуково устройство за около 30-40 мин. Проверяващите се легитимирали едва, когато Б. изключил и прибрал устройството в чантата си. Касационният състав намира, че въз основа на всички доказателства по делото и безспорния факт, че Б. е бил с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, може да се направи единствения логичен извод, че по време на установения лов Б. е използвал устройство, което е забранено от закона именно, за да се възползва от неговия примамващ ефект. В показанията на двамата свидетели не се установява никакво разминаване с фактите. Данните, съдържащи се в тях са обективни, логически и хронологично съответни по време и място. Правилно районният съд ги кредитирал напълно.

Неоснователно е възражението относно неустановената собственост на устройството. Разпоредбата на чл.65, т.4 от ЗЛОД забранява използването на електрическото устройство, а санкционната норма на чл.83м не поставя изискване за установяване на собствеността като предпоставка за налагане на наказанието. По същите съображения, правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля В., които противоречат на показанията на служителите на РДГ. В показанията си той поддържа тезата на касационния жалбоподател относно неустановената собственост на електрическото устройство, който факт обаче е ирелевантен. Не без значение е и обстоятелството, че свидетелят В. е приятел/колега по лов на наказания.

Неоснователно е и възражението относно липсата на яснота, по какъв повод служителите на РДГ – Бургас извършвали обход точно на това ловно поле. Следва да се изясни, че същите в качеството на горски инспектори са задължени да извършват обход на поверената им ловна територия. А както става ясно К. и Д. спрели на това място, тъй като възприели звука от забраненото електрическо устройство. Касационният състав намира, че правилно служителите на РДГ приели, че нарушението е извършено от касатора, който освен, че ловувал около включеното устройство го прибрал в чантата си.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Представителят на административнонказващия орган е поискал присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лв. и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 840/22.11.2021г. постановено по НАХД № 4426/2021г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М.Н.Б. *** да заплати на РДГ – Бургас възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.